Решение по дело №4475/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1458
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20215330204475
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1458
гр. Пловдив , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
в присъствието на прокурора Мирослав Емилов Йосифов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330204475 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият М. СЛ. ХР. - роден на *** в с.***, живущ в
с.***, ***, ***, българско гражданство, с основно образование, работи във
фирма ***, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
26.06.2021 год. в с. Брестовица, обл. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – мотопед марка и модел „ YAMAHA ACTIVE“ бял на цвят, с номер
на рамата: ***, което не е регистрирано по надлежния ред- съгласно Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства –
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.78А
ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - мотопед марка и модел „
YAMAHA ACTIVE“ бял на цвят, с номер на рамата: *** ДА СЕ ВЪРНЕ на
обвиняемия М. СЛ. ХР..
1
На основание чл.189, ал.3 от НК ОСЪЖДА обвиняемият М. СЛ. ХР.,
със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР гр.
Пловдив направените по делото разноски в размер на 45,90 /четиридесет и
пет лева и деветдесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен
съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към решение от 08.09.2021г. по АНД № 4475/ 2021г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление,
предложение обвиняемият М.С.Х., да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по чл.78а от НК
за това, че на 26.06.2021г. в с.*** е управлявал моторно превозно средство-
мотопед марка и модел „Yamaha active” бял на цвят, с номер на рамата:
******, което не е регистрирано по надлежния ред- съгласно Наредба № 1- 45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
за реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства-
престъпление по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 28 от НПК.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно
наказание глоба в рамките на предвидения в закона минимум от 1000.00 лв.
В открито съдебно заседание, обвиняемият не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият М.С.Х. е роден на *** в с. ***, адрес: обл.Пловдив,
******, ***, български гражданин, с основно образование, работи във фирма
„******“, женен, неосъждан, ЕГН: **********
На 26.06.2021г. в с. ***, около 18.30 часа на улица „Христо Ботев“,
обвиняемият управлявал моторно превозно средство- мотопед марка и модел
„Yamaha active”, бял на цвят, с номер на рамата: ******, което не бил
регистрирано по надлежния ред. По това време свид. Р.Б., свид. П.Ш. и свид.
И.С. били на работа като полицейски инспектори и извършвали проверки по
безопасността на движението в с.Брестовица, на ул. „Христо Ботев“, срещу №
9. Забелязали мъж да управлява мотопед марка и модел „Yamaha active”, бял
на цвят без поставени регистрационни табели. Свид. Ш. подал сигнал със
1
стоп палка на водача, за да спре, което водачът сторил. При извършената
проверка, водачът заявил, че няма свидетелство за управление на моторно
превозно средство и документи за мотопеда. След извършена проверка и след
изрична заявка от водача, се установило, че това е именно обвиняемият
М.С.Х.. За извършената проверка и констатираните нарушения бил съставен
АУАН 855271/ 26.06.2021г., който бил подписан от обвиняемия без
възражения. След това мотопедът бил приобщен като веществено
доказателство с протокол за доброволно предаване, с който е посочено, че
мотопеда е на обвиняемият. Било образувано досъдебно производство. Бил
извършен оглед на вещественото доказателство мотопед, ведно с фотоалбум.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно физико-
химическа експертиза по протокол № 1131/ 29.06.2021г. на сектор БНТЛ при
ОДМВР гр. Пловдив, от заключението на която се установило, че
предаденото с протокол за доброволно предаване от обвиняемия и
предоставена за изследване моторно превозно средство мотопед „Ямаха“,
сиво-бял на цвят, без регистрационна табела е с наличен номер на рамата-
*****. Знаците от този номер са изпълнени с оригинален шрифт, без следи от
интервенции/ подправки и/или заличавания/ с цел промяна. Номерът на
двигателя на мотопеда не е бил установен. На мотопеда не се установило
наличие на производствена табелка или стикер.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен начин, въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 от НПК, и в хода на съдебното производство,
доказателства- обясненията на обвиняемия, показанията на свид. Р.Л.Б.,
свидИ.Д.С. и свид. П.Д.Ш., писмените доказателствени средства- справка за
съдимост, характеристична справка, протокол за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, АУАН и
другите писмени доказателствени средства, както и изготвената и приобщена
по делото съдебно физико-химическа експертиза.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от
обвиняемия на досъдебно производство.
От обясненията на обвиняемия дадени в хода на досъдебното
производство се установява, че същият осъзнава извършеното и се признава
за виновен. Следва да се отбележи и, че в хода на досъдебната фаза,
обвиняемият изрично признава виновността си по обвинението, така както е
повдигнато от Районна прокуратура- Пловдив. Съдът намира, че въпреки
краткото изявление за признаване на вина на обвиняемия, следва обясненията
2
му да бъдат кредитирани с доверие. На първо място следва да се посочи, че
обясненията на обвиняемия имат двояка функция- първо представляват
защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и второ
представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на
обективната истина по делото. Поради това, съдът следва да цени
обясненията на обвиняемия с голяма доза критичност и да ги подложи на
обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно,
така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира,
обясненията на обвиняемия за логични, последователни, взаимно допълващи
се и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.
Всъщност, обвиняемият не отрича описаната в постановлението на Районна
прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка, а и същата не се опровергава
от други събрани по делото доказателства. Ето защо, обясненията на
обвиняемия следва да се кредитират като годно гласно доказателствено
средство и да им се предаде доказателствена тежест.
От показанията на свид. Р.Л.Б., свидИ.Д.С. и свид. П.Д.Ш. се
установява, че на 26.06.2021г. в с.***, същите са изпълнявали служебните си
задължения, като около 18.30 часа са спрели за проверка управлявания от
обвиняемия мотопед „Ямаха“, сиво-бял на цвят, без регистрационна табела. В
хода на проверката се установило, че мотопедът е управляван именно от
обвиняемия, че последния не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство и, че мотопедът няма поставени регистрационни
табели. Обвиняемият предал мотопеда лично на органите на реда. За
извършеното нарушение бил съставен АУАН 855271/ 26.06.2021г., който бил
подписан от обвиняемия, без възражения. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, а и се подкрепят
и са в унисон с другите събрани по делото доказателства. Всъщност,
показанията им не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Ето защо, съдът им предава доказателствена стойност.
От изготвената съдебно физико-химическа експертиза по протокол №
1131/ 29.06.2021г. на сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив, от заключението
на която се установява, че предаденото с протокол за доброволно предаване
от обвиняемия и предоставена за изследване моторно превозно средство
мотопед „Ямаха“, сиво-бял на цвят, без регистрационна табела е с наличен
номер на рамата- ******. Знаците от този номер са изпълнени с оригинален
шрифт, без следи от интервенции/ подправки и/или заличавания/ с цел
промяна. Номера на двигателя на мотопеда не е бил установен. На мотопеда
не се установило наличие на производствена табелка или стикер.
В подкрепа на показанията на свидетелите са протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум, както и изготвената по делото съдебно-физико- химическа
експериза.
3
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
призната от обвиняемия на досъдебно производство, поради което и по
аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от обвиняемия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Обвиняемият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като на 26.06.2021г. в с.*** е управлявал моторно
превозно средство- мотопед марка и модел „Yamaha active” бял на цвят, с
номер на рамата: ******, което не е регистрирано по надлежния ред-
съгласно Наредба № 1- 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и за реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
С установеното управляване на моторното превозно средство- мотопед
„Yamaha active” бял на цвят, което не е регистрирано по надлежния ред,
обвиняемият е реализирал управлението, като начин на осъществяване на
изпълнителното деяние. Нормата на чл. 345, ал.2 НК не предвижда изискване
за мястото където се извършва управлението, в този смисъл съставомерно ще
е както движението по пътната мрежа в страната, така и придвижването по
земни площи, които не са предназначени или не се използват обикновено за
движение на пътни превозни средства по смисъла на параграф 6, т.1 от ДР на
ЗДвП. Въпрос на конкретна преценка във всеки случай, ще бъде обаче дали
степента на обществена опасност на движението по съответната земна площ е
с достатъчно висока степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2
НК, че да оправдае използването на наказателно правна репресия.
Престъплението по чл. 345, ал.2 НК е на формално (на просто извършване),
като за довършеността му не се изисква настъпването на допълнителен
общественоопасен резултат, различен от реализирането на изпълнителното
му деяние. Като част от общоопасните престъпления, престъплението засяга
комплекс от обществени отношения, включващи широк кръг от имуществени
интереси, живота и здравето на голям брой хора, както и правилата за
движението по пътищата. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.
4
345, ал.2 НК може да се извърши само чрез активно действие- управление на
МПС (за което са налице условията да бъде предмет на престъплението), като
при разкриване на съдържанието на понятието управление следва да се
съобразят задължителните указания дадени с Постановление № 1 от
17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС, съгласно които под
управление на МПС се разбират всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
С нормата на чл. 345, ал.2 НК законодателят е инкриминирал
управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От
словесната редакция на нормата е видно, че при нея е употребена специфична
законодателна техника, като изрично са уредени формата на изпълнителното
деяние и субекта на престъплението. Досежно предмета на престъплението
обаче нормата има бланкетен характер и за разкриване на действителното й
съдържание следва да се съобрази съответната законова и подзаконова
позитивноправна уредба.
Процесното моторно превозно средство е годен предмет на
престъплението, доколкото същото отговаря кумулативно на персоналния и
предметния критерий, обосновани по-долу в принципното изложение-
моторното превозно средство е собственост на физическо лице, процесното
моторно превозно средство представлява мотопед, предназначен за движение
по пътищата и не попада в обхвата на изключенията, посочени в чл.1 ал.4 от
Наредбата, моторното превозно средство не е регистрирано по предвидения
надлежен за това ред.
В случаите когато предмет на престъплението е МПС, предназначено за
движение по пътищата, какъвто е процесния случай, приложимата
нормативна уредба се явява ЗДвП и издадените въз основа на него наредби.
Така в чл. 140, ал.2 ЗДвП е предвидено, че условията и редът за регистриране
на пътни превозни средства се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната.
В изпълнение на законовата делегация е приета НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно т.4 от ДР на визираната Наредба "Регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели
с регистрационен номер. Съгласно т.8 от ДР на Наредбата „идентификацията
5
представлява съвкупност от действия включващи… сверяване данните на
идентификационните номера от документите с тези върху превозното
средство…, проверка за съответствие на всички данни на представеното
превозно средство с данните, описани в документите за собственост и
произход…, проверка за изменение в конструкцията.“
Според основните положения, залегнали в Наредбата не всички МПС,
предназначени за движение по пътищата в страната, подлежат на регистрация
от българските контролни органи. Точно обратното, задължително следва да
бъдат регистрирани по надлежния ред и респективно могат да бъдат годен
предмет на престъплението по чл. 345, ал.2 НК само моторни превозни
средства, които отговарят на двата кумулативно предвидени в Наредбата
критерии- персонален и предметен. Предметния критерий от своя страна бива
два вида общ- на който следва да отговарят всички моторни превозни
средства, за да не са изключени от обхвата на приложното поле на Наредбата
и специфичен, който поставя допълнителни изисквания към моторните
превозни средства, за да подлежат на един от петте вида регистрация,
уредени в Наредбата.
Винаги, когато моторното превозно средство е собственост на
определен кръг от лица и за него е налице кумулативно и предметния
критерий, то за това МПС възниква задължение за регистрация, респективно
то може да бъде годен предмет на престъплението по чл. 345, ал.2 НК.
Персоналният критерий е уреден в чл. 1 и чл. 2 от Наредбата. Съгласно
него подлежат на регистрация в страната МПС, предназначени за движение
по пътищата, които са собственост на - български граждани- физически лица,
които имат регистриран постоянен адрес в страната- чл.1, ал.1, вр. чл. 2 от
Наредбата; стопански субекти с адресна регистрация в страната; граждани на
ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария притежаващи удостоверение за
продължително пребиваване или удостоверение за постоянно пребиваване в
страната. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл.4, вр. чл. 6 от
Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на
гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства-
граждани на европейския съюз могат само срещу лична карта свободно
влизат и напускат територията на Република България, както и да пребивават
в страната за срок до три месеца. За пребиваване за по дълъг период от време
се издава удостоверение за продължително пребиване (за срок от три месеца
до пет години) или удостоверение за постоянно пребиваване (за срок над пет
години)- чл. 7, вр. чл. 8, вр. чл. 18 от закона; членове на семейството на
граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, ако самите членове не са
граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария и имат издадени
разрешение за пребиваване или карта за пребиваване на член на семейството
на гражданин на Съюза по смисъла на чл. Закона за влизането, пребиваването
и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и
6
членовете на техните семейства- чл. 1, ал.1 от Наредбата- чл.1, ал.2 от
Наредбата; членове на семейства на български граждани, които не са
граждани на Европейския съюз, притежаващи разрешение за пребиваване,
издадено при условията на Закона за чужденците в Република България- чл. 1,
ал.2 от Наредбата; лица, за които това изрично е предвидено в международен
договор- чл. 1, ал.3 от Наредбата.
Когато МПС е собственост на лица, които не попадат в гореизброените
хипотези, задължение за регистрация не възниква, респективно управлението
му без то да е регистрирано по надлежния ред е несъставомерно по чл. 345,
ал.2 НК. Такъв ще е случая в условията на примерно и неизчерпателно
изброяване, ако- МПС е собственост на гражданин на ЕС, същото е
регистрирано в друга държава членка и гражданина на ЕС или друго лице, на
което е предоставил управлението на автомобила, преминава транзитно през
Република България; МПС е собственост на гражданин на ЕС, същото е
регистрирано в друга държава членка и гражданина на ЕС пребивава в
Република България за период по-малък от три месеца. В тези случаи за него
не възниква задължение да се снабдява с удостоверение за продължително
или постоянно пребиваване в страната, респективно не възниква задължение
да регистрира използваното от него в страната МПС; МПС е собственост на
български гражданин, който трайно пребивава в друга държава и няма
регистриран постоянен адрес в страната; други случаи предвидени в закон
или международен договор, когато чужди граждани могат да пребивават в
страната и да използват собствените им МПС
Общият предметен критерий е уреден в чл. 1, ал.1 и чл. 1, ал.4 от
Наредбата. Посочено е, че на регистриране в страната подлежат всички МПС
, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване
без- тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите
самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за
състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран
двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се
превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони,
използвани за развлекателна дейност; каравани и вагони, използвани за
развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни
средства.
Специфичния предметен критерий е различен и характерен за
всеки един от предвидените в Наредбата 5 вида регистрация, които биват-
първоначална регистрация на МПС, което до този момент няма регистрация в
страната- чл. 12-13 и т.6 от ДР на Наредбата; промяна на съществуваща в
страната регистрация на МПС /чл.14/, която се извършва при изменение на
данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за
регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на
валидност при временна регистрация, регистриране на МПС като
7
"историческо"; последваща регистрация или възстановяване на прекратена
регистрация /чл. 21 от Наредбата/; идентификация на МПС и издаване на
транзитни табели- чл. 27 от Наредбата; идентификация на МПС и издаване на
временни табели-чл. 30 от Наредбата.
Съгласно чл.22 от Наредбата според срока на валидност първоначалната
или последващата регистрация биват- постоянна - без срок на валидност;
временна - с определен срок на валидност над 3 месеца. Временна
регистрация се извършва на превозни средства, за които има нормативни
ограничения за движение или пребиваване в страната за определен срок /чл.
24 от Наредбата/
По аргумент от чл. 2, вр. чл. 4 от Наредбата субектът, върху който тежи
задължението за регистрация е собственикът на МПС.
В наредбата /чл. 3, ал.1 и ал.4/ е предвиден едномесечен срок за
осъществяване на първоначалната регистрация на МПС и на промяната в
съществуващата регистрация по смисъла на чл. 14 от Наредбата, който тече
от- оформяне на вноса на автомобила (постоянен или временен);
придобиване собствеността върху автомобила; настъпването на промяна във
вписаните в свидетелството за регистрация технически данни за автомобила
или за собственика.
За възстановяване на прекратена регистрация (последваща
регистрация), както и за издаването на транзитни и временни табели липсва
въведен законов срок, доколкото този вид регистрация не представляват
административно задължение за собственика на МПС, а само една правна
възможност за правомерно управление на притежаваното от него МПС по
пътищата отворени за обществено ползване.
Изпълнението на законовото задължение за регистрация се
осъществява чрез представяне на МПС, ведно с необходимия набор от
документи пред съответното звено пътна полиция по постоянен адрес на
собственика физическо лице или по адрес на регистрация за собственик
стопански субект /чл. 2, вр. чл. 3, ал.4 от Наредбата/.
В приложното поле на първоначалната регистрация попадат всички
МПС, които отговарят на персоналния и общия предметен критерий и никога
не са били регистрирани в страната, като те могат да бъдат- чисто нови МПС,
които никога не са били регистрирани в нито една страна /чл. 12/; МПС
внесени в страната от държава членка на ЕС, ЕИП, или от Конфедерация
Швейцария и притежаващи регистрация в тази държава /чл. 12а от
Наредбата/; МПС внесени от трети страни извън ЕС, ЕИП или конфедерация
Швейцария и притежаващи регистрация в тези страни /чл. 12б от Наредбата/
С нарочна разпоредба са изключени от режима на първоначална
8
регистрация нерегистрираните МПС придобити от стопански субекти с цел
продажба /чл. 3, ал.2 от Наредбата/
След представяне на МПС и необходимите документи
компетентните органи извършват съответната физическа и документална
проверка
В случай, че процедурата по регистрация е успешна, тя приключва с
издаването на свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/. Съгласно т.7
от ДР на Наредбата "Свидетелство за регистрация" е документ, издаван от
органите на МВР, който удостоверява регистрацията на превозното средство.
При постоянната регистрация свидетелството за регистрация е без срок за
валидност /чл. 24 от Наредбата/. При временна регистрация срокът на
валидност се нанася в свидетелството за регистрация /чл.26/ За всяко
регистрирано МПС се издават и постоянни табели с регистрационен номер
/чл.10 от Наредбата/.
Първоначалната регистрация запазва действието си във времево
отношение в зависимост от своя вид- при временна регистрация до изтичане
срока на регистрацията; при постоянна регистрация –безсрочно до настъпване
на обстоятелства по смисъла на чл. 18 от Наредбата, налагащи прекратяване
на регистрацията: по желание на собственика или служебно, по принудителен
ред. При прекратяване на регистрацията издаденото СРМПС се анулира, като
това обстоятелство се отбелязва върху него, а регистрационните табели се
унищожават и не подлежат на последващо използване.
Предмет на процедурата по промяна в първоначалната
регистрация са всички МПС, които вече са регистрирани по надлежния ред в
Република България. В нейното приложно поле попадат хипотезите изброени
в чл. 14 от Наредбата, като сред тях са и настъпването на промени в
техническите данни на МПС или данните за техния собственик, които са
вписани в свидетелството за регистрация, включително и при промяна на
собственика на МПС.
При всяка промяна в регистрираните данни се подменя
свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер - по
желание на собственика.
В приложното поле на процедурата по възстановяване на
регистрация или наричана още последваща регистрация /чл. 21 от Наредбата/
попадат всички МПС, които са били регистрирани по надлежния ред в
страната, но тяхната регистрация е била прекратена по реда на чл. 18-18б от
Наредбата- доброволно или служебно по принудителен ред. След успешно
проведена процедура по възстановяване на регистрацията собственикът се
снабдява с ново валидно свидетелство за регистрация и постоянни
регистрационни табели
9
В приложното поле на регистрацията по чл. 27 от Наредбата попадат
всички МПС, които отговарят на персоналния и общия предметен критерий и
освен това са- нерегистрирани МПС /независимо дали по силата на
изключенията на чл. 3, ал.2 от Наредбата същите не подлежат на
първоначална регистрация; или задължението за първоначална регистрация
все още не е изпълнено, или регистрацията е прекратена или срока на
временната регистрация е изтекъл/; регистрирани МПС с откраднати или
изгубени регистрационни табели.
При тази регистрация след успешно провеждане на процедурата, на
собственика се издават Транзитни табели с регистрационен номер.
Транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на
числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или "М" в средата,
и е за еднократна употреба /чл. 29, ал.3 от Наредбата/.
Съгласно чл. 29, ал.1 от Наредбата за всеки комплект транзитни табели
с регистрационен номер се издава разрешение за временно движение. В
разрешението за временно движение се посочва и срокът на валидност на
транзитните табели /чл. 27, ал.4 от Наредбата/.След изтичане срока на
транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват
/чл. 27, ал.5 от Наредбата/.
Съгласно чл. 30, ал.1 от Наредбата на лице – търговец по смисъла на
Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос,
производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни
табели с регистрационен номер със срок от една година за ползване при
управление на моторно превозно средство на територията на страната за
тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация,
до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено
изложение. Временният регистрационен номер за автомобили и ремаркета се
състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично
разделени с буквата "В" в средата. /чл. 30, ла.2 от Наредбата/. За всеки
комплект временни табели с регистрационен номер се издава разрешение за
временно движение /чл. 30, ал. 12 от Наредбата/, в който се посочва срокът
на валидност на временните регистрационни табели.
От гореизложения преглед на видовете регистрация по смисъла на
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 е видно, че МПС ще бъде регистрирано по
надлежния ред, когато за него е налице административно разрешение да
участва в пътното движение, удостоверено с валидно от българските
контролни органи СРМПС или разрешение за временно движение, чийто срок
не е изтекъл, като МПС притежава постоянни, временни или транзитни
регистрационни табели в рамките на срока им на действие.
Тоест МПС ще бъде регистрирано по надлежния ред, ако същото
подлежи на регистрация по смисъла на Наредбата и ако в условията на
10
алтернативност е налице една от следните хипотези- спрямо него е извършена
първоначална постоянна регистрация, удостоверена с издаване на СРМПС и
постоянни регистрационни табели и регистрацията не е била прекратена при
условията на чл. 18- 18б от Наредбата; спрямо МПС е извършена временна
регистрация, удостоверена с издаване на СРМПС и регистрационни табели,
срокът на временната регистрация не е изтекъл и регистрацията не е била
прекратена при условията на чл. 18- 18б от Наредбата; първоначалната
регистрация на МПС е била прекратена, но впоследствие е била възстановена
/извършена последваща регистрация/, като на МПС са издадени нови СРМПС
и постоянни регистрационни табели; за МПС са издадени транзитни табели и
срокът вписан в разрешението за временно движение не е изтекъл; за МПС са
издадени временни табели и срокът вписан в разрешението за временно
движение не е изтекъл.
Изрично следва да се отбележи, че МПС, които не отговарят на
персоналния или на предметния критерий не подлежат на регистрация
извършвана от българските контролни органи, респективно при тях не може
да се прави преценка дали са регистрирани по надлежния ред и управлението
им във всички случаи е несъставомерно.
Предвид императивния характер на нормите на Наредбата собственика
на МПС е безусловно длъжен да изпълнява в определения едномесечен срок и
задължението си да внася промяна в извършената регистрация при наличие на
условията на чл. 14 от Наредбата. Неизпълнението на това задължение обаче
не е съставомерно по чл. 345, ал.2 НК, доколкото видно от текста на
разпоредбата, законодателят е инкриминирал управлението на МПС, за което
въобще не е налице валидна регистрация по надлежния ред, но не и
управлението на МПС, което е надлежно регистрирано, но в СРМПС по реда
на чл. 14 и следващи от Наредбата не са отразени промените във вписаните в
него обстоятелства. За неизпълнение на задължението си по чл. 3, ал.4 от
Наредбата собственикът ще носи административна отговорност по чл. 177,
ал.6 ЗДвП, но не и наказателна отговорност по чл. 345, ал.2 НК. Този извод
следва по един несъмнен начин от систематичното тълкуване на чл. 345, ал.2
НК, чл. 175, ал.3 ЗДвП, чл. 177, ал.6 ЗДвП и чл. 140, ал.1 ЗДвП.
На същия извод навежда и нормата на чл. 18б, ал.1, т.10 от
Наредбата, аналогична на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, предвиждаща, че се
прекратява регистрацията на МПС, ако новия му собственик не изпълни в
двумесечен срок задължението си да регистрира промяната в собствеността.
От текста на нормата е видно, че законодателят счита, че действието на
извършената първоначална регистрация не се преустановява автоматично с
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал.4 от Наредбата за регистриране на
актуалните данни за МПС и неговия собственик, а е необходимо нарочното
прекратяване на регистрацията, като санкция за неправомерното поведение
собственика. До момента на настъпване на прекратяването на регистрацията
11
обаче, същата продължава да обуславя правомерност на движението на МПС
по обществените пътища.
От гореизложеното е видно, че когато е управлявано МПС,
предназначено за движение по пътищата, същото ще бъде годен предмет на
престъплението по чл. 345, ал.2 НК, ако спрямо него кумулативно са налице
следните 4 условия- отговаря на персоналния критерий, заложен в Наредбата;
отговаря на общия предметен критерий и не е изключен от Приложното поле
на Наредбата; отговаря на специфичния предметен критерий за попадане в
приложното поле на един от конкретните видове регистрация в Наредбата;
За него следва да е налице и една една от следните алтернативно
предвидени хипотези- не е преминало първоначална регистрация и за МПС не
са издадени СРМПС и регистрационни табели; преминало е първоначална
временна регистрация, издадени са СРМПС и регистрационни табели, но
срокът на временната регистрация е изтекъл; преминало е първоначална
постоянна регистрация, издадени са СРМПС и постоянни регистрационни
табели, но регистрацията е прекратена на някое от основанията по чл. 18 от
Наредбата, без да е възстановена по реда на чл. 21; МПС има издадени
транзитни табели с регистрационен номер и разрешение за временно
движение, но техния срок е изтекъл; МПС има издадени временни табели с
регистрационен номер и разрешение за временно движение, но техния срок е
изтекъл.
Изрично следва да се отбележи, че неизтичането на едномесечния срок
по чл. 3, ал.1 от Наредбата за изпълнение на задължението за първоначална
регистрация, считано от оформяне на вноса на автомобила или от
придобиване на собствеността му не отнема общественоопасния характер на
движението му по пътищата. Точно обратното, съгласно трайната съдебна
практика срокът по чл. 3, ал.1 от Наредбата не представлява гратисен период,
през който водачът може правомерно да извършва движение с
нерегистрираното МПС- Решение №197/13.12.2019 по дело №731/2019 на
ВКС. Това е така, доколкото в случая се касае за две напълно самостоятелни
правила за поведение, макар и свързани с уредбата на едни и същи
обществени отношения, които имат изяло различна уредба и правни
последици.
Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата въвежда административно
задължение за регистрация на нерегистрирани МПС, като предоставя
едномесечен срок за изпълнение на това задължение. Визираното правило за
поведение обслужва нуждите от отчетност на внасяните/ продаваните в
страната МПС и е неотносимо към режима на тяхното движение по пътната
мрежа. Адресат на въведеното административно задължение е само
собственикът на МПС. Неизпълнението на това задължение се изразява в
противоправно бездействие (пропускане на месечния срок за предприемане
12
на необходимите действия за извършване на регистрация) и се санкционира
чрез реализиране административно наказателната отговорност на дееца по
реда на ЗАНН.
От друга страна нормата на чл. 345, ал.2 НК, тълкувана и във връзка с
чл. 140 ЗДвП въвежда пълна и безусловна забрана за движение и управление
на нерегистрирани МПС. Този правен запрет е адресиран към всяко едно
лице, а не само към собственика на автомобила, респективно субект на
престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
Нарушението на забраната може да се извърши само чрез активно действие-
управление на нерегистрирано МПС. Именно разликите в целите и режима на
двете правни предписания на чл. 3, ал.1 от Наредбата и на чл. 345, ал.2 НК
обуславя невъзможност условието за съставомерност на нарушението по чл.
3, ал.1 от Наредбата (изтичането на едномесечния срок) механично да се
привнася като елемент от престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК.
На този извод навежда и историческото тълкуване на нормата на чл.
345, ал.2 НК. Преди въвеждането й в позитивното право с ДВ бр. 95/2016г.
тези обществени отношения се регулирани с административни санкции, като
в ЗДвП са предвидени два отделни състава. Единият на чл. 175, ал.3 ЗДвП
(аналогичен по признаци на фактическия състав на чл. 345, ал.2 НК)
санкционира противоправното управление по пътищата в страната на
подлежащо на регистрация МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
а другият- чл. 177, ал.6 ЗДвП санкционира пропускът на собственика на МПС
да изпълни задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Допълнителен аргумент, че управлението на МПС, за което все още не е
изтекъл едномесечния срок за извършване на първоначална регистрация е
неправомерно и съставомерно по чл. 345, ал.2 НК са и изричните разпоредби
на чл. 27 и 30 от наредбата, съгласно които движение на нерегистрирани
МПС ( независимо от причината за липса на регистрация) се допуска само ако
същите са снабдени с транзитни или временни табели и разрешение за
временно движение и то само в рамките на срока, който е вписан в
удостоверението.
Поставя се също така и въпросът съставомерно ли е управлението на
МПС, за което е възникнало задължението за регистрация по реда на
НАРЕДБА № I-45, същото не е изпълнено (респективно МПС няма издадени
български регистрационни табели и СРПМС), но има извършена
предшестваща регистрация в друга държава членка. Според настоящия състав
отговора е категорично положителен. Действително по-горе вече бе
обосновано, че е съставомерно само управлението на МПС, за което не е
извършена въобще регистрация, но не и когато регистрираните в СУМПС
данни за МПС и собственика не отговарят на актуалните (не е извършена
промяна в регистрацията). От систематичното тълкуване на нормите на глава
13
втора, раздел първи от Наредбата обаче следва, че под надлежна регистрация
законодателят разбира само регистрация по българското право, не и
регистрация в чужда глава членка. Тоест в случаите на възникнало
задължение за регистрация по реда на НАРЕДБА № I-45, законодателят
приравнява чуждестранната регистрация на липса на регистрация що се касае
за преценката дали автомобила е регистриран по надлежния ред или не.
Наличието на предходна регистрация в друга държава членка се отразява
само в процедурата по регистрация пред българските органи, доколкото в
този случай изискванията за представяне на документи са облекчени.
Този извод следва на първо място от съпоставката на чл. 12 и 12а от
Наредбата. Видно е, че законодателят приравнява регистрацията на МПС
регистрирани в ЕС на МПС без никаква регистрация, доколкото и двете МПС
подлежат на първоначална регистрация, като единствената разлика е в набора
от изискуеми документи за провеждане на процедурата.
Същият извод следва и от съпоставката на приложимото вторично
право на ЕС. Така в Директива 1999/37/EО на Съвета от 29 април 1999
година, относно документите за регистрация на превозни средства е прието,
че държавите членки запазват правото си да изискват водачът на превозно
средство, регистрирано в друга държава- членка, да притежава и национално
свидетелство за регистрация за превозното средство, за да му бъде позволено
да използва пътищата на тяхна територия. В този смисъл в чл. 4 от
Директивата е посочено, че свидетелство за регистрация, издадено от
държава- членка, се признава от другите държави- членки за идентифициране
на превозното средство при- международен трафик или за неговата
пререгистрация в друга държава-членка.
Тези правила са изцяло възприети от българския законодател. Това е
така доколкото в Наредбата не е предвидено задължение за автомобилите с
регистрация в друга държава членка да получават и българска регистрация в
случаите на транзитно преминаване през страната и в случаите, когато
собственикът им пребивава в страната за срок до три месеца, като по този
начин страната ни признава валидността на свидетелството за регистрация
получено в друга страна членка за нуждите на международния трафик.
Задължението на страната да признава регистрацията в друга държава членка
в процедурата по пререгистрация е имплементирано чрез облекчената
процедура по пререгистрация по чл. 12а от Наредбата. В директивата не е
предвидено обаче задължение за Република България за признаване на
чуждестранната регистрация, в случай, че автомобилът ще се ползва в
страната за период по-продължителен от три месеца, респективно такова
признаване на регистрацията в друга държава членка не е предвидено и в
наредбата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за разлика от
14
хипотезите на чл. 3, ал.1 и чл. 3, ал.4 от Наредбата в случай, че гражданин на
държава членка придобие удостоверение за продължително/ постоянно
пребиваване за него не е предвиден срок, в който да регистрира
съпровождащото го МПС по реда на Наредба НАРЕДБА № I-45. Това е така,
доколкото подобно на случаите на чл. 21, 27 и 30 от Наредбата регистрацията
по българското право не представлява административно задължение за него, а
условие за правомерно управление на МПС по пътищата в страната. От
момента на получаване на удостоверението за продължително/ постоянно
пребиваване съпровождащото лицето МПС безусловно подлежи на
регистрация по реда на наредбата, респективно управлението му по пътищата
в страната без издадени българско СРМПС и регистрационни табели е
съставомерно по чл. 345, ал.2 НК.
Обвиняемият е наказателноотговорно лице навършило ** (****)
годишна възраст, разбира свойството и значението на деянието и могъл да
ръководи постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен
субект на престъпление. За обвиняемия е възникнало задължение за
регистрация и същевременно МПС-то не е било регистрирано по надлежния
ред. Субектът на престъплението по чл. 345, ал.2 НК е по-широко понятие от
субекта на задължението за регистрация по смисъла на НАРЕДБА № I-45 от
24.03.2000, доколкото законодателят е инкриминирал управлението на
нерегистрирано МПС от всяко едно наказателно отговорно лице.
От субективна страна, обвиняемият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самия обвиняем. От изричното признание на обвиняемия, от
предаването му доброволно на предмета на престъплението на полицейските
служители и от цялостното му поведение следва, че той съзнателно е
управлявал нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство.
Обвиняемият с поведението си е съзнавал, че управлява нерегистрирано
моторно превозно средство. Предвиждал е, че действията му ще се отразят
негативно върху външната обективна действителност. Обвиняемият е искал и
целял да управлява моторното превозно средство, въпреки, че не е изпълнил
задължението си по регистрацията му. Всъщност, престъпленията на просто
извършване се извършват винаги и само при пряк умисъл, като за да е налице
той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание за фактите, обуславящи
противоправния и обществено опасен характер на деянието и въпреки това да
15
го извърши. В този смисъл /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. №
912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 /
2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д.
№ 344 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
79 от 08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение./Следва да бъде отбелязано и, че с оглед конкретиката на
престъпния състав по чл. 345, ал.2 НК, за да се приеме, че деецът е
осъществил от субективна страна престъплението, е достатъчно да се
установи, че същият е знаел, че МПС подлежи на регистрация по реда на
НАРЕДБА № I-45, че не е регистрирано по надлежния ред и въпреки това да
е предприел неговото управление.
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на
чл.78а от НК, доколкото за извършеното от обвиняемия престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или глоба от
500.00 до 1000.00 лева, а именно- за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 (три) години когато е умишлено или друго по-леко
наказание, обвиняемият видно от справката му за съдимост не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, не са налице и някои от предпоставките които
забранявят приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, посочени в чл.78а
ал.7 от НК.
Наказанието следва да съответства на конкретните особености на
извършеното престъпно посегателство и неговият извършител, така че
генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на наказанието
в чл.36 от НК да бъдат постигнати в максимална степен. Извършеното от
обвиняемия престъпление е с ниска степен на обществена опасност на
деянието и на дееца. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, инцидентния
характер на извършеното, трудовата заетост и оказаното му съдействие на
органите на реда за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчита извършените редица други нарушения по
ЗДвП, към момента на деянието. При баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, след като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съдът
намира, че за да се поправи и превъзпита обвиняемият към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, най-
подходящо, адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и
съответно на престъплението наказание е „глоба“ в размер на 1000.00 лева.
Този размер на глобата според настоящия състав в максимална степен
кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
16
отговаря на основното изискване за пропорционалност между използваната
държавна принуда и преследваните цели. При индивидуализиране на
административното наказание глоба на обвиняемия съдът съобрази вида и
характера на засегнатите обществени отношения, а именно тези свързани с
безопасното и законосъобразно осъществяване на транспортната дейност в
страната, които се отличават не само с особена обществена значимост, но и с
потенциал за значително увреждане на сериозни лични и обществени
интереси при отклонение от предвидените нормативи. Съдът съобрази и
данните за личността на дееца. От една страна от справката му за
нарушител/водач се констатира, че той е подчертано дисциплиниран участник
в движението по пътищата. При преценка на гореизложените обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства,
тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни
фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при
отчитане съотношението между тях следва се съобразява не само техният
брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В този смисъл /Решение
№144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по
дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО,
наказателно дело № 600 по описа за 2018г./
Вещественото доказателство по делото моторно превозно средство
мотопед „Ямаха“, сиво-бял на цвят, без регистрационна табела с наличен
номер на рамата- *******, следва да се върне на обвиняемия М.С.Х..
Обвиняемият, на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР- Пловдив, сумата от 45.90 лева, разноски
по делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.





17
Съобщи за изтекли лични данни