Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
27.09.2016
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети септември
, две хиляди и шестнадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
СЕКРЕТАР:М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия
Веселин Петричев а.н.х.дело № 351 по описа за
2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Н.Х.Н.
*** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.
Г. П.-АК-гр.Пазарджик е обжалвал наказателно постановление № 15-0367-000040 от 12.03.2015г. година на Началника на Група
към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград с молба същото да бъде отменено,като е
отбелязал че не е извършил
нарушението,за което е санкциониран ,допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила-нарушение на чл.42,ал.1,т.3,предл.2
и чл.57 ,ал.1,т.51предл.второ от ЗАНН,тъй като не е отразено точното място и
час на извършване на административното нарушение,описателната част е
непълна,тъй като не е посочено по кой ред-административен или съдебен ред е
лишен от право на управление,има несъответствие между посочената за нарушена
правна норма в акта за нарушение и в самото НП,като за посочената такава по
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП липсва конкретизация с оглед на съдържащите се в нея
две предложения,като освен това в наказателното постановление не е посочен
акта,с който е лишен от право да управлява МПС,т.е същото е издадено в
нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН;неправилно е приложен закона с оглед на
посочената квалификация по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП,като нарушението според него
е по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,поради липса на изначална правоспособност,като се
сочат и други доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили
правото му на защита,както и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН.По отношение на останалите нарушения,се сочи за липса на съставомерност за това по чл.147 от ЗДвП с оглед на субекта
на отговорност,и за недоказаност на останалите две нарушения по чл.139 ал.1 т.1
и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на Н. адв.В. П.,който по изложените в
нея съображения моли за отмяна на атакуваното НП,като ангажира и представя
писмени доказателства.
Представител на ответника РУП
Велинград не се явява,като в писмено Становище началника на посоченото РУП
сочи,че жалбата е неоснователна и необоснована – водача е извършил адм. нарушение по чл. 177,ал.1,т.1,185,183 ал.3 т.7 и
чл.183 ал.4 т.5 от ЗДвП;акта е редовно
съставен и има доказателствена сила до доказване на противното и наказващият орган е изпълнил задълженията
по чл. 52,ал.4 и чл. 53,ал.1 от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2015г. година,е съставен АУАН на жалбоподателя Н.Н. ***,за това че на същата дата в около 12,05 часа в гр.Велинград,на път Втори клас № ІІ-84,м.
4-ти км., е управлявал товарен автомобил
марка “ДАФ-АЕ-45”, с рег.№ С*****,собственост на М.Я. от гр.Ботевград ,като извършва следните нарушения –
управлява МПС,след като е отнето СУМПС,МПС няма ГТП за 2015г.,МПС е технически
неизправно-спукано предно обзорно стъкло ,износени до гладкост предни гуми . В АУАН е отбелязано,че водача е нарушил
чл.150,147 ал.1 и 139 ал.1 т.1 от ЗДвП
.Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление,в което нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.150 на ЗДвП
и на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП на
Н.Н. е наложено адм.
наказание глоба в размер на 300 лева,за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лева на основание чл.185,за това по чл.139 ал.1
т.1 ,глоба в размер на 30 лева на основание чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП и за
последното глоба в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.5 пр.1 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя Т.М. ***, се установи,че жалбоподателят е спрян за проверка в
гр.Велинград, на 4 –ти км.,управлявайки товарен автомобил,при която не е представил СУ на МПС – но при направена
справка от ОДЧ в масивите на МВР се установило,че му е отнето свидетелството
за управление на МПС.Също така при проверката се е установило,че превозното
средство не е било минало на годишен технически преглед,както и че предните
гуми са били износени до гладкост,поради което не е било възможно и да бъдат
измерени.По отношение на констатираното с акта нарушение за спукано предно
обзорно стъкло свид.М. не взема отношение в
показанията си,но пък сочи,че при проверката водача Н. не е представил талона
за автомобила,каквато констатация за нарушение липсва в приложения акт за
нарушение.
От страна на защитата по
делото са представени жалба от Н.Н. *** против
заповед №70120 от 2014г. за прилагане на принудителна административна
мярка,издадена от Началника на сектор “Пътна полиция при ОДМВР” Бургас с която
е отнето правото му на управление,както и призовка за с.з.,протокол от
деловодната програма на АС Бургас ,сочещ на висящност
на производството по тази заповед.
С оглед на горното съдът
счита,че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а
ж е н а като се ОТМЕНИ наказателно
постановление № 15-0367-000040 от 12.03.2015г. година на Началника на Група при ОДМВР
Пазарджик,РУ Велинград,в частта, с която на жалбоподателя Н.Х.Н. *** , са
наложени административни наказания на
основание чл. 177,ал.1,т.1 от
ЗДвП - г л о б а
300 лева,за нарушение на чл.
177,ал.1,т.1 от ЗДвП, глоба в размер на
20 лева ,за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП
на основание чл.185,и глоба в размер на 30 лева за нарушението по чл.139
ал.1 т.1 , на основание чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП ,тъй като по време на
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения:
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено при нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.5,пр.1 от ЗАНН,тъй като липсва описание на нарушението –
посочено е ,че водача управлява МПС,след като СУ му е било отнето,но състава на
чл.177 ал.1 т.1 посочен в НП сочи на друга хипотеза,а именно да е бил лишен от
това право по съдебен или административен ред,,но не е конкретизирано дали е
лишен по административен ред или по съдебен ред,като не е конкретизиран и акта,с
който е бил лишен от право да управлява МПС,посочената като доказателство и
оспорена пред Административен съд гр.Бургас заповед по реда на чл.174 т.4 от ЗДвП.
- Допуснато е и нарушение при приложението на
материалния закон и в тази насока следва да се отбележи и
обстоятелството,че при така отразената като описателна част обстановка касаеща
деятелността на констатираното административно нарушение приложимата в случая
правна норма е тази по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП , а не посочената по т.1 от
закона т.е. наложената санкция е по норма несъотносима
за конкретното извършеното от страна на жалбоподателя.Констатираните
процесуални нарушения са изводими от постоянната практика на съдилищата,касаеща
приложението на принципа за идентичност на описателната част на нарушението с
неговата цифрова идентификация ,определяща приложимостта на съответната
материално правна норма.
Поради изложеното до тук е нарушено
правото на защита на жалбоподателя,тъй като той не е бил в състояние да научи
точно за какво нарушение на правилата за движение по пътищата е
санкциониран.Нарушен принципа за адекватна правна защита и на участие в
производствата по установяване на нарушението и налагане на наказанието,което
опорочава принципа на законност на тези производства.Допуснатите съществени
процесуални нарушения налагат отмяната на постановеното от страна на наказващия
орган НП в тази му част,без спора да се разглежда по същество респ. да се
изследват и анализират доказателствата по делото,касаещи авторството и
виновността на нарушителя.
По отношение на второто
административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП следва да се отбележи,че
субект на носене и търсене на административно наказателна отговорност и според
нормата и постоянната практика на съдилищата е само собственика на автомобила,а
в конкретния случай това не е бил жалбоподателя Н..Следва да отпадне и отговорността
за нарушението посочено в акта касаещо обвинението за спукано предно обзорно
стъкло,тъй като в своите показания свид.М. не сочи за
извършено такова административно нарушение,нещо повече свидетелствува за
нарушение свързано с непредставен талон на автомобила,което не е било отразено
в описателната част на съставения акт за нарушение.
В останалата част НП следва
да бъде потвърдено,досежно санкцията по чл.183 ал.4 т.5
пр.1 от ЗДвП,тъй като се установи по безспорен начин,че водача е управлявал
автомобил с износени до гладкост предни гуми,няма данни,за обратното твърдение
на защитата на жалбоподателя,че гумите не са били износени,нещо повече свид.М. сочи,че гумите не са могли да бъдат измерени поради
обстоятелството,че са били гладки т.е. без никакъв грайфер по тях.За това
нарушение наказващия орган правилно е определи съответната нарушена правна
норма и санкцията е ответна и на предвидения за това административно
наказателен състав,като и поради фиксирания си размер,санкцията е определян в
пределите на преценка на наказващия орган по чл.27 от ЗАНН.
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О т м е н я в а наказателно постановление № 15-0367-000040 от 12.03.2015г. година на Началника на група при ОДМВР
Пазарджик,РУ ВЕЛИНГРАД, в частта,с която на Н.Х.Н. *** с ЕГН-**********,със
съдебен адрес ***,чрез адв.В. Г. П.-АК-гр.Пазарджик, са
наложени административни наказания- г л о б а
в размер на 300 /триста / лева ,
на основание чл.177, ал.1,т 1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП,глоба в размер на 20 лева,на основание чл.185
от ЗДвП,за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 30 лева на
основание чл.183 ал.3 т.7 от ЗДвП,за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП,като
в останалата част ,ПОТВЪРЖДАВА НП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава дванадесета от Административно
- процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :