№ 2781
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110113048 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.
Предявена е Искова молба с вх. № 47877/11.03.2022 г. на К. Г. Г. с ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 535, вх. 3, ет. 6, ап. 10, чрез адв. А. Т., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Позитано № 39, срещу С. Т. Ц., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча купел 1,
бл.506, вх. А, ет. 1, ап. 3, с която Предявен е осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за сумата от
10000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки, страдания
и силен стрес, вследствие настъпил деликт на 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деликта до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.11.2018 г. около 12.50 ч. е шофирал
личния си автомобил марка „.“, рег. № . в гр. София по бул. Никола Мушанов с посока на
движение от бул. Александър Стамболийски към кв. „Овча купел“. На светофара до депо
„Красна поляна“ се е престроил в дясната лента за движение, а малко по-късно, тъй като
приближавал спирка на автобусите от градския транспорт, подал ляв мигач и се престроил
в лявата пътна лента за движение. В същия момент, престроилият се зад него автомобил
подал звуков сигнал. Малко по-късно, в района на кръстовището на бул. Никола Мушанов и
бул. Президент Линкълн, ищецът направил опит да завие надясно в посока бул. Овча купел,
но пътят му бил препречен от друг автомобил с марка „Опел Астра“ с рег. № ., управляван
от Тодор Ц.. От автомобила излязъл ответникът, приближил се до автомобила на ищеца и
започнал да му нанася множество удари с юмрук в областта на лицето, след което се
обърнал и се оттеглил към чакащия го автомобил. Твърди, че е позвънил на телефон 112, за
да съобщи за инцидента, а след обаждането му на място пристигнал екип на 03 РУ – СДВР,
1
като служителите на реда станали преки свидетели на видимите наранявания в областта на
лицето на ищеца. Твърди, че ответникът му е нанесъл множество удари с юмрук в областта
на лицето, вследствие на което е получил оток на гърба на носа, оток и кръвонасядане на
дясната ушна мида, оток и кръвонасядане между двете вежди и към вътрешната половина на
лявата вежда, оток, кръвонасядане и две разкъсно-контузни рани на горната устна с
хематом и поредица от еднотипни разкъсвания на лигавицата на долната устна, счупване на
режещия зъб на втори горен зъб в дясно, охлузване в долната част на дясната буза,
непосредствено над проекцията на долната челюст, кръвонасядане на външната половина на
долния десен клепач и зоната под него към скулата с лек оток на дясната орбита. Тези
увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищецът твърди, че било образувано наказателно производство НАХД № 10753/2019
г. по описа на СРС, 14 състав, като с влязло в законна сила Решение от 09.06.2021 г.
ответникът бил признат за виновен за това, че на 20.11.2018 г. около 12.50 ч. в гр. София на
бул. Никола Мушанов в близост до кръстовището с бул. Президент Линкълн, чрез нанасяне
на удари в ръце в областта на лицето, причинил на К. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща
се в горепосочените увреждания, които са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди, на публично място, без личен мотив и при явно
незачитане на обществения ред и неприкосновеността на личността.
Ищецът твърди, че в следствие на нанесените телесни повреди за него са настъпили
неимуществени вреди, поради временното разстройство на здравето, неопасно за живота,
като е получил множество рани по цялото тяло, които са му причинили временен
дискомфорт, болка, затруднение при извършване на ежедневни битови дейности и
тревожност. Причинили са му също болки и страдания вследствие на накърняване на
анатомичната му цялост. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендират се и
направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба, депозиран чрез особен представител, назначен от
съда на ответника, оспорва иска по размер, като счита, че същият е прекомерно завишен и е
в несъответствие с изискването за справедливост. Счита, че описаните травми са леки,
тяхното лечение не е свързано с оперативно хирургични интервенции, предполагащи по-
дълъг период на възстановяване, а също така и не предполагат трайни неблагоприятни
последици, тъй като не са свързани с ограничение в движенията на тялото и наличие на
зависимост от грижа за близки на пострадалия. Счита, че възстановителният процес за
ищеца е завършен, поради което субективните оплаквания от болки не са били
продължителни и са отминали, а и младата възраст на пострадалия, както и неговия пол са
спомогнали за по-бързо преодоляване на остатъчните явления от травмите и изпитаните
психически неудобства и не са ограничили социалните му контакти. Моли съда да приеме,
че искът е недоказан по размер и моли съда да го отхвърли като недоказан и неоснователен.
Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото
доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното
2
от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че с Решение № 20135505/09.06.2021 г. на СРС, НО,
14, постановено по НАХД № 10753/2019 г., с което ответникът е бил признат за виновен в
това, че на 20.11.2018 г., около 12.50 ч. в гр. София на бул. Никола Мушанов в близост до
кръстовището с бул. Президент Линкълн, чрез нанасяне на удари в ръце в областта на
лицето, причинил на К. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в оток на гърба на носа,
оток и кръвонасядане на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане между двете вежди и към
вътрешната половина на лявата вежда, оток, кръвонасядане и две разкъсно-контузни рани на
горната устна с хематом и поредица от еднотипни разкъсвания на лигавицата на долната
устна, счупване на режещия ръб на втори горен зъб в дясно, охлузване в долната част на
дясната буза, непосредствено над проекцията на долната челюст, кръвонасядане на
външната половина на долния десен клепач и зоната под него към скулата с лек оток на
дясната орбита, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
представляващи разстройството на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като
телесната повреда е била причинена по хулигански подбуди.
По делото е изслушана свидетелката Цветелина Кирилова, съжителстваща на
семейни начала с ищеца. Свидетелката е видяла ищеца вечерта след процесния инцидент.
Когато се прибрал вкъщи, ищецът не приличал на себе си. Не можел да се храни нормално
около две седмици, не ходел на работа и не излизал от дома им. Свидетелката му приготвяла
супи и ищецът се хранел със сламка. Бил много потиснат, не можел да спи, будел се през
час. Отслабнал, имал притеснения от външния си вид и не искал да се погледне в
огледалото. Имал затруднения и при вербалната комуникация. Свидетелката дава сведения
за постоянни болки, които ищецът е имал, включително главоболие, което налагало
приемане на болкоуспокояващи медиК.ти. Имал болки и в окото и зъбите. Преди инцидента
ищецът не е имал главоболие.
Изслушаната по делото СМЕ установява, че в резултат на нанесения побой, ищецът е
получил описаните по-горе увреждания, които са мекотъканни увреждания в областта на
лицето и устата и са довели до разстройство на здравето на ищец-а, затруднение при
храненето и говоренето, поради наранявания в областта на устните и зъбите, интензивни
болки в първите дни след инцидента, които впоследствие са намалявали като сила.
Възстановителният период е продължил от две до три седмици и се е наложила намесата на
стоматолог за увредения зъб.
Безспорно между страните, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са
следствие от деянието на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаването на такава искова претенция в
3
доказателствена тежест на ищците (при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК) е
установяването на противоправно поведение на ответницата, вследствие на което (наличие
на пряка причинна връзка) са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди на
претендираната стойност, по вина на ответницата.
Видно от Решение № 20135505/09.06.2021 г. на СРС, НО, 14, постановено по НАХД
№ 10753/2019 г., приобщено към настоящото производство, ответникът е бил признат за
виновен в деянието, от което ищцовата страна претендира, че е претърпяла вреди. Съгласно
чл. 413, ал.2, т.1-3 от НПК и чл. 300 от ГПК решението на наказателния съд е задължително
за гражданския съд относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата
противоправност, виновността на дееца и наказуемостта на деянието. Следователно, с
влязлото в сила решение по наказателното производство, е установено противоправното и
виновно причиняване на процесния деликт от ответника по настоящото дело, като целият
фактически състав е възприет от настоящия състав, съгласно решението на наказателния
съд, а именно: на 20.11.2018 г., около 12.50 ч. в гр. София на бул. Никола Мушанов в
близост до кръстовището с бул. Президент Линкълн, чрез нанасяне на удари в ръце в
областта на лицето, причинил на К. Г. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в оток на
гърба на носа, оток и кръвонасядане на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане между
двете вежди и към вътрешната половина на лявата вежда, оток, кръвонасядане и две
разкъсно-контузни рани на горната устна с хематом и поредица от еднотипни разкъсвания
на лигавицата на долната устна, счупване на режещия ръб на втори горен зъб в дясно,
охлузване в долната част на дясната буза, непосредствено над проекцията на долната
челюст, кръвонасядане на външната половина на долния десен клепач и зоната под него към
скулата с лек оток на дясната орбита, причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, представляващи разстройството на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, като телесната повреда е била причинена по хулигански подбуди (на
публично място, без личен мотив и при явно незачитане на обществения ред и
неприкосновеността на личността).
Съдът приема за установено, че ищецът е понесъл неимуществени вреди. Спорно е
между страните дали претендираното обезщетение от 10 000 лв. не е прекомерно с оглед
действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди. Съобразно Тълкувателно постановление №
4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС при определяне на обезщетението за
нанесени неимуществени вреди по справедливост съдът трябва да вземе предвид характера
на увреждането, начина на извършването му, влошаването на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. От представените по делото
доказателства е видно, че ответникът е бил признат за виновен за нанасяне на леки телесни
повреди, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С
противоправното си поведение ответникът е предизвикал увреждания на организма на
ищеца, които обаче не са продължителни, постоянни, трайни или временно опасни за
живота. По делото са събрани доказателства, че физическото здраве на ищеца се
4
възстановило за период между две и три седмици от настъпването на инцидента. Няма
данни, които да сочат, че е налице трайно загрозяване или осакатяване, или да са оставени
белези. Независимо от това ищецът е понесъл морални страдания, причинени от деликта.
Според свидетелските показания, които съдът кредитира с оглед на факта, че те са дадени от
лице, което е имало възможност за непосредствено възприятие, ищецът е изпитвал
главоболие, имал е затруднения да се храни и да говори, поради това, че му е бил счупен
частично зъб и е получил наранявания в областта на устата, имал е проблеми със съня.
Поради тези причини съдът счита, че искът е частично основателен в размера до 6000 лв.,
като взема предвид, че нанесените вреди са вследствие на деликт, извършен от хулигански
подбуди, без наличие на личен мотив и при явно незачитане на личността, поради което
извършителят и неговото деяние са с по-висока от средната обществена опасност. Освен
това, хулиганската проява на ответника сама по себе си, извършена публично и на пътя,
също обуславя по-висок размер на обезщетението, тъй като е имало голям брой очевидци и
свидетели на инцидента.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи законна лихва върху главницата от 6000 лв.
от датата на извършване на непозволеното увреждане до оконачтелното погансяване на
задължението.
При този изход на делото съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
направените в делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска. В процесния случай уваженият размер възлиза на 60% от предявената сума. С оглед на
това ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1698 лв. общо от заплатените
разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. и депозит за особен представител на
ответника в размер на 830 лв. Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК следва да заплати и държавна такса върху цената на иска, съразмерно на
уважената част от иска, а именно 240 лв. Ответникът не е поискал присъждане на разноски и
не е направил такива, поради което и не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД С. Т. Ц., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. Овча купел 1, бл.506, вх. А, ет. 1, ап. 3, със съдебен адрес: гр. София, ул. Дедеагач № 38,
ет. 2, ап. 3, чрез адвокат В. И., електронна поща: valeriyai@mail.bg да заплати на К. Г. Г. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 535, вх. 3, ет. 6, ап. 10, чрез адв. А. Т., със
съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 39, сумата от 6000 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в изживени
болки, страдания и силен стрес, вследствие настъпил деликт на 20.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на деликта – 20.11.2018 г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска над уважения размер от 6000 лв. (шест хиляди лева) и до
5
пълния такъв от 10000 лв. (десет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал. 1 ГПК . С. Т. Ц., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча
купел 1, бл.506, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплати на К. Г. Г. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.
Младост 1, бл. 535, вх. 3, ет. 6, ап. 10, сумата от 1698 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и
осем лева), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК . С. Т. Ц.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча купел 1, бл.506, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща
държавна такса по гр. д. № 13048/2022 г., съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6