Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1031 от 07.06.2019г., град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретар Биляна
Недкова, като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело номер 3034
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „МЕГАКОМЕРС 2001” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Люляково, ул. „Стара планина“ № 4, представлявано от управителя Диана Георгиева Атанасова против Ревизионен акт (РА) № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год., издаден от Д. И. В. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Г. Д. Ж.-Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден в обжалваната му част с Решение № 223/15.10.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО, ЗДДС, КСО – ДОО за осигурители, ЗЗО – вноски за ЗО за осигурители и КСО – УПФ за осигурители. В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Т.Д. – Ишкиева от Адвокатска колегия Бургас, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения, ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Дирекция „ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт Т. Ж. оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни. Не ангажира доказателства, различни от административната преписка и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218000534-020-001/30.01.2018 год. на Началник сектор при ТД на НАП Бургас е възложена ревизия на „МЕГАКОМЕРС 2001” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Люляково, ул. „Стара планина“ № 4, представлявано от управителя Диана Георгиева Атанасова с предметен обхват, както следва: Корпоративен данък за данъчния период от 03.01.2014 год. до 31.12.2017 год.; Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчен период от 03.01.2014 год. до 31.12.2017 год.; Данък върху добавената стойност за периода от 18.03.2014 год. до 31.12.2017 год.; ДОО – за осигурители за периода от 03.01.2014 год. до 31.12.2017 год.; Вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 03.01.2014 год. до 31.12.2017 год.; Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 03.01.2014 год. до 31.12.2017 год.; Професионален пенсионен фонд за периода от 03.01.2014 год. до 31.12.2017 год. Указано е, ревизията да завърши в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Така постановената заповед е била връчена по електронен път на 01.02.2018 год., видно от разписката към нея, от която дата е започнал да тече указания срок за извършване на ревизията. Така определения срок се е оказал недостатъчен, поради което със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-02000218000534-020-002/30.04.2018 год. е указано, ревизията да завърши до 01.06.2018 год., като от приложената разписка се установява, че заповедта е редовно връчена по електронен път на 30.04.2018 год. И така определения допълнителен срок за извършване на ревизията се е оказал недостатъчен, поради което със ЗИЗВР № Р-02000218000534-020-003/30.05.2018 год. срока е бил удължен до 30.06.2018 год. Така постановената заповед също е била редовно връчена по електронен път.
След завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-02000218000534-092-001/06.07.2018 год., връчен по електронен път и надлежно получен на 06.07.2018 год., видно от разписката към него. По повод така връчения РД и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение от ревизираното дружество.
След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията са постановили Ревизионен акт (РА) № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год. С цитирания РА е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.07.2018 год. на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД, както следва: задължения за довнасяне в размер общо на 15 885,29 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 7 960,00 лева. Ревизионният акт отново е връчен по електронен път и видно от разписката към него е получен на 29.07.2018 год.
С жалба вх. № ИТ-00-7865/09.08.2018 год. по описа на ТД на НАП гр. Бургас, „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД представлявано от управителя Диана Георгиева Атанасова е оспорило РА № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год. пред Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас. По повод депозираната жалба, Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас е постановил Решение № 223/15.10.2018 год., с което е потвърдил РА № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год., с който са установени дължимите от „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД задължения за данъци, както следва: по ЗДДС за данъчния период от 01.07.2014 год. до 31.07.2014 год. в размер на главница 3 600,00 лева и лихва 1 444,24 лева; за данъчен период от 01.12.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 4 738,20 лева и лихва 1 687,31 лева; за данъчен период от 01.05.2016 год. до 31.05.2016 год. в размер на главница 1 020,00 лева и лихва 219,04 лева; по ЗКПО – корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 2 369,10 лева и лихва 799,39 лева; задължения по КСО – ДОО – за осигурители за периода от 01.04.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 739,37 лева и лихва 286,26 лева и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 732,24 лева и лихва 232,64 лева; задължения по ЗЗО – вноска за ЗО – за осигурители за периода от 01.04.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 328,61 лева и лихва 127,22 лева и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 325,44 лева и лихва 103,37 лева; задължения по КСО – УПФ – за осигурители за периода от 01.04.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 205,38 лева и лихва 79,51 лева и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 203,36 лева и лихва 64,62 лева. В мотивите на потвърдителното решение е посочено, че в жалбата липсват изложени аргументи против ревизионния акт, в частта му относно: деклариран от дружеството корпоративен данък за 2017 год. в размер на 1 623,59 лева., невнесен в срока по чл. 93 от ЗКПО и съответната лихва за просрочие в размер на 53,22 лева; допълнително начислени задължения за лихви за просрочие в общ размер на 2 808,78 лева, произтичащи от деклариран по ЗДДС данък в по-малък размер, в резултат на неотразени в дневниците за продажби фактури, издадени от дружеството; задължения за лихви за просрочие в общ размер на 38,34 лева от невнесен в срок авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ; задължения за лихви за просрочие в размер на 1,56 лева на основание чл. 113 от КСО. С оглед на това, решаващия орган е обосновал извод, че в посочените части ревизионния акт не се обжалва.
В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в РА № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год., потвърден изцяло с Решение № 223/15.10.2018 год. Заявени са твърдения че посочения РА е неправилен и незаконосъобразен, а като такива и определените с него задължения за довнасяне в общ размер на 19 707,20 лева. По мнение на жалбоподателя, проверяващите неправилно са възприели резултатите от инвентаризацията като липса на стока, тъй като за едно малко преработвателно предприятие млякото е стока и материал, суровина. Заявено е, че „липсващите“ стоки са отразени в баланса като материали, което обстоятелство не е взето предвид при ревизията. Посочено е също, че няма опис за брак, а всичките данни са взети от баланса – сметка стоки, без да се погледне сметка материали. В жалбата е оспорен и извода на приходната администрация за нереалност на сделките с доставчика „Строй консулт 2022-А“ ЕООД, като е заявено, че сделката е реална и стоките са получени, препродадени или вградени в последващи продукти. Според жалбоподателя, обстоятелството, че доставчика е дерегистриран няколко месеца след доставката или е извършил нещо друго не е основание за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество. По отношение на допълнително определените вноски по КСО и ЗЗО е заявено, че след като управителя е бил осигуряван на пълния размер в друго дружество не следва да се осигурява на 100% в ревизираното такова.
В хода на съдебното дирене, с цел доказване на заявените факти и обстоятелства, по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, съда кредитира като безпристрастно, обективно и пълно. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че в счетоводството на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД са осчетоводени фактурите, издадени от „Гама 81“ ЕООД, като е описан начина на осчетоводяване. Вещото лице също е заявило, че посоченото в отговора на въпрос 1 осчетоводяване се отразява върху резултата в ревизионния акт, където е прието, че при извършен анализ, свързан с последваща реализация на стоката, закупена от „Гама 81“ ЕООД е установена липса към 31.12.2014 год. на 1253 кг. деликатесен продукт и 5992 кг краве сирене, закупени от „Гама 81“ ЕООД. Предвид това, вещото лице е дало отговор, че жалбоподателя не е организирал достатъчно ясна аналитична отчетност на счетоводна сметка 304 Стоки по наименование на стоката, количество и единична цена, като се извършва стойностно следене, което не е достатъчно, за да се приложи избрания от ръководството на дружеството метод за отписване на стоково-материални запаси, съгласно т. 9.2. б. „а“ от СС2. С оглед на тези констатации, вещото лице е формулирало извод, че самото осчетоводяване на посочените фактури не формира финансов резултат, а за да се отговори дали същия е формиран правилно следва да се извърши по-обстойна и задълбочена цялостна проверка в счетоводството на дружеството, която да установи дали всички документи и стопански операции са отразени коректно.
При извършената служебна проверка за законосъобразност и
обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, като
при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на закона и материалноправните норми на приложимия закон. Този извод се
налага по следните съображения:
При преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящият случай, оспорения РА № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год. е издадени от компетентните за това, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – Началник сектор при ТД на НАП Бургас, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, като ръководител на ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на органите по приходите, които го издават – същите са във вид на КЕП по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като липсва съмнение и оспорване относно достоверността им. Към ревизионният акт е приложен и Ревизионен доклад № Р-02000218000534-092-001/06.07.2018 год., като неразделна негова част. Предвид така изложеното, съда приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на ревизираното дружество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и самия жалбоподател не твърди допуснати процесуални нарушения.
След анализ на събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното дирене доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД е вписано в Агенцията по вписвания на 03.01.2014 год., като за периода от 03.01.2014 год. до 11.03.2014 год. управител и едноличен собственик на капитала е А. К. А., като с договор от 05.03.2014 год., Атанасов е продал дружествените си дялове на Д. Г. А., която представлява и управлява дружеството. Регистрирано е по ЗДДС считано от 18.03.2014 год. През ревизирания период, предмета на дейност на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД е производство на кашкавал и млечни продукти и търговия на едро и дребно с млечни продукти, както и изкупуване на мляко. Дейността е осъществявана в производствена база в с. Люляково, общ. Руен, ул. „Стара планина“ № 4, магазин за млечни продукти в гр. Бургас и търговски обект в гр. Айтос. Дружеството разполага със собствени и наети специализирани транспортни средства – цистерни за хранителни течности и товарни автомобили. С оглед на това, ревизиращите са приели, че дружеството разполага с дълготрайни и краткотрайни материални активи и кадрови потенциал за осъществяване на дейността
В хода на ревизионното производство, в резултат на извършените процесуални действия и събраните въз основа на тях доказателства, приходната администрация е установила следното:
І. Основания за корекция на счетоводния
финансов резултат за отчетната 2014 г., във връзка с направени разходи за
покупка на стоки от „Гама 81“ ЕООД и отчетените приходи от продажба на
продукция и стоки:
След анализ на представените от „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД документи, в т.ч. оборотна ведомост и баланс за 2014 г., фактури и платежни документи за закупени стоки, документи за последваща реализация, счетоводни извлечения на сметки 304 „Стоки“, 401 „Доставчици“ и др., ревизиращите са приели, че по счетоводни данни към 31.12.2014 год. се установява липса на стоки, които следва да са налични в дружеството. Този извод е формулиран въз основа на обстоятелството, че съгласно представена от ревизираното дружество справка за стоков поток, закупените през 2014 г. стоки – кашкавал, извара, сирене и деликатесен продукт, са изцяло реализирани към 31.12.2014 г.
От друга страна, в хода на ревизията, проверяващите са направили съпоставка между декларираните от лицето данни за стоковия поток и резултатите от извършена от органа по приходите инвентаризация на стоковите наличности. Резултатите от извършената инвентаризация са обективирани в Протокол сер. АА № 0144639/16.01.2015 год., от който е видно, че към 16.01.2015 г. е установена в наличност от 80 кг. краве сирене, с произход „Борисов и син“ ЕООД, 80 кг. извара собствено производство и 3 500 кг. кашкавал собствено производство. Във връзка с така констатираното, ревизиращите са изискали справка за движението на закупените от „Гама 81“ ЕООД стоки – краве сирене и деликатесен продукт. Направен е анализ на представените в хода на ревизията документи и справки, като са проследени хронологично поетите счетоводни записвания по сметка 304 „Стоки“, осчетоводените документи и стопанските операции, във връзка с покупката и последващата реализация на стоките по доставчици и клиенти. Отчетено е обстоятелството, че при инвентаризацията на 16.01.2015 год. не са установени наличности от стоки, закупени от „Гама 81“ ЕООД и „Строй консулт 2022А“ ЕООД. За стоките от въпросните доставчици, представляващия ревизираното дружество писмено е декларирал пред органа по приходите, че закупените от тези доставчици стоки са реализирани в търговската мрежа на едро и дребно. В този смисъл, проверяващите са приели за безспорно установено, че документираните от „Гама 81“ ЕООД стоки са получени от дружеството и осчетоводени по сметка 304 „Стоки“, и същите ведно със стойността на останалите закупени през годината стоки са изписани, като счетоводен разход, участват в балансовата стойност на продадени активи и при формиране на счетоводен финансов резултат за 2014 год.
От извършеното проследяване на закупените през 2014 год. и в последствие реализирани количества стоки – краве сирене и деликатесен продукт, ревизиращите са установили, че към 31.12.2014 год., освен с установените при инвентаризацията количества, дружеството е следвало да разполага и с част от стоките, закупени от доставчика „Гама 81“ ЕООД, а именно: 5 992 кг. краве сирене (от получените общо 6 139,910 кг. по фактури № **********/25.09.2014 год. и № **********/26.09.2014 год., с ед. цена 3,50 лв., без ДДС), както и 1 253 кг. деликатесен продукт „Райково“ (от получените по фактура № **********/28.08.2014 год., 3 845,360 кг. с ед. цена 2,17 лв., без ДДС). При извършената от органа по приходите инвентаризация, въпросните количества краве сирене и деликатесен продукт не са установени към 16.01.2015 год. От друга страна, в хода на ревизията, както и при проверката, от „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД не са представени първични счетоводни документи и протоколи за бракувана или липсваща стока с количествени и стойностни показатели, като през 2014 год. не са осчетоводени липси и/или брак на стоково-материални запаси.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, ревизиращите са преценили, че в случая е налице липса на стоково-материални запаси към 31.12.2014 г., а именно – сирене на стойност 20 972,00 лв. и деликатесен продукт на стойност 2 719,00 лв., поради което и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, на ревизираното дружество за финансовата 2014 год. не следва да се признават за данъчни цели счетоводните разходи за тези липсващи стоково.материални запаси. Предвид така формирания извод, с оспорения ревизионен акт е извършено увеличение на данъчния финансов резултат за 2014 год. със сумата от общо 23 691,00 лв. е определен допълнително дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 2 369,10 лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК, върху така определения допълнително дължим корпоративен данък са начислени и следващите се лихви за просрочие.
ІІ. Основания за корекция на данъчната
основа на получените доставки и ползвания данъчен кредит по ЗДДС:
1. В частта по ЗДДС, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, относно закупените и съответно реализирани количества сирене и деликатесен продукт от доставчика „Гама 81“ ЕООД, както и предвид липсата на налични към 31.12.2014 год. стоки от този доставчик, органа по приходите е обосновал извод, че ревизираното дружество е следвало да издаде през данъчен период м. декември 2014 г., протокол по чл. 66 от ППЗДДС, да извърши корекция и да начисли на основание чл. 86 от ЗДДС данък в размер на ползвания от дружеството данъчен кредит с отчетната стойност на липсващите стоки по счетоводни данни, общо в размер на 23 691,00 лв. Въз основа на така формирания извод, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, ревизиращите са извършили корекция на ползвания от дружеството данъчен кредит за липсващите стоки – 5 992 кг. краве сирене с ед. цена 3,50 лв. без ДДС и 1 253 кг. деликатесен продукт „Райково“ с ед. цена 2,17 лв. без ДДС. В резултат на тази корекция, за данъчен период м. декември 2014 год. е определено допълнително задължение за ДДС в общ размер на 4 738,20 лв. на основание чл. 86 от ЗДДС, върху която сума са начислени и 1 687,31 лв. лихви за забава.
2. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. юли 2014 г. по фактури № *********/21.07.2014 г. (с данъчна основа 12 000,00 лв. и ДДС 2 400,00 лв.) и № *********/ 18.07.2014 г. (с данъчна основа 6 000,00 лв. и ДДС 1 200,00 лв.), издадени от „Строй консулт 2022-А“ ЕООД за доставка на 3 000 кг. краве сирене и 3 000 кг. деликатесен продукт. С цел установяване на относими към доставките факти и обстоятелства, ревизиращите са предприели редица процесуални действия за събиране на доказателства от доставчика и жалбоподателя. В този смисъл е изискано извършване на насрещни проверки на доставчика, при което е установено, че на декларираните адреси за кореспонденция не са открити офис на доставчика или лица за контакт с органите на НАП. В изпълнение на връченото по реда на чл. 32 от ДОПК Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), от страна на представляващия доставчика „Строй консулт 2022-А“ ЕООД (към момента на процесните доставки), не са представени документи и писмени обяснения във връзка с осъществяваната от дружеството дейност и документираните към жалбоподателя доставки.
По отношение на доставките от „Строй консулт 2022-А“ ЕООД, ревизираното дружество е предоставило единствено фискални бонове, издадени от касов апарат с № на ФУ DY340965 и № на ФП 36478044 за извършено плащане в брой на 21.07.2014 год., извлечение от счетоводна сметка 304 „Стоки“ за завеждане на стоките по дебита на сметката и справка за стоков поток – последваща реализация. В писмените си обяснения, представляващия „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД е заявил, че доставките са извършени с транспорт на доставчика. Не са представени изискани от ревизиращите съпроводителни документи за доставките, в т.ч. сертификати, декларации за произход, експедиционни бележки, стокови разписки и др. Не са представени и писмени бележки, относно местонахождение на обектите, на които са извършени доставките на стоките. Пред ревизиращите не са ангажирани и доказателства относно лицата, представляващи доставчика „Строй консулт 2022-А“ ЕООД, лицата, с които е осъществена връзка за доставката, както и относно лицата, подписали фактурите. Липсва и търговска кореспонденция (оферти, заявки и др.).
В хода на ревизионното производство са извършени и служебни справки в Информационната система на НАП (ИС на НАП), в резултат на които е установено, че икономическата дейност на „Строй консулт 2022-А“ ЕООД е „други довършителни строителни дейности“. Декларираните в дневниците за продажби на дружеството доставки са във връзка с извършване на строителни и ремонтни дейности, като липсват отразени данъчни документи с предмет продажби на сирене, млечни и/или деликатесни продукти. Установено е също, че „Строй консулт 2022-А“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 09.09.2014 г. и за данъчен период м. септември 2014 г. няма подадени отчетни регистри и СД по ЗДДС. В резултат на извършените служебни справки, ревизиращите са установили, че издадените към „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД фактури не са включени в дневниците за продажби на доставчика нито за данъчния период, в който са издадени, нито в следващи данъчни периоди. Представените към спорните фактури фискални бонове от ЕКАФП, за които се твърди че са издадени, във връзка с извършено плащане в брой не са генерирани в Z-отчетите на ЕКАФП с посочените в тях номера на ФУ и на ФП и не са разчетени с бюджета. Дружеството доставчик не разполага с превозни средства, с които да извършва транспорт на стоки. От подадените към НАП от доставчика „Строй консулт 2022-А“ ЕООД уведомления по чл. 62 от КТ е установено наличието на сключени трудови договори с 9 лица на длъжности в областта на строителството - работник поддръжка на сгради, работник изграждане и ремонт на покривни покрития, чийто договори са прекратени към 03.06.2014 г. Доставчикът има установени публични задължения по ЗДДС в особено големи размери - 2 173 292,13 лв., в т.ч. начислен и невнесен ДДС за данъчните периоди м. юли и м. август 2014 г.
Въз основа на
така установените факти и обстоятелства, относно доставките от „Строй консулт
2022-А“ ЕООД, органа по приходите е приел, че представените от ревизираното
лице и служебно събрани такива не удостоверяват реално извършване на доставки
на стоки към жалбоподателя, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал правото на „МЕГАКОМЕРС
2001“ ЕООД за приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 3 600,00
лв. по фактурите издадени от този
доставчик.
3. В хода на ревизията в резултат на извършен анализ на представените от „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД документи, касаещи доставки от доставчика от „Изи – 08“ ЕООД и съпоставянето им с декларираните в дневниците за покупки на дружеството данни, органа по приходите е установил, че ревизираното дружество два пъти е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 020,00 лв. по издадената от този доставчик фактура № 15/ 30.04.2016 г. с данъчна основа 5 100,00 лв. – веднъж през данъчен период м. април 2016 г., когато е издадена фактурата и втори път през данъчен период м. май 2016 г. В хода на ревизионното производство, от дружеството не е представена друга фактура с № 15/30.04.2016 г., издадена от „Изи – 08“ ЕООД, поради което на основание чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 72 от ЗДДС с оспорения ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. май 2016 г. в размер на 1 020,00 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 219,04 лв.
ІІІ. Основания за корекция на начислените
от осигурител и внесени здравни и осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ на
управителя на ревизираното дружество в периода 17.04.2014 г. – 31.08.2015 г.:
В хода на ревизионното производство, органа по приходите е установил, че в периода 17.04.2014 г. – 30.11.2016 г., дружеството, в качеството на осигурител е начислявало трудови възнаграждения по договор за управление и контрол (ДУК) на търговско дружество на Атанас Кирилов Атанасов, като за времето от 17.04.2014 г. до 31.08.2015 г., управителят е бил осигурен и на други основания по чл. 4, ал. 1 и 3 от КСО.
При преглед на представените от „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД справки и извлечения, е установено, че основата за начисляване на здравни вноски по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО и осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ, съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски е правилно определена само за периодите от 01.09.2015 г. до 30.11.2016 г., а именно – върху полученото брутно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната професия по основна икономическа дейност на дружеството и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Установено е, че при изчисляване на дължимите здравни и осигурителни вноски на управителя по ДУК за периода от 17.04.2014 г. до 31.08.2015 г. е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и чл. 6, ал. 3, и чл. 157, ал. 6 от КСО, като при определяне на основата не е съобразен размера на минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за 2014 г. и 2015 г.:
- за времето от 17.04.2014 г. до 31.12.2014 г. за управителя са начислени и внесени здравни и осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ върху месечен осигурителен доход от 489,00 лв., който е по-малък от размера на нормативно определения за този период минимален месечен осигурителен доход от 978,00 лв. за икономическа дейност „Производство на мляко и млечни продукти“ и квалификационна група „Ръководители“;
- за периодите от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г. за Атанасов са начислени и внесени здравни и осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ върху месечен осигурителен доход от 508,50 лв., който също е в по-малък размер от нормативно определения минимален месечен осигурителен доход за посочената икономическа дейност и квалификационна група - 1 017,00 лв.
Ревизиращите са констатирали, че общия сумарен размер на месечния осигурителен доход на управителя не е достигнал максимално определения за съответните периоди и години, като последният не би бил надвишен и в случай, че от жалбоподателя е бил спазен минималния месечен осигурителен доход в размер на 978,00 лв. за 2014 г. и в размер на 1 017,00 лв. за 2015 г. Съобразно установеното, органът по приходите е направил извод, че ревизираното дружество, като осигурител е следвало да начисли и довнесе здравни вноски и осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО-УПФ на Атанас Кирилов Атанасов върху размер, представляващ разлика между минималния размер за съответната икономическа дейност и квалификационна група за съответната година и осигурителния доход, върху който са били внесени осигурителните вноски за същият период. Допълнително дължимите вноски за здравно осигуряване, за фонд ДОО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – УПФ, изчислени по месеци и години са, както следва:
- за времето от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.: за фонд ДОО общо 739,37 лв., за допълнително задължително пенсионно осигуряване – УПФ общо 205,38 лв. и за здравни вноски общо 328,61 лв.;
- за времето от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.: за фонд ДОО общо 732,24 лв., за допълнително задължително пенсионно осигуряване – УПФ общо 203,36 лв. и за здравни вноски общо 325,44 лв.
Върху допълнително определените и невнесени здравни и осигурителни вноски за ДОО и УПФ от осигурител, на основание чл. 113 от КСО с обжалвания РА са начислени следващите се лихви за просрочие.
Предвид така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав споделя изводите на приходната администрация, като намира формираните изводи относно установените задължения на дружеството жалбоподател за правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с относимите материалноправни норми. Аргументите в подкрепа на това становище са следните:
І. По отношение на констатацията на приходната администрация, относно установени липси на стоки по издадени от „Гама 81“ ЕООД фактури, следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО е указано, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. В ал. 2 на чл. 28 от ЗКПО е предвидено, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси, като в ал. 3 на същата норма са регламентирани изключенията от приложимостта на чл. 28, ал. 2. Едно от визираните в нормата изключения – това по т. 1 предвижда признаване на разходите при наличието на непреодолима сила.
В сезиращата съда жалба е оспорена констатацията на приходната администрация по отношение извода за липсата на част от стоките по издадените от „Гама 81“ ЕООД фактури. В подкрепа на това оспорване се твърди, че проверяващите неправилно са възприели резултатите от инвентаризацията, като липса на стоки, тъй като, за едно млекопреработвателно предприятие млякото е едновременно и стока и суровина. Заявено е, че липсващите стоки са отразени в баланса като материали, който факт не е отчетен от ревизиращите. В подкрепа на това твърдение, в хода на съдебното дирене беше представено и прието от съда като писмено доказателство заверено копие от Заповед № 10/31.12.2014 год., издадена от управителя Атанас Атанасов, по силата на която във връзка с приключването на годината и изготвяне на ГФО за 2014 год. и за целта на счетоводното отчитане на произведената и закупена от дружеството стока и материали за производство е разпоредено салдото по сметка 304 – Стоки да се прехвърли по сметка 302 – Материали, като се отдели произведената от дружеството стока. В заповедта също е указано сумата по сметка 302 да отговаря на остатъка от стоки и материали като крайно салдо за 2014 год. Съдът не кредитира така представеното писмено доказателства по следните съображения: На първо място следва да се отчете обстоятелството, че въпросната Заповед № 10/31.12.2014 год. на управителя на дружеството съставлява частен документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Въпросната заповед не е била представена в хода на ревизионното производство, в т.ч. и след връчване на ревизионния доклад, съдържащ данни за установени липси на стоки в следствие на направената инвентаризация. Същата не е била представена и при оспорване на ревизионния акт по административен ред. Заповедта не е представена и с депозиране на жалбата пред съда, а едва в хода на съдебното дирене, след допускане на поисканата съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл, съда приема, че въпросната заповед е съставена за целите на съдебното оспорване и не обективира вписаните в нея обстоятелства. Друг довод, който обосновава извода, че заповедта не удостоверява твърдяното прехвърляне на салдото от сметка 304 – Стоки към сметка 302 – Материали е обстоятелството, че в хода на ревизионното производство, представляващия дружеството управител – Д. А. е депозирала обяснителна записка до ТД на НАП, офис Ямбол (изх. № 10/30.06.2018 год.), в която е декларирала, че закупените стоки от „Гама 81“ ЕООД, „Стройконсулт 2022-А“ ЕООД, „Изи 08“ ЕООД и „Гризли фуудс холидей“ ЕООД са реализирани в търговската мрежа на едро и древно, а не както се твърди в последствие – да са вложени в продукцията на дружеството. Не на последно място следва да се отчете и факта, че Заповед № 10/31.12.2014 год. е подписана от А. А., като управител на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД, а от доказателствата по делото се установява, че с Договор за покупко-продажба на ЕООД от 05.03.2014 год., Атанасов е продал дружествените си дялове на Д. Г. А., която от този момент е управлявала и представлявала дружеството.
В случая, при обосноваване на извода за липса на част от стоките, фактурирани от „Гама 81“ ЕООД, ревизиращите са се позовали на счетоводните записвания по счетоводни сметки на жалбоподателя, при което безспорно е установено, че получените от този доставчик стоки са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице и са заведени в дебита на сметка 304 „Стоки“ по отчетна стойност. Отчетени са и данните, съдържащи се в представените документи - оборотната ведомост и счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2014 г.; издадените от доставчика фактури; счетоводните извлечения на сметки 302 „Материали“ и 304 „Стоки“, справките за стоков поток по отделните партиди и доставки. Ревизиращите са се позовали и на посочените по-горе писмените обяснения на управителя на дружеството, че към 31.12.2014 г. няма налични стоки от този доставчик. Взета е предвид и представената при инвентаризацията декларация от А. А., в която същия е декларирал, че към 16.01.2015 г. няма дадени и получени стоки на отговорно пазене, няма дадени и получени стоки на консигнация и няма стоки на път, а само наличност от 44 кг. кашкавал в магазин в гр. Айтос, ул. „Паркова“ № 58, като последната издадена от дружеството фактура преди започване на инвентаризацията е № **********/15.01.2015 год. Органа по приходите е проследил и реализираните от дружеството приходи от продажби на стоки от изследвания вид и асортимент. В резултат на така извършените изследвания и съпоставки е установена идентичност на стоките, за придобиването на които от лицето е ползван данъчен кредит, като е извършена и съпоставка с идентичността на липсващите стоки по вид, артикул и количества. Отчетен е факта, че от страна на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД не са представени инвентаризационни описи на наличните активи, стоково-материални запаси и продукция към 31.12.2014 г., както и липсата на протоколи и документи за брак на стоки от вида на разглежданите.
Въз основа на така извършените изследвания, в ревизионния акт, органа по приходите е посочил конкретното количество краве сирене – 13 280,36 кг. при средна покупна цена 3,50 лв./кг. без ДДС и деликатесен продукт – 3 845,36 кг. при покупна цена от 2,17 лв./кг., закупени от доставчика „Гама 81“ ЕООД, въз основа на представените фактури. В ревизионния акт е описана и последващата реализация на стоките придобити от този доставчик, въз основа на издадените от жалбоподателя фактури към клиенти, а именно: краве сирене – 7 288,32 кг. и деликатесен продукт – 2 592 кг. Съпоставяйки данните на придобитите от този доставчик стоки с данните от последващата им реализация, както и констатацията от инвентаризацията и твърдението, че към 31.12.2014 год. няма налични стоки от този доставчик, органа по приходите е обосновал извод, че към 31.12.2014 год. е установена липса на стоки в размер на 23 691,00 лева, а именно: 1 253 кг. деликатесен продукт, закупен от „Гама 81“ ЕООД по фактура № 27667/28.08.2014 год. с единична цена без ДДС 2,17 лв./кг. с обща стойност на липсата 2 719,00 лева и 5 992 кг. сирене, закупено от „Гама 81“ ЕООД по фактури № 27819/25.09.2014 год. и № 27820/26.09.2014 год. с единична цена без ДДС 3,50 лв./кг с обща стойност на липсата – 20 972,00 лв.
От анализа на събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, съда приема, че в случая, така формирания извод на приходната администрация не е оборен от страна на жалбоподателя. В този смисъл от страна на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД не са представени инвентаризационни описи на налични към 31.12.2014 г. стоково-материални запаси, нито документи, доказващи заявеното твърдение, че приетите от ревизиращите липсващи стоки са налични и отразени в баланса на дружеството към 31.12.2014 г., като материали. Представената в този смисъл Заповед № 10/31.12.2014 год. по изложените по-горе мотиви не оборва извода на органа по приходите. От друга страна, в хода на производството от жалбоподателя не са представени доказателства, които да удостоверят, че към 31.12.2014 год. дружеството е установило и осчетоводило по предвидения в ЗСч ред установени различия (липси или излишъци) от определен вид стоки или материали, във връзка с основното производство (на извара и кашкавал) или готова продукция собствено производство (каквато е установена в наличност при проведената от органите по приходите инвентаризация на 16.01.2015 год.).
Предвид горното, съда приема, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, при формиране на данъчната основа за облагане по ЗКПО за 2014 г., органа по приходите е увеличил финансовия резултат с размера на установената липса на стоки по партидата на „Гама 81“ ЕООД на обща стойност 23 691,00 лв., въз основа на което е определен и допълнително дължим корпоративен данък за същата година в размер на 2 369,10 лв. В съответствие с изискването на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК върху така определеното допълнително данъчно задължение е начислена и сумата от 799,39 лв., съставляваща лихви за просрочие.
ІІ. По отношение на извършената от органа по приходите корекция на данъчната основа на получените доставки и ползвания данъчен кредит по ЗДДС, съда намира изводите на приходната администрация за правилни и обосновани. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:
1. Относно извършената корекция на ползвания от дружеството данъчен кредит за липсващите стоки по фактури за доставки от „Гама 81“ ЕООД. В случая, допълнителните задължения са определени на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, съгласно който, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Р разпоредбата на ал. 4 на чл. 79 от ЗДДС е указано, че корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка-декларация за същия данъчен период.
В настоящия случай, от описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че органа по приходите е изследвал заприходените от „Гама 81“ ЕООД стоки, отчетените от ревизираното дружество приходи от продажби на стоки към 31.12.2014 г., отчетната стойност на подлежащите на изписване стоки към същата дата, като се е съобразил с представената от жалбоподателя справка за движението на закупените от „Гама 81“ ЕООД стоки – краве сирене и деликатесен продукт и обстоятелството, че при проведената от органите по приходите инвентаризация на стоковите наличности на дружеството на 16.01.2015 год. не са намерени стоки с произход от този търговец. Анализът на тези данни безпротиворечиво е установил, че по счетоводни данни към 31.12.2014 г., „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД няма стокови наличности, в т.ч. сирене и деликатесен продукт, закупени от „Гама 81“ ЕООД, което обстоятелство е потвърдено и от представляващия дружеството. Съпоставяйки данните на придобитите от този доставчик стоки с данните от последващата им реализация, както и констатацията от инвентаризацията и твърдението, че към 31.12.2014 год. няма налични стоки от този доставчик, органа по приходите е обосновал извод, че към 31.12.2014 год. е установена липса на стоки в размер на 23 691,00 лева. Въз основа на това е определен и размера на данъчната основа – 23 691,00 лв., съответстващ на стойността на липсващите стоки. Върху така определената данъчна основа, прилагайки данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС е определен и допълнително дължимия ДДС в общ размер на 4 738,20 лв.
По отношение на тази констатация следва да се отчете обстоятелството, че в сезиращата съда жалба не са развити конкретни възражения и доводи в тяхна подкрепа. Въз основа на това, съда приема, че по същество от жалбоподателя не се оспорва нито размера на данъчната основа – същия изцяло съответства на упражненото право на данъчен кредит при придобиване на липсващите стоки, нито конкретно определения размер на допълнително дължимия ДДС, който е при съотнасяне на данъчната основа на липсващите стоки - 23 691,00 лв. към данъчната ставка - 20%. По същество не е оспорен и момента за извършване на корекцията, определен от ревизиращите - данъчен период м. декември 2014 год. В случая, правилно и законосъобразно, органа по приходите е определил периода, в който следва да се отрази корекцията, изхождайки от факта, че в баланса и оборотната ведомост към 31.12.2014 г. на дружеството няма налични стоки, в дневниците за покупки и за продажбите за данъчен период м. януари 2015 г. липсват данни за закупени, съответно продадени в периода 01.01. – 15.01.2015 г. стоки от разглеждания вид и асортимент, с произход „Гама 81“ ЕООД, както и установените факти и обстоятелства при проведената инвентаризация на 16.01.2015 г.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема за правилен и законосъобразен извода на приходната администрация за наличието на хипотезата по чл. 79, ал. 3 ЗДДС, въз основа на което е извършил корекция на ползвания данъчен кредит от „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД със сумата 4 738,20 лв. ДДС, върху която на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК са начислени лихви за забава в размер на 1 687,31 лв.
2. Относно отказаното право на приспадане
на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки от „Строй консулт 2022-А“ ЕООД, съда споделя изводите на приходната администрация
по следните съображения:
В сезиращата съда жалба е оспорен извода на
органа по приходите, съгласно който, в хода на ревизионното производство не са
събрани доказателства за реално осъществените доставки от доставчика „Строй
консулт 2022-А“ ЕООД по фактури № *********/21.07.2014 г. за доставка на 3 000
кг. краве сирене и 3 000 кг. деликатесен продукт. В подкрепа на това оспорване
е заявено, че сделката по тези фактури е реална, фактурите са осчетоводени в
счетоводството на ревизираното дружество, а стоката е препродадена
или вложена в произведената продукция. Според жалбоподателя, обстоятелството,
че доставчика е дерегистриран няколко месеца след
доставката или е извършил нещо друго не следва да му се вменява като
отговорност, като е заявено, че очевидно стоката е получена.
Настоящият съдебен състав не споделя така заявените възражения и твърдението, че реалността на процесните доставки от „Строй консулт 2022-А“ ЕООД е безспорно установена.
От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, описани в обстоятелствената част на настоящото решение, безспорно е установено, че при извършените насрещни проверки, доставчикът „Строй консулт 2022-А“ ЕООД не е открит на обявения адрес за кореспонденция и от неговия представляващ в този период не са представени изисканите му по реда на ДОПК доказателства, относно документираните към жалбоподателя доставки. Не са установени и доказателства този доставчик да е разполагал със стоките - сирене и деликатесен продукт, предмет на спорните фактури, тъй като той не само не е производител, но и в отчетните му регистри по ЗДДС не са отразени данъчни документи, от които да се формира извод, че е закупил и притежавал такива стоки. Нещо повече, от събраните доказателства се установява, че предмета на дейност на този доставчик е коренно различен от дейността по търговия с млечни продукти. Липсата на контакт с дружеството доставчик, както и липсата на данни за материалната и кадрова обезпеченост, правилно са възприети от ревизиращите, като обстоятелство обосноваващо извода за липса на доказателства за реално извършени доставки от вписания във фактурите търговец.
Както се посочи, в жалбата е заявено твърдение за реално получаване на фактурираните стоки и дружеството притежава данъчни документи, които редовно са осчетоводени. По повод така заявените твърдения следва да се има предвид, че органа по приходите не оспорва факта, че ревизираното лице притежава издадени от името на „Строй консулт 2022-А“ ЕООД данъчни документи – фактури, съдържащи изискуемите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС реквизити, в които данъка е посочен на отделен ред. Не се оспорва и обстоятелството, че тези данъчни документи са отразени в дневника за покупки за данъчен период м. юли 2014 г. и в счетоводните регистри на „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД за 2014 год. Спорно е действителното изпълнение от страна на доставчика на документираните от него продажби на родово определени вещи (млечни продукти), съответно действителното получаване от РЛ на същите видове и количества стоки от посочения във фактурите търговец.
Правилно и в съответствие със събрания доказателства материал, приходната администрация е приела, че представените от жалбоподателя фактури с касови бележки, справки-извлечения и писмени обяснения са недостатъчно да обосноват възникването на документираните продажби на 3 000 кг. краве сирене и 3 000 кг. деликатесен продукт от доставчика „Строй консулт 2022-А“ ЕООД. В тази връзка и с цел доказване на реалността на тези доставки, от ревизираното дружество не са ангажирани други доказателства, удостоверяващи приемането, респ. предаването на документираните количества краве сирене и деликатесен продукт. Не са представени и доказателства, че този доставчик е производител или вносител на вписаните във фактурите стоки, нито че е разполагал с въпросните видове и количества сирене и деликатесен продукт. Липсват относими доказателства, които да удостоверят, че този доставчик е разполагал и със собствени или наети транспортни средства за да извърши превоза на стоките до обект на жалбоподателя. В хода на ревизионното производство не са ангажирани доказателства, които да удостоверят начина на придобиване от страна на доставчика и съответно разпореждането с такива количества и видове стоки, нито за начина им на получаване, натоварване, транспортиране и разтоварване в обект (цех, склад, магазин) на жалбоподателя. Липсва яснота относно лицата предали, респ. приели документираните във фактурите количества от тези стоки.
Извън горното, от значение е и обстоятелството, че в случая се касае за хранителни продукти, които задължително следва да се съпровождат от необходимите документи, удостоверяващи вида и партидата на съответния хранителен продукт, ветеринарни сертификати за годност и безопасност на продуктите, експедиционни и кантарни бележки, приемателно- предавателни протоколи, стокови разписки и др., каквито в настоящия случай не са представени. Представените от ревизираното дружество документи и писмени обяснения не предоставят информация нито за произхода, нито за начина на придобиване на стоките при доставчика, както и при жалбоподателя, поради което не може да се приеме за безспорно твърдението, че оспорваните фактури удостоверяват реални доставки на стоки точно от този търговец.
В случая, наличието на реалност на оспорената от приходната администрация доставка е благоприятен за жалбоподателя факт, поради което, негова е доказателствената тежест да удостовери с надлежни и годни доказателства, съществуването на този благоприятен за него факт. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че дружеството не е представило безспорни доказателства, във връзка с доставките документирани от посочения по-горе доставчик, поради което за същите не са налице предпоставките, регламентирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Независимо от обстоятелството, че жалбоподателят притежава данъчен документ, след като този документ не е съставен във връзка с доставка на стока, по която той е получател, органа по приходите правилно и обосновано установил допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. юли 2014 г. в размер на общо 3 600,00 лв. и е начислил върху тази сума лихви за забава в размер на 1 444,24 лв., произтичащи от отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
3. Относно упражнено два пъти право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 15/30.04.2016 г., за доставки на стоки от „Изи – 08“ ЕООД.
В сезиращата съда жалба не са заявени конкретни възражения или твърдения против констатацията на приходната администрация за упражненото от страна на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура в два данъчни периода - м. април и м. май 2016 год. От страна на жалбоподателя не са ангажира и доказателства, които да оборят тази констатация.
В хода на ревизионното производство безспорно е установено, че в дневниците за покупки на жалбоподателя с един и същ номер и дата, два пъти е отразена една и съща фактура № 15/30.04.2016 г. с данъчна основа 5 100,00 лв. и ДДС 1 020,00 лв., издадена от търговец с БУЛСТАТ *********, който в дневника за покупки на „Мегакомерс 2001“ ЕООД за м. април 2016 г. е вписан с наименование „Изи – М“ ЕООД, а в дневника за покупки за м. май 2016 г. е вписан като „Изи – 08“ ЕООД. От извършената от приходната администрация проверка е установено, че в дневниците за продажби на доставчика с БУЛСТАТ ********* за тези данъчни периоди е включена само една фактура със същия номер, дата и стойност, издадена на жалбоподателя.
Във връзка с изисканите му документи, „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД е представило само една фактура с № 15/30.04.2016 г., с издател „Изи – 08“ ЕООД, гр. Бургас, с предмет на доставка 850 кг. млечни продукти на стойност 5 100,00 лв. и начислен ДДС в размер на 1 020,00 лв. От страна на ревизираното дружество не е представена фактура с издател „Изи – М“ ЕООД, със същия номер, дата, стойност и начислен ДДС.
В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС е указано, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило условието да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Предвид горното, след като посочената данъчна фактура е включена в дневниците за покупки на ревизираното дружество два пъти, което обстоятелство по същество не се оспорва, правилно и законосъобразно на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, органа по приходите не е признал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 020,00 лв. по отношение на повторното включване през данъчен период м. май 2016 год. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК върху допълнително установените задължения за ДДС за данъчен период м. май са начислени и 219,04 лв. лихви за забава.
ІІІ. Относно извършената от приходната администрация корекция на начислените от осигурител и внесени здравни и осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ на управителя на ревизираното дружество в периода 17.04.2014 г. – 31.08.2015 год.:
По отношение на тази констатация, в жалбата е заявено, че предвид факта, че управителя е бил осигурен на пълния размер в друго дружество не следва да се осигурява на 100% в ревизираното. Така заявеното възражение е неоснователно и противоречи на относимите материално правни норми.
В хода на ревизионното производство, органа по приходите е приел, че базата на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски трябва да е съобразена с минималните осигурителни прагове, посочени в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за всяка от ревизирани години.
В настоящия случай, ревизираното дружество се явява осигурител и като такова е задължено да прави вноски за държавно обществено осигуряване на работниците и служителите. От 1 януари 2003 г. е въведен задължителен минимален размер на осигурителния доход, върху който подлежат на осигуряване работниците, служителите, работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества и лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности. Минималният размер на осигурителния доход за тях е свързан с основната икономическа дейност на осигурителя и съответната квалификационна група на професията, в която попада осигуреният. На основание чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за всяка година се определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. На основание чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ) за лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО, месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Осигурителните вноски за работниците и служителите, изпълнителите по договори за управление и контрол и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Този минимален месечен размер (минимален осигурителен праг), който ще се прилага през съответната календарна година е определен с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО (съответно и за проверяваните периоди на 2014 г. и за 2015 г.).
В разпоредбата на §1 от Допълнителните разпоредби на НЕВДОВ е указано, че определянето на основната икономическа дейност на осигурителя се извършва по Националната класификация на икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Квалификационната група професия, към която се класифицира всяко осигурено лице, се определя по Националния класификатор на професиите и длъжностите. След определяне на икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице, се определят редът и колоната, които съответстват на тях в Приложението към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Записаната стойност, която съответства на определеното по този начин място, е именно размера на минималния осигурителен доход за съответното осигурено лице.
Съгласно чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 от КСО, осигурителят дължи вноски за ДЗПО в УнПФ, които следва да бъдат разпределени в регламентираното съотношение за осигурител – осигурен, минимален и максимален осигурителен доход, регламентирани със ЗБДОО за съответната година размер. При невнасяне или несвоевременно внасяне на вноските за ДЗПО в УнПФ в регламентираните срокове, осигурителят дължи лихви за просрочие на основание чл. 113 от КСО.
С оглед горното, настоящия съдебен състав приема, че минималният осигурителен доход за управителя на дружеството е определен правилно от ревизиращите, съобразно стойността, посочена в таблицата на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗБДОО за съответната година, в която са определени минимални осигурителни прагове за групираните в колони от 1 до 9 класове професии, в зависимост от номера на реда, към който се отнася основната икономическа дейност на осигурителя – в случая за икономическа дейност 10.5 „Производство на мляко и млечни продукти“ (ред 17 за 2014 г. и за 2015 г.) и за квалификационна група професии „Ръководители“ (колона 1). Последната, за целите на минималния осигурителен праг, се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/, утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в ЗБДОО за всяка календарна година.
Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, управителите на търговските дружества и членове на съвета на директорите на търговски дружества се осигуряват задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. От друга страна в чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, дохода върху който се дължат здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО е доходът, върху който се внасят и вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Здравноосигурителната вноска за съответния месец се изчислява в определена за съответната година пропорция от осигурител и осигурен и в размер, определен в ЗБНЗОК за съответната година. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
Анализът на така цитираната нормативна уредба обосновава извод, съгласно който, органът по приходите правилно и законосъобразно е определил на ревизираното дружество допълнително дължими осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски за НЗОК на управителя на дружеството за всеки месец по отделно за периода от 17.04.2014 г. до 31.08.2015 г., съобразно вида и характера на осъществяваната от осигурителя „МЕГАКОМЕРС 2001“ ЕООД основна икономическа дейност, квалификационната група на професията, в която попада осигуреният – ръководители и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В съответствие с изискването на чл. 113 от КСО, върху допълнително установените задължения за здравни и осигурителни вноски за периода 17.04.2014 г. – 31.08.2015 г. са определени и следващите се лихви за забава.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав приема, че оспорения ревизионен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 1 109 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕГАКОМЕРС 2001” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Люляково, ул. „Стара планина“ № 4, представлявано от управителя Д. Г. А. против Ревизионен акт (РА) № Р-02000218000534-091-001/27.07.2018 год., издаден от Д. И. В. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Г. Д. Ж.-Д. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, изцяло потвърден с Решение № 223/15.10.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени дължимите от жалбоподателя задължения по: ЗДДС за данъчния период от 01.07.2014 год. до 31.07.2014 год. в размер на главница 3 600,00 лева и лихва 1 444,24 лева; за данъчен период от 01.12.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 4 738,20 лева и лихва 1 687,31 лева; за данъчен период от 01.05.2016 год. до 31.05.2016 год. в размер на главница 1 020,00 лева и лихва 219,04 лева; по ЗКПО – корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 2 369,10 лева и лихва 799,39 лева; задължения по КСО – ДОО – за осигурители за периода от 01.04.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 739,37 лева и лихва 286,26 лева и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 732,24 лева и лихва 232,64 лева; задължения по ЗЗО – вноска за ЗО – за осигурители за периода от 01.04.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 328,61 лева и лихва 127,22 лева и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 325,44 лева и лихва 103,37 лева; задължения по КСО – УПФ – за осигурители за периода от 01.04.2014 год. до 31.12.2014 год. в размер на главница 205,38 лева и лихва 79,51 лева и за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2015 год. в размер на главница 203,36 лева и лихва 64,62 лева
ОСЪЖДА „МЕГАКОМЕРС 2001” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Люляково, ул. „Стара планина“ № 4, представлявано от управителя Д. Г. А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас при ЦУ на НАП направените по делото разноски в размер на 1 109 (хиляда сто и девет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: