РЕШЕНИЕ
№ 2971
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330116955 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Юробанк България“ АД срещу Д. Я. А., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 23
087.37 лева главница, дължима по договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит
№ ***, сключен с ищеца с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, както
и сума в размер на 363.26 лева – договорна лихва за периода 27.04.2015 г. до 17.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в
съда – 19.01.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 601/2017 г. по описа на ПРС. Претендират се
разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба и в допълнителна молба от 05.02.2021 г. са изложени твърдения, че
между страните е сключен договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № ***.
Излагат се твърдения, че ответникът е допуснал просрочие на три месечни погасителни
вноски за периода 27.04.2015 г., 27.05.2015 г. и 27.06.2015 г., поради което на основание
чл.18, ал.2 от договора кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Излагат се твърдения,
че предсрочната изискуемост била настъпила на датата на последната неплатена
погасителна вноска на 27.06.2015 г. Ищецът бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост с нотариална покана, като му бил предоставен 7-дневен срок да изпълни
задълженията си, което той не сторил. Остатъка от задължението за главница било в размер
на 23 087.37 лева, което се формирало от вноските за главница с настъпил падеж и
предсрочно изискуемите вноски за целия период на договора. По договора не е заплатена и
договорна лихва в общ размер на 363.26 лева, от които 34.47 лева били договорна
възнаградителна лихва и 328.79 лева – договорно обезщетение за забава.
За вземанията си ищецът се снабдил със Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 601/2017 г. по описа на ПРС срещу които длъжникът възразил в срок, което
поражда интерес от предявяване на настоящите искове.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
оспорват исковете. На първо място признава, че е сключил с ищеца „Юробанк България“ АД
с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД договор за кредит за
рефинансиране на ипотечен кредит № *** със заемна сума в размер на 24 870 лева, с част от
която е рефинансиран ипотечен кредит на ответника. Оспорва да е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, доколкото е заплащал редовно месечните си вноски. Наред с това
предсрочната изискуемост не му е съобщена преди процеса. Оспорва да е получавал
нотариална покана, с която да е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост. Излагат
се доводи за неравноправност по предшестващ договор за кредит между страните, във
връзка с изплащането на който е сключен процесния. Счита, че доколкото с предхождащия
договор за кредит, който ответникът е следвало да издължава във валута „франк“, който
непрекъснато нараствал и с това следвало да върне на банката по-голяма главница,
отколкото е получил, бил принуден да сключи процесния договор, който на това основание
бил унищожаем и прави възражение в тази насока. Счита, че клаузите по договора за кредит
били неравноправни. Не била ясна методологията за определяне на референтния лихвен
процент, с което не бил получил предварително достъпна и разбираема информация за
начина, по който банката може да променя едностранно цената на предоставената
финансова услуга. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 601/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, от който е постъпило
възражение в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация: чл.422 ГПК,
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал. ТЗ и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие
сключен договор за кредит, размер на вземането си за главница, падеж, настъпване на
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвидени в договора,
надлежно обявена на ответниците предсрочна изискуемост на вземането за главница, за
която последният е уведомен, размер на вземането си, уговорена в договора
възнаградителна лихва размер на вземането си, както и уговорено в договора обезщетение
за забава, размер. Ответникът носи насрещно доказване, при установяване на горното от
ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем в срок.
С Определение от 08.04.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът и „Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Българска пощенска
банка“ АД са сключили договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № ***, по
силата на който на ответникът е предоставен заем в размер на 24 870 лева, с част от който е
рефинансиран ипотечен кредит на ответника. В договора е уговорена възнаградителна
лихва и обезщетение за забава.
Спорно по делото е какъв е остатъка от задълженията по кредита и погасен ли същия
от ответника изцяло, както и надлежно ли е обявена предсрочната изискуемост на кредита,
налице ли са неравноправни клаузи по договора за възнаградителна лихва, унищожаем ли е
2
договора, валидно ли е сключен.
По доводите на ответника за недействителност на договора за кредит, доколкото
същия бил сключен с цел рефинансиране на друг договор за кредит сключен между
страните, който бил нищожен, съдът намира следното:
В случая преценката за недействителност на договора за кредит, сключен между
страните се прави на база уговорките в самия договор, а не във връзка с друго заемно
правоотношение, сключено между страните. Това е така доколкото процесният договор за
кредит е самостоятелно правоотношение, което не зависи от предхождащи такива между
страните. Независимо, че процесният кредит е отпуснат с цел рефинансиране на предишен
кредит на ответника, валидността на последния не рефлектира върху валидността на
процесния договор за кредит, доколкото са различни правоотношения, независими едно от
друго.
Преценявайки съдържанието на процесния договор за кредит съдът не открива
противоречие с императивна правна норма, нито договора да противоречи на добрите нрави.
Насрещните престации са еквивалентни една на друга за отпуснатия кредит потребителят
дължи възнаграждение, което съдът приема, че е съразмерно с размера на кредита и периода
за който е отпуснат – 18 години.
Ответникът не доказа, че договорът е унищожаем, че е сключен при крайна нужда и
явно неизгодни условия. В тази връзка възраженията на ответника са, по-скоро, че
договорът за кредит, рефинансиран със заемните средства от процесния договор е сключен
при неизгодни условия за ответника, но това не се установи по делото, а и дори да беше
установено, както беше посочено по-горе нерефлектира върху валидността на процесния
договор за кредит.
С оглед всичко изложено съдът приема, че договорът за кредит е валидно сключен
между страните.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.197/ се
установява, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК от ищеца –
17.01.2017 г., остатъка от задълженията по кредита са в размер на 23 087.37 лева –
непогасена главница, 139.07 лева – възнаградителна лихва и 222.66 лева – лихва върху
просрочена главница. В случая ищецът претендира 34.47 лева – възнаградителна лихва и
328.79 лева – обезщетение за забава /молба от 05.02.2021 г. л.32/. Вещото лице установява,
че до датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК не са платени повече от три месечни
вноски по кредита.
Именно тук съдът намира за уместно да разгледа възражението на ответника за липса
на надлежно настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК и дали такава е настъпила и кога.
Ищецът се позовава на настъпила автоматично предсрочна изискуемост на
27.06.2015 г., доколкото не са платени три последователни вноски за главница и лихви.
За да настъпи предсрочна изискуемост не е достатъчно да са настъпили обективните
условия, предвидени в договора, а именно неизплащане на три месечни вноски за главница
и лихви, а е необходимо длъжникът да е уведомен за това.
Видно от изпратената до длъжника *** покана /л.143/, същата не е връчена надлежно
на длъжника. Това е така, доколкото видно от удостоверението, направено от нотариуса
/л.145/, връчването е осъществено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Съдът приема, че не са
спазени условията на чл.47, ал.1 ГПК за връчване на длъжника, доколкото същият не е
търсен в рамките на повече от месец /търсен е на дати 29.07.2016 г. - петък, 19.08.2016 г. -
петък и 26.08.2016 г. - петък/, не е търсен в неприсъствен ден, не е спазено и изискването
уведомлението да се залепи на входа на жилището, а не на входната вратата на
кооперацията.
3
Предвид изложеното съдът приема, че макар и да са настъпили обективните условия
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективирани в чл.18, ал.2 от стъщия, не
са настъпили субективните такива – уведомяване на длъжника за това.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8/2017 г. по т.д. № / 2017
г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иск по чл. 422 ГПК съдът не е обвързан от
фактическото положение, относно изискуемостта на кредита, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При констатация за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита в хода на исковото производство при разглеждане на
иска по чл.422 ГПК, това обстоятелство следва да се съобрази като новонастъпило в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. Няма пречка и е допустимо в настоящото
производство по предявен иск по реда на чл.422 ГПК, да настъпи предсрочно изискуем на
кредита, както и да се вземат предвид вноските с настъпил падеж до приключване на
съдебното дирене. Това е така, доколкото предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Положението на кредитора не следва да бъде по -
неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
направо е предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало
при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред
финансова институция като кредитор с вземане, произтичащо от договор за кредит да
съществуват пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции -
главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието
възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в
рамките на посочените в заявлението размери. С посоченото по-горе ТР съдът счита, че са
преразгледани постановките, възприети в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, в посочения по-горе смисъл.
В този изричен смисъл е и Решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр.д. № 2640/2021 г., III
ГО на ВКС.
С оглед изложеното съдът приема, че предсрочната изискуемост на задължението е
настъпило с връчване на препис от исковата молба на ответника – 17.02.2021 г /л.45/.
От експертизата се установява, че след подаване на заявлението по чл.417 ГПК в
периода 31.01.2017 г. до 27.08.2020 г. ответникът е извършил плащания по процесния
договор за кредит в общ размер на 9146.44 лева, като в таблица на л.200 от делото е
посочено, какви задължения погасява банката с така заплатената сума, а именно 6123.74
лева – главница, 1169.67 лева – законна лихва и 1853.03 лева – разноски.
След така извършеното плащане ищецът признава, с представена на вещото лице
справка /л.214/, на база на която то отговаря на въпроса за остатъка на дълга по процесния
договор след извършените от ответника плащания в хода на процеса /въпрос 2, поставен от
съда л.207/, че са останали непогасени следните задължения 16 963.63 лева – главница,
8881.07 лева – законни лихви и 2732.20 лева – съдебни разноски.
Основавайки се на справката на ищеца и таблицата на л.200 от експертизата, съдът
приема, че ищецът е приспаднал с извършените плащания от ответника сума в размер на
1169.67 лева – законна лихва за периода от подаване на заявлението - 17.01.2017 г. до
27.08.2020 г., както и е приспаднал сума в размер на 1853.03 лева – разноски, която сума
представлява сбор от следните суми - 475.29 лева – държавна такса за заповедното
производство, 1063.76 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство и
313.98 лева – такси, съгласно Заповедта по чл.417 ГПК.
4
Законът, в чл.76, ал.2 ЗЗД, дава право на кредитора да извършва прихващане на
вземанията си по поредността, предвидена в тази разпоредба – първо разноски, лихви и
главница. Именно на база на тази разпоредба е извършено погасяването от страна на
кредитора. Същата е приложима в конкретния случай при конкретните вземания, съгласно
разясненията дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 3/2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи, обаче, че вземането на ищеца за съдебни разноски не е
акцесорно към главния дълг, тъй като възниква едва след като бъде признато от съда, така
че размерът му не участва при определяне на реда за погасяване на парични задължения по
чл.76, ал.2 ЗЗД. Редът за присъждането им е специален и се урежда от процесуалния закон,
съгласно чл.78 ГПК, а не от материалния. Те не са определени отнапред, зависят от
развитието на производството, от представените в тази връзка доказателства и преди всичко
от изхода на спора по главното вземане. Те не са, нито ликвидни, нито изискуеми - ще бъдат
определени по основание и размер, съответно присъдени едва с крайния съдебен акт. Освен
това напълно е възможно, въпреки присъждането на главница и лихви, вземането за
разноски да не бъде уважено - напр., защото не са представени доказателства за тях, не
представляват съдебно – деловодни разноски. При всички положения обаче за длъжника -
ответник не съществува задължение за разноски преди присъждането им от съда, поради
което няма как, с направеното в хода на процеса плащане, да се погасява несъществуващ
към този момент дълг.
Под разноски в чл.76, ал.2 ЗЗД законодателят има предвид, акцесорно задължения
към главния дълг, уговорени от страните разноски , определени по основание и размер
отнапред, за които длъжникът знае, в т.ч. и кога ги дължи - напр. разноски за нотариални
такси по подновяване на имотека, възложени на една от страните по взаимна уговорка
между тях.
Съдебните разноски могат да бъдат събрани по поредността на чл.76, ал.2 ЗЗД само
когато бъдат признати за основателни със сила на присъдено нещо в съдебния спор и те не
са такива по висящото производство или са извънсъдебни, като в съдебния спор се установи
тяхната изискуемост и ликвидност.
С оглед изложеното ищецът неправилно е погасил по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД първо
разноските за заповедното производство в размер на 475.29 лева – държавна такса за
заповедното производство, 1063.76 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Съдът приема, че неправилно е погасено, по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, и вземането за
банкови такси в размер на 313.98 лева. По своята същност те не са разноски, които прави
банката, това е уговорено между страните възнаграждение – комисионна за извършване от
банката услуга по управление на кредита и такса за администриране на просрочен кредит,
която е във фиксиран размер по договора /чл.4, т.1 и т.2/ и по своята същност представлява
неустойка, доколкото не държи сметка за реално направени разходи от банката. Видно от
ССчЕ, именно такива такси са начислени от банката. Тези такси се погасяват в поредността
по чл.76, ал.1 ГПК, доколкото не са нито лихви, нито разноски. Следва да се посочи, че
ответникът, при плащане на сумите не е посочвал, какви свои задължения погасява с тези
плащания и дали това е вземането за банкови такси, за да бъдат приспаднати именно те.
Съдът приема, че с платената сума в размер на 313.98 лева, преди погасяване на
дължимите такси, следва да се погасят първо лихвите и след това главница, доколкото,
както беше посечено по-горе разноски, които са възникнали като вземане до предявяване на
иска, не се установиха.
По отношение на приспаднатите от ищеца, с платените от ответника суми в хода на
процеса, законни лихви в размер на 1169.67 лева съдът приема, макар и същите да се
погасяват в поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД, в случая по делото се установи, че предсрочната
5
изискуемост на кредита не е настъпила от момента, посочен от ищеца, а с дата 17.02.2021 г.
– връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника. Тоест
начислената законна лихва, за периода в който е извършил плащания ответника е била върху
пълния размер на кредита от 23 087.37 лева, която сума не е била изискуема към момента на
начисляването им и законна лихва върху този пълен размер не се е дължала. С платените от
ответника суми са погасени недължими вземания за законна лихва.
С оглед изложеното съдът приема, че с платените от ответника суми, с които са
погасени 475.29 лева – държавна такса за заповедното производство, 1063.76 лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 313.98 лева – банкови такси и
1169.67 лева – законни лихви за периода 17.01.2017 г. до 27.08.2020 г. /в който период са
плащанията, извършени от ответника/ или общо 3022.70 лева се погасяват изцяло следните
задължения на ответника 34.47 лева договорна възнаградителна лихва и 222.66 лева –
обезщетение за забава и двете за периода 27.04.2015 г.до 17.01.2017 г. и остатъка в размер на
2765.57 лева се приспада от главницата, която става 14 198.06 лева /16 963.63 – 2765.57/.
Следва да се посочи, че по делото не се установи, че клаузата за възнаградителна
лихва е неравноправна. Не се установи по време на действие лихвата да е била увеличавана
едностранно от банката, напротив прилаган е уговорения между страните в договора лихвен
процент, поради което съдът приема, че вземането за вънаградителна лихва е валидно
възникнало в пълния му предявен размер.
Съдът приема, че в случая дължимото обезщетение за забава за периода 27.04.2015 г.
до 17.01.2017 г. е в размер на 222.66 лева, съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ,
доколкото същото е начислено на база на просрочените вноски за главница по погасителния
план с настъпил падеж до подаване на заявлението по чл.417 ГПК, като не е начислявано
такова върху предсрочно изискуема главница.
С оглед изложеното съдът приема, че по процесния договор за кредит е останало
непогасено задължение за главница в размер на 14 198.06 лева, до който размер искът като
основателен ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от
23 087.37 лева искът ще се отхвърли, като погасен чрез плащане в хода на процеса. Ще се
отхвърлят и иска за сума в размер на 363.26 лева – договорна лихва за периода 27.04.2015 г.
до 17.01.2017 г., включваща 34.47 лева - договорна възнаградителна лихва и 328.79 лева –
договорно обезщетение за забава, като неоснователен.
С оглед уважаване на главния иск се явява основателна и претенцията за законна
лихва върху цялата главницата, както е поискал ищеца, от дата 17.02.2021 г., когато е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита до окончателното плащане. Именно от тази
дата съдът приема, че се дължи законна лихва върху целия остатък от кредита, а не от датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, доколкото на тази дата е настъпила
предсрочната изискуемост на същия, а не преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. В
този смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 3/2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Към тази дата е погасена от ответника част от претендираната от ищеца сума до сума в
общ размер на 14198.06 лева, като тази сума не е била изискуема в пълен размер. До датата
на подаване на заявлението са били изискуеми вноски в общ размер от 2281.12 лева, които
са били погасени с извършеното от ответника плащане в хода на заповедното производство.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни. Това е така,
доколкото по делото се установи, че извършените от ответника плащания по договор за
кредит са извършени след подаване на заявлението по чл.417 ГПК и преди подаване на
6
исковата молба, за част от претенциите, отхвърлени в настоящото производство ответникът
не е дал повод за завеждането им.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 475.29 лева – платена
държавна такса и 1063.76 лева – платено адвокатско възнаграждение или общо 1539.05 лева,
от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се
присъди сума в размер на 919.50 лева. Това е така, доколкото кредитът не е бил изискуем в
пълния размер към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 498.20 лева – платена
държавна такса и 150 лева – депозит за ССчЕ или общо 648.20 лева, от които съразмерно с
уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 387.26 лева.
Ответникът доказа следните разноски: 250 лева – платен депозит за ССчЕ и 1200 лева,
платено адвокатско възнаграждение или общо 1450 лева, от които на основание чл.78, ал.3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенциите ще се присъди сума в размер на 583.70
лева, доколкото не е дал повод в исковото производство за завеждане на исковете в
отхвърлената им част, доколкото са платени преди завеждане на исковата молба по чл.422
ГПК в съда.
Ще се осъди ищецът, на основание чл.77 ГПК, да заплати на вещо лице Ш. сума в
размер на 100 лева – завишен депозит по ССчЕ, определен с Протоколно определение от
14.07.20122 г., за който ищецът е останал задължен.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Я. А., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на 14 198.06 лева -
главница, дължима по договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № ***,
сключен с ищеца с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.02.2021 г.. до окончателното плащане, за което
вземане е издадена Заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 601/2017 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер до пълния предявен
размер от 23 087.37 лева, поради плащане след подаване на заявлението по чл.417 ГПК до
подаване на иска по чл.422 ГПК, както и за сумата в общ размер на 363.26 лева – договорна
лихва за периода 27.04.2015 г. до 17.01.2017 г., поради плащане на част от сумата след
подаване на заявлението по чл.417 ГПК до подаване на иска по чл.422 ГПК и поради
неоснователност.
ОСЪЖДА Д. Я. А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на 919.50 лева – разноски по ч.гр.д. № 601/2017
г. по описа на ПРС и сума в размер на 387.26 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Я. А., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 583.70 лева – разноски в исковото
производство.
7
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ НА вещо лице В. М.
Ш., ЕГН **********, на основание чл.77 ГПК, сума в размер на 100 лева – допълнително
определен депозит.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им на съдебния
им адрес.
След стабилизиране на решението ч.гр.д. № 601/2017 г. по описа на ПРС да се върне
на състава.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8