№ 23
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20242001000163 по описа за 2024 годИ.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 192 от 05.07.2024 г., постановено по т.д. № 415/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, е осъден ответникът ЗАД “ОЗК Застраховане”
АД, ЕИК *********, да заплати на ищеца “Стоник груп” ООД, ЕИК
*********, сумата 127 791,98 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие “пожар” по комплексна
имуществена застраховка “пожар и природни бедствия”, секция
“индустриален пожар” по застрахователен договор, сключен с полица № * от
08.07.2020 г. относно машИ. чилър дробилка Doppsadt, модел DH910К, със
свидетелство за регистрация на земеделска техника № * и рег. № * както и
сумата 31 529,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2021 г.
- 09.10.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата от 10.10.2023 г. до
пълното изплащане. Отхвърлена е претенцията за мораторна лихва над
присъдения размер. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника ЗАД “ОЗК Застраховане” АД. Решението се обжалва като
недопустимо, неправилно и необосновано, взето в противоречие на
материалния и процесуалния закон.
Допуснато било от първоинстанционния съд процесуално нарушение,
изразяващо в даване ход на делото в с.з. на 14.06.2024 г. въпреки молбата на
страната за отлагане на осн. чл. 142, ал. 2 ГПК поради влошено здравословно
състояние на процесуалния представител и невъзможност да се яви в съдебно
1
заседание. По този начин било нарушено правото на защита на ответника,
поради което решението било недопустимо.
В заключението на изготвената комплексна експертиза не било
направено изчисление, както поискал ответникът, за това, дали стойността на
необходимия ремонт на машИ.та надвишава със 70 % действителната
стойност съгласно чл. 390 КЗ. Неправилно решението се базирало на
заключението на експертизата, защото тя определила справедлива пазарна
стойност на увреденото имущество, а не действителната му стойност в
съответствие с клаузите на застрахователния договор.
Неправилно било изчислено съотношението между числата 146 035,20
към 206 340,09 и било прието, че то е 40 %, вместо правилното 70,77 %.
Щетата била тотална, но вещото лице не пресметнало запазените части и
процента овехтяване след сключването на застрахователния договор.
Неправилно вещото лице приело, че при сключването на
застрахователния договор за застрахователна сума 211 620,81 лв.
застрахователят е приложил процент овехтяване, без да провери в
счетоводството на дружеството на каква стойност е бил заведен този ДМА.
Оттук неправилно съдът приел, че при изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като такъв е
инкорпориран в застрахователната стойност.
Претенцията била неоснователна, тъй като ищецът не представил пред
застрахователя документ за дерегистрация на МПС, нито протокол за
бракуване.
Изплатеното от застрахователя обезщетение било достатъчно и
изчислено при точно спазване на всички разпоредби на КЗ, застрахователния
договор и общите условия.
Налице било неизпълнение на чл. 20, ал. 1 от общите условия към
застрахователния договор. Незаконосъобразно съдът отказал назначаването на
СГЕ за установяване, че списъкът на инструктираните работници не е
подписан от Д.А.П. както е посочено. В резултат на това бил необоснован
изводът, че по време на възникване на пожара били спазени изискванията за
безопасна работа с машИ.та, не били допуснати грешки при експлоатацията
и добросъвестно били положени всички усилия за ограничаване на вредите.
От страна на застрахования била допусната груба небрежност и съдът
следвало да определи процент на съпричиняване на вредите. Налице било
неизпълнение на застрахователния договор, изразяващо се в проявена
недобросъвестност от страна на работниците, липса на извършен инструктаж
и неспазване на изискванията за експлоатация на машИ.та.
По делото не се установило твърдението на ищеца, че не са нарушени
правилата за експлоатация на машИ.та. Съдът отказал да задължи ищеца да
представи ръководството за експлоатация на машИ.та. Вещите лица също не
били запознати с този документ.
2
Отправено е искане за отмяна на решението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално за решение по
същество.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца “Стоник груп” ООД.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи
за неоснователност на оплакването за недопустимост на решението поради
неправилно даден ход на делото в открито съдебно заседание; на оплакването
за неправилна оценка на вещта, за липса на оценка на запазени части и
елементи и липса на дерегистрация на машИ.та; на оплакването за допусната
небрежност при експлоатацията. Поддържа се становището от първата
инстанция, че извършването на експертиза на подписа на свид. Д. е ненужно,
тъй като той е потвърдил подписите си.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Окръжният съд е сезиран с иск на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане, който
иск е съединен с претенция за законната лихва върху обезщетението. Ищецът
“Стоник груп” ЕООД излага в исковата молба твърдения, че между него и
ответника ЗАД “ОЗК – Застраховане” е сключен застрахователен договор за
комплексна имуществена застраховка “Пожар и природни бедствия”, Секция
“Индустриален пожар”, със застрахователна полица № * от 08.07.2020 г., със
срок на действие от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г. По този договор е била
застрахована собствена на ищеца машИ.: Чилър дробилка марка DOPPSTADT,
модел DH-910K, със свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника серия № * и с рег. № * Застрахователната сума е била в размер на 108
200 €. На 15.06.2021 г. около 21,53 часа в гр. Бургас по време на работа
настъпила самозапалване на машИ.та на територията на пристанище
“Трансстрой”, Южна промишлена зона, Бургас. Вследствие на пожара
машИ.та била тотално увредена, не подлежала на ремонт и възстановяване. Не
били установени данни за престъпление, поради което образуваната преписка
приключила с отказ да се образува досъдебно производство. При ответника
била заведена ликвидационна преписка, бил извършен оглед на щетите от
представител на застрахователя и бил съставен опис. След отправена покана
от ищеца на 16.06.2021 г. и представяне на изисканите от застрахователя
документи, на 17.06.2022 г. ответникът изплатил на ищеца застрахователно
3
обезщетение в размер на 83 828,83 лв., а не пълния размер от 211 620,81 лв.
Действителната застрахователна стойност (тази, на която може да се закупи
имущество от същия вид и качество) била равна на 215 000 лв. Ищецът
поискал да бъде осъден застрахователя да му заплати: (1) сумата 127 791,98
лв., представляваща част от общо дължимото му застрахователно обезщетение
за имуществени вреди; (2) сумата 31 576,19 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 127 791,98 лв. за периода 01.07.2021 г. – 10.10.2023 г. и (3)
обезщетение за забава върху главницата от 127 791,98 лв. в размер на
законната лихва от предявяването на иска до пълното изплащане на сумата.
Ответникът-застраховател оспорил иска. Възразил, че щетите са
съпричинени от персонала, работещ с машИ.та, чрез бездействие и
“безхаберно поведение”. Застрахованият нарушил договорните клаузи,
задължаващи го да пази и поддържа застрахованото имущество и проявил
груба небрежност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил изцяло
предявените искове.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора – по отношение на установената фактическа
обстановка и предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя, но не и относно оценката на имуществото, респ. размера на
претенциите – решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият
въззивен състав препраща към мотивите му за дължимост на застрахователно
обезщетение, които споделя и не намира за необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания, във въззивната
жалба:
Не е налице твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в
даване ход на делото в с.з. на 14.06.2024 г. въпреки молбата на страната за
отлагане на осн. чл. 142, ал. 2 ГПК поради влошено здравословно състояние
на процесуалния представител и невъзможност да се яви в съдебно заседание.
Делото е било отложено за 14.06.2024 г. от с.з. на 07.06.2024 г., т.е. една
седмица преди това, при участието на процесуалния представител на
ответника адв. Симона Й.а, която не е уведомила съда, че е служебно
ангажирана на тази дата. Ето защо не може да се приеме, че действителната
причИ. за оттеглянето на пълномощията на двамата процесуални
представители към онзи момент – адв. Трифонова и адв. Й.а – е
невъзможността те да представляват страната в с.з. на 14.06.2024 г. В същото
време представеният болничен лист на адв. Л. не удостоверява надлежно
влошено здравословно състояние, което не й позволява да се яви в с.з.
Независимо от изложеното дотук, дори да се приеме, че процесуално
нарушение е допуснато, то не е съществено и не се е отразило на защитата на
страната.
4
Неоснователно е оплакването, че ищецът не представил пред
застрахователя документ за дерегистрация на МПС, нито протокол за
бракуване. Дерегистрацията на машИ.та като превозно средство е станала на
09.12.2024 г., което е удостоверено с отбелязване върху свидетелството за
регистрация (л. 29) и не е оспорено от въззивника-ответник. Това
обстоятелство е без правно значение на отговорността на застрахователя за
застрахователно обезщетение, доколкото той не е оспорва настъпилата пълна
щета, а само размера на обезщетението, което дължи, поддържайки че
застрахованият е допринесъл за настъпването на вредите.
Неоснователно се поддържа от въззивника, че застрахованият е
допуснал груба небрежност и съдът е следвало да определи процент на
съпричиняване на вредите; че е налице неизпълнение на застрахователния
договор, изразяващо се в проявена недобросъвестност от страна на
работниците, липса на извършен инструктаж и неспазване на изискванията за
експлоатация на машИ.та.
Причините за възникване на пожара са изяснени с помощта на
комплексна съдебно-техническа и оценъчна експертиза в първата инстанция.
Вещите лица Байчева, Димов и Чанков дават заключение, че причИ. за
възникване на пожара е късо съединение между тоководещи части на
управляващото електрическо табло вследствие на влага, дървесни частици и
прах, при което не са допуснати нарушения на строително-техническите
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и експлоатация на
машИ.та. Тези заключения са разяснени от вещите в с.з., при което е даден
отговор на въпросите на страните.
Заключението на вещите лица е оспорено бланкетно от ответника и е
поискана повторна експертиза, без да се уточнява кои заключения на
експертите страната оспорва и защо. Пренасяйки спора пред въззивната
инстанция във въззивната си жалба ответникът повтаря отново тезата си за
груба небрежност от страна на застрахования и неговите работници, за
неизпълнение на застрахователния договор, липса на инструктаж и
неспазване на изискванията за експлоатация на машИ.та, но при това
въззивникът отново не излага конкретни твърдения за конкретно поведение –
действие или бездействие на работниците, обслужвали машИ.та, което да е
станало причИ. за пожара и което да е било в нарушение на общи правила за
безопасност с оглед избягване на пожар или на специални правила за работа с
конкретната машИ.. Ответникът, който носи тежестта да установи фактите, на
които основава възраженията си, не е сторил това. Искането му за повторна
експертиза във въззивното производство се отнася само до въпроса за
оценката на мишаната, разходите за ремонта и стойността на запазените
части. При това положение заключението на експертизата, изслушана и
приета в първата инстанция за причините за настъпване на застрахователното
събитие, респ. за липсата на поведението на работниците и застрахования,
допринесло за вредите, се възприема от настоящия въззивен състав.
5
Доколкото въззивникът не е заявил конкретни факти и обстоятелства,
сочещи на действие или бездействие на работниците, обслужвали машИ.та,
което да е станало причИ. за пожара и което да е било в нарушение на общи
правила за безопасност с оглед избягване на пожар или на специални правила
за работа с конкретната машИ., неоснователни са оплакванията за
незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд за назначаване на СГЕ за
установяване, че списъкът на инструктираните работници не е подписан от
Д.А.П. както е посочено в него. Дори да се установи, че подписът не е
положен от Попов, това не би обосновало извод, че по време на възникване на
пожара не са били спазени изискванията за безопасна работа с машИ.та, са
били допуснати грешки при експлоатацията и не са били добросъвестно
положени всички усилия за ограничаване на вредите.
По същите съображения е неоснователно оплакването, че съдът
неправилно отказал да задължи ищеца да представи ръководството за
експлоатация на машИ.та и вещите лица не са били запознати с този
документ.
Относно размера на застрахователното обезщетение:
Тъй като експертното заключение, прието от окръжния съд, не е
съдържало данни за останалите запазени след пожара части на машИ.та и
тяхната стойност, по делото е допусната повторна експертиза във въззивното
производство по въпросите: (1) Каква е действителната стойност на
процесното увредено имущество (чилър дробилка), определена като пазарната
му стойност към датата на увреждането (15.06.2021 г.); (2) Каква е стойността
на разходите за ремонт на процесната машИ. по средни пазарни цени към
15.06.2021 г.; (3) Има ли останали след пожара запазени части на процесната
машИ. и каква е тяхната стойност по средни пазарни цени към 15.06.2021 г.,
вкл. като скраб.
Повторната експертиза по тези въпроси, изслушана и приета в с.з. на
06.02.2025 г., дава отговори на поставените въпроси, като стойностите,
посочени в писменото заключение (стр. 8) са коригирани от вещите лица в с.з.
с коефициент за адаптивност 0,9, който отразява евентуална отстъпка от
офертната цена при реална сделка. След тази корекция действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарна стойност към
датата на увреждането 15.06.2021 г., възлиза на 195 780 лв. Стойността на
разходите за ремонт по средни пазарни цени към 15.06.2021 г. е 151 140 лв.
Няма пазарна информация за стойността на останалите запазени части на
процесната машИ., които, предадени за скрап, биха имали стойност 5900 лв.
към датата на застрахователното събитие.
Тези заключителни стойности не се оспорват от ответника. Ищецът
оспорва прилагането на коефициент за адаптация 0,9, който води до
намаляване на действителната стойност на машИ.та с 9 %. Настоящият състав
приема, че коригирането на стойността с този процент в съответствие с
международните и националните стандарти за оценяване е правилно,
6
нормативно оправдано и житейски обосновано и логично с оглед обичайната в
практика отстъпка от офертната цена при сключването на окончателна сделка
за продажба. Ето защо съставът възприема изцяло заключението на
повторната експертиза с корекциите, направени в с.з.
Няма спор, че застрахователят доброволно е платил застрахователно
обезщетение в размер на 83 828,83 лв.
В заключение:
Предявеният главен иск на осн. чл. 405 ТЗ за застрахователно
обезщетение в размер на 127 791,08 лв. е частично основателен. Сключен е
застрахователен договор по чл. 399 и сл. ТЗ на имущество, притежавано от
ищеца-застрахован; настъпило е застрахователно събитие – пожар, като не са
налице основания за изключване отговорността на застрахователя за този
покрит риск. Застрахованият е изпълнил задълженията си по застрахователния
договор за плащане на застрахователната премия, за незабавно уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно и оказване на съдействие.
Действителната пазарна стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането е 195 780 лв., която сума е по-малка от застрахователната
стойност на имуществото Стойността на разходите за ремонт по средни
пазарни цени към 15.06.2021 г. е 151 140 лв. или 77,20 % от пазарната
стойност. Следователно съгласно чл. 21 от Общите условия на застрахователя
по застраховка “Каско на МПС” е налице тотална щета. Застрахователното
обезщетение в този случай следва да се определи като от действителната
пазарна стойност на увреденото имущество (195 780 лв.) се извади стойността
на запазените части (5900 лв.). Следователно застрахователното обезщетение,
на което застрахованият има право, е равно на 189 880 лв. След като тази сума
се намали с вече изплатеното обезщетение в размер на 83 828,83 лв., за
плащане остава сумата 106 051,17 лв. До този размер е основателен
предявеният главен иск. Сумата се дължи заедно със законната лихва от
предявяването на иска до пълното изплащане на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД главницата от 106 051,17 лв. се
дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето
от 01.07.2021 г. до предявяването на иска на 10.10.2023 г. Изчислено служебно
от съда с помощта на модул за изчисляване на законна лихва на адрес:
calculator.bg, обезщетението възлиза на 26 204,24 лв.
Тези изводи частично не съвпадат със заключенията на окръжния съд.
Това налага обжалваното решение да се отмени частично: над размера от 106
051,17 лв. до присъдената сума от 127 791,98 лв. по главния иск заедно със
законната лихва от предявяването на иска до изплащането и над размера от 26
204,24 лв. до присъдената сума от 31 529,62 лв. по иска за обезщетение за
забава, след което в тези части исковете да се отхвърлят.
При този краен резултат разноските следва да се разпределят между
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За първата инстанция ищецът с оглед представения списък по чл. 80
7
ГПК, доказателствата за сторени разходи и съразмерно с уважената част от
исковете има право да получи разноски в размер на 14 219,69 лв.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която са му
присъдени разноски над този размер до сумата 17 134,73 лв.
За първата инстанция ответникът с оглед представения списък по чл. 80
ГПК, доказателствата за сторени разходи и съразмерно с отхвърлената част от
исковете има право да получи разноски в размер на 2253,19 лв.
За въззивното производство с оглед представения списък по чл. 80 ГПК,
доказателствата за сторени разходи и съразмерно с уважената част от исковете
ищецът има право да получи разноски в размер на 8099,58 лв.
За въззивното производство с оглед представения списък по чл. 80 ГПК,
доказателствата за сторени разходи и съразмерно с отхвърлената част от
исковете ответникът има право да получи разноски в размер на 2594,84 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 192 от 05.07.2024 г., постановено по т.д. №
415/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частите, с които е осъден
ответникът ЗАД “ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, да заплати на
ищеца “Стоник груп” ООД, ЕИК *********, както следва:
(1) застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие
“пожар” по комплексна имуществена застраховка “пожар и природни
бедствия”, секция “индустриален пожар” по застрахователен договор,
сключен с полица № * от 08.07.2020 г. относно машИ. чилър дробилка
Doppsadt, модел DH910К, със свидетелство за регистрация на земеделска
техника № * и рег. № * над размера от 106 051,17 лв. до присъдения размер от
127 791,98 лв. заедно със законната лихва върху тази част за времето от
10.10.2023 г. до пълното изплащане;
(2) мораторна лихва върху застрахователното обезщетението за периода
01.07.2021 г. - 09.10.2023 г. над размера от 26 204,24 лв. до присъдения размер
от 31 529,62 лв. и
(3) разноски за първоинстанционното производство над размера от 14
219,69 лв до присъдения размер от 17 134,73 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Стоник груп” ООД, ЕИК *********, от гр.
Бургас, ж.к. Лазур бл. 78, вх. 4, ет. 4, ап. 64, против ЗАД “ОЗК Застраховане”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Света София № 7, ет. 5, за застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие “пожар” по комплексна имуществена застраховка
“пожар и природни бедствия”, секция “индустриален пожар” по
застрахователен договор, сключен с полица № * от 08.07.2020 г. относно
8
машИ. чилър дробилка Doppsadt, модел DH910К, със свидетелство за
регистрация на земеделска техника № * и рег. № * над размера от 106 051,17
лв. до присъдения размер от 127 791,98 лв. заедно със законната лихва върху
тази част за времето от 10.10.2023 г. до пълното изплащане, както и за
мораторна лихва върху застрахователното обезщетението за периода
01.07.2021 г. - 09.10.2023 г. над размера от 26 204,24 лв. до присъдения размер
от 31 529,62 лв.
ОСЪЖДА “Стоник груп” ООД, ЕИК *********, от гр. Бургас, ж.к.
Лазур бл. 78, вх. 4, ет. 4, ап. 64, да заплати на ЗАД “ОЗК Застраховане” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света
София № 7, ет. 5, сумата 2253,19 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 05.07.2024 г., постановено по т.д.
№ 415/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, да заплати на
“Стоник груп” ООД, ЕИК *********, от гр. Бургас, ж.к. Лазур бл. 78, вх. 4, ет.
4, ап. 64, сумата 8099,58 лв. – разноски съразмерно с уважената част от
исковете за въззивното производство.
ОСЪЖДА “Стоник груп” ООД, ЕИК *********, от гр. Бургас, ж.к.
Лазур бл. 78, вх. 4, ет. 4, ап. 64, да заплати на ЗАД “ОЗК Застраховане” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света
София № 7, ет. 5, сумата 2594,84 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9