МОТИВИ
към Присъда №115/19.06.2018г. по НОХД №3030/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу М.И.Б. ЕГН: ********** – за това, че:
„На 12.01.2017година в землището на ***, в ***, държавна горска
територия, при условията на повторност, без редовно писмено позволително,
извършил сеч на 2 пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев от горския фонд на стойност 140лв. и извозил
1 пространствен кубичен метър дъбови дърва за огрев от горския фонд на стойност
70 лв.
Престъпление по чл.235, ал.ІІІ т.4
вр. ал.І вр чл.28, ал.І от НК.“
В хода на съдебното производство
подсъдимият М.Б. отправи искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ
от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразявайки, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, Съдът на
основание чл.372 ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин.
Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер около минимума, предвиден
в чл.235 ал.3 НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Защитникът на подсъдимия М.Б. счита,
че фактите на обвинението са доказани по начина, изложен в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Счита обаче, че правилната квалификация на деянието
не е по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.1 вр.
чл.28 ал.1 НК и пледира подсъдимият да бъде оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение, като бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.235 ал.6 НК. В същия смисъл пледира и подсъдимият М.Б.,
който изразява съжаление за извършеното.
От направеното от страна на
подсъдимия самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, които го подкрепят,
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
М.И.Б. е роден на *** ***, ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Б. е осъждан за
престъпления от общ характер, като пряко относимо към настоящото наказателно
производство е, както следва: с Определение по НОХД №906/2013г. по описа на РС
– ПЛЕВЕН било одобрено Споразумение за решаване на наказателното производство,
с което М.Б. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.235
ал.6 вр.ал.1 НК и му било наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
Определението влязло в сила на 29.04.2013г.
Към 12.01.2017г. подсъдимият Б. не
притежавал позволително за дейности по Закона за горите.
Въпреки това, решил да си набави
дървен материал за огрев по незаконен начин. На посочената дата следобяд /около
15:00 часа/, подсъдимият се придвижил с конска каруца до землището на ***, ***,
държавна горска територия. В посочения район, по това време извършвали
незаконна сеч и други лица, неустановени по делото.
Именно във връзка с така
извършваната сеч, след подаден сигнал на ЕЕНСП 112, в района пристигнали
компетентни горски надзиратели при ТП на ДГС – ПЛЕВЕН – свидетелите Й. К.Й. и Р.В.Р..
Поради влошените метеорологични условия /снеговалеж, дебела снежна покривка/, двамата
свидетели не успели да се придвижат със служебния си автомобил точно до мястото
на сечта. Вместо това, пеш се приближили достатъчно и започнали да наблюдават
случващото се. Забелязали, че посредством неустановен по делото моторен трион,
подсъдимият извършил сеч на 2 пространствени кубични метра дъбови дърва за
огрев, на стойност 140лв. Тъй като се опасявали, че подсъдимият би могъл да
избяга, изчакали известно време, прикрити наблизо. Забелязали, че подсъдимият
товари в конската си каруца известно количество дървесина, след което потеглил
в посока с.***. Именно тогава горските надзиратели пристъпили към извършването
на проверка, като съумяли да настигнат и спрат управляваната от подсъдимия
каруца едва в началото на с.***. Установили самоличността на М.И.Б., както и че
в каруцата е налице 1 пространствен кубичен метър дъбови дърва за огрев. Пред
горските надзиратели подсъдимият заявил, че е извършил незаконна сеч, тъй като
се нуждаел от дърва за огрев.
По случая, от страна на св.Й. Й.
били съставени общо осем броя актове за установяване на административно
нарушение по ЗГ - №220 – 227 вкл. от 13.01.2017г. по регистъра на РДГ – ЛОВЕЧ.
Както каруцата, така и дървения материал обаче останали на място, тъй като ТП
на ДГС – ПЛЕВЕН не разполагало с ресурсна обезпеченост да изземе за съхранение
същите, в качеството на веществени доказателства за нуждите на бъдещо досъдебно
производство. Такова било образувано под №Д – 543/2017г., с Постановление на РП
– ПЛЕВЕН от 21.03.2017г. и в хода на същото, М.И.Б. бил привлечен към
наказателна отговорност за престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК.
Така приетата фактическа
обстановка се приема от Съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК. Доказва се от събраните
в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства –
писмени и гласни такива, а именно:
- показания на свидетелите Й. К.Й. и
Р.В.Р. /л.42 - 43 от ДП/;
- заключение по изготвена
съдебно-оценителна експертиза /л.48 - 49 от ДП/, от което се установява стойността
на инкриминираното имущество, отбелязана по-горе в изложението; Съдът намира,
че експертното заключение, отговаря на изискванията на Закона, не буди съмнение
в своята правилност и поради това, му отдава вяра;
- преписи на АУАН №220 – 227 вкл. от
13.01.2017г. по регистъра на РДГ – ЛОВЕЧ /л.16 – 23 от ДП/;
- писмени данни относно декларирано
движимо и недвижимо имущество и трудовата заетост на подсъдимия, представени от
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН /л. 19 - 24, л.36 – 37 от делото/;
- характеристична справка /л.38 от
делото/;
- справка за съдимост /л.32 - 34 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият М.И.Б.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК - на 12.01.2017
година в землището на ***, ***, държавна горска територия, при условията на
повторност, без редовно писмено позволително, отсякъл от горския фонд 2
пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев, на стойност 140лв.
Налице е изпълнителното деяние
„сечене“ по смисъла на чл.235 ал.1 НК, извършено от горския фонд, без писмено
позволително. В случая то се е изразило в отрязване с моторен трион на 2
пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев, от дъбови дървета, растящи
в землището на ***, ***, държавна горска територия. Изпълнителното деяние,
авторството и предмета на престъплението се доказват пряко посредством
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, както и
показанията на свидетелите Й. Й. и Р.Р.. На свой ред, стойността на отсечения
дървен материал се установява от заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза. Съдът намира, че посочените доказателствени материали се намират в
синхрон помежду си и по несъмнен начин установяват коментираните обективни
признаци от състава на престъплението.
На следващо място, във връзка с обективната
страна на престъплението Съдът намира за необходимо да изтъкне, че при приетата
фактическа обстановка, няма как да бъде споделена обвинителната теза в частта
за извозване на 1 пространствен кубичен метър дъбови дърва за огрев от горския
фонд, на стойност 70 лева. Касае се за част от предмета на престъплението по
чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК, изразило се в престъпна сеч на 2 пространствени кубични метра дъбови дърва
за огрев; последващото извозване на същата част, няма самостоятелно
наказателноправно значение. С други думи, споменатият 1 пр.куб.м. дъбови дърва
за огрев не представлява отделна част от предмета на престъплението, а е
резултат от вече извършената сеч на 2 пр.куб.м. дърва за огрев. Ето защо, с извършването
на сеч на това количество дървесина, при описаните по-горе обстоятелства,
престъплението по чл.235 ал.3 т.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК се явява довършено, а извършеното разпореждане с предмета
на това престъпление /или част от него/ - каквото в случая представлява извозването
на 1 пр.куб.м. дървесина - има характера на действия, следващи завършването на
престъпното деяние, които не се отразяват на неговата правна квалификация.
Квалифициращият признак
„повторност“ по смисъла на чл.235 ал.3 т.4 НК следва от споменатото по-горе
осъждане на М.И.Б. по НОХД №906/2013г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, за което не е
изтекъл срока по чл.30 ал.1 НК.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
общественоопасните му последици /извършване на сеч на дървен материал от
горския фонд, без писмено позволително за това/ и е имал за цел тяхното
настъпване. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин и
от другите доказателствените материали, от които следват и обективните признаци
на деянието, коментирани по - горе.
На следващо място, случаят не е
„маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, а още по – малко може да се счита, че в
случая са налице предпоставките за приложение на чл.9 ал.2 НК. Следва да бъде
подчертано, че случаят не се отличава с по – ниска обществената опасност от
обичайния случай на престъпление по чл.235 ал.1 НК, тъй като съдебната практика
на районните съдилища по приложението на тази правна разпоредба ясно
демонстрира, че обичайно, предмет на престъплението са именно неголеми
количества дървесен материал /от порядъка на 1- 2 пр.куб.м./; отделно от това,
обществената опасност на извършителя /за която ще стане дума и по – долу/ със
сигурност не навежда на извод за по – ниска обществена опасност на извършеното
престъпление. В подкрепа на позицията, че случаят не се явява „маловажен“ или
такъв по чл.9 ал.2 НК, може да бъде посочена както задължителна, така и
незадължителна практика на върховната съдебна инстанция, например - Постановление
№ 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, Решение № 333 от
2.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 870/2015 г., II н. о., Решение № 556 от
19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о., Решение № 374 от
22.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 412/2009 г., II н. о., НК, Решение № 537 от
8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 621/2009 г., III н. о., НК и много други.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия М.Б. обвинение е доказано по
несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна - в очертаните
по-горе предели, като извън същите предели, подсъдимият следва да бъде оправдан.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на престъплението
по чл.235 ал.3 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока –
предвидено е налагане на наказание лишаване от свобода от една до осем години и
глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, т.е. престъплението е „тежко“ по
смисъла на чл.93 т.7 НК, като Законодателят е предвидил кумулативно налагане на
два вида наказания.
Личната обществена опасност на подсъдимия
М.И.Б., следваща от приобщената справка за съдимост, е относително висока.
Същият е осъждан общо три пъти за различни престъпления от общ характер, извън
това, което определя наличието на квалифициращия признак по чл.235 ал.3 т.4 НК.
За първото от тези осъждания е реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 НК. От
друга страна, не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода и според
представената характеристична справка, Б. се ползва с добро име по
местоживеене, не е конфликтен и не са налице данни за злоупотреба с алкохол или
наркотични вещества, както и за нарушения на обществения ред; обкръжението му е
предимно от лица, спадащи към активния криминален контингент на с.***.
Следователно, съвкупно преценено, Съдът приема степента на личната обществена
опасност на подсъдимия Б., като умерена.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид обсъдените вече, по-скоро позитивни, характеристични
данни за подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, Съдът взе предвид миналата съдимост, извън вече отбелязаната
като определяща правната квалификация на деянието по настоящото дело.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира, че е налице е висока степен на обществена опасност
на деянието и умерена – на дееца, като е налице формален баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Предвид количеството отсечена
дървесина и нейната стойност обаче, за да бъде наказанието справедливо, същото
следва да клони към предвидения в чл.235 ал.3 НК минимум.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна М.И.Б. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
12.01.2017 година в землището на ***, ***, държавна горска територия, при
условията на повторност, без редовно писмено позволително, отсякъл от горския
фонд 2 пространствени кубични метра дъбови дърва за огрев, на стойност 140лв. -
престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.1
вр. чл.28 ал.1 НК, поради което и на основание чл.235 ал.3 т.4 вр. ал.1 вр чл.28 ал.1 НК във вр.чл.54 НК му
определи наказание 12 МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 373
ал.2 НПК вр. чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и му наложи наказание в окончателен
размер 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.304 НПК го оправда
в частта на обвинението за извозен 1 пространствен кубичен метър дъбови дърва
за огрев от горския фонд, на стойност 70 лв.
Спрямо подсъдимия Б. вече е
прилаган института на чл.66 НК, поради което Съдът прецени, че в съответствие с
това и данните за съдимост на лицето, на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, така наложеното
наказание в размер на 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК М.И.Б., ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 42,32 лв. /четиридесет и
два лева и тридесет и две стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 20
/двадесет/ лева - по сметка на РС – ПЛЕВЕН, които парични суми са изплатени във
връзка с изготвянето и доклада на експертното заключение по делото.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: