Р
Е Ш Е
Н И Е №260080
гр.Кюстендил, 14.04.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Е.Я СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина К.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№454/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.Е.А. ***, в качеството му на пълномощник
на Л.С.И. с ЕГН **********, К.Г.М. с ЕГН ********** и Н.Г.К. с ЕГН **********,
тримата с адрес ***, против решение №540 от 21.07.2020г. на Районен
съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Л.С.И., с ЕГН **********, К.Г.М.,
с ЕГН ********** и Н.Г.К., с ЕГН **********, тримата с адрес *** против Е.Р.В.,
с ЕГН ********** и Е. В.В., двамата с адрес *** иск по чл.108 от ЗС за
признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на част от поземлен имот с идентификатор №23282.16.58, с.Д., общ.Кюстендил по
КККР, одобрени със заповед №РД-18-507/20.02.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с площ на частта от 0.987 дка, находяща се по протежението на границата
между имоти с идентификатори 23282.16.55 и 23282.16.58 и осъждането им да
предадат на ищците владението върху тази част. Със същото решение съдът е
осъдил Л.С.И., К.Г.М. и Н.Г.К. да заплатят на Е.Р.В. деловодни разноски в
размер на 500 лева, а на Е.Р.В. и Е. В.В. деловодни разноски в размер общо на
534.20 лева.
Производството
по делото е било проведено и решението - постановено с участието на трети
лица-помагачи на страната на ответника-С.К.Р. и В.А.Р..
Решението се
обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е необосновано, като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства; че е тенденционно и
незаконосъобразно, като се претендира отмяната му и постановяване на акт по
същество, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло, а на ищците– да
се присъдят разноски. Твърди се, че по делото е бил събран голям обем от
доказателства – документи и заключения на вещи лица, на фона на който
изложените в решението съображения на първостепенния съд са окачествени като
бегли и повърхностни. Счита се, че по делото е било доказано, че след влизане в
сила на ЗСПЗЗ и ликвидацията на АПК наследодателят на ищците Г.Г.е владял явно
и спокойно наследствените фамилни земеделски имоти, сред които и овощната
градина в местността „****“ в землището на с.Д., с площ от 4.359 дка, като до
2013г. същият не е имал никакви спорове със съседите си, въпреки че по делото
се е установило, че още през 2003г. съседът му от север – В.Р. е поискал
трасиране на границите на имотите. През 2013г. Р. ***, че И. самоуправно е
завзел част от имота му и след проведено досъдебно и съдебно производство в
течение на четири години И. е бил оправдан с влязла в сила присъда. Сочи се, че
в хода на процеса И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния
имот, с който същият е отразен с площ от 3.538 дка, но се намира за неправилен
изводът на КнРС, че чрез този нотариален акт ищците доказвали анимус и корпус
за придобиване на имота именно в посочените в акта граници и площ. Според
жалбоподателите, за да направи тази преценка съдът е игнорирал данните по
делото, че в хода на воденото наказателно производство наследодателят им не се
е признал за виновен и е бил оправдан.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – Е.В. и Е. В., чрез пълнмопщника им
адв.И.С. от АК-Б., с пълномощно, приложено към отговора, са депозирали такъв.
Изразено е становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на решението на КнРС. Счита се, че жалбата е немотивирана и
недоказана, както и, че жалбоподателите умишлено премълчавали, че техният
наследодател е придобил/възстановил собствеността с решение на ПК
№23/03.07.1996г. върху имот в м.„****“ в землището на с.Д., с площ от 4.359 дка,
а в последствие с нотариален акт с №28, том II, дело №141/2013г. същият имот е посочен с площ от
3.358 дка. По делото не били въведени твърдения за владение на процесните 300
кв.м. или на 987 кв.м., според допуснатото изменение на иска, поради което и правилно
исковата претенция била отхвърлена. Счита се, че е неоснователно позоваването в
жалбата на оправдателната присъда, постановена спрямо Г. И., тъй като същата
нямала задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК, нито връзка с повдигнатия
спор по чл.108 от ЗС. Наред с посоченото се изтъква, че въззиваемите В. са
добросъвестни купувачи на имот с площ от 5.286 дка, като същите не са имали
поведение, засягащо правото на собственост на ищците. Излагат се аргументи за
обоснованост и мотивираност на изводите на районния съд, както и се възразява
срещу съдържащи се в жалбата лични нападки към постановилия обжалвания акт
съдия и отправени внушения. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Третите лица
– помагачи не са подали отговор на жалбата, не изразяват становище и в хода на
производството.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страни в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
оплакванията и оспорванията, направени от страните в жалбата и отговора, намира
следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил
е бил сезиран с предявен от Л.С.И., К.Г.М. и Н.Г.К., тримата от с.Д., иск срещу
Е.Р.В., с ЕГН ********** и Е. В.В., двамата с адрес ***. Ищците са сочили, че
са наследници на Г. К. И., починал на 03.04.2017г., който от своя страна е бил
наследник на И. П. Г., б.ж. на с.Д., на наследниците на който с решение на
ПК-Кюстендил с №23/03.07.1996г. е било възстановено правото на собственост в
реални граници върху имот, представляващ овощна градина от 4.359 дка, в
местността „****“ в землището на с.Д., масив 16, съставляващ имот с №016055.
Същите са посочили, че съседният от север на така възстановения имот, а именно
- имот с №016058, с площ от 4.989 дка се е владеел от В.А.Р., който се е
снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот №195 том I рег.№5077 д.№195/2002г. по описа на нотариус Б.А.
Според ищците, през 2013г. В.Р. започнал да предявява претенции, че Г.Г.самоуправно
е завзел площ от около 300 кв.м., представляваща ивица с площ от около 10 кв.м.
по протежение на границата между двата имота.По жалба на същия, било образувано
досъдебно производство срещу Г.Г.за престъпление по чл.321 НК в хода на което
се представил нотариален акт за поправка на нотариален акт с №147 том II, рег.№4126 дело №265/2012г. по описа на нотариус с
рег.№325 на Нот.Камара, в който площта на имота с №016058 вместо 4.989 дка да
се чете 5.286 дка. Ищците са твърдели, че по образуваното НОХД с №1352/2015г.
се установило, че В.Р. е осъществил презаснемане на имота си, а самото
производство приключило с оправдателна присъда за наследодателя им. Посочили
са, че през пролетта на 2017г. В.Р. продал имота на Е. Р.В., като при извършен
в последствие въвод във владение и трасиране северната граница на имота на
ищците била преместена на юг по цялата дължина с около 11-12 метра, а площта
обхващала един ред от 12 черешови дървета. С тези твърдения ищците претендирали
да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че първите са
собственици на около 300 кв.м., находящи се по цялата северна граница на имота
им, с ширина около 11-12 метра и да бъдат осъдени ответниците да им предадат
владението върху тази част. В течение на производството по делото, по реда на
чл.214 от ГПК, е било допуснато увеличение на площта, предмет на предявения
иск, а именно – 987 кв.м., изчертани на скица към заключение на в.л.инж.Д.Х..
Ответниците
са поддържали теза за неоснователност на иска, като са се позовавали на факта,
че са купувачи на имота с идентификатор 23282.16.58, имот с №016058 по КВС, с
площ от 5.286 дка, трасирали са го и го владеят в границите, материализирани на
място. Ответниците В. са привлекли като трети лица-помагачи продавачите по
договора – В.Р. и С.Р..
От приетите
в хода на производството по делото пред първоинстанционния съд доказателства –
документи, заключения по съдебно-технически експертизи и свидетелски показания,
е установено, че на наследниците на И. П. Г., б.ж. на
с.Д., с решение на ПК-К. с №23 от 03.07.1996г. е било възстановено правото на
собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху имоти, сред
които и имот, представляващ овощна градина от 4.359 дка, седма категория,
местност „****“, имот с №016055 по картата на землището, с граници и съседи:
имот с №016058, имот с №016054, имот с №016053, имот с №000001 и имот с
№016059, като към решението е била приложена скица на имота, неразделна част от
административния акт. Установено е още, че наследодателят на ищците –Г. К. И. е
един от наследниците по закон на И. П. Г., а Г.Г.е починал на 03.04.2017г. и е
оставил за свои наследници ищците по делото.
Изяснено е,
че така възстановеният имот с №016055 на север граничи с имот с №016058, който
е бил възстановен на наследиците на Й.А.Р.и е бил с площ от 4.989 дка. За същия
имот с така посочената площ В.А.Р. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот с №195, том I, дело №195/2002г. по описа на нотариус Д.С. с
рег.№146 на Нотариалната камара от 31.10.2002г.
Според
служебна бележка от дата 12.04.2003г., издадена от ЕТ „К. А. *** на В.А.Р.,
през 2003г. по искане на собствениците на имотите в масив 16 в землището на с.Д.
е било извършено презаснемане на границите на имотите, в следствие на което
имот с №16058 от 4.989 дка е станал на 5.286 дка. Била е извършена частична
преработка в масив 16, в резултат на която имотът с №016058 е бил отразен с
площ от 5.286 дка, а с нотариален акт за поправка на нотариален акт за
собственост на недвижим имот с №147 том II, дело №265/2012г. е допусната поправка на площта на
имота по нотариален акт за собственост на недвижим имот с №195, том I, дело №195/2002г., която вместо 4.989 дка да се чете
5.286 дка.
Установено е,
че в следствие на същата частична преработка на масив 16, площта на имота с
№016055 от 4.359 дка е била променена на 3.538 дка. С нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давност с №28, том II дело №141/2013г. по описа на нотариус Н.М. с рег.№566
на Нотариалната камара, Г. К. И., на основание наследство от И.Г. и давностно
владение бил признат за собственик на няколко имота, сред които и поземления
имот с №016055 в землището на с.Д., местността „****“, с площ от 3.538дка.
Със заповед
№РД-18-507/20.02.2018г. за землището на с.Д. е била одобрена кадастралната
карта, като данните от КВС са мигрирани в системата на кадастъра без изменение
на тяхната конфигурация и характеристики, като имота по КВС с №016055 е отразен
като ПИ с идентификатор 23282.16.55 и площ от 3558 кв.м., а имота по КВС с
№016058 – като ПИ с идентификатор №23282.16.58 с площ от 5288 кв.м.
Вещото лице
инж.Л.В. в приетото заключение с вх.№22276/11.10.2019г., след трасиране на
място е установило, че имот 015058 навлиза в имот 016055 с площ от 845 кв.м.,
които е изчертало на приложена към заключението скица.
В заключение
с вх.№25422/18.11.2019г. на в.л.инж.Д.Х., след извършено обозначаване и
геодезическо заснемане на границата между двата поземлени имота с №23282.16.55
и 23282.16.58 по Кадастралната карта, съотносима към тази, отразена в КВС за
периода от 2003г. до 2018г. и границата между имоти с номера 55 и 58,
съответстваща на имотната граница между същите в периода от 1996г. до 2003г., е
установено, че през 2003г. е настъпило изменение в КВС относно площите и
границите на имоти с №№016055 и 016058, за която промяна липсва
легализираща изискуема от закона
съпътстваща документация за необходимост и осъществяване на мероприятия относно
преработка на влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващите
или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи. От това
вещото лице е обосновало извод, че не е била налице предпоставка и законово
основание за извършената преработка на картата на възстановената собственост.
Вещото лице е посочило, че площта на имот с №016055 по КВС за периода от 1996г.
до 2003г. е била 4355 кв.м., а на имот с №016058 – 4986 кв.м., като площите са
определени графично и несъответствието с тези, описани в решенията за
възстановяване са в допустимите норми. Според направената преработка на КВС
през 2003г. от имот с №016055 е отнета площ от 987 кв.м., придадена към имот с
№016058, като през 2018г. данните от КВС в този им вид са мигрирани към
Кадастъра. В съответствие с тези констатации, вещото лице инж.Х. е установило
при извършеното заснемане, че навлизането в имота е с площ от 987 кв.м., които
е изчертало на приложена към заключението скица.
В
допълнително заключение, изготвено от същия експерт, което е с
вх.№27370/09.12.2019г. е установено, че площта от 987 кв.м. включва три реда
черешови насаждения, с общо 27 дървета – 9 от един ред, с общо 13 броя, 15 от
втори ред и 3 от трети ред с общо 15 броя, доколкото дърветата са засадени в
съответствие с характера на терена, а не спрямо имотните граници.
По делото са
били приети и документи – становище с изх.№РД-04-1817/13.08.2012г. на ОД
„Земеделие“ – Кюстендил, адресирано до Областния управител на Област с
административен център гр.Кюстендил и писмо от заместник-министъра на
земеделието и храните, адресирано до директора на ОД „Земеделие“ –Кюстендил, с
копие до Г. И., според които за извършената преработка в масив 16 в землището
на с.Д. през 2002г. няма издавана заповед по §31 от ПЗР на ЗСПЗЗ или по чл.17
ал.8 от ЗСПЗЗ, а на наследниците на И.Г. не е било връчвано ново решение по
чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ с данни от коригирания план, въпреки че в базата данни
в ОЗС - Кюстендил фигурирало и решение за възстановяване правото на собственост
на гореописания имот под същия номер и същата дата, като площта била променена
на 3.538 дка. Изразено е становище, че са извършени неправомерни действия от
служители на бившата ПК – Кюстендил и е било разпоредено извършване на проверка
по случая.
При така
установените факти, възприети и от районния съд като конкретна фактическа
обстановка, описана в атакуваното решение, КнРС е намерил иска за неоснователен
и го е отхвърлил изцяло, аргументирайки извода си най-общо със следното:
Тъй като Г.Г.не
бил единствен наследник на И.Г., на наследниците на когото било възстановено
правото на собственост върху имота с №016055, то се установявало, че И. е
станал собственик на имот с характеристиките, описани в изготвения в
производството по чл.587 ал.2 от ГПК нотариален акт по обстоятелствена
проверка, относно който е заявил и доказал пред нотариуса, че в продължение на
10 години е владял и придобил по давност и това е имот с площ от 3.538 дка.
Съдът е посочил, че ищците, като наследници на Г. И., са установили, че са
собственици именно на такъв имот, понастоящем заснет по КККР и, че същите го
владеят в притежаваната от наследодателя им площ от 3.538 дка, относно която
последният доказал елементите на придобивната давност. Според КнРС, ищците
неоснователно претендират права по реституциоинно решение на ПК-Кюстендил за
имот с площ от 4.359 дка, поради което е счел, че установените да са били
извършени нарушения в хода а реституционната процедура са без значение, тъй
като намерението за своене на наследодателя им е касаело имот с площ от 3.538
дка. Съдът е посочил още, че от заключението на в.л.Х. и приложената към него
скица се установявало наличие на известно навлизане в имота на ищците и по
границите, съобразно кадастралната карта, но е приел, че по делото липсват
доказателства за размера на това навлизане, поради което предявеният иск е
отхвърлен изцяло.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
При
проверката относно правилността на решението, въззивният съд намира, че
обжалваният акт на РС-Кюстендил е правилен и като такъв следва да се потвърди,
поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена
исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищците да са
собственици на процесния имот; 2) ответниците да владят имота и 3) владението
върху имота да е лишено от правно основание. В тежест на ищците е да докажат
осъществяването на първите две от горепосочените предпоставки, а на ответниците
– третата.
Ищците, след
допуснато изменение на исковата им претенция, твърдят да са собственици на 987
кв.м. от имота на ответниците – ПИ с идентификатор 23282.16.58, които погрешно,
неправилно са били заснети като част от последния имот, вместо, като част от
собствения им ПИ с идентификатор с №23282.16.55. Излагат съображения, че е била
направена преработка на КВС относно двата имота - с №016058 и с №016055, без да
са били налице основанията за това.
Ищците преди
всички трябва да установят твърдяното от тях основание за придобиване на
правото на собственост. Л.И., К.М. и Н.К. сочат, че са собственици на ПИ
23282.16.55, чиито пространствени предели неправилно са били заснети, по силата
на наследствено правоприемство от Г. И., който от своя страна е бил собственик
на основание земеделска реституция и давностно владение.
Съдът
споделя обоснования в решението на КнРС извод, че ищците не доказват правото си
на собственост на имот с площ, надхвърляща тази от 3.538 дка, за която
наследодателят им се е снабдил с нотариален акт, издаден по обстоятелствена
проверка. И. е притежавал идеални части от правото на собственост върху
възстановения с решението на ПК-Кюстендил имот 016055, като последният е бил
съсобствен между наследниците на И.Г.. Твърди се, че Г.И. е установил
фактическа власт върху имота, с намерение за своене и е владял същия, в
резултат на което го е придобил по давност, за което е бил съставен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност с №28,
том II дело №141/2013г. по описа на нотариус
Н.М. с рег.№566 на Нотариалната камара. Г.И. е участник в инициираното от него
нотариално производство по чл.587 ал.2 и ал.3 от ГПК, в хипотезата, в която
като собственик няма надлежни писмени доказателства за своето право (по арг. от
ал.1) и същият е заявил пред нотариуса,
че е владял имот с площ от 3.538 дка, като е посочил и доказателства за това,
според изискването на ал.2. следователно, аргументиран се явява изводът на
районния съд, че към датата на съставяне на нотариалния акт – 12.04.2013г., Г.И.
е придобил собствеността върху овощна градина в м.„****“ в землището на с.Д.,
съставляваща поземлен имот 016055, с площ от 3.538 дка. Дори след 2013г. Г.И.,
а след смъртта му през 2017г. – неговите наследници, да са завладяли с
намерение за своене по-голяма от признатата с нотариалния акт площ, то към
настоящия момент 10-годишният давностен срок не е изтекъл.
Във връзка с
оплакванията в жалбата следва да се посочи, че категорични доказателства за
твърдението, че над признатите 3.538 дка наследодателят на ищците е владял още
987 кв.м. по делото липсват. Всъщност, несъмнени доказателства за това каква
площ същият е владял няма. Ако въпросната площ се прибави към признатата с
нотариалния акт се получава сбор от 4.525 дка, който надхвърля с около 200
кв.м. площта на имота по решение на ПК. Ако се приеме, че над площта от 3.538
дка И. е владял и площ от 238 кв.м., за които В.Р. е подал сигнал до
прокуратурата, отново не може да се формулира някакъв обоснован извод, тъй като
не е ясно колко време е продължила тази фактическа власт, нито пък въпросната
площ по някакъв начин е индивидуализирана по делото. Свидетелят С. сочи, че
отнетата площ с била с ширина 6-7 метра по протежение на границата и е
включвала цял един ред от череши. Или – при дължимото главно и пълно доказване,
което следва да проведат ищците, не може да се заключи, че по силата на
наследяване, земеделска реституция и давност, същите са собственици на
процесните 987 кв.м.
С оглед на
поддържаните основания за правото на собственост не може да се формират изводи
в полза на ищците, основани на базата на установените нередности при изменение
на КВС, данните от която са били пренесени в КККР.
Останалите
оплаквания във въззивната жалба са неотносими към предмета на спора, като от
процесуалното поведение на Г.И. по време на висящото наказателно производство,
респ. от отражението, което е имало същото върху здравето му, не може да се
направят изводи, касаещи основателността на иска.
Предвид горното, правилен и обоснован е изводът на районния съд, че
исковата претенция по чл.108 от ЗС, предполагаща на първо място установяване,
че ищците са собственици на спорната площ, се явява недоказана и подлежи на
отхвърляне.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Кюстендил, с оглед постановения резултат, е правилно и в
частта относно разпределението на отговорността за разноски.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, направените от
жалбоподателите разноски остават за тяхна сметка.
Въззиваемите В. са доказали, че са сторили разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева, които са заплатили, поради което същите
следва да се възложат в тежест на въззивниците.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло решение №540 от 21.07.2020г. на
Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на същия съд.
О С Ъ Ж Д А Л.С.И. с ЕГН
**********, К.Г.М. с ЕГН ********** и Н.Г.К. с ЕГН **********, тримата с адрес ***,
да заплатят на Е.Р.В., с ЕГН ********** и Е. В.В., двамата с адрес ***, сумата от 600.00 лева (шестстотин
лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява с участието на трети лица-помагачи на страната
на Е.В. и Е. В., а именно - С.К.Р. и В.А.Р..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.