Решение по дело №685/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 171
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Свилен Петров Сирманов
Дело: 20184500600685
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 14 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр..........Русе, 21.12..........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито................................

заседание.........двадесет и втори ноември...........................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и осемнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................

Членове:........Петър Балков.........................................................................

........Александър Иванов....................................

при секретаря..............Маня Пейнова..................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора............................................................................................................................................................................................като разгледа докладваното от

...........................................................................................съдията Сирманов..............................................................в.н.ч.х....дело №...685...по описа

за...2018...год., за да се произнесе, съобрази следното:………..........................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 171 от 16.05.2018г., постановена по НЧХД № 171/2018г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия Б.Д.К.,*** роден на ***г., ЕГН ********** за невинен в това, че на 23.11.2017г. в с.гр. посредством съставяне и разлепване на съобщение, чрез изписване на думите „до 24.11.2017г. да заплати изразходваната от него вода, водеща се на негови несъществуващи фирми” да е разгласил позорно обстоятелство по отношение на Г.К.Г., поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал за обвинението по чл.147 ал.1 пр.1 от НК, повдигнато с тъжба от 26.01.2018г. Със същата присъда отхвърлил изцяло, като неоснователен гражданския иск предявен от Г.Г. против Б.К. на стойност 5000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.2017г.

Недоволен останал адв.Я.П. ***, упълномощен повереник на тъжителя Г.Г., който в срока по чл.319 ал.1 от НПК, оспорил присъдата с въззивна жалба. В нея се съдържа като единствено искане съдебният акт да бъде отменен. Едва в допълнителните съображения, повереникът е поискал след отмяна на обжалваната присъда подсъдимият да бъде осъден, но без да конкретизира точно за какво. Оплакванията в жалбата, могат да се свържат с необоснованост, като единствено отменително основание.

В срока по чл.322 от НПК, е постъпило възражение от подсъдимия Б.К., в което се оспорват доводите на жалбоподателя и се прави искане за потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, жалбоподателят и частният тъжител, поддържат жалбата на съдържащите се в жалбата и допълнителните съображения основания.

Ответникът по жалбата, Б.К. счита присъдата за правилна и като се позовава на аргументите в писменото възражение, моли да бъде потвърдена изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­че­­­­­­ни във въззивната жалба и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­ста­ти­ра:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимиран субект, в срока по чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима а разгледана по същество и основателна, макар и по съображения, различни от изложените.

Настоящото наказателно производство е образувано пред Районен съд - Русе, на 26.01.2018г., когато постъпила частна тъжба, подадена от настоящия въззивен жалбоподател Г.Г.. Тъжителят твърди, че в началото на м.ноември 2017г., подсъдимият Б. К. изготвил и залепил „Важно съобщение“ във входа на сградата, къ­дето двамата ползват недвижими имоти. В него посочил, че тъжителят не е заплатил потребената питейна вода в жилището, наето от „него­ви несъществуващи фирми“, като заплашвал, че същото ще бъде отво­рено принудително за отчитане показанията на водомерите. Обстоятел­­ствената част на частната тъжба завършва с твърдението, че в отговор на отправената от тъжителя забележка, подсъдимият вместо да пре­­махне съобщението, осем дни по-късно залепил друго, чието съдържание в тъжбата не е описано.

Почти месец след постъпване на частната тъжба, с определение от 20.02.2018г. съдията-докладчик преценил, че тъжбата отговаря на формалните изисквания по чл.81 ал.1 и 2 от НПК и тъй като била подадена в срока по чл.81 ал.3 от НПК, предал подсъдимия на съд за това, че „...в началото на м.ноември 2017г. в Русе, разгласил позорни, не­истински обстоятелства: че не е заплатил консумираната мода от свои „несъществуващи“ фирми и че не допускал инкасаторите от ВиК, с което осъществил състава на престъпление по чл.147 ал.1 от НК.

След проведено съдебно следствие, на 16.05.2018г., била по­становена обжалваната присъда, с която подсъдимият бил признат за не­винен в това, на 23.11.2017г. в Русе, да е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя посредством съставяне и разлепване на съобщение, чрез изписване на думите „до 24.11.2017г. да заплати изразходваната от него вода, водеща се на негови несъществуващи фирми“ и оправдан за обвинението в тъжбата по чл.147 ал.1 т.1 от НК.

При тези данни, въззивният съд констатира, че съществува драстично разминаване между описанието на престъп­лението, за което е даден ход на тъжбата и това в диспозитива на обжалваната присъда. Според определението, разгласеното позорно обстоятелство е неплащане на консумираната вода и недопускане инкасаторите на ВиК в имота, като времето на извършване на деянието е посочено общо - в началото на м.ноември 2017г. В същото време, според диспозитива на присъ­дата позорно обстоятелство е поканата да заплати водата в даден от под­­­съдимия срок. Освен това, за разлика от определението за даване ход на тъжбата, в присъдата извършването на деянието е фиксирано към 23.11.2017г. Различие има и в правната квалификация, която в определението от 20.02.2018г. не отчита наличие­то на две различни хипотези в нормата на чл.147 ал.1 от НК. По този начин, първостепенният съд се е произнесъл по обвинение, за което под­съдимият не е предаден на съд. Нещо повече, описаното в присъдата престъпно деяние има много малко общо с обвинението, както е описано в тъжбата.

Това противоречие е следствие от необявеното, но фактически проведеното изменение на обвинението. При постановяване на присъдата, по недопустим начин съдът е отчел събраните в хода на съдебното следствие допълнителни данни относно деянието, пропуснати в тъжбата. В резултат се произнесъл по обвинение различно от първоначалното, което от своя страна останало неразгледано. С това съдът ограничил правата на всички участници в процеса, тъй като обвинението, повдигнато с тъжбата останало необсъдено, а подсъдимият, който се е защитавал по едни факти, впоследствие бил съден за други.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като попада в обхвата на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Доколкото е постановена оправдателна присъда, само по себе си ограничаването на процесуалните права на подсъдимия не представлява отменително основание. Правото на защита обаче се отнася не само за него, а за всички участници в процеса, включително и тъжителя. Действащата правна уредба не го задължава да формулира юридически правилно и да квалифицира правно престъпленото деяние, за което се тъжи. Особено когато няма юридическа подготовка, а тъжбата е изготвена лично, какъвто е настоящия случай. Задължение на съда е, изхождайки от съдържанието на тъжбата да конкретизира обвинението по време, място и начин на извършване и да го квалифицира правно. При липсата на обвинителен акт, в производствата от частен характер, така очертаното обвинение определя предмета на доказване и фактите, които могат да бъдат обсъждани в съдебното следствие. В случая, без да отчете несъвършената редакция на частната тъжба, в определението от 20.02.2018г. съдията-докладчик се ограничил само с дословното възпроизвеждане на част от съдържанието й. В последващия процес въобще не се съобразил с така очертаното обвинение и постановил присъда, която не кореспондира както с определението за даване ход на тъжбата, така и с нейното собствено съдържание.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че при постановяване на обжалваната присъда е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Същото не може да бъде отстранено в това производство, поради което присъдата трябва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При него съдията-докладчик отново трябва да прецени (единствено) фактите описани в частната тъжба и ако счете, че в тях действително е описано някакво престъпление, да го квалифицира правно и се произнесе с присъда по това обвинение.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.335 ал.2 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 171 от 16.05.2018г., постановена по НЧХД № 171/2018г. от Районен съд - Русе, като

ВРЪЩА по делото, за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.