№ 15991
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110168019 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба с вх. ============== г. на
„=================е“ ЕАД, ЕИК ================, срещу Столична община, БУЛСТАТ
============= с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 353,31 лева, представляваща регресно вземане на ищеца
за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за
щети по лек автомобил марка „============== СВ, причинени вследствие преминаване на
застрахованото МПС през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/
на 21.11.2021 г., около 18:05 часа, в с. ===========, в близост до ЧОУ ========== с вкл.
ликвидационни разходи от 15,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 21.11.2021 г., около 18:05 часа, при движение по
общински път в с. ===========, в близост до ЧОУ ========== управляваният от Й. А. А. лек
автомобил марка „============== СВ, е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно,
като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения
автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищцовото застрахователно
дружество, валиден към датата на ПТП, по която след подадено от водача на МПС уведомление е
била образувана щета № =============== по повод настъпилото застрахователно събитие. След
извършена оценка на щетите по автомобила е било определено застрахователно обезщетение в
размер от 338,31 лева въз основа на експертна оценка на застрахователя и методика по
имуществена застраховка, което ищецът е заплатил на застрахования. Ищецът поддържа, че
отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието
поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане
срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, както и на
ликвидационни разноски за неговото определяне от 15,00 лева. С регресна покана до Столична
община ищецът е отправил искане за възстановяване на заплатеното обезщетение и
ликвидационните разноски, но с писмо от 23.08.2022 г. ответната община категорично е отказала да
стори това. При тези твърдения моли за постановяване на съдебно решение, с което искът му да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че от представените от ищеца документи
не се установява по категоричен твърденият механизъм на настъпване на ПТП, вкл. наличието на
пътна неравност и нейните размери на процесния участък, както и характера и размера на
твърдените щети по лекия автомобил с рег. № ============. В тази насока сочи, че по делото не
е представен протокол за ПТП, чието съставяне било задължително съобразно приложимата
1
подзаконова нормативна уредба и Общите условия на ищцовото дружество. Оспорва иска и по
размер, като твърди, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е било определено по
неясен начин и без да бъде отчетено овехтяването на увредените части от автомобила. Навежда и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, като в тази връзка
твърди, че същият в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с
особеностите на пътната обстановка. Оспорва дължимостта на претендираните ликвидационни
разноски, както и наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
лек автомобил марка ==========”, с рег. № ==================, предвид липсата на
ангажирани по делото общи условия на застрахователното дружество, подписани от соченото за
застраховано лице. Оспорва и размера на предявеното вземане, при твърдения, че надвишава
действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. Моли за постановяване на съдебно
решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена и приета като писмено доказателство Комбинирана
застрахователна полица „Каско+“ № ============ /л. 7 и 8/, сключена между
„=================е“ ЕАД и „========== ЕАД – застраховащ и ====================“
ООД – застрахован, с обект на застраховане лек автомобил марка „============== СВ, с период
на застрахователно покритие от 27.01.2021 г. – 26.01.2022 г. Съгласно отбелязаното в полицата
уговорената застрахователна премия възлиза на сумата от общо 6 511,68 лева. Видно от
отбелязване в представен по делото ликвидационен акт на л. 14 дължимата премия е изцяло
внесена от застрахованото лице.
По делото са представени и приети неподписани Общи условия на
„=================е“ ЕАД за автомобилна застраховка „Каско+“ /л. 25 – л. 30/.
По делото е представено и прието Уведомление за щета от 23.11.2021 г. /л. 9/, подадено от
Й. А. А.а до „=================е“ ЕАД, с изложени в него твърдения относно причинени по
застрахования лек автомобил марка „============== СВ, щети в резултат от ПТП, състояло се в
района преди с. ========, преди училище Цар Симеон Велики, на 21.11.2021 г. – в срока на
осигурено по процесния договор застрахователно покритие. В документа подателят е указал, че
ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното
платно. Като увреден детайл по автомобила е посочена предна дясна гума. Отбелязано е, че е
използвана пътна помощ – „репатрак на =============“.
По повод на подаденото уведомление от 23.11.2021 г. при ищцовото дружество е заведена
щета № ===============.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Калкулация по претенция
№ ===============/23.11.2021 г. /л. 13/, според която щетите по процесния лек автомобил марка
„============== СВ, са на стойност от 338,31 лева. С ликвидационен акт от 30.11.2021 г. /л.
14/ е постановено изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 338,31 лева. Видно от
представено по делото платежно нареждане от 01.12.2021 г. /л. 15/ ищецът е заплатил на
====================“ ООД сумата от 338,31 лева по щета № ===============.
С регресна покана от 12.08.2022 г. /л. 16/ „=================е“ ЕАД е поканил
Столична община да му заплати сумата в размер на 353,31 лева – изплатено застрахователно
обезщетение и 15,00 лева ликвидационни разноски, по щета № ===============. С писмо от
20.08.2022 г. /л. 18/ Столична община е отказала изплащането на регресно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Й. А.
А. /л. 64 – гръб/. От разпита на свидетеля се установява, че той има спомен за процесното
произшествие. Спомня си, че през 2021 г., в тъмната част на денонощието, управлявал с ниска
скорост лек автомобил марка ===============“ по павиран път в посока с. ========, когато
попаднал в „огромна“ дупка. След преминаването на дупката, която не била обозначена по никакъв
начин, автомобилът на свидетеля автоматично му индикирал, че трябва да спре и в резултат на това
блокирал. Свидетелят повикал „Пътна помощ“ и автомобилът му бил откаран в сервиз
„================.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертното заключение на вещото лице Й. Й. по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза /л. 57 – л. 60/. Съгласно последното, което преценено по реда на чл. 202 ГПК
настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено от
специалист в съответната техническа област, механизмът на ПТП е следният: на 21.11.2021 г. около
18:05 часа, в с. ========“, лек автомобил марка „============== СВ, се движи по ул.
„=========“ и в близост до ЧОУ ========== попада в неравност /дупка/ на пътното платно. В
пряка причинно- следствена връзка с това по лекия автомобил са причинени щети по предна дясна
гума. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, към момента на
2
настъпилото застрахователно събитие, изчислена по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
316,33 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при
или по повод на която са причинени вредите. Съгласно визираната норма основателността на
предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на
правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1./ сключен със
застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно
застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2./ настъпване на описаното в исковата молба
ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3./ плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на
сключения между тях договор; 4./ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-
застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД,
както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице – изпълнител на
работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в
претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника, при установяване на горепосочените предпоставки, е да
установи плащане на претендираната сума, както и своевременно релевираното от него
възражение за съпричиняване на вредите.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни
действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже хипотезата на
гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод на извършването на възложената
работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ========== то
трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на
общинските пътища.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
В конкретния случай искът е насочен срещу Столична община. Според изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба реализирането на отговорността на ответника се
претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на
общински път и отстраняване на препятствия по него.
Като доказателство по делото е представена Комбинирана застрахователна полица №
============, с положени подпис и печат за застраховател и застрахован /л. 7 – гръб/, която
обективира сключен между ищцовото дружество и неучастващо по делото юридическо лице
договор за застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „============== СВ, с период на
застрахователно покритие от 27.01.2021 г. – 26.01.2022 г. Полицата е надлежно оформена в
изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички
задължителни законови реквизити, регламентирани в нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от
условията по полицата, застраховката е с основно покритие по клауза „Пълно Каско“, като съгласно
Раздел „Каско“, т. 2 „Покрити рискове“ от приложените Общи условия на застрахователя,
приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното
правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза е и ПТП /2.1.3/, настъпило в процеса на
движение на пътното превозно средство и предизвикало повреди по него. В така очертаната
категория вредоносни събития следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно
средство вследствие попадането му в участък с нарушена цялост на пътното покритие (дупка),
каквато хипотеза не е предвидена сред изключените рискове. Застрахователният договор е сключен
за срок от една година, с период на действие от 27.01.2021 г. до 26.01.2022 г., и при уговорена
застрахователна сума в размер от 152 000,00 лева. Видно от отбелязване в представен по делото
ликвидационен акт на л. 14 дължимата премия е изцяло внесена от застрахованото лице. Предвид
изложеното, съдът намира за установено по делото съществуването на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско+" относно лек автомобил марка
„============== СВ, в рамките на чието застрахователно покритие попада датата на процесното
събитие. Предвид така установеното за застрахователя е възникнало задължение да обезщети
3
собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил застрахователно обезщетение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната община за липса на
застрахователно правоотношение между ищцовата страна и собственика на лек автомобил марка
==========”, с рег. № ==================, обосновано със съображения, че по делото не са
ангажирани общи условия на застрахователното дружество, подписани от соченото за застраховано
лице. Това е така, доколкото представената по делото застрахователна полица носи подпис и печат
и за застраховащ, и за застраховател, с което е спазена изискуемата от закона, в частност нормата на
чл. 344, ал. 1 КЗ, писмена форма за действителност. Наред с това, изрично в застрахователната
полица е посочено, че потребителят на услугата е запознат със съдържанието на и е получил
екземпляр от всички документи, съставляващи неразделна част от договора, вкл. приложимите към
него общи условия, както и че ги приема, под което изявление застраховащият се е подписал, с
което е удостоверил верността на изложеното в последния смисъл. Нещо повече, след като
страните по правоотношението са приели същото за действително, позовавайки се на
съдържанието му, регламентирано и от въпросните общи условия – застрахованият, като е сезирал
застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като е изплатил същото,
никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още по- малко това би могло да
стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната претенция – аргумент от нормата
на чл. 293, ал. 3 ТЗ и съдържащите се в т. 2а от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС
по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, задължителни за правоприлагащите органи тълкувателни
разяснения.
На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
23.11.2021 г. до ищеца е подадено уведомление за щета от Й. А. А. с твърдения за причинени по
застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в района на с. ========, преди
училище Цар Симеон Велики, на 21.11.2021 г. – в срока на осигурено по процесния договор
застрахователно покритие. В документа водачът на увреденото МПС е уточнил, че ПТП е
настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно.
Като увреден детайл по автомобила е посочена предна дясна гума.
По повод така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по
щета № ===============, като видно от изготвените по нея калкулация и опис – заключение
експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото
уведомление увреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 338,31 лева. От представено
по делото като доказателство преводно нареждане от 01.12.2021 г. се установява, че ищецът е
заплатил по банков път сумата в размер на 338,31 лева с указано основание за превода – плащане
по щета № ===============, като преводът е извършен по сметка на ====================“
ООД – обстоятелство, което не е спорно между страните по делото.
За установяване на спорното по делото обстоятелство, касаещо механизма на настъпване на
ПТП и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП,
реализирано по този начин, са изслушани показанията на свидетеля Й. А. А.. Така събраните гласни
доказателствени средства са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото
свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено
възприети от него обстоятелства. Като съобразява това и като преценява, че показанията са
достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото, настоящият съдебен състав кредитира същите като достоверни
и приема въз основа на тях, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на
процесния лек автомобил, който е самокатастрофирал вследствие преминаване през неравност на
пътното платно (дупка). Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за налична
сигнализация за установената неравност по пътя, поради което настоящият състав приема въз
основа на свидетелските показания да се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на
пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ
начин. Процесното ПТП не попада в хипотезите по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за
контрол на МВР да посетят задължително мястото на произшествието, поради което
обстоятелствата по настъпването му подлежат на установяване в процеса с всички други
допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства, респ. противно на
възраженията на ответната страна, в конкретния случай не е било задължително съставянето на
протокол за ПТП. Напротив, доколкото в конкретната хипотеза се касае за повреди на МПС, които
не са причинени от друго превозно средство, произшествието поначало не се посещава от органите
на ======== и за него не се съставят документи - чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд.
От кредитираните свидетелски показания се установява, че в резултат от реализираното
ПТП на процесния лек автомобил са причинени щети – увредена предна дясна гума. Показанията
на свидетеля в тази част изцяло се подкрепят и от приетото по делото заключение на САТЕ, което
4
съдът цени по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено
от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила,
отразени в съставения от експерти на ищеца опис – заключение, които съответстват на сочените от
свидетеля щети, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при
съобразяване установения механизъм на реализирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск – ПТП с участието
на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му през необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети,
репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 338.31 лева.
С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на несигнализирано
препятствие – дупка на пътното платно, и мястото на инцидента – на път, който несъмнено е част
от общинската пътна мрежа, съдът намира да е осъществен и фактическият състав на деликтната
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Това е така, доколкото съгласно чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Бездействието на
ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния общински път е неизпълнение
на това задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените вреди.
Относно възражението за съпричиняване на вредите:
Направеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно доказване да са
установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. В
процесния случай бланкетно се сочи допуснато от водача на лек автомобил марка ==========”, с
рег. № ==================, нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което обаче не се подкрепя от
каквито и да е доказателства по делото. В допълнение следва да се посочи, че несигнализираната
дупка на пътното платно принципно не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Ето защо, съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
застрахования при ищеца автомобил, е състоянието на пътя.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че процесното
превозно средство е било на 9 месеца и 24 дни от пускане в експлоатация към момента на
настъпване на ПТП, като стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени
възлиза на 316,33 лева, поради което съдът намира за основателна претенцията на ищеца до този
размер. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ на ищеца се дължат и 15,00 лева ликвидационни разноски,
чийто размер съдът не намира за прекомерен, а обичаен такъв.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е
суброгирал в правата на застрахованото лице, е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение от 316,33 лева, както и вземане за ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лева, или вземане в общ размер на 331,33 лева. Ответната страна не твърди, а и не се
установява по делото да е погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният иск е основателен до размера на сумата от 331,33 лева и следва да бъде уважен
до този размер, а за горницата до пълния предявен размер от 353,31 лева следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да се присъди законна лихва върху
уважения размер, считано от датата на завеждане на делото – 12.12.2023 г., до окончателното
плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса от 50,00 лева, депозит за САТЕ от
300,00 лева, депозит за един свидетел от 30,00 лева и адвокатско възнаграждение от 168,00 лева, за
които разноски се ангажират доказателства за реално извършване. Съобразно уважената част от
иска в негова полза следва да се присъди сумата от 513,91 лева. В полза на ответната община,
съобразно отхвърлената част от иска, следва да се присъди сумата от 6,22 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ========== ЕИК: ==========, с адрес: гр. ================, да заплати
на ================== ЕАД, ЕИК ================, със седалище и адрес на управление:
гр. ===============, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , сумата в
размер на 331,33 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил марка
„============== СВ, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 21.11.2021 г., около 18:05
часа, в с. ===========, в близост до ЧОУ ========== с включени ликвидационни разходи от
15,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.12.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 331,33 лева до пълния предявен
размер от 353,31 лева.
ОСЪЖДА ========== ЕИК: ==========, с адрес: гр. ================, да заплати
на ================== ЕАД, ЕИК ================, със седалище и адрес на управление:
гр. ===============, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата в размер на 513,91 лева – сторени
разноски в производството по гр. д. № 68019/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, съобразно
уважената част от иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ================== ЕАД, ЕИК ================, със седалище и адрес
на управление: гр. ===============, да заплати на ========== ЕИК: ==========, с адрес: гр.
================, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , сумата в размер на 6,22 лева – сторени
разноски в производството по гр. д. № 68019/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, съобразно
отхвърлената част от иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6