Р Е Ш Е Н И Е №260000
гр.Габрово, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието на секретаря Веселина Венкова , сложи за разглеждане гр.д.№49 по описа за 2020г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на П.Х.Л., подадена чрез адв.И. ***“АД, с цена на
иска 120 000лв.
Наведените в исковата молба
твърдения са ,че при настъпило на 28.07.2018г. ПТП е починал съпругът на ищцата
Л.Л.. Описани са търпените от ищцата неимуществени веди от внезапната загуба на
нейния съпруг. За обезщетяването им се претендира присъждане на обезщетение в
размер на 120 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на
претенцията пред застрахователя на 19.09.2018г. /погрешно изписана в исковата
молба година 2016/
В писмения отговор ответникът
оспорва наличието на деликт. Прави позоваване и за съпричиняване на вредата, с
изложени за това съображения в отговора. Оспорва се иска и по размер, както и
началната дата ,от която се пертендира лихвата за забава.
От събраните по делото
доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по нохд.№58/2020г., Габровски окръжен съд е
признал подсъдимия Д.И.Д. за виновен в това, че на 28.07.2018 г., около 10:17
часа, на път гр.Габрово-гр.Севлиево, при км.27+719, в зоната на кръстовището],
при управление на лек автомобил **с рег.№***, нарушил правилата за движение по
пътищата –чл.15 ал.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Л.В.Л., като след деянието направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а ал.1 б.
„б“ във вр.с чл.343 ал.1 б. „в“ пр.1 във вр.с чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му е
наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила, като го е оправдал за това да е допуснал
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
От представеното удостоверение за
наследници на л.9 от делото , се
установява,че починалият Л.В.е съпруг на
ищцата П.Л..
По делото не се спори, а това се
установява и от приложената справка ,че към датата на настъпване на процесното
ПТП за управлявания от Д.Д. лек
автомобил е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с
ответното застрахователно дружество.
От приетото
по
делото заключение на комплексната СМЕ и САТЕ и обясненията на
вещите лица в с.з. се установява, че за водача на лек автомобил
„**„ Л.Л. , ударът е бил
предотвратим чрез пропускане на
движещите се в посока гр.Севлиево
автомобили и че предприемането на маневра „завиване в обратна посока“ не
е съобразена с конкретните пътни условия. И двамата водачи са имали видимост
един към друг, на 72м. при отразеното на скицата на л.236 от приложеното
нохд.№58/2020г. на ОС-Габрово. Получените от пострадалия травматични увреждания
са от деформацията на лявата врата на водача на автомобила. Поставеният
предпазен колан не може да предотврати тежката гръдна травма , нито да ограничи
нейния интензитет. При външния оглед на тялото на пострадалия е установено
кръвонасядане, което съотвества да е получено
от поставен предпазен колан, с какъвто е оборудван лекия автомобил.
Св.Д.,
който е управлявал лекия автомобил **при настъпване на процесното ПТП,
твърди,че е видял автомобила, управляван от пострадалия, когато вече е бил в
неговото платно и е започвал да завива в посока гр.Габрово. Преди удара
свидетелят се е движил в лявата лента за движение от гр.Габрово за гр.Севлиево
на 100м. преди кръстовището, когато са се освободили и двете платна .
От показанията на св.Б.Л. се
установява, че родителите й са имали 52
години брак. Живяли са добре, в разбирателство , обич, без конфликти помежду
си, добре са се допълвали. Били хубаво семейство. Баща й до инцидента бил
здрав, потомък на дълголетници. Имал високо кръвно,добре компенсирано с
медикаменти; подагра и камъни в бъбреците. Сърцето му било здраво. Бил активен
в ежедневието, поддържал вкъщи стопанство с плодове и зеленчуци ,гледал
животни. Пазарувал ,цепел и носел дърва. Само веднъж е лежал в болница, от
бъбреци. На 53 години ищцата получила инфаркт и на 54 се пенсионирала по
болест. След пенионирането, разчитала финансово на съпруга си. Година преди
катастрофата преживяла тежка сърдечна
операция и тогава разчитала на съпруга
си. Живеели сами . Смъртта му била шок за близките. На ищцата се отразило най–много
на когнитивните й способности, станала по неадекватна, повече забравя , появил
се дерматит. Много плакала , но се мобилизирала покрай погребението. След
инцидента , месеци наред вземала антидепресанти , ходила при д-р Г.. Още преди
инцидента вземала лекарства против деменция. Сега е по-добре, но сериозно се е
променил начинът й на живот. На гробищата ходи с близките си , не може да отиде
сама. Сега живее сама и за нея се грижи свидетелката.
От
показанията на св.Б.Т.се установява,че баба й и дядо й били сплотено семейство
над 50 години. След операцията на баба й ,година преди катастрофата, за нея се
грижил дядо й , както и нейна приятелка. Дядо й не е имал сериозни здравословни
проблеми. Баба й приела много тежко смъртта му. Сега живее сама, помагат й
близките. Говори за съпруга си, липсва й, държи негови снимки , пали свещ,
ходят на гробищата. Непосредствено след катастрофата е вземала успокоителни.
Приемала ги е дълго време ,за да преодолее травмата и да не се влоши
здравословното й състояние от стреса.
Заявеното от двете свидетелки ,които
възпроизвеждат свои лични впечатлеиня, не е опровергано от останалите
доказателства по делото, предвид на което и ценени тези свидетелски показания в
хипотезата на чл.172 ГПК, няма основание да не бъдат кредитирани.
При
установените по делото данни, предявеният
иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу
ответното застрахователно дружество за обезщетяване претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Л.Л. в резултат на ПТП на
28.07.2018г., е основателен.
Преди предявяване на иска, ищцата
извънсъдебно на 19.09.2018г. е предявила пред ответника претенцията си за
обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, като
към момента такова обезщетение не е платено.
Фактическият състав на чл.45 ЗЗД е
доказан , като са установени авторството, противоправността на деянието и
вината на водача на л.а. **с рег.№*** Д.И.Д. за
настъпване на ПТП на 28.07.2018г. и причиняването по непредпазливост смъртта на
Л.Л. ,за което има постановена влязла в сила присъда по нохд.№58/2020г. на
ОС-Габрово, ползваща се с доказателствената сила по чл.300 ГПК.
При определяне размера на дължимото
обезщетение на ищцата съдът взе предвид,
че при настъпване на ПТП пострадалият Л.Л.
е била на 76 години, а ищцата на 72 години . Двамата са имали дълъг
семеен живот, повече от 50 години съгласно свидетелските показания. Между тях
са съществували отношения на разбирателство, обич, подкрепа. Преди инцидента
пострадалият е бил жизнен, в добро здравословно състояние, грижил се е за
ищцата, за домакинството .Загубата е била внезапна и неочаквана, настъпила при
ПТП, и е породила за ищцата негативни изживявания. Ищцата е загубила своя
съпруг и партньор, който
се е грижил за нея и е бил нейна
подкрепа дълги години. Преживяла е
чувство на скръб, мъка ,тъга. След инцидента е приемала продължително време антидепресанти. Към момента
живее сама и продължава
да скърби, говори за съпруга си, липсва й, държи негови снимки , пали свещ,
ходи на гробищата, устаноевно от свидетелските показания. Съобразявайки тези
обстоятелства ,както и икономическата обстановка в страната и лимита на застраховане към датата на ПТП /
както и присъждани по сходни казуси опр.№362 по т.д.№2819/2019г., ВКС, ІІ т.о,
опр.№ 239 по т. д. № 1455/2021 г., ВКС,I
т. о. и др./ , съдът намира ,че за неимуществените вреди от претърпените
негативни изживявания от смъртта на нейния съпруг , на ищеца следва да се
опрдели обезщетение в размер на 120 000лв.
Ответникът
е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
От доказателствата по делото не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Л.поради непоставен
предпазен колан при настъпване на процесното ПТП. От заключението на
комплесната експертиза се установява,че в случая с оглед механизма на
настъпване на процесното ПТП , предпазният колан не би преодтвратил травматичните увреждания ,получени от
пострадалия. Освен това при настъпване на ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен колан, установено от показанията на
св.Д. и направените констатации от вещото лице д-р Р..
От данните по делото се установява, че и
двамата водачи, участници в произшествието, при управление на МПС са допринесли
за настъпването му . Пострадалият Л., като
водач на лек автомобил **, който се е
движил по път без предимство, регулиран с пътен знак Стоп, в нарушение на чл.6,ал.1 от ЗДвП и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, не е пропуснал
движещия се по път с предимство лек
автомобил БМВ, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. Водачът на лек
автомобил **е нарушил чл.15,ал.1 ЗДвП за позициониране на превозното средство
при движение максимално в дясно по платното за движение , като ако се е движил
съобразно изискването на тази законова разпоредба , ударът не би настъпил. При
установения механизъм на причиняване на
травматичните увреждания на пострадалия Л.в лявата половина на гръдния
кош ,довели до неговата смърт –
следствие деформацита на лявата предна врата на автомобила, то ударът не би
настъпил в тази част на автомобила и с такава интензивност, ако водачът на лек
автомобил **не се е движил с превишена скорост и не биха настъпили тези
вредоносни последици. Съгласно чл.5, ал.1 ЗдвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. В случая при отчитане тежестта на допуснатите от всеки от
водачите нарушения ,довели до настъпване на процесното ПТП
и вредоносния резултат, съдът
счита, че по-голям принос има
водачът на лекия автомобил БМВ, поради което следва да се определи
съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 1/3, а за водача на лекия автомобил
**в размер на 2/3.
На основание изложеното, при
приетия процент съпричиняване, следва предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ
да се уважи до размер на сумата от 80000лв.
като в останалата част искът се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Горепосочената сума следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва , като нейната дължимост от застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е посочена в
чл.493,ал.1,т.5 КЗ. В случая застрахователната претенция е предявена
пред ответника на 19.09.2018г. и от тази
дата следва да се присъди законната лихва върху дължимто обезщетение от
ответника.
Всяка от страните е претендирала
присъждане на разноски по делото.
Осъщественото по делото процесуално представителство на ищцата от адв.М.И. е при
условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
От ищцата е
направено оспорване на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение
като разноски по делото , като се прави позоваване, че същото е прекомерно като
размер.
В
случая ищцата е представила договор за правна защита и съдействие към исковата
молба, ведно с пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.И..
Ответникът към писмения отговор е приложил пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на адв.Г., а в
хода на делото с молба вх.№260062/31.01.2023г. е представил договор за правна
защита и съдействие.
Съгласно чл.36,ал.1 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд , като с тази
разпоредба е въведено изключение от общото правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно
което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи, само когато е
уговорено. Съгласно чл.36,ал.2 ЗА размерът на договореното възнаграждение
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на ВАС размер за съответния
вид работа.
Съдът счита ,че при
определяне размера на дължимото възнаграждение на вески от пълномощниците на
страните по делото ,следва да се вземе предвид разпоредбите на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действали към
момента на встъпване в процеса като пълномощник на всеки от процесуалните
представители – за пълномощника на ищцата от подаване на исковата молба на
31.07.2020г., а за пълномощника на ответника от подаване на писмения отговор на
24.09.2020г. Към този момент, при вече извършеното упълномощаване , е
възникнало правото на упълномощения адвокат по чл.36,ал.1 ЗА да получи възнаграждение .Определянето с
договор от по-късна дата на неговия размер ,/ представения от ответника на
л.83/ не обосновава приложимост на действащите към момента разпоредби на
Наредба№1/2004г. / с изм. ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./, тъй като мандатното
правоотношение е възникнало преди това , а изменията в Наредбата нямат обратно
действие.
Предвид на това следва за предоставената защита
съобразно фактическата и правна сложност
на спора и размера на уважената част от иска, да се определи адвокатско
възнаграждение на адв.И. като
пълномощник на ищцата в настоящото
производство , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията изм. ДВ , бр.68/31.07.2020г. / , като на
основание чл.7,ал.2,т.4 се определи в
размер на 2930лв. ,което да се заплати
от ответника.
Ответникът е направил разноски за депозит за вещи лица и свидетел в
размер на 810лв. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер
на 11
400 лв. с ДДС, за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 09.01.2023г.
Основателно
е възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от насрещната страна. С оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид
чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г./ в редакцията към датата на подаване на
писмения отговор ДВ бр.68/31.07.2020г./
следва да бъде намалено до размер на 4836лв. с ДДС.
Съразмерно отхвърлената част на иска на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 1882лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Габрово държавна такса в размер на 3200 лв., съобразно уважената част
от иска.
На основание
изложеното ,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София 1407, р-н „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на П.Х.Л. , ЕГН**********,*** , на основание
чл.432,ал.1 КЗ обезщетение за претърпени от ПТП на 28.07.2018г. неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й Л.В.Л., в
размер на 80 000лв. ,ведно със законната лихва от 19.09.2018г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предавяния иск по чл.432,ал.1 КЗ в останалата
част за сумата над 80 000лв до размер на сумата от 120 000лв.,
претендирано обезщетение за неимуществени вреди
.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК831830482, със
седалище и управление: гр.София 1407, р-н „Лозенец“, ул.“Джеймс Баучер“
№87 да заплати по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса връху присъденото обезщетение в размер на
3200лв. , като и сумата от 5лв. д.т. при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София 1407, р-н „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“ №87 , да заплати на процесуалния представител на ищцата адв.М.Г.И.
*** , с адрес гр. София, ул.“Граф Игнатиев“№14,ет.1,ап.2, адвокатско възнаграждение
в размер на 2930лв.,на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА П.Х.Л. , ЕГН**********,***
,
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК831830482, със седалище и управление: гр.София 1407, р-н „Лозенец“,
ул.“Джеймс Баучер“ №87 , сумата от 1882лв.
- разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия :