Решение по дело №2484/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 395
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20183100502484
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./10.03.2020г.

гр. ****

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Кавърджикова

ЧЛЕНОВЕ: И.ка Дрингова

мл.с. Филип Радинов

 

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 2484 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 51906/10.08.2018г. от С.К.Г., А.И.Г. и Р.И.Г. срещу решение № 3168 от 04.07.2018г. по гр.д. № 7875/2017г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, в частта, с която на основание чл. 30 ЗН е постановено възстановяване на запазената част на Я.П.З. от наследството на П. И. Г., починал на 06.04.2017г., чрез намаляване в нейна полза с 1/8 ид.ч. на извършеното дарение на недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр. ****, ул. „Дрян“ № 10, ет. 3, в 26 микрорайон на града, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.9,  с площ от 90.36 кв.м., изба № 6 с площ от 9.86кв.м., 5.2861 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж № 5, находящ се в гр. ****, ул. „****, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.33, с площ от 18.94 кв.м., заедно с 0.8417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, по иска предявен от Я.П.З., ЕГН ********** *** срещу С.К.Г., ЕГН ********** ***, А.И.Г., ЕГН ********** *** и Р.И.Г., ЕГН ********** ***, както и в частта, с която на основание чл. 36, ал. 2 т ЗН всяка от въззивниците е осъдена да заплати на Я.П.З. сума от по 3551,18 лева.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради противоречие на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Изложените доводи са за неправилно приложение на чл. 31 от ЗН – масата е формирана по неправилен начин, доколкото възражението за симулативност на възмездния договор по НА № 78/2011г., като прикриващ безвъзмезден такъв, неправилно е прието за недоказано. Невключването на стойността на прехвърления с този договор имот в наследствената маса е довело до неправилно остойностяване на масата. Възражението е прието за недоказано поради допуснати съществени нарушения на производствените правила – липса на ясно указание в доклада на делото, в който е приел, че са ангажирали достатъчно доказателства; оставяне без уважение на доказателственото искане за гласни доказателства като неотносимо с неясни и неконкретни мотиви. Считат, че като трети за сделката лица и в качеството им на наследници, то по отношение на тях ограничението на чл. 165, ал. 2 от ГПК е неприложимо. Наред с това, твърдят, че неправилно е определена стойността на накърняването на запазената част, доколкото не е включена стойността на нивите от наследството на П. Г. в размер на 454 лв. Неразгледано е останало възражението на С.Г., основано на чл. 30, ал. 2 от ЗН за това, че доколкото ищцата не е приела наследството по опис, а първата не е наследник по закон, то липсва материалноправна предпоставка за уважаване на иска /т. 4 от ТР № 3/2013г. на ОСГК/. Молят в тази връзка обжалваното решение да се отмени като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В отговор на жалбата Я.З. оспорва доводите в нея, поддържа недоказаност на възражението за нищожност на възмездния договор и моли жалбата да се остави без уважение.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 50773/27.07.2018г. от Я.П.З. срещу решение № 3168 от 04.07.2018г. по гр.д. № 7875/2017г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, в частта, с която на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН е постановено задържане на апартамент № 9, находящ се в гр.****, ул. „Дрян“ №10, ет.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.9, с площ от 90.36 кв.м., изба № 6 с площ от 9.86 кв.м., 5.2861 %ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж № 5, находящ се в гр. ****, ул. ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.33, с площ от 18.94 кв.м. заедно с 0.8417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж от С.К.Г., ЕГН **********, А.И.Г., ЕГН ********** и Р.И.Г., ЕГН **********, като всяка от тях е осъдена да заплати на Я.П.З., ЕГН ********** сума от по 3551,18 лева.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тези части. Изложени са доводи, че в случая сред наследниците по закона на наследодателя П. Г. е и съпругата му А.И.Г., която също има право да поиска възстановяване на запазена част от наследството му чрез намаляване на съвместно извършеното дарение. Ето защо в случая правилото на чл. 36 ЗН е неприложимо, тъй като наследник с право на запазена част не участва по делото. Възстановяването на запазената част на ищцата следва да се извърши чрез отделянето на ид.ч. от двата имота, доколкото такова възстановяване не може да се постигне чрез отделяне на ид.ч. от един от двата имота. При остойностяване на размера на частта от наследството, съставляваща накърнена с дарението запазена част на ищцата е допусната грешка, доколкото съдът е приел за стойност на имотите техните данъчни оценки, а не пазарната оценка. Стойността на запазената част на ищцата с оглед наследствената маса в случая възлиза на 17294.25/138354 ид.ч., в който размер следва да се постанови възстановяването. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на възстановяване съобразно изложените доводи. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни оспорват изложените доводи във въззивната жалба и излагат други, с които обосновават наличие на предпоставките на чл. 36, ал. 2 ЗН. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

            Производството пред ВРС е образувано по искова молба от Я.П.З. срещу С.К.Г., Анета И.Г. и Р.И.Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в договор за дарение по нотариален акт № 1, том ХVІІ, дело № 6325/1998г., сключен на 23.07.1998г. и извършено от бащата на ищцата - П. И. Г., починал на 06.04.2017г., и възстановяване на накърнената запазена част на ищцата от наследството на П. И. Г..

В исковата молба ищцата твърди, че на 23.07.1998г. двамата й родители – П. И. Г. и А.И.Г. даряват на брат й И. **** собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. ****, ул. „***, с площ от 90,36кв.м., ведно с изба №6 с площ от 9.86кв.м., както и 5.2861%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж №5 с площ от 18.94кв.м. и 0.8417% от общите части на сградата и правото на строеж, който договор е обективиран нотариален акт № 1, том ХVІІ, дело № 6325/1998г. нотариус **** при ВРС. Ищцата сочи, че брат й е починал на 07.02.2015г., като е оставил за наследници съпругата си С. и дъщерите си А. и Р.. Отправеното искане е да се намали дарственото разпореждане на П. И. Г. до размера на 5/6 ид.ч. и да се възстанови запазената част на ищцата в размер на 1/6 ид.ч. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорват изложените в исковата молба твърдения. Сочат, че през 1998г. родителите на ищцата са решили приживе да се разпоредят притежаваните от тях имоти, като това решение е доведено до знанието на страните и в изпълнение на него процесният недвижим имот е дарен на сина им И.. На дъщеря им Я. прехвърлили вилния имот, представляващ сграда и земя, находящи се в с.о. „Ален мак“, общ. ****, чрез симулативна покупко-продажба, поради липса на извършено плащане и при условията на относителна симулация, прикриваща дарение. Освен това ответниците сочат, че общият им наследодател е притежавал и земеделски земи, които следва да бъдат включени в масата на имотите по чл.31 ЗН. Прави се възражение, че стойността на дарения имот не надвишава с ¼ разполагаемата част, а по отношение на ответниците А. и Р. Г.и не надвишава разполагаемата и запазената им части взети заедно, поради което, дори и да се приеме за основателна претенцията на ищцата, то ответниците могат да задържат имота и да възмездят, в евентуалност, ищцата с пари според цената към момента на намаляването.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен частично като е възстановена запазената й част на ищцата от наследството на баща й, чрез намаляване с 1/8 ид.ч. от процесното дарение и е постановено ответниците да задържат дарения имот, като всяка от последните е осъдена да заплати на ищцата сумата от по 3551,18 лв.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници изх. № АУ031196МЛ/19.04.2017г. се установява, че П. И. Г. е починал на 06.04.2017г. и е оставил за законни наследници съпругата си А.И.Г., дъщеря си Я.П.З. и внучките си А.И.Г. и Р.И.Г., дъщери на починалия му син И. П. Г.. От удостоверение за наследници изх. № 150141/20.06.2017г. се установява, че И. Павлов Г. е починал на 07.02.2015г. и е оставил за законни наследници съпругата си С.К.Г. и дъщерите си А.И.Г. и Р.И.Г..

С КНА № 40, т. ХII, дело № 5181/1984г. на Варненския нотариус А.И.Г. и П. И. Г. са признати за собственици на апартамент № 9, находящ се в гр.****, ул. ****, с площ от 90.36кв.м., изба №6 с площ от 9.86кв.м., 5.2861%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж №5 с площ от 18.94кв.м., заедно с 0.8417% от общите части на сградата и от правото на строеж.

От НА №1, т.ХVІІ, дело № 6325/1998г. на нотариус Орлин Стефанов при ВРС се установява, че на 23.07.1998г. А. Ганева и П. Ганев са дарили на сина си И. **** собствения си гореописан имот.

От НА №78, т.ІІ, рег.№3449, дело № 258/2011г. на нотариус Полина Миткова, с район на действие ВРС, е видно, че на 16.12.2011г. А. ***** са продали на Я.П.З. и В. З. З. поземлен имот с идентификатор 10135.2515.300 по КККР на гр. ****, находящ се в с.о. ****, с площ от 600 кв.м., заедно с построената в него сезонна постройка с площ от 35кв.м. с идентификатор 10135.2515.300.1 на два етажа за сумата от 9500 лв.

От решение №479Р/26.03.1999г. на ОСЗ гр. се установява, че на наследниците на **** се възстановява правото на собственост върху следните имоти, находящи се в землището на гр. ***: 1/ ливада от 0.823дка., м-ст Прътева лъка, имот №117003; 2/ нива от 1.806дка., м-ст Шулово блато, имот №177059; 3/ ливада от 2.874дка., м-ст Едрево, имот №179028; 4/ ливада от 1.245дка.,  м-ст Трестов дол, имот №205077; 5/ нива от 1.465дка., м-ст Долен трестеник, имот №227015; 6/ ливада от 0.629дка., м-ст Прапатин дол, имот №229067; 7/ ливада от 1.275дка., м-ст Мутеви тораци, имот №231014 и 8/ ливада от 1.667дка., м-ст Екалов дол, имот №244004.

От удостоверение изх. № 66/13.04.2018г. е видно, че *****. са имена на едно и също лице.

От удостоверение за наследници изх. № 152/04.04.2018г. се установява, че ***** е починала на 13.07.1972г. и оставила за свои законни наследници петте си деца, сред които и сина си П. И. Г..

От удостоверение изх. № 66/13.04.2018г. е видно, че ***** и ***** са имена на едно и също лице.

            Според вещото лице ***** по проведената в първоинстанционното производство съдебно – икономическа експертиза пазарната стойност на притежаваните имоти от П. Г. към момента на изготвяне на заключението е както следва: за апартамент № 9, находящ се в гр. ****, ул. „***** – 120500 лв.; за гараж, находящ се в гр. ****, ул. „Дрян“ № 10- 17400 лв. и за ПИ с идентификатор 10135.2515.300 по КККР на гр. ****, находящ се в с.о. „Ален мак“ – 77000 лв., вилната сграда на два етажа с РЗП 76 кв.м. е на стойност 36770 лв., а сезонна постройка с ЗП 35 кв.м. – 1960 лв. Според експерта пазарната оценка на земеделските земи в гр. *** са с пазарна стойност от 2270 лв.

От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Я.П.Г. и В. З. З. са съпрузи от 19.04.1981г.

Пред въззивната инстанция са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетели П. П. К. и Любка К. Карамфилова, водени от въззивниците Г.и.

Св. К. излага, че от 1994 г. са семейни приятели с И. и С., поради което познава цялото семейство на И. и много често се събирали. От бащата на И. е чувала, че ще остави на И. апартамент, а имота с къщата на „Ален мак“ ще бъде на Я.. Някъде 2002г. дядо П. се похвалил, че е дарил вече имотите си на сина и на дъщерята, като апартамента е оставил на сина, а къщата с лозето е оставил на дъщерята. Не е чувала бащата да е споменавал, че очаква пари от дъщеря си. Излага, че последно е ходела на „Ален мак“ през 2007-2008г. не знае кога и по какъв начин са прехвърлени имотите на И. и Я..

Св. **** познава семейството на П. и А. Г.и от 1979г., когато сестра й С. се сгодила за техния син И.. Свидетелката живее в Разлог и всяко лято гостувала на сестра си, а и Ганеви са й ходили на гости. На абитуриентския бал на голямата племенница А. през 1999г. дядо П. й казал, че е доволен, защото е уредил децата си - на Ванъо апартамента, на Янито вилата. Свидетелката излага, че последният разговор с възрастното семейство Ганеви на темата за имоти е бил през периода 2005-2007г. Те останали с впечатление, че имотът е прехвърлен на Я. и не е ставало дума да са получавали суми от нея. Не знае точно кога имотите са прехвърлени на И. и Я..

Във въззивното производство са проведени една единична и две тричленни съдебно – технически експертизи за установяване пазарните цени на включените в наследствената маса недвижими имоти към датата на открИ.е на наследството, които са в следните размери:

по единичната експертиза – 1/ на 1/5 ид.ч. от земеделски земи, находящи се в гр. ***, е в размер на 6661,40 лв.; 2/ на ½ ид.ч от апартамент и гараж в гр. ****, е в размер на 66480 лв., а при отчитане запазеното право на ползване на А.Г., е в размер на 52053,83 лв.; 3/ 1/2 ид.ч от ПИ и вилна сграда на два етажа в с.о. „Ален Мак“, е в размер на 56868 лв.

по тричленната експертиза – 1/ на 1/5 ид.ч. от земеделски земи, находящи се в гр. ***, е в размер на 2572 лв.; 2/ на ½ ид.ч от апартамент и гараж в гр. ****, е в размер на 68450 лв., а при отчитане запазеното право на ползване на А.Г., е в размер на 53596,35 лв..; 3/ 1/2 ид.ч от ПИ и вилна сграда на два етажа в с.о. „Ален Мак“, е в размер на 36325 лв.

по повторната тричленна експертиза – 1/ на 1/5 ид.ч. от земеделски земи, находящи се в гр. ***, е в размер на 2829,40 лв.; 2/ на ½ ид.ч от апартамент и гараж в гр. ****, е в размер на 84458 лв., а при отчитане запазеното право на ползване на А.Г., е в размер на 66131 лв. 

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и запазената част на наследника, следва да се образува маса от всички имоти на наследодателя, които е притежавал към момента на смъртта, като се извадят задълженията и увеличението по чл.12, ал.2 от същия закон и след това се прибавят даренията с изключение на обичайните такива.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че към момента на смъртта си П. И. Г. е притежавал 1/5 ид.ч. от земеделски земи в гр. ***. Не се спори и относно факта на извършено дарение от наследодателя П. Г. на сина му И. Г. на 1/2 ид.ч. от апартамента, находящ се в гр. ****, ул. „Дрян“ № 10.

Спорният въпрос е налице ли е относителна симулативност на договора за продажба на вилния имот м с.о. „Ален мак“, сключен на 16.12.2011г. между П. и А. Г.и, от една страна като продавачи, и Я. и В. З.и, от друга страна като купувачи, като прикриващ договор за дарение. 

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. При относителната симулация, когато договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка. В тежест на страната, която претендира разкрИ.е на симулацията, е да установи по пътя на прякото и пълно доказване горните елементи от фактическия състав на симулацията.

В конкретния случай въззивниците Г.и, чието е възражението за симулативност на договора за продажба, ангажираха гласни доказателства за установяване на твърдяната нищожност. Анализът на свидетелските показания обаче не може да обуслови извод за симулативност на договора. И двете свидетелки излагат личните си възприятия за това как наследодателят П. Г. обяснявал, че е уредил двете си деца като на сина си И. е дал апартамент, а на дъщеря си Я. вила. И двете свидетелки не знаят други подробности – кога са сключени договорите, между кого и при какви условия. Освен това, и двете излагат да са чули тези изявления на П. Г. в периода от 1999г. до 2008г. От представеното заверено копие на НА №78, т.ІІ, рег.№3449, дело № 258/2011г. на нотариус Полина Миткова е видно, че договорът за продажба е сключен на 16.12.2011г. Ето защо, свидетелските показания могат да се възприемат единствено като индиция, че П. Г. е имал намерение да дари вилния имот на дъщеря си Я.. Липсват други доказателства, преки или косвени, които да установяват воля на страните по сделката от 16.12.2011г. да сключат договор за дарение, който да прикрият с договор за продажба. В нотариалния акт е обективирано изявление на продавачите, че са получили продажната цена, лично и изцяло, от купувачите преди подписване на договора. В тази му част, актът представлява разписка за получаване на продажната цена. Нотариалният акт, обективиращ сключения договор, представлява официален удостоверителен документ, относно констатациите на нотариуса за направените пред него изявления на страните и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно постигнатото между страните съгласие за продажба на имота. Ангажираните доказателства по делото не установяват привидността на изразеното от продавачите съгласие. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за недоказани елементите на фактическия състав на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, поради което възражението за разкрИ.е на относителна симулация на договора по НА №78, т.ІІ, рег.№3449, дело № 258/2011г. на нотариус Полина Миткова, че продажбата е симулативна и прикрива дарение, е неоснователно.

Следващият спорен въпрос е налице ли е хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН. Съгласно цитираната разпоредба, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. В конкретния случай, правото по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява не срещу самия надарен, тъй като той е починал, а срещу неговите наследници по закон – съпруга и дъщери. Низходящите на надарения попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя по право на заместване /арг. от чл.10, ал.1 ЗН/ и по отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемане на наследството по опис. Съпругата на надарения не се явява наследник по закон на дарителя. Ето защо и с оглед задължителните разяснения по т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК предявения срещу такъв съпруг иск по чл. 30, ал. 1 ЗН може да бъде уважен, само ако упражняващите правото по чл. 30, ал. 1 ЗН са приели наследството по опис. В случая, ищцата З. не е ангажирала доказателства да е приела наследството от П. Г. по опис, поради което предявеният иск срещу С.К.Г. следва да се отхвърли като неоснователен.

За остойностяването на свободното имущество, останало след смъртта на наследодателя на страните, както и надарения имот настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази дадените стойности по повторната тричленна СТЕ, чието заключение кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. Съобразно даденото заключение чистият актив на наследството на П. И. Г. е 2829,40 лв. Наследодателят е оставил за свои законни наследници съпруга, дъщеря и син, заместен от неговите низходящи, които получават по равна част от наследството, т.е. по 1/3 ид.ч. или ищцата е получила от чистия актив имущество на стойност 943,13 лв. Доколкото с договора за дарение е учредено пожизнено право на ползване на дарителите, то стойността на това право е тежест на наследството и следва да се приспадне от наследствената маса. Следователно, към чистия актив на наследството следва да се прибави 1/2 от стойността на подарения имот към момента на открИ.е на наследството, като се съобрази учреденото право на ползване на А.Г., или сумата от 66131 лв. Или стойността на наследствената маса, определена по правилата на чл.31 от ЗН, е 68960,40 лв. Разполагаемата част на наследодателя, респ. запазената част на наследниците, съобразно чл.28, ал.2 и чл.29, ал.3 ЗН, е по 1/4 или стойността им е 17240,10 лв. От чистия актив на наследството ищцата е получила имущество на стойност 943,13 лв. или извършеното в полза на наследодателя на А. и Р. дарение накърнява запазената й част със сумата 16296,97 лв., с която извършеното от наследодателя дарение на1/2 ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в гр. ****, ул. **** следва да бъде намалено.

Съгласно чл.36 ЗН възстановяването на запазената част се извършва в натура чрез отделяне на имот /когато в полза на едно лице са завещани или подарени повече от един имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е невъзможно заветник или надарен, който не е наследник със запазена част може да задържи имота при условията на чл.36, ал.1 от ЗН, а наследник или надарен, който е наследник със запазена част – при условията на чл.36, ал.2 от ЗН. В случая наследниците на надарения са наследници със запазена част, но съобразно посочените по-горе стойности, стойността на дарения имот надвишава разполагаемата част и запазена част на ответниците . Освен това, предмет на настоящото производство е дарение на ½ ид.ч. от недвижим имот, тъй като имотът е притежаван в СИО. Другата ½ ид.ч. от имота, е била притежавана от А.Г. и за тази част дарението следва да запази своята сила , тъй като не представлява част от притежаваното от наследодателя имущество. Фактът, че са дарени идеални части от недвижим имот, изключва приложението на чл.36, ал.2 от ЗН. Ето защо възстановяването на запазената част на ищцата следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, а именно на 16296,97/132262 ид.ч.

Поради достигане на различни правни изводи от въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта за разноските, и вместо него се постанови друго за намаляване на дарението на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот в гр. ****, ул. **** с 16296,97 лв. и възстановяване на запазената част с 16296,97/132262 ид.ч. от дарения имот.

С оглед отправеното искане и изхода на спора, въззиваемите А.И.Г. и Р.И.Г. следва да заплатят, при условията на разделност, на въззивницата Я.П.З., сторените от нея разноски пред двете инстанции, а именно 465 лв. за първоинстанционното производство и 1500 лв. за въззивното , или общо 1965 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Я.П.З. следва да заплати сторените от С.Г. разноски за пред двете инстанции, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, определено в размер на по 300 лв. за всяка инстанция, по реда на 38 ЗА., на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Съдът констатира, че в предоставения срок въззивниците не са внесли определения допълнителен депозит за възнаграждение на вещите лица по повторната тричленна експертиза, поради което същите следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 300 лв. по сметка на ВОС, на осн. чл.77 ГПК. 

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 3168 от 04.07.2018г. по гр.д. № 7875/2017г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав , вкл. и в частта за разноските

 

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯ:

 

НАМАЛЯВА извършеното от П. И. Г., починал на 06.04.2017г., с НА №1, т.ХVІІ, дело № 6325/1998г. на нотариус **** при ВРС, в полза на *****, починал на 07.02.2015г., дарение на 1/2 ид. части от апартамент № 9, находящ се в гр. ****, ул. *****, в 26 микрорайон на града, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.9, с площ от 90,36 кв.м., изба № 6 с площ от 9,86кв.м., 5,2861 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж № 5, находящ се в гр. ****, ул. ***** представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.33, с площ от 18,94 кв.м., заедно с 0,8417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж със сумата 16296,97 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Я.П.З., ЕГН ********** от наследството на П. И. Г., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Я.П.З., ЕГН ********** от наследството на П. И. Г. с 16296,97/132262 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. ****, ул. ****, в 26 микрорайон на града, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.9, с площ от 90,36 кв.м., изба № 6 с площ от 9,86кв.м., 5,2861 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж № 5, находящ се в гр. ****, ул. *****, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 10135.3513.267.8.33, с площ от 18,94 кв.м., заедно с 0,8417 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, по предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН от Я.П.З., ЕГН ********** *** срещу А.И.Г., ЕГН ********** *** и Р.И.Г., ЕГН ********** ***.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН от Я.П.З., ЕГН ********** *** срещу С.К.Г., ЕГН ********** ***.

 

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН ********** *** и Р.И.Г., ЕГН ********** *** да заплатят, при условията на разделност, на Я.П.З., ЕГН ********** *** сумата от 1965 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и пет лева /, представляваща сторените съдебно - деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Я.П.З., ЕГН ********** *** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева /, представляваща сторените съдебно - деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН ********** *** и Р.И.Г., ЕГН ********** *** да заплатят, при условията на разделност, сумата от 300 лв. /триста лева / по сметка на ВОС, на осн. чл.77 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: