Решение по дело №1217/2017 на Районен съд - Нова Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

гр.Нова Загора, 23. 03. 2018 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на тринадесети март    през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

                                                                                                                                                            

при секретаря: Диана Дечева  

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 1217 по описа за 2017 год.,  за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана в РС-Нова Загора  искова молба от “Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД, , със седалище/адрес на управление – гр. Сливен, ул.”Шести септември” № 27,представлявано от законния представител  - управителя Севдалин Рашев,  с ЕИК *********, чрез пълномощника – адв. Н. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Станислав Рафаилов, Н. ***, БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ***, чрез Н. *** против П.И.С. с ЕГН ********** *** с правно основание 422 от ГПК, а именно да се признае за установено по отношение на на „водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД, гр.Сливен, че П.И.С. с ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД, гр.Сливен  сумата от 1728.92/хиляда седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/лева, от която, както следва:1104.20/хиляда сто и четири лева и двадесет стотинки/ лева – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2005г. до 31.05.2017г. в имот находящ се в *********;  624.72/шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева – мораторна лихва натрупана към дата 04.07.2017г. лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 1104.20 лева, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените разноски по ч.гр.д  № 978/17г. по описа на РС-Нова Загора в размер на 35.58лв., както и разноски по настоящото дело.

Ищцовото дружество, твърди в исковата си молба, че във „ВиК-Сливен”ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот, находящ се в *************, като този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титулярът на тази партида за процесния период е била ответницата по настоящото дело П.И.С.. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВиК-Сливен”ООД и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. Твърди се, че след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало задължение в тридесетдневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторел това последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Твърди се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода от 01.10.2005г. до 31.05.2017г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.31 ал.2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -  Вик Сливен” одобрен с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, а именно: „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране”. В чл.42 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на Вик оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради което ищцовото дружество претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа на всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

В исковата молба се твърди още, че предвид възникналото задължение ищцовото дружество било предприело действия за събиране на дължимите суми, като било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по повод на същото било образувано ЧГД № 978/2017г. по описа на РС-Нова Загора. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2017г. до 31.05.2017г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото било постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода от 01.10.2005г. до 31.05.2017г.  ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД, гр. Сливен било доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите условия на Вик оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница – 1104.20лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2005г. до 31.05.2017г.; мораторна лихва върху главницата - 624.72 лева, натрупана към дата 04.07.2017г. лихва или общо 1728.92лв. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноски, които последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 35.58лв.

 Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация- Сливен”ООД, гр. Сливен”, със седалище/адрес на управление – гр. Сливен, ул.”Шести септември” № 27, представлявано от законния представител  - управителя Севдалин Рашев,  с ЕИК *********, чрез пълномощника – адв. Н. ***,   моли съда да признае за установено, че ответника П.И.С. с ЕГН ********** *** МУ ДЪЛЖИ общо сумата  1728.92 лева, от която, както следва:1104.20лева – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2005г. до 31.05.2017г. в имот находящ се в ************;  624.72лева – мораторна лихва натрупана към дата 04.07.2017г. лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 1104.20 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцовото дружество моли съда да му присъди и направените по настоящото производство съдебни и деловодни разноски и разноските по ч.гр.д. № 978/2017г. по описа на РС-Нова Загора.

            В законоустановения срок ответницата е депозирала отговор на исковата молба с който заявява, че  предявения срещу нея иск бил допустим, но неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск относно претендираните суми до 30.06.2014год. Относно дължимите суми след този срок твърди, че ответника след издаване на заповедта е изпълнила задължението си и моли съда да прекрати делото поради плащане.

            В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител адв. Н. ***,  прави частичен отказ от предявения иск, а именно за периода от 01.10.2005г. до 31.12.2013г. и моли в тази част производството да бъде прекратено, като моли съда да счита иска за предявен за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г.

            С оглед направеното частично оттегляне на иска от страна на ищцовота дружество, съдът е прекратил производството в частта относно  предявения иск за периода от 01.10.2005г. до 31.12.2013г. и е приел, че искът е предявен за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г.

 

            В съдебно заседание ответницата П.И.С., редовно призована - не  се явява и не изразява становище.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД, гр. Сливен е депозирало на 24.07.2017г. в РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника П.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** за дължими суми за доставена питейна вода и отведена канална вода за периода от 01.10.2005г до 31.05.2017г.  съгласно издадени ежемесечни фактури за обект – жилище, находящо се *********, за който на името на длъжника има открита партида за вода с абонатен номер 48518.

Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 978/2017г. по описа на РС-Нова Загора, по което с разпореждане № 2914 от 26.07.2017г. е разпоредил  да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и на 26.07.2017г. е издадена  Заповед за изпълнение на парично задължение № 692/26.07.2017г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: 1104.20лева – главница; 624.72/шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева - лихва от 01.10.2005 г. до 31.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1104.20 лева, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 35.58/тридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, платена държавна такса.

Заповедта е връчена на длъжницата П.И.С. на 03.08.2017г. и в законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение – на 04.08.2017г. длъжницата П.И.С. подала възражение за недължимост на сумите по нея поради заплащане на цялата дължима сума и поради настъпила погасителна давност на част от вземането.

Съдът е уведомил заявителя „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД, гр.Сливен, че срещу издадената по ч.гр.д. № 978/2017г. по описа на РС-Нова Загора заповед за изпълнение е постъпило възражение, като му е указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си предмет на заявлението, като довнесе държавна такса съгласно Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по  ГПК. Съобщението е получено от „Вик-Сливен”ООД, гр.Сливен на 14.08.2018г.

В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация” ЕООД , гр. Стара Загора предявил настоящия положителен установителен иск – на 07.09.2017г.

Не се събраха доказателства от които да е видно, че процесния имот не е собственост на ответницата, поради което съдът счита, че между страните не е спорно, че на името на ответницата има открита партида за процесния имот. Не е спорно че процесния  недвижим имот, находящ се в ****. Не е спорно и обстоятелството, че в обекта ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.10.2005г. до 31.05.2017г.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.

Ищцовото дружество, чрез процесуалният си представител адв. К. оттегли частично предявения иск за периода от 01.10.2005г. до 31.12.2013г., което оттегляне съдът е приел с протоколно определение, като е приел че искът е предявен за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г.

По делото е назначена  съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице компетентно , всестранно и пълно поради и което съдът изцяло я кредитира. Видно от заключението на същата е че  задължението на ответницата П.И.С. към ищцовото дружество за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г. било в общ размер на 215.56лв, от която, както следва - 196.95лв. – главница, произхождащо от неплатена питейна вода за периодите от 01.07.2015г.  до 31.12.2015г.; от 01.04.2016г.  до 31.05.2016г.; от 01.09.2016г. до 21.12.2016г.  и от 01.03.2017г. до 31.05.2017г. и  18.61лв. – мораторна лихва за  забава за периода от 01.09.2015г. до 24.07.2017г.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1,вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледани по същество исковете са основателни, още повече че в съдебно заседание ищеца е направил оттегляне частично на иска с оглед възражението за давност направено от ответника още с отговора на исковата молба.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Тези обстоятелства не са спорни между страните. Единственото, направено от ответника с отговора на исковата молба възражение  е за недължимост на част от сумите по предявените искове, поради изтекла погасителна давност.

Течението на погасителната  давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за принудително изпълнение, ищцовото дружество подало на 24.07.2017г.

Ищцовото дружество не е навело доводи и не е ангажирало доказателства, относно спиране или прекъсване на давността, поради което в тази част исковата претенция е неоснователна. Вземанията за главница и обезщетение за забавено изпълнение  за периода от 01.10.2005г. до 24.07.2014г. са погасени по давност и като такива са недължими.

Правилно ищцовото дружество е предприело действия и в съдебно заседание е оттеглило частично предявените искове за периода от 01.10.2003г. до 31.12.2013г. тъй като за предявения иск за този период  съгласно тригодишната погасителна давност относно периодичните плащания  е настъпила погасителна давност, с оглед настъпилата погасителна давност за главницата за този период, е настъпила погасителна давност и за акцесорния иск за мораторната лихва за периода  основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Съдът е приел направеното частично оттегляне на предявения иск за периода от 01.10.2005г. до 31.12.2013г. като е прекратил производството в тази му част и е приел че искът следва да се счита предявен за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че вземането на ищцовото дружество в общ размер на 215.56лв., от която, както следва: 196.95 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периодите: от 01.07.2015г.  до 31.12.2015г.; от 01.04.2016г.  до 31.05.2016г.; от 01.09.2016г. до 21.12.2016г.  и от 01.03.2017г. до 31.05.2017г., както и 18.61лв. – мораторна лихва за  забава за периода от 01.09.2015г. до 24.07.2017г. е дължимо от ответницата. Последната не оспорва факта, че в имота е доставена питейна вода през този период от време, а  количествата вода и стойността им се установяват от събраните по делото писмени доказателства – издадени надлежни фактури.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.  чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан до размера на 196.95 лв., представляващ стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект в град Нова Загора, община ******* за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г., както акцесорният иск за мораторната лихва в размер на и 18.61лв. – мораторна лихва за  забава върху главницата за периода от 01.09.2015г. до 24.07.2017г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 196.95 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2017г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1  ГПК.

С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по ч.гр.д. № 978/2017г. по описа на РС-Нова Загора в размер на 35,58лв., както и направените по настоящото производство разноски в размер на 653.92лв..

          Ръководен от гореизложеното, съдът 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  по отношение на “Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД, , със седалище/адрес на управление – гр. Сливен, ул.”Шести септември” № 27,представлявано от законния представител  - управителя Севдалин Рашев,  с ЕИК ********* И П.И.С., с ЕГН ********** *** с правно основание 422 от ГПК, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на “Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД, със седалище/адрес на управление – гр. Сливен, ул.”Шести септември” № 27, представлявано от законния представител  - управителя Севдалин Рашев,  с ЕИК ********* за сумата в общ размер 215.56/двеста и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/лева, от която, както следва 196.95/сто деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/лева - главница, представляваща, стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.07.2015г. до 31.05.2017г. в имот находящ се в*******; 18.61 /осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки/лева  -  мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2015г. до 24.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 196.95 лева, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането СРЕЩУ П.И.С. с ЕГН ********** *** съществува.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК П.И.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД,  със седалище/адрес на управление – гр. Сливен, ул.”Шести септември” № 27, представлявано от законния представител  - управителя Севдалин Рашев,  с ЕИК ********* сумата 689.50 лв., от която: 35,58лв. - представляващи разноски по ч.гр.д. № 978/2017г. по описа на РС-Нова Загора и сумата 653.92лв. - направените по настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: