Р Е Ш Е Н И Е
№ 260677 05.05.2021 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на петнадесети април две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 6527 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, бул. “” № , представляван от Б. Г. М. - Изпълнителен директор, срещу Р.Т.И., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2965/2020 г. на БРС, за сумата от 840 лева (осемстотин и четиридесет лева) – главница, представляваща неплатено лечение в отделение по вътрешни болести при „УМБАЛ - Бургас” АД с окончателна диагноза К76.0 „Алкохолна чернодробна стеатоза”, проведено в периода 17.12.2018г. - 19.12.2018г., без здравноосигурителни права, за което е издадена фактура № **********/20.12.2018г., сумата от 126,93 лева (сто двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) – лихва от 20.12.2018г. до 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 16.06.2020г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски..
В исковата молба се твърди, че в посочения период ответникът е бил лекуван в отделение по вътрешни болести при УМБАЛ с окончателна диагноза К76.0 „Алкохолна чернодробна стеатоза”. Към момента на провеждане на лечението той е бил без здравноосигурителни права, поради което дължи стойността на проведеното лечение съгласно ценоразписа на лечебното заведение, за което е бил уведомен. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47 ГПК особен представител на ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че за изискуемостта на задължението е необходима покана, каквато не е била отправена до длъжника, както и че особеният представител не е легитимиран да получава материално-правни изявления. Посочва, че длъжникът не е бил уведомен и за размера на задължението, с оглед датата на издаване на фактурата, която е последваща изписването на пациента.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 2965 / 2020 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми. С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото медицинска документация, ответникът И. е постъпил за лечение в отделение “Вътршни болести” на УМБАЛ - Бургас на 17.12.2018г. От представеното направление за хоспитализация/лечение е видно, че лицето е прието за спешен прием по Клинична пътека № 244. В документа е отбелязано още, че на 19.12.2018 г. е поставена окончателна диагноза К76.0 „Алкохолна чернодробна стеатоза”. В приложение към този документ /на гърба/ е направено описание на регистрираните процедури по клинична пътека № 244.
Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие от 17.12.2018г., с която е декларирал, че е приет за лечение по КП № 244 и в случай, че се установи, че е с прекъснати здравноосигурителни права, ще възстанови същите в рамките на болничния си престой, а в случай, че не го направи, както и ако не спази задължителния минимален болничен престой по клиничната пътека, по която е приет, ще заплати на „УМБАЛ – Бургас” АД цената на клиничната пътека по цени на НЗОК в двукратен размер.
При извършените рентгенови изследвания от 18.12.2018г. е посочена диагноза “Анемия, неуточнена”
В ангажираната Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване, ответникът е декларирал, че е получил болнична помощ и му е разяснен реда за заплащане на диагностиката и лечението на заболяването му по КП 244. На ръка в документа е дописано “дадена фактура за плащане”.
Видно от представената регистрационна карта за изписан пациент
ответникът е дехоспитализиран на 19.12.2018г. Поставената му окончателна
диагноза е „Алкохолна чернодробна стеатоза” по КП 076.
По делото е представена справка от
НАП за здравноосигурителния статус на ответникът, съгласно която към 17.12.2018
г. той е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Представена е Заповед № VI-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния директор
на „УМБАЛ-Бургас” АД /л. 27 от делото/, с която е утвърден ценоразпис на
медицинската помощ, медицинските услуги и допълнително поискани услуги в
дружеството. Със същата в част IV – цени на услуги за здравнонеосигурени
граждани с код 04.00 е разпоредено гражданите, които не са възстановили до деня
на дехоспитализацията си своите здравноосигурителните си права, да заплащат
стойността на клиничната пътека + 20%.
В представената извадка от Национален рамков договор са посочени цените на клиничните
пътеки за предходните две години, като за 2018 г. стойността на клиничната пътека
№ 076 е била в размер на 700 лв.
Към исковата молба е приложена издадена от ищцовото дружество фактура № **********/20.12.2018 г. за сумата от 840 лв., представляваща стойност на лечение на здравно неосигурения пациент Р.Т.И. по КП № 76 за периода 17-19.12.2018 г., с посочен в нея падеж на задължението – 20.12.2018 г.
При така представените доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 от Закон за здравето. Според чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
По делото не се спори, че ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Съгласно установения ценоразпис стойността на клинична пътека № 76 за 2018 г. е в размер на 700лв. Не са ангажирани доказателства за стойността на кличичната пътека, по която лицето е било прието за лечение, а именно № 244. С представената декларация (л.21), която е подписана от пациента, той е уведомен за задължението да плати цената на “пътеката, по която е приет за лечение”, а на следващия ред е изписано на ръка “570”. Съгласно публичния Национален рамков договор от 2018 г. единичната цена на клинична пътека № 244 е именно на стойност 570 лв. По делото не се спори, че пациентът е получил медицинска помощ, съобразно изискванията на клиничната пътека, по която е лекуван, а именно № 244, като за този факт се съдържат и писмени доказателства – представеното описание на регистрираните процедури по тази клинична пътека /№ 244/. Не са ангажирани доказателства, които да установяват, че лицето е лекувано и получило услуги, които излизат извън предвидените по КП 244 и да попадат в обхвата на Клинична пътека 076, съобразно поставената му окончателна диагноза. Затова съдът приема, че лицето е било информирано единствено за стойността от 570 лв., която следва да заплати, в случай че е с прекъснати здравноосигурителни права. Задължение на лечебното заведение е да информира пациента за това, съгласно изискванията на чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закон за здравето, особено когато ще дължи плащане на цената на медицинската услуга. В тази връзка съдебната практика приема, че съществува връзка („корелация“) между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение, и задължението му по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. (В този смисъл е и Определение №378/14.04.2016 по дело №903/2016 на ВКС, ГК, IV г.о). В противен случай би бил лишен от алтернативните възможности, които има – да възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените до момента вноски; да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение.
Тъй като по делото е безспорно установено, че в периода 17-19.12.2018 г. ответникът И. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, то същият дължи плащане на оказаната му медицинска помощ на основание чл. 109 ЗЗО, чиято стойност е определена от УМБАЛ Бургас и е посочена в представената декларация - в размер на 570 лв. На основание цитираната т. 04.00 от Заповед № VI-Р-554/23.10.2017 г. на изпълнителния директор на „УМБАЛ-Бургас” АД пациентът следва да заплати стойността на клиничната пътека + 20 %, равняващи се на общо 684 лв. Следователно искът е основателен и доказан до този размер, като за горницата до 840 лв. – подлежи на отхвърляне. Независимо от заявеното обстоятелство, че се претендира плащане по КП 76, а установеното по делото е задължение по КП 244, съдът приема, че пациентът е получил съответната медицинска помощ и дължи плащане на нейната цена, което е фактическото и правно основание на иска. Доколкото няма спор, че извършените медицински интервенции попадат в обхвата на необходимото лечение и същите са изпълнени, то ответникът следва да заплати сумата от общо 684 лв.
Неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника за недължимост на сумите, поради липса на покана. По делото действително не са ангажирани доказателства за връчване на фактурата от 20.12.2018 г. на лицето, което е изписано на 19.12.2018 г. от болничното заведение, но както бе посочено в подписаната от него декларация е видно, че е уведомен за цената на медицинската услуга от 570 лв. На следващо място, всички писмени доказателства установяващи задължението са представени като приложение на исковата молба, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С цитираната разпоредба се създава една правна фикция, че съобщението се смята за редовно връчено на лицето с изтичане на срока за получаването му. Тоест той се приема за редовно уведомен, а книжата за получени. Следователно задължението му за плащане е дължимо и той е уведомен с получаване на исковата молба. Следва да се отбележи, че връчването на тези документи е от значение единствено за факта на забавата на длъжника, но не и за съществуването на вземането, предмет на спора. По изложените доводи, съдът приема, че установеното по основание и размер вземане е изискуемо. Доколкото документите са връчени с исковата молба, то длъжникът е изпаднал в забава и дължи плащане на цената на услугата, ведно със законната лихва върху главницата.
По отношение на претенцията за мораторна лихва съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Когато денят за изпълнението е определен, то длъжникът изпада в забава след изтичането му, а ако няма определен ден – след като бъде поканен /чл.84 ЗЗД/. В случая по делото е представена фактура, която не носи подписа на нейния адресат – ответника. Този документ не е бил връчен на лицето, получило медицинската услуга, при неговата дехоспитализация, тъй като е издаден на 20.12.2018 г. – след изписване на пациента на 19.12.2018г. В декларацията съгласие има отразяване на ръка, че е “дадена фактура за плащане”, но това не удостоверява получаването именно на процесната фактура, доколкото същата е по-късно издадена (в какъвто смисъл е и възражението на особения представител). Не може също така да се приеме, че посоченият във фактурата падеж е договорен между страните след като документът не е подписан от ответника, а в подписаните декларации не се установява някакъв срок за изпълнение на паричното задължение. Не е налице и някоя от хипотезите на чл. 303а ТЗ, поради което съдът приема, че забавата настъпва от момента на поканата, респ. от връчване на исковата молба и искът за плащане на мораторна лихва се явява неоснователен и недоказан за сумата от 126.96 лв., за периода от 20.12.2018 г. до подаване на заявлението – 15.06.2020г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част от претенциите, в размер на общо 265.26 лв., включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. Следва да се посочи, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото като база за определяне на дължимите разноски за юрисконсултското възнаграждение, съдът прие сумата от 150 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. НЗПП. В тежест на ответника следва бъдат поставени и направените разноски по ч.гр.д. № 2965/2020г. по описа на БРС, възлизащи на 53.05 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Т.И., ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, бул. “, представляван от Б. Г. М. - Изпълнителен директор, съществува вземане в размер на 684 лв. (шестстотин осемдесет и четири лева), представляваща неплатено лечение в отделение по вътрешни болести при „УМБАЛ - Бургас” АД по Клинична пътека № 244, проведено в периода 17.12.2018г. - 19.12.2018г., без здравноосигурителни права, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 16.06.2020 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2965 от 2020 г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 684 лв. до заявения размер от 840 лв. за клинична пътека К76.0 „Алкохолна чернодробна стеатоза”, както и сумата от 126,93 лева (сто двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки) – мораторна лихва върху главницата по фактура № **********/20.12.2018г., за периода от 20.12.2018г. до 15.06.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Т.И., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ -
БУРГАС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б, бул. “,
представляван от Б. Г. М. - Изпълнителен директор, сумата от 265.26 лв. (двеста
шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), представляващи направените по
делото разноски и сумата от 53.05 лв. (петдесет и три лева и пет стотинки) – разноски по ч.гр. д. № 2965/2020г.
по описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Дарина Йорданова
Вярно с оригинала: З.М.