Решение по дело №1899/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Натурални продукти България“ ЕООД – -------, ЕИК ******, срещу Решение № 995/29.06.2023 г. по АНД № 917/2023 г. на РС Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200661/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като е намалена наложената имуществена санкция на 1500 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Касаторът посочва, че установеното при проверката лице не е полагало труд и твърденията в този смисъл в акта за установяване на административно нарушение са неправилни. Оспорва попълнената от лицето декларация на български език, като твърди, че то не разбира и не говори български. Изтъква също така, че на дружеството са били дадени предписания с неизтекъл към датата на съставяне на акта срок. Счита за неправилно определена санкционната норма, като твърди, че е следвало да бъде евентуално наказано за неизпълнено предписание по чл. 72 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Моли за отмяна на решението и на измененото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че се присъдят разноски за адвокат, моли същото да е в минимален размер.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна, пледира решението на районния съд да се остави в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-2200661/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 10 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 78 ал. 1 от същия закон на „Натурални продукти България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

От събраните в административнонаказателната преписка и в съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 09.06.2022 г. служители на инспекцията извършили проверка в обект на дружеството – цех за производство на тестени изделия в с. Кичево. В цеха била намерена да работи А.Р., гражданка на трета държава. В попълнена от нея декларация по чл. 68 от ЗТМТМ тя посочила, че е постъпила на работа на 09.06.2022 г. като „работник производство“. При документалната проверка, от страна на дружеството не било представено уведомление до ИА ГИТ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Р.. Въз основа на констатациите от проверката на 29.06.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 03-2200661. Възраженията срещу акта, в които се твърди, че с украинската гражданка Р. е сключен граждански договор, били приети за неоснователни и било издадено обжалваното постановление, в което нарушението било квалифицирано като такова по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ и била наложена административна санкция на основание чл. 78 ал. 1 от същия закон в размер на 1 800 лева.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло законосъобразно, при спазване на сроковете и процедурите за издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, които съответстват на критериите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е също така за правилно установена фактическата обстановка и за правилно определени нарушената и санкционната норма. Районният съд е обсъдил възраженията, че лицето не е било назначено, а се е намирало в цеха за запознаване с обстановката, като е приел, че същите са опровергани както от писмените доказателства – декларацията на Р. – така и от гласните доказателства – показанията на свид. М.-Ж., която е възприела Р. да престира труд в работно облекло. Не е кредитирал показанията на св. Г., според която украинските гражданки били наблюдаващи как се случва производствения процес, тъй като е счел, че същата е заинтересована от изхода на делото. Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение. По отношение на размера на санкцията, съдът е приел, че за определянето й над минималния размер не са изложени конкретни мотиви, поради което и предвид тежестта на нарушението, липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, същата следва да бъде в определения от закона минимален размер от 1500 лева. С тези мотиви е изменил наказателното постановление, като е намалил имуществената санкция от 1800 лева на 1500 лева.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и намира за правилни правните му изводи за извършено нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, поради което в съответствие с чл. 221 ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. За да постанови своя акт, въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и е стигнал до правилен извод за това, че дружеството е извършило нарушението, за което е санкционирано. Направил е преценка относно размера на санкцията и правилно е намалил същата до минималния размер, предвиден в закона. Попълнената от Р. декларация е съставена на украински език, тоест няма как за лицето да са останали неясни въпросите, на които следва да отговори. Според отговорите в тази декларация тя е започнала работа в същия ден, като са отбелязани работното време, дневното възнаграждение и липсата на трудов договор. Проверяващите са установили Р. да полага труд в работно облекло, поради което твърденията, че същата само се е запознавала с условията на работа, не могат да бъдат приети за основателни. Предписанието по т. 9 от протокол от 29.06.2022 г. е общо за спазване на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, поради което не изключва образуването на същата дата на административнонаказателно производство за вече извършеното нарушение. В този смисъл правилно е определена приложената санкционна норма на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 995/29.06.2023 г. по АНД № 917/2023 г. на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА „Натурални продукти България“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от М.Р.-М., със седалище и адрес на управление ------- да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: