№ 1388
гр. Варна, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20243100501832 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
въззивна жалба а вх.№ 63594/06.08.2024 г., подадена от С. Н. Д., ЕГН **********, чрез
адв. А. Д.- САК, срещу Решение № 2818/23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2818/2024 г.
на РС – Варна, 16-ти съдебен състав, с което е отхвърлен предявения иск от С. Н. Д., с ЕГН
**********, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, срещу "ВИВА КРЕДИТ"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1324, р-н Люлин,
ж.к. Люлин 7, бул./ул. Джавахарлал Неру № 28, представлявано от С. П. П., с ЕГН:
**********, за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата в размер от 134 лева,
представлява недължима платена лихва по договор за паричен заем Standard 14 №58880522
от 12.12.2022год.,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата ,на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Въззивикът излага доводи за неправилност на обжалваното решение. Възразява, като
изразява несъгласие с направения извод на първоинстанционния съд относно предявения иск
по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.В тази насока сочи, че мотивите на първоинстанционния съд не са
съобразени с начина, по който е заявена исковата претенция. Изразява се недоволство, като
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като неоснователен, тъй
като ищцата не е установила, че претендираната сума от 134 лева, представлява недължимо
платена лихва по недействителен договор. Счита се, че сумата по заявената искова
претенция, когато договора е обявен за недействителен , подлежи на връщане, като
недължимо платено без значение за какво би могло да се дължи. Доразвива тезата си, като
подчертава, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД, ищеца е
следвало да докаже единствено предаване на сумата, размера и причинната връзка, а не дали
надплатената сума представлява лихва или друг разход по кредита. Поддържа се и
наведените в исковата молба аргументи относно недействителността на договора. Иска се
първоинстанционното Решение да бъде отменено изцяло, а предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД да бъде уважен. Претендират се разноски, както и такива за
адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1вр.ал.2 ЗАдв с размер на 480 лева с ДДС.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпила
1
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител, депозира молба, с която поддържа въззивната
жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява, оспорва въззивната
жалба, прави възражение за прекомерност.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази
следното:
В исковата молба ищеца С. Н. Д., ЕГН **********,твърди че на 12.12.2022 г.
между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ" АД (договорът е сключен с „ ВИВА КРЕДИТ" ООД,
което дружество е праводател на „ВИВА КРЕДИТ" АД) е сключен Договор за паричен заем
Standard 14 № 5880522. Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят се задължава да предаде в
собственост на Заемателя сумата от 500.00лв., а Заемателят се задължава да върне същата на
Заемодателя, при следните условия: Размер на погасителна вноска в лева 45.69, в която са
включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; Срок на
заема: 36 седмици; Брой вноски: 18;Датите на плащане на всяка от погасителните вноски,
последователно са:03.04.2022, 09.01.2023, 23.01.2023, 06.02.2023, 20.02.2023, 06.03.2023,
20.03.2023, 17.04.2023, 01.05.2023, 15.05.2023, 29.05.2023, 12.06.2023, 26.06.2023, 10.07.2023,
24.07.2023, 07.08.2023, 21.08.2023;Фиксиран годишен лихвен процент по заема -
40.32%;Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11%;Общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 822.42 лв. като
същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети
предвид посочените допускания в т.8.;Годишен процент на разходите на заема: 49.39 %. С
подписването на този договор, Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена
сума. Съгласно чл. 1, ал.2 - 4 от Договора (2) Заемателят е заявил, че преди подписване на
настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което
обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от
Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем в размер 245.52 лева. С подписване на настоящия договор, страните са уговорили
таксата по горната алинея да се заплати от Заемателя разсрочено като се раздели на равни
части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Договора Заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да
предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този
договор, а именно: Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка
от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов
договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ Банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора Страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи
неустойка в размер на 163.62 лева. Страните са уговорили, неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 3, ал. 1, т.4,
като в този случай дължимата вноска е в размер на 54.78 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 986.04 лева. Видно от представената по делото платежна
бележка, ищцата е заплатила сума в размер от 634 лева по процесния Договор. Сочи, че
договор за паричен заем Standard 14 № 5880522 е недействителен на основание чл. 22 във вр.
с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че таксата за експресно разглеждане на документи не
е посочена като включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. В тази
връзка сочи, че е налице е пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима
сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Прави се
2
извод, че това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. В
заключение сочи, че таксата за експресно разглеждане на документите се явява скрито
възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включи в ГПР. В случая
това не е направено, поради което е налице неправилно посочен ГПР. Твърди се още, че в
договора изрично е посочено, че изборът и закупуването гарант/поръчител не е включено
като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че
клаузата на чл. 5 ал.1 от договора възлага в тежест на ищеца в тридневен срок от усвояване
на сумата по договора да предостави на ответника обезпечение по кредита, изразяваща се в
поръчителство, както и че изпълнението на това задължение в тридневен срок е на практика
невъзможно По отношение на втората опция - да се предостави банкова гаранция в
тридневен срок от сключването на договора са неосъществими предвид обстоятелството, че
се търси паричен кредит в сравнително нисък размер (500 лева). Твърди се още, че
кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по
кредита и към ГПР, което е заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК., а тази неустойка,
представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде
включено в годишния процент на разходите. В заключение счита, че с оглед на
неизпълнимостта на задълженията на ищецът по чл.5 ал.1 от процесният договор,
предвидената в чл.5 ал.2 от Договора неустойка се явява скрито възнаграждение за
ответното дружество, което трябва да бъде включено в ГПР, доколкото се явява общ разход
по кредит и същото представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Счита, че на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1,
предложение първо ЗЗД, за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен
заем Standard 14 № 5880522, тъй като изключването на упоменатата такса от ГПР и
уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не
представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР. В допълнение на
гореизложеното, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.
26, ал. 4 ЗЗД счита за недействителна клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем
Standard 14 № 5880522, поради това, че изискването за предоставяне на обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора - главница и
лихви /чл. 5, ал. 1 от Договора/, съдържа множество изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в
който следва да се предоставят - тридневен срок от усвояване на сумата по Договора, на
практика правят задължението неизпълнимо. Счита, че основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер.
Посочва, че към датата на сключване на договора - 12.12.2022 г., основният лихвен процент е
1. 30 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 11. 30 %, т. е. уговореният в
договора за потребителски кредит годишен лихвен процент надвишава три пъти законната
лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 40.32 %
годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата на чл.
3, ал. 1, т. 5 от Договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, а от своя
страна накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез
с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Посочва, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В тази насока, се твърди, че чистата стойност на
кредита възлиза на 500 лв., а заплатената сума към момента на предявяване на иска сума в
размер на 634 лева.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителния директор С. П. П., правоприемник на „ВИВА
КРЕДИТ" ООД, ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба. Прави възражение за
редовността на исковата молба, на основание чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като е
3
налице несъответствие между петитума и фактите, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба. Също така, моли съда да има предвид, че с исковата молба ищецът заявява в
произволен ред няколко основания, поради които счита както процесния договор за кредит
за нищожен, така и отделни негови клаузи - за неустойка, такса експресно разглеждане и
възнаградителна лихва, без обаче да посочи дали същите са заявени в условията на
евентуалност, както и поредността, в която да бъдат разгледани. По отношение на иска и
твърденията на ищцата, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, поради неспазване на част от изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. В Чл.11, ал.1, т.
10 от ЗПК, твърди, че законодателят е предвидил изискването за посочване на годишния
процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в случая е спазено.
Посочени са фиксирания годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на всички
плащания по договора /главница и възнаградителна лихва с включена такса експресно
разглеждане на документи/.Твърди се, че са посочени и допусканията, при които този ГПР се
изчислява. Посочва, че ГПР се формира от възнаградителната лихва, уговорена като
фиксиран лихвен процент в договора. Що се касае до твърденията на ищцата, че таксата за
експресно разглеждане следва да се включи при калкулацията на ГПР и че поради
невключването й посоченият в Договора ГПР не бил действителен, подчертава, че при
изчисляване на ГПР чл.19, ал.3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при
неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Счита, че уговорената
такса за експресно разглеждане не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение
на ГПР. Твърди още, че , размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин - чрез посочване на реда и начина на
изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. В тази насока,
счита, че към момента, в който договорът е сключен, не се установява да се дължи
предвидената в договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при
неизпълнение на посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора.
Сочи, че клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от чл.1, ал.2 от Договора за
паричен заем, като услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна
услуга, следователно на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от
ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
Твърди се, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Сочи се, че съгласно разпоредбата
на чл.5 от Договора, ищцата се е съгласила и задължила в срок до три дни от подписването
му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него, като за кредитора не
съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. Твърди, се че
дружеството не е принудило ищцата да сключи договор за заем, съответно условията по него
не са й наложени, а самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелала да сключи
договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Отбелязва, че всеки
заемател по договор за потребителски кредит разполага с гарантираната от чл. 29 от ЗПК
възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищцата също е била
информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. Възразява се и срещу твърдението, че
уговорената с чл.5, ал. 2 от Договора неустойка представлявала скрито възнаграждение,
поради което следвало да се включи при калкулацията на ГПР. Твърди се, че релевираните
аргументи за нищожност са неоснователни. Дори да се приеме обратното, то евентуално
нищожен ще е размерът на неустойката, а не самата договорна клауза, която предвижда
отговорност при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. По
отношение твърдението на ищеца, че в процесния договор не е посочено кой разходи са
включени в ГПР и кой разход какъв процент формира, сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се
изчислява ГПР, както и че същата не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено
да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания се
използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. В
тази насока счита, доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане
по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се
прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе
4
си не е от естество да обоснове нарушение при изчисляване на клаузата, уреждаща ГПР.
Твърди се, че от посочения размер на ГПР в договора е видно, че не е нарушена
предвидената забраната ,както и липса на нарушение и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото
размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. По отношение твърденията на ищеца за недействителност на клаузата на чл.1, ал.З
от процесния договор за паричен заем, на правно основание чл.10, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5
от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, твърди, че същите са неоснователните,
доколкото посочената такса е дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане
на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни, а на практика услугата по
експресно разглеждане се извършва преди сключване на договора за кредит, следователно
посочената такса не може да се разглежда като такава по управлението или усвояването на
кредита. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане представлява цената на
предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и
поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от
ЗЗД. Доколкото и съобразно чл.1, ал.2 от Договора, услугата по експресно разглеждане на
документи е за допълнителна услуга, която клиентът доброволно е избрал дали да се
възползва от нея, то поради стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване
на ГПР по договора (чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК). По
отношение твърдението на ищеца за недействителност на клаузата, обективирана в чл.5, ал.2
от процесния договор, на основание чл.2б, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26,
ал.4 от ЗЗД. посочва, че уговорената неустойка накърняване на добрите нрави, преценката за
основателността й следва да бъде направено чрез комплексно изследване не само на
съдържанието на съответната договорна клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Посочва, че дори
и се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер, като несподеля
ищцовата теза, че процесната неустойка е загубила присъщата й обезщетителна функция, не
кореспондира с вредите от неизпълнението, поради което води до скрито оскъпяване на
кредита в ущърб. Твърди се , че дружеството действително е поело значителен риск, че при
евентуално неизпълнение отстрана на заемателя, то няма да може да събере дължимото си
вземане. С цел опазване на законния си интерес, „Вива Кредит" АД трябва да направи
всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него кредити, като
естествено това се постига чрез включването на съответните договорни клаузи, с които
потребителите са предварително запознати съобразно законовите изисквания. Неустойката е
предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни
задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което
тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не
би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне
на обезпечение и неустойка за изпълнение. Поемайки поголям риск, кредиторът има
правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че
потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага
подписа си под тях. Доверителят ми счита за превратна, че потребителят е бил поставен в
понеблагоприятно положение. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-
дневен срок от сключването на Договора, той е можел да забави сключването му до момента,
в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни правоотношения
с ответника. Дружеството не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно
условията по него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е
пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. На
пазара на бързи кредити работят над 100 финансови институции, в никакъв случай
дружеството не е наложило на ищеца да се възползва от неговите услуги. Кредиторът не е
монополист, за да налага задължително на потребителите да се ползват от неговите услуги.
Договорът се сключва при индивидуални условия, а не при общи такива, а непредоставянето
на обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее събере сумата
по предоставения от него кредит, още повече, че това е основният му предмет на търговска
5
дейност, следователно и източник на приходи. Възразява се и срещу твърденията на
ищцовата страна, че поставянето на изискване за осигуряване на лично обезпечение
(поръчителство) противоречи на целта на Директива 2008/48 и в частност на предвидените в
нея задължения на кредитора преди сключване на договора за кредит да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя. Счита се , че дружеството е изпълнило задължението
си по директивата и чл. 16 от ЗПК да оцени кредитоспособността на ищеца преди сключване
на Договора, която оценка се прави при разглеждане на заявката за кредит. В тази връзка
твърдението, че изискването на лично обезпечение, което ищецът бил в невъзможност да
изпълни, водело до самопричиняване на неблагоприятни последици за Дружеството,
представлява недобросъвестен опит на ищеца да се освободи от задължения по Договора.
Възразява се и по отношение твърденията на ищеца за недействителност на клаузата на чл.3,
ал.1, т.5 от процесния договор за паричен заем, на правно основание чл.26, ал.1, предл.
първо и второ от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД, тъй като ЗПК не въвежда лимит на
възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото
ограничение на закона е предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази насока счита, че при
съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ, към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР в конкретния случай
не надвишава 50%, т. е. е в рамките на допустимата в закона граница. Във връзка с горното
твърди, че договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора/в случая
небанкова институция/ да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума, съобразно
уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по кредита. С оглед на
прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено
от повелителните норми на закона и добрите нрави. Твърди се още, че не е налице
противоречие с добрите нрави, а договорената възнаградителна лихва не може да се счете за
прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване на кредитора, доколкото,
договорната лихва представлява цената, която потребителят заплаща на кредитора за това,
че ползва неговите парични средства. Именно това прави лихвата възнаградителна, а не
наказателна, поради което се дължи така, както е уговорена. По тези съображения се твърди,
че ЗПК не предвижда законово ограничение на лихвата по кредита, което ограничение би
било негативно за самите потребители.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да
бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269
от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в
пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки,
поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира
жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил предявен от ищцата С. Н. Д. ЕГН
********** за осъждане на ответника "Вива кредит" АД да й върне сумата от 134 лева -
недължимо заплатена лихва по договор за паричен заем " Standard 14" № 588052 от
12.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата.
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и от представени по
делото писмените доказателства се установява , че между ищцата, в качеството й на
6
кредитополучател, и ответното дружество, като кредитодател, е бил сключен договор за
паричен заем, съгласно който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 500 лв. за срок
от 36 седмици, при посочени в договора годишен лихвен процент- 40, 32%, годишен
процент на разходите- 49, 39%. Съгласно чл. 1, ал. 2-4 от Договора заемателят дължи такса
за експресно разглеждане на заявката за паричен заем и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 245.22 лева, която се разделя на равни
части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
договора заемателят се е задължил в 3- дневен срок от усвояването на сумата по договора да
предостави на заемодателя обезпечение- поръчител- физическо лице, което да отговаря на
посочени в Договора условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение
на посоченото задължение за предоставяне на обезпечението посочени в чл.5,ал.1
заемателят дължи неустойка в размер на 163,62лева, която да се разсрочи и заплаща на
равни части към всяка погасителните вноски по кредита. Видно от представената справка
по погасителен план по договора за паричен заем ищцата е заплатила на 31.10.2023г. сума в
размер на 634.00 лева, от която сума 190 лева за погасени начислени разходи за събиране на
просрочни вземания, със сумата 438.24 лева за погасени вноски от № 1 до № 8 изцяло и със
сумата от 5.76 лева е частично погасена вноска № 9.
При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,т. 10
от ЗПК, доколкото в него е посочен лихвен процент, годишен процент на разходите и обща
сума, дължима от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит.
Видно от Договора за паричен заем, общия размер на възнаграждението за посочените
като такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и неустойка е
приблизително равен на предоставената в заем сума - общият им размер е 408.84 лева, а
отпуснатият кредит е 500 лева. Описаните в чл.1 т.3 и чл.5 т.1 от Договора за паричен заем
действия- допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заеми и
неустойка, са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита. Така тези суми попадат
в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т.1 от ЗПК като
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати. Непосочването на тези разходи за допълнителни
услуги в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита, като по този начин се
заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице
неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в
заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които е и тези на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, води до
недействителност на Договора за паричен заем. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при
недействителност, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Т.е заплатената от ищцата сума в размер на 134
лева се явяват недължимо платена съгласно чл. 23 от ЗПК по недействителен договор за
паричен заем, поради което претенцията за връщането им е основателна и следва да се
уважи, като ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да върне на ищцата
7
платените по договора без основание сума в размер от 134 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора „Вива Кредит" АД следва да бъде осъдено да заплати на
въззивната страна С. Д. следните суми: 65 лева за заплатена държавна такса за
първоинстанционното производство, сумата от 30 лева- разноски за заплатена държавна
такса за въззивното производство
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на адв. А. Д., разноски за адвокатско възнаграждения за безплатна
правна помощ на ищцата пред първоинстанционното производство в размер на 240 лева с
ДДС и разноски за адвокатско възнаграждения за безплатна правна помощ на ищцата пред
въззивната инстанция в размер на 240 лева с ДДС. Така определеният размер на
възнаграждението съдът съобрази със задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за
разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай материалният интерес по делото е нисък /134
лева/, претенциите на ищцата произтичат от един правопораждащ юридически факт, делото
не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който
вече има установена съдебна практика, а производството пред първоинстанционният и
въззивния съд е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства, без явяване на страната.
Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателката възлиза в посочения
размер на общо 480 лева с ДДС за двете инстанции.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2818/23.07.2024 г. постановено по гр. д. № 14583/2023 г.
по описа на РС-Варна , 16 състав, с което е отхвърлен предявения иск от С. Н. Д., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: **********, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен №
**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ********, със съдебен електронен
адрес за призоваване: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1324, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. Джавахарлал Неру № 28, бл. Силвър център, ет.2, ап. 73Г,
представлявано от С. П. П., с ЕГН: **********, наричано за краткост „Дружеството" , за
осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата в размер от 134 лева, представлява
недължима платена лихва по договор за паричен заем Standard 14 №58880522 от
12.12.2022год.,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба
до окончателното заплащане на сумата ,на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. Джавахарлал Неру № 28,
бл. Силвър център, ет.2, ап. 73Г, представлявано от С. П. П., с ЕГН: **********, да заплати
на С. Н. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, сумата в размер от 134 лева,
представлява недължима платена лихва по договор за паричен заем Standard 14 №58880522
от 12.12.2022год.,ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД,
ОСЪЖДА на осн.чл. 78,ал.1 ГПК "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. Силвър център, ет.2, ап. 73Г, представлявано от С. П. П., с
ЕГН: **********, да заплати на С. Н. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: **********,
сумата в размер от 30 лева-разноски за заплатена държавна такса за въззивното
производство, както и сумата от 65 лева- разноски за заплатена държавна такса за
8
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. Джавахарлал Неру № 28,
бл. Силвър център, ет.2, ап. 73Г, представлявано от С. П. П., с ЕГН: **********, да заплати
на адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: ********, сумата от 240 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА за оказаната пред въззивната инстанция безплатна правна помощ на С. Н. Д., с ЕГН
********** и сума в размер на 240 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА за оказаната пред първата инстанция безплатна правна помощ на С. Н. Д., с ЕГН
**********.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9