Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр.Г. О., 14.11.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Г. районен съд, втори състав в
публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора . . . . . , като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1410/2018г.
по описа на Г.я районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Инцидентен установителен иск по по реда на чл.193 и сл. от ГПК.
Ищецът
А.П.Д.(чрез адв.К.А. от ВТАК) твърди, че през
последните няколко години, доверителят обитавал недвижим имот(собственост на
неговия брат), находящ се в с.П. Общ.Г.О.. Живеел сам, тъй като нямал живи
родители, съпруга, деца и внуци, а заради тежко увреждане, получено в резултат
на трудова злополука, неговият брат, пребивавал при свои роднини в друго
населено място. През есента на 2011г. ищецът получил мозъчен инфаркт, поради
което бил неколкократно хоспитализиран с цел
излекуване и провеждане на рехабилитация. Впоследствие бил и диспансеризиран,
поради наличието на хипертонична сърдечна болест. Заради липсата на близки сродници, грижите по възстановяването му били поети от
семейството на Ю. Н. К.(най-близък му роднина по съребрена линия). С течение на
времето ищецът развил деменция, която засегнала мисленето, концентрацията и
поведението му(често скитал безцелно из селото, убеждавайки случайните
минувачи, че отива на среща с отдавна починали негови сродници;
обяснявал, че живее със своята майка-покойник; обяснявал, че има имоти в гр. В.
Т. и показвал ключовете от тях). Ищецът действително притежавал два недвижими
имота в гр. В.Т., с които обаче възмездно се разпоредил на 16.06.2017г.
Именно защото състоянието му се влошавало, по инициатива и със съдействието на К.,
на 17.01.2018г. А.П.Д. бил настанен в Дом за възрастни хора с деменция в гр.Д.. Твърди се, че на 27.06.2017г. от
собствената си сметка в „Първа инвестиционна банка”АД, ищецът извършил банков
превод по сметката на ответницата по настоящото производство, заверявайки я със
сумата от 25000.00лв.(като основание за извършване на нареждането, в съответния
отчет по сметка било записано „прехвърляне"). Твърди се, че с ответницата
нямали каквито и да е било отношения, които по някакъв пряк или косвен начин да
предполагат, налагат или предопределят извършването на въпросното плащане.
Логичен бил изводът, че сумата 25000.00лв. е получена при начална липса на
основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.I от ЗЗД. Налице е обедняване у ищеца със
стойността на сумата от 25000.00лв., преведена при изначална липса на
основание, в полза на ответницата срещу
следващото се обогатяване от страна на последната със същата тази сума,
получена от нея въпреки изначалната липса на правно основание за това. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди С.Д.И. да заплати/върне на А.П.Д. сумата
10000.00лв., равняваща се на това, с което същата, при изначална липса на
правно основание(частична претенция от сумата от 25000.00лв.), неоснователно се
е обогатила за сметка на А.П.Д., срещу следващото се реципрочно обедняване от
негова страна, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 10.07.2018г.
и до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата.
Ответницата С.Д.И.(чрез адв.Й. Вл.Х. от ВТАК) предявените
искове. Счита, че пълномощникът на ищеца
- Ю. Н. К. не разполага с активно процесуално право да предяви настоящия
иск(представеното по делото Пълномощно с рег.№209/30.11.2017г. заверено при
Нотариална служба при Кметство с.П. било общо, а не изрично, каквото следвало
да бъде представено в случая. Не се формирала валидна правна воля за образуване
и водене на настоящото исково производство. Счита, че А.П.Д. не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършените правни действия
и не е бил в състояние да извършва
валидни правни действия и да формира правнозначима
воля, за да се породят желаните от страните правни последици. Подписът положен
върху процесното пълномощно не принадлежал на А.П.Д.
и оспорва неговото авторство. На 16.06.2017г., А.П.Д. е продал на П. И. Т.(дъщеря
на ответницата) своя недвижим имот, представляващ апартамент№10, находящ се в гр.В.Т. ул.”…”№6А, за което е сключен договор
покупко-продажба, обективиран в нот.акт№61
том3 рег.№3971 нот.дело№272/2017г. Между продавача А.П.Д.
и родителите на купувача П. И. Т.(майката-ответник и бащата И. Т. били създали нормални приятелски
взаимоотношения). Твърди се, че П. И.
Т. закупила апартамента със заемни средства, като родителите и(ответницата и И. Т.) щели да
помагат при изплащане на заетите суми. А.П.Д. споделил с ответницата, че
живеел сам и нямал свое семейство. Твърди се, че А.П.Д. изразил съжаление, че
продавал апартамента в толкова лошо състояние и заявил желание и намерение да
дари П. И. Т. със сумата 25000.00лв., за да може същата да си помогне финансово
с част от сумата необходима за цялостния ремонт на жилището, който бил
неизбежен. Преценили, че ще е най-добре сумата от 25000.00лв., представляваща
предмет по договор за дарение, да се преведе по сметка на ответницата(майка на П.
И. Т.), тъй като дъщерята обслужвала и други кредити по своите банкови сметки,
а и защото ответницата И. ще се занимавала пряко с извършване на ремонтните
дейности по апартамента, Ответницата
счита, че несъмнено волята на А.П.Д.
за разпореждане на сумата 25000.00лв. в полза на дъщеря и П. И. Т., като
сключил със същата договор за дарение(с това основание е извършил банковия
превод на сумата на 27.06.2017г, по нейна сметка в „Първа инвестиционна
банка”АД). Моли съда да отхвърли ищцовата претенция.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
ГПК, приема за установено следното:
На 16.06.2017г. А.П.Д. е продал на П.
И. Т.(дъщеря на С.Д.И.) своя недвижим имот, представляващ апартамент№10, находящ се в гр.В.Т. ул.”В.Сребров”№6А,
за което е сключен договор покупко-продажба, обективиран
в нот.акт№61 том3 рег.№3971 нот.дело№272/2017г.
На 27.06.2017г. от собствената си
сметка в „Първа инвестиционна банка”АД, А.П.Д. извършил банков превод по
сметката на С.Д.И., заверявайки я със сумата от 25000.00лв.(като основание за
извършване на нареждането, в съответния отчет по сметка било записано
„прехвърляне").
С определение
oт 03.089.2018г.
съдът е открил производство по
реда на чл.193 и сл. от ГПК относно оспорване истинността на документ частен
свидетелстващ документ Пълномощно с рег.№209/30.11.2017г. заверено при
Нотариална служба при Кметство с.П. и
конкретно: оспорване автентичността - авторство на положения подпис в полето на
„Упълномощител”.
С цитираното пълномощно А.П.Д. е
упълномощил Ю. Н. К. да го представлява
пред всички общински, държавни, недържавни органи и организации, Нотариуси,
отдели „ПМДТ“, служба „ГРАО“, Агенция по вписванията, Областна администрация,
всички Общински служби и структури, всички съдилища, ДС И, ЧСИ, Министерство на
финансите, МВР, КАТ, ДАИ, митници, всички дирекции и отдели на инспекции,
агенции и комисии, В и К, БТК ЕАД, ЧЕЗ, „Енерго Про“. EVN, „Български пощи“ ЕАД, РУ „СО“, НОИ, НАП, НЗОК,
ТЕЛК, здравни заведения и всички физически и юридически лица и изобщо
навсякъде, където това е необходимо на територията на Република България, като
попълва, подава, получава всякакви документи, свързани с мен, включително
молби, заявления, декларации, жалби, удостоверения, справки, преписи и
извлечения на документи. С правото да се снабдява с всички необходими
документи, както и да подава молби и заявления за изработване на същите,
включително и с правото да получава готовите документи и т.н.”.
По делото е била допусната
съдебно-графическа експертиза във връзка с установяване автентичността -
авторство на положения подпис полето на „Упълномощител”
на Пълномощно с рег.№209/30.11.2017г.
Вещото лице установява, че подписът е средно-обработен, смесена транскрипция,
форма и посока на движенията - смесени, размер - среден, наклон - десен, със
свързаност и графически състав. Вещото лице дава становище, че подписът в
представеното за изследване Пълномощно с рег.№ 209/30.11.2017г. заверено при Нотариална
служба при Кметство с.П. е положен от А.П.Д.. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра, още повече,
че същото не е и оспорено от страните.
По делото са приложени писмо от
Директор Дом за пълнолетни лица с деменция/ДПЛД/ гр.Д.
и медицинска документация, послужила за
настаняването в дома на А.П.Д.. Със
Заповед№4/18.01.2018г. на Д“СП“ гр.Севлиево А.П.Д. е бил настанен в ДПЛД гр.Д. е мотивите: „ ... не
е в състояние да извършва самостоятелно обичайните дневни дейности от личен и
битов характер. Предвид поставената диагноза има нужда от постоянни грижи и медицинско
обслужване.“ Диагнозата е „неуточнена
съдова деменция“. Ищецът е настанен на 25.01.2018г. в ДПЛД. Според
издаденото удостоверение с изх.№135/01.11.2018г., издадено от Директора на ДПЛД
гр.Д., че обитателите на в т.ч. А.П.Д. са
под карантина от 29.10.2018 за неопределен срок.
Ищецът не се е явил и не е
отговорил на поставените по реда на чл.176 от ГПК въпроси. Единствено това
обстоятелство обаче не дава основание да се приеме за доказано твърдението на
ответницата, че е получила под формата на дарение сумата от 25000.00лв. от
страна на ищеца. Както признанието на
факти от страната следва да се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл.175 от ГПК, така и не би могло да бъдат
приети за установени обстоятелства, за изясняването на които страната не се е
явила, единствено и само защото страната не е направила изявление за тези
обстоятелства. Разпоредбата на чл.176
ал.3 от ГПК предвижда възможност, а не задължение за съда да приеме за
доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е
отказала да отговори. Настоящата инстанция счита, че липсата на изявление на
страната по поставени и по реда на чл.176 от ГПК въпроси следва да се преценява
с оглед всички доказателства по делото и не би могло единствено на база на този
отказ да се приемат за доказани твърденията в тази връзка на противната страна,
ако не са налице каквито и да е други, макар и косвени доказателства, които да
подкрепят тези твърдения на другата страна.
По делото са допуснати гласни
доказателства. Св.М. Д.Т.(кмет на с.П.) твърди, че е заверил пълномощното
на А.П.Д., с което че упълномощавал племенницата си.
Упълномощаването се извършило в кметството в стаята на кмета. Дошли А.П.Д. и племенницата му с вече написано пълномощно.
Попитал го, дали е запознат с текста и може ли да го прочете. Д. му отговорил, че е запознат. Св.М. Д.Т. му
прочел пълномощното, след което А.П.Д. се
подписал, изписал трите си имена и била извършена заверка. Св.Иван П.Т.(бивш
съпруг на С. Д.И.) се запознал с ищеца при продажбата на жилището(към края на
м.март.2017г.). Тогава Д. заявил, че искал да продаде апартамента на дъщеря му П.
И. Т.. При разговорите обяснил, че има
трима братя(единият - в Австрия, другият - в Севлиево, а за третия не пожелал
да говори, като казал, че е много лош човек). Апартаментът бил в много окаяно
състояние. Първоначално(към края на м.март.2017г.) Д. заявил, че ще иска цена за апартамента –
25000.00лв. След като се снабдили с дан.оценка на апартамента(50000.00лв.) А.П.Д. заявил, че ще продаде апартамента за
50000.00лв., а впоследствие „ще върне 25000.00лв. за ремонта”. Така искал да помогне на дъщеря му П. И. Т. за
апартамента, като „върне част от парите”. П. И. Т. изтеглила кредит и превела
парите на продавача Д., а на следващата седмица А.П.Д. превел 25000.00лв. по
сметка на С.И., тъй като П. И. Т. заминала за Англия. Св.А. М.С.(мл.полицейски
инспектор към РУМВР Г.О. и обслужващ района на кметство с.П.) познавал от много години ищеца Д.. Същият се водел в
списък на „самотно живущи хора”. Предвид възрастта си имало моменти, в които
трудно такива хора могат да се обслужват и изпаднат в състояние опасно за
здравето им. Свидетелят твърди, че Д. бил предимно посещаван от племенницата си
Ю. К.. Предвид възрастта и заболяването, което претърпял, свидетелят имал наблюдения, че Д. има проблем със
здравето(„напоследък неговото съзнание се губи”, „на моменти говорел неща,
които не са свързани с действителността”). Комуникирайки с близки за негови
познати той се държал нормално, но когато комуникирал с непознати се държал ненормално
и говорел несвързани неща, в т.ч. търсел родителите си(вече покойници).
Съдът кредитира показанията на свидетелите(тези на св.Иван П.Тончев - бивш
съпруг на С. Д.И. и баща на П. И. Т. през призмата на чл.172 от ГПК) и им дава
вяра.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се
определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета
на спора, а именно - правопораждащият факт,
съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
Твърденията на ответницата са, че с оглед здравословното
състояние на ищеца А.П.Д. пълномощното(едностранна сделка) с
рег.№209/30.11.2017г. и заверено при Нотариална служба при кметство с.П. Общ.Г.О.
не е автентично и към момента на подписването му не се формира валидна правна
воля на ищеца А.П.Д. за образуване и водене на настоящото исково производство,
тъй като той не бил в състояние да
разбира или да ръководи действията си.
Частният свидетелстващ документ(в т.ч. и
пълномощното) се ползва с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството му, когато е подписан – чл.193 ал.3 от ГПК. Тя се
отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство и
не обхваща данни, за които документът свидетелства. Във връзка именно с този документ Пълномощно
с рег.№209/30.11.2017г. заверено при Нотариална служба при Кметство с.П. съдът е открил производство по реда на чл.193
и сл. от ГПК относно оспорване истинността на частен свидетелстващ документ,
относно автентичността на същия - положения подпис от името на А.П.Д.
върху договора. Тежестта за доказване неистинността на документа се
носи от страната, която го оспорва. Проверка на истинността на представен
документ се извършва, ако представилата го страна при направено оспорване
заяви, че ще се ползва от него. С оглед характера на договора на частен
свидетелстващ документ, то той установява само материализираните в него
волеизявления и тяхното авторство. Съдебно-графическата експертиза е
единственото доказателствено средства, с което може
да се докаже оспорването на автентичността на документа. В заключението си вещото лице дава становище, че
документът е подписан от А.П.Д. в
позицията „Упълномощител” на Пълномощно с рег.№209/30.11.2017г.
Доказателства в противната насока не бяха ангажирани от ответницата. В този смисъл следва да бъде отхвърлен
инцидентния установителен иск, тъй като частният диспозитивен документ – Договор№CREX-13636838/02.08.2016г.
за потребителски заем е подписан от А.П.Д., като съдът признава, че
оспорването не е доказано.
Така, в резултат от юридическия
факт(упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на
която едно лице(представляван) се вижда обвързан от правните действия,
извършвани от негово име от едно друго лице(представител).
Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че
пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред
третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение
обосновава задължението за пълномощника да извършва само онези правни действия,
за които е оправомощен с пълномощното. Изискванията,
които се поставят към упълномощаването, са преди всичко изисквания към упълномощителя(напр. упълномощителят
трябва да е дееспособен), докато за валидността на упълномощаването не е
необходимо пълномощникът да е дееспособен, но дееспособността е необходима, за
да може той да извършва правните действия, които са му възложени. Преценката за
валидността на упълномощителната сделка зависи само
от волята на упълномощителя.
В случая, доколкото съдът не разполага
с данни за противоречие в интересите на представляван и представител, ищецът
извършва валидно процесуални действия, вкл. разпоредителни такива по смисъла на
чл.34 ал.1 от ГПК. Пълномощното носи подписа и изписаните три имена на упълномощителя. Съгласно чл.34 ал.1 от ГПК общото пълномощие дава право за извършване на
всички съдопроизводствените действия в рамките на
конкретното дело до завършването му във всички инстанции, ако не е уговорено
друго. Пълномощникът действа от свое име, но за чужда сметка, поради което
правният интерес на представлявания не би могъл да се приравнява с правния
интерес на пълномощника в случаите, когато той действа в лично качество. Съдът счита, че то отговаря на изискванията на
чл.33 от ГПК и легитимира посочената в него пълномощница.
Едностранните сделки може да страдат от
същите пороци, както договорите (двустранните сделки), това е една от причините
законодателят в чл.44 от ЗЗД да уреди съответната приложимост на правилата
относно договорите и към едностранните сделки. Когато волеизявлението при
упълномощаването като едностранна сделка е извършено от дееспособно лице, което
не е могло да разбира или ръководи действията си, порокът при учредяването на
представителната власт трябва да бъде противопоставен на третото лице, което се
е доверило на упълномощаването. Правнорелевантна е
неспособността да се разбират или ръководят действията при извършването на
сделката. В случая е безспорно, че от една страна, към момента на
упълномощаването ищец не е бил поставен
под пълно или ограничено запрещение, т.е. от правна гледна точка е бил напълно
дееспособен и a priori правните му действия следва да
породят целения ефект. Законодателят е предвидил изключение от тази постановка
при доказване във всеки конкретен случай, че дееспособното лице при сключване
на договор(или едностранна сделка), не е могло да разбира или да ръководи
действията си, като двете условия не са поставени в кумулатиност
- достатъчно е установяването на кое да е от тях, за да се номинира порок във
волята(състояние, което изключва възможността да се разбират и ръководят
действията) и да се квалифицира сделката като унищожаема. Изрично
следва да се подчертае, че съществуването на такава невъзможност не се обективира непременно във всеки един момент с външни,
разпознаваеми от неспециалист, проявни форми на
поведение, както и че липсата на такива не променя субективната невъзможност на
лицето да разбира и ръководи действията си, особено, когато те изискват
интелектуално и психическо усилие.
Действително, както се посочи, А.П.Д. е бил настанен в ДПЛД гр.Д. на 25.01.2018г. Същият
е с диагноза „неуточнена съдова деменция“. В съпроводителното писмо от директора на дома е отбелязано,
че Д.
„не е в състояние да извършва самостоятелно обичайните дневни дейности
от личен и битов характер. Предвид поставената диагноза има нужда от постоянни грижи и медицинско
обслужване.”. Дори и да се приеме, че А.П.Д. страда от такова заболяване,
следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че дадено лице
страда от определена душевна болест не означава автоматично, че същото не може
да разбира и ръководи и действията си. Свидетелските показания(на св.М. Д.Т. и
св.А. М.С.) дават противоречива информация. Към момента на подписване на
пълномощното била осъществена нормална
комуникация между кмета и Д. с въпроси и отговори. При наблюденията на св.А. М.С.
се установило, наличието на моменти, в които ищецът Д. се е чувствал объркан –
„неговото съзнание се губи”, „на моменти говорел неща, които не са свързани с
действителността”. Дори и провеждането на съдебно-медицинска експертиза не би
могло да внесе достатъчно яснота и категоричност в оценката на състоянието на ищеца Д., в т.ч. и към
момента на изготвяне и заверяване на пълномощното. Експертизата не би се основавала на обективни изследвания,
а само на анамнестични данни(изявления и поведение на
ищеца след предявяването на иска) и данни прегледа, извършен близо година след извършеното
упълномощаване. В показанията на свидетелите, които съдът кредитира, не са
установява А.П.Д. да не може въобще да чете, пише, попълва документи и разбира
действията си, а само че не може достатъчно добре да стори всичко това. Следва
да се отбележи, че макар установените по делото заболявания на Д. да са причина
за извършване самостоятелно обичайните дневни дейности от личен и битов
характер, респ. някои затруднения в
комуникацията, последното не е идентично с невъзможност той да разбира и
ръководи действията си. Ето защо, съдът следва да остави без уважение
възражението на ответницата по реда на
чл.44 от ЗЗД ввр. чл.31 от ЗЗД, като налице е
надлежно упълномощаване и упражнена представителна власт от страна на Ю. Н. К.
като пълномощник на А.П.Д.
Първият фактически състав на чл.55
ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса
на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост -
когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение. За да се уважи иска по чл.55 ал.1 предл.I
от ЗЗД, ищецът следва да установи предаването на сумата на ответницата. Твърдението
на ищеца за липса на основание е отрицателен факт от действителността, което в
съответствие с общото правило на чл.154
ал.1 от ГПК, води до възлагане върху ответната страна на
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва(да е
налице основание за получаване на сумата и респ. нейното задържане).
Отсъствието на правно основание за разместване на имуществени блага е неизменен
елемент на всички фактически състави на неоснователно обогатяване.
Ответницата
твърди, че процесната сума е получена на основание
сключен между страните договор за дарение.
Основният спорен по делото въпрос е
С.Д.И. получила ли е от А.П.Д. сумата 25000.00лв. на годно правно основание.
По легалната дефиниция на чл.225 от ЗЗД с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема. По своята правна същност договорът за дарение е
едностранна и безвъзмездна сделка, която не създава никакви задължения за
надарения, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за
направеното дарение. Дарителят е в правото си да определи на кого и какво да
дари и не е задължително на надареното лице да е от кръга на неговите роднини. Договорът
за дарение е каузален. Основанието за сключване на всяка каузална сделка е
целта на основното задължение по договора и следва да бъде разграничавано от
намерението или мотива, с който това действие е било извършено. Типичната
правна цел на една парична престация се основава или
на очакване за получаване на насрещна престация, в
който случай би могло да се претендира връщане на даденото по причина
неосъществено или отпаднало основание, или на липса на подобно очакване, което
пък обуславя или хипотеза на престиране при начална
липса на основание или хипотеза на даване с цел получателят на сумата да бъде
надарен. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на
дарения безвъзмездно, да го надари, осъществявайки акт на щедрост
спрямо надареното лице. Дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва
в собственост на дарения подареното, поради което имуществото на дарителя се
намалява, а това на дарения се увеличава със стойността на подареното.
Съгласно чл.225 ал.2 от ЗЗД,
дарение на движимо имущество се извършва с договор с нотариална заверка на
подписите или чрез предаване. Такова изискване при дарение на пари, които не са
движими вещи, няма. В платежното нареждане като основание за банковия превод е
посочено единствено „прехвърляне” на средства, от което не може да се установи
наличие на правоотношение между ищеца и ответницата, в изпълнение на задължение,
по което да е преведена и получена паричната сума.
Дарственото
намерение не се предполага, а следва да бъде доказано от страната, която го
твърди(Решение№355/09.01.2012г. по гр.дело№430/2011г. - IIг.о.
ВКС; Решение№98/20.05.2013г. по гр.дело№520/2012г. - IVг.о.
ВКС). В разглеждания случай по делото не
са представени доказателства, от които да може да се обоснове извод за наличие
на такова намерение ищеца при извършването на превода на сумата 25000.00лв. на 27.06.2017г.
Предаването на парични средства,
извършено чрез нареждането за паричен
превод на 27.06.2017г., обаче, не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице дарение. В чл.225 ал.2 от ЗЗД, а и в
останалите разпоредби на закона, не се съдържа правило, което да сочи, че във
всички случаи на предаване на вещи, без в документа за това действие да е
посочено конкретно основание за извършването му, същото представлява дарение.
Това налага във всички случаи, когато се спори за сумата по паричен превод, да
се установяват действителните отношения между наредителя
и получателя по същия. Не са ангажирани и доказателства, удостоверяващи твърдените
в отговора на исковата молба вътрешни отношения между наредителя
Д. и получателя С. Д.И., произтичащи от договор за дарение, по повод на които
да е извършен паричния превод, включително от показанията на разпитания по
делото св.Иван П.Тончев. Обстоятелството, че сумата щяла да бъде използвана за ремонт на вече продадения на 16.06.2017г. от А.П.Д. на П. И. Т. недвижим имот, и то чрез превод
на паричните средства по сметка с титуляр С.Д.И., а не по сметка с титуляр П. И. Т. е нелогично и въобще не сочи на
намерение у ищеца да се прояви щедрост по отношение
на ответницата С.Д.И.. Самият св.Иван
П.Тончев навежда твърдения в насока, че
ищецът Д. искал цена на апартамента – 25000.00лв., като след изготвянето на
дан.оценка на апартамента(50000.00лв.) А.П.Д. заявил, че ще продаде апартамента на цена
равна на данъчната оценка, а впоследствие „ще върне 25000.00лв. за ремонта”.
Тези намерения и впоследствие действия на продавача Д. са с оглед
постигане(цел) на известна еквивалентност на насрещните престации,
за да не бъдат накърнени добрите нрави, тъй като законът „дава рамката” на договаряне. Ето защо, съдът намира, че ответницата С.Д.И. не е провела пълно и главно доказване, че е
било налице правно основание за получаване на процесната
сума, респ. че съществува правно призната причина за разместване на благата,
което и дава право да задържи полученото.
Предвид изложеното, съдът намира, че липсва основание за задържане
от ответницата на получената от нея при начална липса на основание по смисъла
на чл.55 ал.1 предл.I от ЗЗД сума в размер на 25000.00лв. и същата следва
да бъде върната на ищеца.
За задължението за връщане на
парична сума, която се дължи без основание или при отпаднало основание по чл.55
ал.1 от ЗЗД, няма определен срок.
Съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД при хипотеза на неопределен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е
поканен от кредитора. Следователно, за да изпадне в забава, длъжникът следва да
бъде поканен. В разглеждания случай за момент на възникване задължението на
длъжника за връщане на полученото от него следва да се счита датата на
получаване на исковата молба от ответницата, тъй като не се установи
покана, предхождаща тази дата. Предвид изложеното, съдът следва да присъди в полза на ищеца и законната
лихва върху сумата 10000.00лв., считано
от датата на завеждане на исковата молба – 10.07.2018г. до
окончателното и изплащане.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищцовата страна сумата 1200.00лв., представляваща направените
по делото разноски(ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194 от ГПК предявеният от
страна на С.Д.И. с ЕГН**********,***, против А.П.Д. с ЕГН**********, с
постоянен адрес:***, инцидентен установителен иск с
правно основание чл.193 и сл. от ГПК, за приемане за установено по отношение на
А.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, че частният свидетелстващ
документ Пълномощно с рег.№209/30.11.2017г., заверено при Нотариална
служба при Кметство с.П. Общ.Г.О., не е
подписан от А.П.Д., като признава, че оспорването не е доказано.
Осъжда С.Д.И. с ЕГН**********,***, да
заплати на А.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***: сумата
10000.00лв./десет хиляди лева/, равняваща се на това, с което същата, при
изначална липса на правно основание(частична претенция от сумата от 25000.00лв.),
неоснователно се е обогатила за сметка на А.П.Д., срещу следващото се
реципрочно обедняване от негова страна, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2018г. и
до окончателното и изплащане; сумата 1200.00лв./хиляда и двеста лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№1410/2018г. на ГОРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред В. окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен
съдия: