№ 352
гр. С., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Т.а Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500302 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 19 от 26.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1283/2023 г. по
описа на РС – Б., А.П.И. е осъдена да плати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД следните суми:
сумата от 495.34 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № *** за
вреди, причинени на застрахован товарен автомобил - влекач „Форд F max
4х2“ с рег. № ******** с ремарке с рег. № *******, собственост на „О.Л.“
ЕООД, с ползвател ЕТ „Р.Х.И.Т.“, за което има сключена застраховка „Каско
Стандарт“ със срок на действие от 22.06.2022 г. до 21.06.2027 г., които вреди
са причинени при настъпило на 21.08.2022 г. ПТП на главен път 1-1 в посока
от гр. М. към гр. Б. в близост до с. Н., община Б., при преминаване през
необезопасени и необозначени препятствия на пътното платно - дупки,
вследствие на което е увредена задна дясна гума на влекача, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 16.03.2023 г., до
окончателното плащане; сумата от 1180 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и
постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло,
евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от
1
страна на водача на товарния автомобил /като не е конкретизиран размерът на
съпричиняването, съответно не е конкретизирано и до какъв размер от
уважения размер на исковете се иска да бъдат отхвърлени същите в случай на
частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени
съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на
основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба
доводи следва да се добави следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно от
първоинстанционния съд, е надлежно установено следното:
При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при
описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на т. а.
- влекач „Форд F max 4х2“ с рег. № ******** с ремарке с рег. № *******,
собственост на „О.Л.“ ЕООД, с ползвател ЕТ „Р.Х. - И.Т.“, управляван от Ц. Г.
Т., на стойност 624.41 лв. /според заключението на вещото лице по
допуснатата САТЕ/, като ищецът е възстановил щети на стойност от 495.34 лв.
/които именно претендира/. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с
произшествието. Автомобилът е бил застрахован по сключен с „Б.В.И.Г.“ ЕАД
договор за застраховка „Каско Стандарт” с многогодишна застрахователна
полица, със срок на действие от 22.06.2022 г. до 21.06.2027 г. при покрит риск
„Пълно каско“ съгласно т. 4 от глава II - „Покрити рискове и изключения“ от
ОУ на застрахователя по застраховка „Каско стандарт“, включващ
застрахователно събитие ПТП, определено в ОУ като „събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети“. След подаване на заявление
от водача на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на
причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в
размер на 495.34 лв., като на ползвателя на автомобила на 14.09.202 г. е
преведена сумата от 495.34 лв., представляваща действителната стойност на
причинените имуществени вреди.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
2
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са
настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е
възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа
/какъвто главен път 1-1 безспорно е/, като освен това АПИ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се
предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/
поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са
възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските
пътища. С покана от 06.12.2022 г., получена от ответника на 12.12.2022 г.,
същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено,
съответно ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща датата на
получаване на поканата /но в случая се претендира обезщетение за забава от
датата на подаване на исковата молба – 16.03.2013 г./.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и
възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на
обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните
отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника
следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията
му:
Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е
налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е
възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се
изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка
„Каско стандарт“ при покрит риск „Пълно каско“, включващ застрахователно
събитие ПТП, определено в ОУ като събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Това се установява от представените по
делото застрахователна полица и общи условия на ищеца за застраховка
„Каско стандарт“, които са неразделна част от застрахователния договор и са
предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е
съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.
Неоснователно е възражението, че за ПТП не е съставен констативен
протокол за ПТП и че водачът на МПС не е уведомил КАТ – „Пътна полиция“.
Както е изложено и в отговора на въззивната жалба, в ЗДвП /чл. 125/ е
посочено в кои случаи службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие и процесното ПТП не е сред тях. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“
и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
3
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход, което в случая не се установява по делото.
Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване
на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не
изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то
е настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с други
доказателствени средства, което именно е налице в случая.
Неоснователно е и възражението, че не е изготвен снимков материал на
ПТП от длъжностно лице и че представеният от застрахователя снимков
материал не е актуален. Задължение за съставяне от длъжностно лице на
снимков материал е налице само в случаите, в които ПТП задължително се
посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и се съставят документи за
повреди на МПС, какъвто, както вече се изложи, не е настоящият случай. А
относно представения от застрахователя снимков материал - възможността на
застрахователя да изготви снимков материал /съгласно чл. 7, глава III от ОУ/ е
само право, предвидено в интерес на застрахователя /за да може да провери
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. чрез оглед и заснемане на
местопроизшествието/, но не и негово задължение, изпълнението на което да
обуславя основателността на претенцията /при наличие на други
доказателства, установяващи релевантните факти/, поради което
актуалността на този снимков материал е без значение.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е
кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и представени от
ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния съд се основават
на съвкупна преценка на доказателствата по делото, като изложените от
ищеца факти, за които е представил изходящите от него частни документи, са
подкрепени от останалите доказателства по делото – свидетелски показания и
заключение по САТЕ.
Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила
също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно
формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото
може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това
възражение се основава, не са ангажирани доказателства по делото от
страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните
факти, а именно въззивникът.
Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.
С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
Въззиваемият претендира разноски само за адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС, което възнаграждение е съобразено с размера по
4
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата предвид цената на главния иск/,
съответно евентуалното възражение за прекомерност на възнаграждението,
наведено от въззивника, е неоснователно. Представени са доказателства по
делото за реално сторени разноски в този размер, при което и с оглед изхода на
делото на въззиваемия следва да се присъди пълния размер на
претендираните разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 26.01.2024 г., постановено по гр. д.
№ 1283/2023 г. по описа на РС – Б..
ОСЪЖДА А.П.И. с ЕИК *********, със седалище: гр. С., бул. „М.“ №
3, представлявана от председателя на УС Я. Й., да плати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и Т. И., сумата от 480 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направени във въззивното
производство по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5