РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 41 от 17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 35/2021 г. от
Окръжен съд Монтана са отхвърлени предявените от В. Т. В., ЕГН
********** и Й. Т. В., ЕГН ********** против Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Н. П. К., ЕГН
**********, настъпила на 23.05.2019 г. при ПТП, всеки един в размер на
сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението по чл. 380 от КЗ – 30.12.2020 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил В. Т. В., ЕГН
********** и Й. Т. В., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК, направените в тази инстанция деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на сумата от 654 лева.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците В. Т. В.,
ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че събраните по делото доказателства
обосновават основателността на всеки един от предявените преки искове.
Поддържат, че попадат в разширения кръг на лицата, които имат право
на обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, с която
са имали трайна и особено дълбока емоционална връзка и са претърпели от
нейната смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от
обичайните болки и страдания от смъртта на родственик.
Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да осъди ответника да заплати на всеки един от тях обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 120 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020 г.
Молят да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Молят съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение
на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Насрещната страна и ответник по предявените искове Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ********* подал отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, с който поддържа, че ищците формално попадат в кръга от
лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на тяхната баба, но не са провели пълно и главно доказване
на твърдените обстоятелства, че между всеки един от тях и пострадалата при
ПТП е имало трайна и особено дълбока емоционална връзка и търпи от
нейната смърт продължителни болки и страдания в по-голям обем от
обичайните между родственик.
Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение
и да му се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното
производство.
Подпомагащата страна - Община Дупница, която е конституирана по
молба на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
2
от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на въззивната жалба, съдът взе
предвид следното:
Ищците - В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН ********** са
предявили против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, всеки един за сумата от 120 000 лева.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
23.05.2019 г., около 12:30 часа в гр. Дупница, в района на кръстовището на ул.
„Втори януари“ и ул. „Отец Паисий“, пред № 42 е настъпило ПТП, при което
МПС - комбиниран багер „Комацу“ с рег. № ******, управляван от Г. И. К.,
ЕГН ********** при движение на заден ход е прегазил пешеходеца Н. П. К.,
ЕГН **********, която починала.
Ищците твърдят още, че:
- виновен за настъпване на ПТП и смъртта на тяхната баба е водачът на
багера, за което обстоятелство има постановена осъдителна присъда №
260003 от 25.11.2020 г. по н.о.х.д. № 519/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил,
влязла в сила на 11.12.2020 г.;
- вследствие смъртта на тяхната баба са претърпели и продължават да
търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която всеки един е имал с
пострадалата;
- комбинираният багер е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- на 30.12.2020 г. са предявили писмените претенции по чл. 380 от КЗ,
по които е образувана щета, но застрахователят е отказал да им изплати
обезщетения;
С предявените искове поискали ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди на всеки един от тях, в размер на сумата
от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
претенциите по чл. 380 от КЗ – 30.12.2020 г.
3
Поискали ответникът да заплати направените деловодни разноски,
както и адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 19/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че ищците формално попадат в разширения кръг на лицата, които имат право
да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като
починалата е тяхна баба /Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г.,
постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК/, но не са доказали, че всеки
един е имал особено близка връзка с починалата и действително е претърпял
от нейната смърт вреди в по-голям обем от обичайните между внуци и баба.
При условията на евентуалност оспорил размера на преките искове и
поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от
ищците, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и
обстоятелствата по делото, установяващи извършван ремонт на пътното
платно, която зона е била обезопасена и въпреки това пострадалата, като
пешеходец е навлязла в зоната ремонта и траекторията на движение на
багера, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника като подпомагаща страна е конституирана
Община Дупница, която изразила становище за неоснователност на исковете
и поискала да се отхвърлят.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
4
факти.
От събраните по делото доказателства установява, че на 23.05.2019 г.,
около 12:30 часа в гр. Дупница, в района на кръстовището на ул. „Втори
януари“ и ул. „Отец Паисий“, пред № 42, при извършване на ремонтни работи
е настъпило ПТП, при което МПС - комбиниран багер „Комацу“ с рег. №
******, управляван от Г. И. К., ЕГН ********** при движение на заден ход е
прегазил пешеходеца Н. П. К., ЕГН **********, която починала.
В зоната на ремонта на пътното платно е имало отрязано дърво и клони,
които гражданите, включително и пострадалата вземали за огрев.
С присъда № 260003 от 25.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
519/2020 г. от Окръжен съд Кюстендил, влязла в сила на 11.12.2020 г.,
водачът на комбинирани багер е бил признат за виновен в това, че при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение,
установени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Н. П. К., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
приложената присъда и наказателно дело, по което е постановена;
показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели и писменото
заключение на вещото лице, извършило автотехническа експертиза - л. 172.
ПТП е нямало да настъпи, ако пострадалата като пешеходец не е
предприела пресичане на кръстовището, което не е било обозначено за
движение на пешеходци и не е съобразила траекторията на движещия се на
заден ход багер с издавените от него светлинни и звукови сигнали.
Така обсъдените доказателства обосновават извода на настоящия
съдебен състав, че пострадалата, като пешеходец с поведението си пряко и
непосредствено в равна степен с водача на багера е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване в съотношение по ½ .
5
Ищците В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН **********, с данни
за двамата за постоянен и настоящ адрес в гр. *** са внуци на Н. П. К., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. ***.
Ищците на 30.12.2020 г. са предявили обща писмена претенция по чл.
380 от КЗ, по която ответникът е образувал щета, но не е изплатил
обезщетения.
В първата инстанция са разпитани свидетели, показанията на които не
установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че
между всеки един от ищците и починалата им баба е имало особено близка
връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между внуци и баба
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и
всеки един от ищците действително е претърпял вреди в по - голям обем от
смъртта на тяхната баба, различен от обичайния обем на болки и страдания
при смърт на родственик.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищците въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди и процентното съотношение на
съпричиняване.
ПТП е настъпило на 23.05.2019 г. с участието на МПС, което е имало
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена след
01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на Кодекс на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на исковете предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая комбинираният багер „Комацу“ с рег. № ******, управляван
от Г. И. К., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Г. И. К., ЕГН **********
е завършило с влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за
настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца - чл. 300 от ГПК.
Последното обстоятелство и събраните по делото доказателства
обосновават извод, че застрахованият водач с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Постралият пешеходец е пресичал пътното платно в зона, в която са извършвани
ремонтни работи, по сложна траектория и не на обозначено за пешеходци, поради
което в равна степен с водача на багера е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, т.е. налице е съпричиняване в съотношение: ½ за водача и ½ за пешеходеца.
Ищците са материалноправно легитимирани да предявят исковете за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
7
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая доказателствата по делото не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извода на настоящия състав, че между
всеки един от ищците и починалата им баба е имало особено близка връзка,
която по интензитет надхвърля обичайната между внуци и баба взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и всеки един от
ищците действително да е претърпял вреди в по - голям обем от нейната
смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на
родственик - решение № 92/17.11.2020 г., постановено по дело № 1275/2019 г.
от ВКС, ТК, II т.о.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са
допустими, но са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователността на главните искове влече неоснователност и на
акцесорните искове за присъждане на законната лихва върху обезщетенията
за неимуществени, които също следва да се отхвърлят.
С оглед на изложеното жалба е неоснователна, поради което следва да
се потвърди изцяло обжалваното решение.
По разноските:
8
С оглед изхода на делото, всеки един от ищците поотделно следва да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 150 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 41 от 17.11.2021 г., постановено
по гр.д. № 35/2021 г. от Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА ищците В. Т. В., ЕГН ********** и Й. Т. В., ЕГН
**********, поотделно да заплатят на Застрахователно дружество „Евроинс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените в
тази инстанция деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на сумата от 150 лева.
Решението е постановено при участието на Община Дупница,
конституирана като подпомагаща страна по молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9