РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Девня, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100406 по описа за 2023 година
Предявен е иск с основание чл.124, ал.1 ГПК от М. И. З., ЕГН **********, М. З. Н., ЕГН
********** и Ж. З. Ж., ЕГН **********, против Т. Д. Д., ЕГН **********, Р. М. Д./К. , ЕГН / не е посочено в
исковата молба / и А. А. А., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищците М. И. З., М. З. Н. и Ж. З. Ж. са собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност в
периода от 14.05.1962г. до 23.05.2023г. на реална част с площ от 498 кв. м. от поземлен имот с идентификатор №
***.501.1853, целия с площ от 770 кв.м., по КК и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД- 18-
85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: ***, ***, а по скица
адрес: ***, ***, трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване (от 10 до
15м), при съседи за реалната част от имота ***.501.1680, ***.501.1667, ***.501.1637, ***.501.1669 и останалата
на север реална част от ***.501.1853.
Ищцовата страна твърди, че са собственици на следния имот: земя и сгради, находящи се в гр.
Девня, като по данни от КК на гр. Девня, поземленият имот е с идентификатор № ***.501.1680, с площ от 752
кв.м., по КК при АГКК а по Н.А. №200, том XII, по н.д. №2549/2008 г. с вх. рег.№3520/31.10.2008г. на СВ Девня
с площ от 700 кв.м., представляващ УПИ № IX-466, в кв. 57 по РП на гр. Девня, както и на реална част с площ от
498 кв.м. от поземленият имот с идентификатор № ***.501.1853, целия с площ от 770 кв.м. по КК и
кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД-18-85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес: ***, ***, а по скица адрес: ***, ***, трайно предназначение: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Средно застрояване (от 10 до 15м), при съседи: ***.501.1680; ***.501.1667;
***.501.1637; ***.501.1668 и ***,501.1669, предишен идентификатор: няма, номер по предходен, план: 1465,
представляващ УПИ № VIII-466, 467 в кв. 57 по РП на гр.Девня. Собствеността върху първия имот и реалната
част от втория имот се притежава от ищците като семеен имот, съответно за първия ищец от баща й, а за втория
и третия ищец от дядо им - М. И. Д., който се владее и ползва в този си вид през целия период от придобиването
му до днес. Имота е закупен от М. И. Д., като през 1962г. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда,
така както е указано в скица № 23/14.05.1962г. изд. от Общ. Народен Съвет на с. Р. Девня, Варненски окръг. От
представената скица се установяват границите на парцел № 466, от КП, видно и от Извадка на УПИ IX-466, кв.
57 от Кадастралния и регулационен план на кв.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. издадена от
1
Община Девня, които и до днес са непроменени и ищците знаят имота си само и единствено в тези граници. От
разписните листи за дворищната регулация като собственици на процесния имот №466 са записани наследници
на М. И. Д., като е отразено че са собственици на имоти IX и VIII в кв. 57. С протокол от с.з. проведено на
10.04.1986г. по гр.д.№ 19/1986г. на Девненски PC, вписан в СВ при ДРС под акт № 11, том 1, вх. №101 от
16.04.1986г. с който е постигната съдебна спогодба между наследниците на починалия М. И. Д., с която е
оставена в дял процесния имот на неговия син И. М. И.. Видно от издадена скица на процесния имот
№63/08.05.1986г. от Общ. Девня, като забележка е изписан текст, че „дворищната регулация не е приложена на
място“, като ясно се виждат очертанията на бивш имот № 466 от КП на с. Река Девня. С нотариален акт №125,
том VI, н.д.№ 862/30.10.2008г. на нотариус №465 Велин Майсторов, вписан в Служба Вписвания с акт № 200,
том XII, с вх.рег.№ 3520 от 30.10.2008г. процесния имот е продаден от И. М. И. и съпругата му М. Т. И. на З. Ж.
З. - съпруг на първия ищец М. И. З., които го придобиват в СИО. Още през 2008г. З. Ж. З. и съпругата му М. И. З.
правят опити да се сдобият с нотариален акт по обстоятелствена проверка на процесната реална част от имот с
площ от 498 кв.м. от поземленият имот с идентификатор № ***.501.1853, целия с площ от 770 кв.м., КК и
кадастралните регистри на ***, представляващ УПИ № VIII-466, 467 в кв. 57 по РП на гр.Девня, видно от скица
за снабдяване с нот. акт №558, изд. на 06.11.2008г. от отдел „ТСУ“ на общ. Девня. След смъртта на З. Ж. З., поч.
на ***г. неговите наследници: М. И. З. - съпруга; М. З. Н. - дъщеря и Ж. З. Ж. - дъщеря, са придобили
собствеността върху процесния имот. На 15.02.2023г. първият ответник Т. Д. Д., в присъствието на друг човек -
геодезист, започват да поставят колчета в имота. На въпрос на ищцата какво правят в нейния имот и защо
забиват колчета в имота, Т. Д. Д. отговорил, че „...така е решил съда...“. След молба на ищцата Т. Д. е напуснал
процесния имот. След извършени справки в СВ се установило, че първият ответник Т. Д. Д., и третият ответник
А. А. А. като наследници на общия им наследодател А. Д. В. са страни в съдебна делба. Предмет на делбата е
собственият им поземлен имот с идентификатор № ***.501.1667, ведно с построените в същия сгради, както и
поземлен имот с идентификатор № ***.501.1853, целия с площ от 770 кв.м., в които квадратни метра са включени
и процесните 498 кв.м., предмет на настоящия иск и собственост на ищците. По делбата е постановено Решение
№56/26.03.2021г. по гр.д.№ 642/2020г. на PC - Девня, вписано в СВ Девня, под акт №229, том II, от 02.11.2022г.
като са допуснати до делба и двата посочени по-горе имоти при равни квоти между съделителите. Собствеността
върху поземлен имот с идентификатор № ***.501.1853, целия с площ от 770 кв.м., (в които се включват
процесния имот от 498 кв.м.), е доказана със свидетелски показания и липсват каквито и да било писмени
доказателства за собственост. По късно с нотариален акт №132, том IV, н.д.№ 537/16.12.2022г. на нотариус №226
Александър Никитов, вписан в Сл. Вп. с акт № 121, том X, с вх.рег.№ 3366 и дв. вх. per № 3313 от 16.12.2022г.
третия ответник А. А. А. продава на първия ответник Т. Д. Д. 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с
идентификатор № ***.501.1853 която ид.ч. се придобива в СИО съответно и от втория ответник Р. Д..На терен
процесният имот е разделен на две реални части, като северната част от имота се владее и ползва от ответника Т.
Д. Д. и неговата съпруга Р. Д., а южната част от ищците, като винаги имотът е бил разделен с масивна и
непроменяна по местоположение и вид каменна ограда в годините и до днес. Ищците познават своя имот,
представляващ: поземленият имот с идентификатор № ***.501.1680, с площ от 752 кв.м., и реална част с площ от
498 кв.м. от поземленият имот с идентификатор № ***.501.1853, целия с площ от 770 кв.м., като единен и
собствен, като го владеят и ползват по този начин повече от 60 години и никой никога не е имал никакви
претенции към него. Никога не е прилаган на терен регулационния план, като имотите и до момента се ползват,
така както са били отразени по стария КП, който имот отговаря на имот №466. Практически ищците никога не са
губили владението си. Нещо повече в процесния имот през 1985г. баща им И. М. И. и майка им М. Т. И. са
изградили оранжерия, която представлява метална конструкция, в която ежегодно се отглеждат зеленчуци
включително и към настоящия момент. Посадени са множество плодни дръвчета: орех, слива, ябълки, кайсия,
круша и смокини. Постановеното съдебно решение по делбата дори и вписано няма сила на присъдено нещо
спрямо ищците, тъй като не са страни в процеса. Третият ответник А. А. А. не е могла да прехвърли валидно
правото на собственост на първия и втория ответник, тъй като тя не е притежавала правото на собственост върху
ид.ч. от процесния имот и като следствие последните не са станали собственици, тъй като не могат да придобият
имот от несобственик. Ищците никога не са губили владението върху реалната част от процесния имот въпреки
съдебното решение и прехвърлителната сделка, тъй като всички те са извършвани от несобственици. Ищциге
твърдят, че собствеността върху реалната част от процесния имот е придобита въз основа на изтекла в полза на
ищците придобивна давност, като към владението на техните праводатели - наследодатели се присъединява и
владението на ищците, което през целия период е непрекъснато, необезпокоявано и с намерението да своят имота
2
непрекъснато за период повече от 60 години, включително и в настоящия момент.
Ответната страна А. А. А. счита, че не е легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като
ищците нямат правен интерес от водене на делото срещу нея, доколкото продажбата на чужда вещ има значение
досежно нейния транслативен ефект и настъпването на този транслативен ефект касае патриМ.ума на
приобретателя по сделката. Ето защо претендиращият правото на собственост /в случая ищците/ има правен
интерес да установи това си право спрямо приобретателя по сделката и да привлече като ответник по иск за спор
за собственост само купувача по сделката и настоящ собственик на имота. Процесният имот се намира в
границите на населеното място - гр. Девня. С оглед това обстоятелство и по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ
процесната реално определена част от поземления имот би могла да бъде придобита по давност само, ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ - както по отношение на претендираната реална
част, така и по отношение на останалата реална част от имота. Тези изисквания не са удовлетворени в случая,
доколкото претендираната реална част е с недостатъчна площ и лице, а останалата реална част от имота е по-
малка от изискуемата по закон за формирането на самостоятелен парцел и остава без достъп до улица. С чл. 200,
ал. 2 ЗУТ е уредено изключение от правилото на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съгласно което придобиването на реална част
от имот в границите на населено място или селищно образувание е допустимо, когато частта от поземления имот
се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (при първоначално урегулиране с регулационен
план на неурегулирани дотогава имоти), а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се
присъединява към съседен имот. Данните по делото изключват приложимостта на изключението по чл. 200, ал. 2
ЗУТ. В случая не се касае за първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти по
смисъла на чл. 17 ЗУТ и извършвано във връзка с това присъединяване. Следва да се подчертае, че нормата на
чл. 200, ал. 2 ЗУТ не намира приложение при фактическо присъединяване в резултат от приобщаване на място на
реална част от имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл. 17 ЗУТ и в условията на чл. 15, ал. 3 от
ЗУТ. Имотът, предмет на спора, е бил закупен от дядото на бащата на ответника А. Д. А. - А. Д. В. през 1943г с
неформален договор за покупко-продажба. Именно в този имот си е построил жилищна сграда, в която е отгледал
децата си, като сам я е стопанисвал заедно с дворното място до смъртта си през 1979 г. След кончината му
имотът е бил ползван като семеен от сина му Д. А. Д., баща на бащата на ответника и чичо й Т. Д. Д., другия
ответник по настоящото дело. До ***г, когато е починал, същият е живял в жилищната сграда в имота, а синът
му А. е живял в жилищната сграда, построена в съседния парцел настоящ идентификатор ***.501.1667 и номер
по предходен план УПИ № 7. Тъй като голяма част от имота / парцели 7 и 8/ е бил застроен, останалата част от
дворното място се е ползвало от наследодателите на баща й и неговия брат за отглеждане на зеленчуци, овошки,
за складиране на сено, вещи и др. Процесното дворно място се ползвало от бащата на ответницата и чичо й
ежедневно, защото първият живеел постоянно там до ***г, когато починал, а вторият се прибирал само вечер при
семейството си до 2016г, когато окончателно се преместил изцяло в имота и понастоящем е в него. Предвид
установилата се съсобственост и невъзможността да я поделят доброволно ответницата предприела действия
срещу ответника за подялба на двата имота, придобити от общите наследодатели. За периода 1943г-2022г имотът
не е бил ползван от други лица и спорове относно него не е имало. Посоченото се потвърждава от приложените
към исковата молба скици, на които е отразена жилищна сграда в процесния имот, от представения с отговора
разписен лист с данни, че А. Д. В. е записан като собственик на УПИ 7 и 8 кв. 57 по плана на гр. Девня и НА №
125, т. 6, н.д. № 862/30.10.2008г на нотариус с per. № 465 на НК с район на действие PC Девня, от който става
ясно, че ищците са придобили имот УПИ № 9 - 466 кв. 57 по плана на града, като съседен е описан процесният
УПИ № 8 в същия квартал. Дворното място никога не е било оградено през средата, нито пък вътрешната му част
да не е имала излаз на улица. От 1989г до смъртта си бащата на ответницата е заплащал данъци за него, а след
това задължението поела ответницата
Ответната страна Т. Д. Д. и Р. М. К. с ЕГН ********** считат предявения срещу Т. Д. Д. иск за
допустим, но неоснователен, а срещу Р. М. К. - недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като същата не
е в брак с Т. Д. към 16.12.2022 г. Твърдят, че ищците и праводателите им са притежавали само имот, отразен по
кадастралния и регулационен план на Девня, одобрен със Заповед № 162/29.06.1994 г. с № 466 - IX,
представляващ понастоящем имот с идентификатор ***.501.1680 и именно поради това през 2008 г. И. И. и М. И.
са продали на З. З. единствено този имот. След уточняването на кадастралната граница между недвижимите
имоти № 466 - IX и № 466 - VIII с кадастралния и регулационен план от 1994 г., не е имало спор по отношение на
собствеността върху имот с № 466 - VIII и същия е владян от наследниците на Д. А. Д., починал на *** г., който е
3
общ наследодател на ответника Т. Д. Д. и А. А.. Имотът е останал само в наследство на Д. А. Д., починал на ***
г., от неговия баща - А. Д. В. починал на *** г., вписан в приложения към исковата молба разписен лист като
собственик на имоти. Действително в недвижим имот с идентификатор ***.501.1853 съществува стара,
полусъборена, каменна ограда, но именно поради нормалните съседски взаимоотношения, Т. Д. Д. е дал през
2009 г. на З. Ж. З. съгласието си, последния да постави лека конструкция с покритие от найлон, в която да
отглежда зеленчуци. Оспорват твърдението, че такава е изграждана през 1985 г. от И. М. и М. И. и те са владяли
тази част от имота, демонстрирайки намерение за своенето й. Отделно от това в края на 2018 г. самият З. Ж. З. е
заявил на ответника пред свидетели, че следва да се направи замерване по кадастралните граници и да се
преместят камъните от старата каменна ограда съобразно отразеното в актуалния кадастрален план. Единствено
последвалото заболяване и смъртта му през 2020 г., е станало причина това да не се извърши. С решение по гр.д.
№ 642/20 г. Районен съд Девня е допуснал и извършил делба на недвижим имот с идентификатор ***.501.1853 по
КК на гр. Девня, целият с площ от 770 кв.м., между съделителите Т. Д. Д. и А. А. А. при квоти по 1/2 ид. част за
всеки от тях. След влизане в сила на решенията по делбата, с НА от 16.12.22 г. А. А. А. е прехвърлила своята 1/2
ид. част от недвижимия имот. Поради това с протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на
имот с идентификатор ***.501.1853 по КК на гр. Девня, на 21.01.23 г., е извършено трасиране на имота,
подписано без възражения от М. И. З.. Поради това се оспорва изложеното твърдение в исковата молба, че
ищцата била направила изявление през м. 02. 2023 г., че част от имота бил неин. Такива твърдения са направени
едва с исковата молба, а от 2009 г. претендиралата реална част от имота в действителност е държана от З. Ж. З.,
като той изрично е заявил признание правата на собственост върху нея на ответника и неговия брат А. Д. А..
По делото е представена извадка от УПИ IX - 466 от кв. 57 по кадастралния и регулационен план на
гр. Девня, одобрен със Заповед №483/20.04.1963г. на Зам. председател на КАБ при МС.
По делото е представена извадка от УПИ IX - 466 от кв. 57 по кадастралния и регулационен план на
гр. Девня, одобрен със Заповед №162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня.
Представен е разписен лист, в който е посочен като собственик на имот 466 в кв. 57 наследници на
М. И. Д.. В разписния лист е отбелязано,че от имота са образувани парцели IX и VIII.
Представена е скица от 14.05.1952г. на парцел/имот 466 по плана на гр. Девня, видно от която имота
е записан на М. И. Д..
Представено е удостоверение за наследници на М. И. Д., р. на ***г., поч. на ***г. видно от което И.
М. И. с ЕГН **********, е негов син и наследник.
Представено е експертно заключение на вещо лице А. М. А. по гр. д. №19/1986г. на РС Девня
относно оценка и поделяемост на парцел IX- 466 в квартал 57 по плана на гр. Девня.
Представен е протокол от о.с.з. на 10.04.1986г. по гр. д. №19/1986г. на РС Девня, видно от който
съдът е одобрил спогодба между страните, по силата на която на И. М. И. се дава и той получава в дял следния
имот : дворно място ведно с построената в него къща на един етаж с изба, състояща се от две стаи и салон,
еднофамилна и две стопански сгради с площ 700 кв. м., включени в парцел IX- 466, урегулиран с площ от 745 кв.
м. в квартал 57 по плана на гр. Девня
Представена е скица от 08.05.1986г. на парцел IX- 466 в квартал 57 по плана на гр. Девня, видно от
която имота е записан на наследници на М. И. Д.. В скицата е посочено, че дворищната регулация не е приложена
на место.
Съгласно нотариален акт №125, том 6, рег. № 7179, дело №862 от 30.10.2008г. на нотариус В.
Майсторов, И. М. И., ЕГН ********** и съпругата му М. Т. И., ЕГН **********, продават на З. Ж. З. с ЕГН
**********, следния свой недвижим имот, придобит чрез съдебна спогодба в СИО, а именно : дворно място в
***, с площ от 700 кв. м. , за което е отреден Урегулиран Поземлен Имот IX- 466 в квартал 57 по плана на гр.
Девня, кв. “ Девня “ , урегулиран целият с площ от 745 кв. м., заедно с построените в имота жилищна сграда на
един етаж, състояща се от две стаи и салон с разгърната застроена площ съгласно удостоверение за данъчна
оценка от 50 кв. м. и мазе със застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 40 кв. м., гараж с
разгърната застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 15 кв. м., стопанска постройка с
разгърната застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 16 кв. м. и стопанска постройка с
разгърната застроена площ съгласно удостоверение за данъчна оценка от 50 кв. м. , при граници на целия имот :
4
улица, УПИ VIII - 466, УПИ V -469, УПИ XII -465 и УПИ X -465.
Видно от удостоверение за граждански брак от ***г. З. Ж. З. с ЕГН **********, е сключил на ***г.
граждански брак с ищцата по делото М. И. М.а с ЕГН **********, като след сключване на брака съпругата е
приела да се именува с фамилното име З..
Представена е скица от 06.11.2008г. на част ПИ 466 в квартал 57 по плана на гр. Девня, квартал “
Девня “ , в която е отбелязано, че мястото е включено в УПИ VIII -466,467 и УПИ VII -467 в квартал 57.
Видно от представеното удостоверение за наследници З. Ж. З. с ЕГН **********, е починал на ***г.,
като е оставил за свои наследници ищците по делото : М. И. М. с ЕГН ********** – съпруга, М. З. Н. , ЕГН
********** - дъщеря и Ж. З. Ж. , ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от представеното удостоверение с изх. № от 06.03.2019г. за наследници А. Д. В. с ЕГН
**********, е починал на ***г., като е оставил за свои наследници Е. А. П. - дъщеря , П. А. И. – дъщеря и Д. А.
Д. - син . Видно от същото удостоверение с изх. № от 06.03.2019г. за наследници на А. Д. В. с ЕГН **********,
Д. А. Д. е починал на ***г., като е оставил за свои наследници А. Т. Д. – съпруга, починала на ***г. , ответника
Т. Д. Д. с ЕГН ********** и – син и А. Д. А. – син. Видно от същото удостоверение с изх. № от 06.03.2019г. за
наследници на А. Д. В. с ЕГН **********, А. Д. А. е починал на ***г., като негов наследник е ответницата по
делото А. А. А. с ЕГН **********.
Представено е удостоверение с изх. № от 10.05.1983г. на РС Девня, видно от което Е. А. П. и П. А.
И. са се отказали с писмена молба до съда от наследството на своя баща А. Д. А., който отказ е отбелязан в
нарочния регистър на съда.
Видно от представения акт за граждански брак №768/ 26.04.1981г. ответника Т. Д. Д. с ЕГН
**********, е сключил на 26.04.1981г. граждански брак с ответницата Р. М. К. с ЕГН **********, като след
сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното име Д..
Видно от представеното копие от Решение от 14.10.1996г по гр. д. №73/1996г. на РС Девня е
прекратен с развод брака между Р. М. Д. с ЕГН ********** и Т. Д. Д. с ЕГН **********, сключен на 26.04.1981г.
в гр. Варна с акт №768/23.04.1981г.
С решение от 26.03.2021г. по гр. д. №642/2020г. на РС Девня е допусната съдебна делба на
следните недвижими имоти : поземлен имот с идентификатор ***.501.1667 по КК на гр. Девня, одобрена със
Заповед № РД -18-85 от 17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес ***, с площ
745 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване средно застрояване от
10 м. до 15 м., стар идентификатор 467, заедно с построените в имота жилищна сграда - еднофамилна,
едноетажна , с идентификатор ***.501.1667.1 , със застроена площ от 78 кв. м., постройка за допълващо
застрояване – едноетажна с идентификатор ***.501.1667.2 , с площ от 16 кв. м., постройка за допълващо
застрояване – едноетажна с идентификатор ***.501.1667.4 , с площ от 36 кв. м., постройка за допълващо
застрояване – едноетажна с идентификатор ***.501.1667.5 , с площ от 23 кв. м., постройка за допълващо
застрояване – едноетажна с идентификатор ***.501.1667.7 , с площ от 36 кв. м., постройка за допълващо
застрояване – едноетажна с идентификатор ***.501.1667.8 , с площ от 3 кв. м., постройка за допълващо
застрояване – едноетажна с идентификатор ***.501.1667.9 , с площ от 6 кв. м., при граници за имота : имоти с
идентификатори ***.501.1666, ***.501.1668, ***.501.1853 и поземлен имот с идентификатор ***.501.1853 по КК
на гр. Девня, одобрена със Заповед № РД -18-85 от 17.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес ***, с площ 770 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване средно застрояване от 10 м. до 15 м., стар идентификатор 1465, при граници за имота : имоти с
идентификатори ***.501.1637, ***.501.1667, ***.501.1668, ***.501.1669 и ***.501.1680, при следните права на
съделителите : за А. А. А. с ЕГН ********** – ½ ид. части от имотите и за Т. Д. Д. с ЕГН ********** -½ ид.
части от имотите.
С решение от 29.03.2022г. по гр. д. №642/2020г. на РС Девня поземлен имот с идентификатор
***.501.1667 ведно с построените в имота сгради и поземлен имот с идентификатор ***.501.1853 са изнесени на
публична продан като неподеляеми
Съгласно нотариален акт №132, том 4, рег. №2139, дело №537 от 16.12.2022г. на нотариус А.
Никитов, А. А. А. с ЕГН **********, продава на съсобственика си Т. Д. Д. с ЕГН **********, собствените си ½
5
идеални части от следните имоти : ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.501.1667 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Девня, одобрени със Заповед № РД -18-85 от 17.09.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ведно с ½ ид. ч. от построените в поземления имот : жилищна сграда
еднофамилна с идентификатор ***.501.1667.1, постройка на допълващо застрояване с идентификатор
***.501.1667.2, постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.501.1667.4 , постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ***.501.1667.5, постройка на допълващо застрояване с идентификатор
***.501.1667.6, постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***.501.1667.7 , постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ***.501.1667.8, постройка на допълващо застрояване с идентификатор
***.501.1667.9 и ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.501.1853 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Девня, одобрени със Заповед № РД -18-85 от 17.09.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, административен адрес на имота : ***, съгласно удостоверение изх. №УТ -406 -
(1)/10.10.2022г. , изд. от Община Девня, а по скица адрес : *** , ***, целият с площ от 770 кв. м., трайно
предназначение Урбанизирана, начин на трайно ползване средно застрояване (от 10 м. до 15 м.), при съседи:
***.501.1680, ***.501.1667, ***.501.1637, ***.501.1668 и ***.501.1669 , предишен идентификатор няма, номер по
предходен план 1465.
Представен е протокол от 21.01.2023г. за трасиране, означаване и координиране на границите на ПИ
№***.501.1853, гр. Девня, обл. Варна по молба на Т. Д. Д., като за присъствало лице е отбелязана и ищцата М. И.
З..
Представени са справки от Община Девня , отдел “ Местни данъци и такси “ по партиди
№5308Н8348 / закрита партида / №**********001 и №5308Н13936, както и справка хронология на задължения и
плащания на ДС за периода 1998г. -2022г. на всяко от посочените в партидата лица. Както е отбелязано в справка
с изх. № Вх.1100 -177-(1) от 29.03.2024г. на Община Девня всяко едно от лицата е заплащало своите
задължения към МДТ по образуваната партида №**********00 за имот с идентификатор ***.501.1853 по реда
на техните възниквания.
Представено е копие от данъчна декларация от 15.03.2023г. на ищцата М. З. Н. за придобит по
давност и наследство от З. Ж. З. в съсобственост с останалите ищци Ж. З. Ж. и М. И. З. имот с идентификатор
***.501.1853
Представено е копие от данъчна декларация на З. Ж. З. от 03.11.2008г. за съсобствен с ищцата М. И.
З. поземлен имот с планоснимачен номер 466 от кадастрален план, одобрен със Заповед от 1963г.
По делото е изслушано и прието експертно заключение на вещото лице В. А. по назначената от съда
съдебно – техническа експертиза. Вещото лице сочи, че след извършено геодезическо измерване на реалната
част, владееща от ищците, установило, че нейната площ е 489 кв. м.. Същата е част както от УПИ VIII -466,467 ,
така и от УПИ VII – 467, кв. 57 по РП на гр. Девня. Тя е част от стар поземлен имот №466 от КП, одобрен със
Заповед №483/20.04.1963г. от Община Девня. Тъй като тази реална част попада в две УПИ- та на отделна
комбинирана скица вещото лице е показало със синя щриховка само процесната реална част, попадаща в ПИ с
идентификатор ***.501.1853, като площта на тази реална част е 449 кв. м. На същата скица вещото лице с
виолетов цвят е показало границите на процесната реална част, като между т.1 и т.2 е каменна ограда с бетонова
шапка, върху която е насадена телена мрежа на метални колове, между т. 3 т.4 е стара каменна ограда с дебелина
0,5 м. и височина около 1,20 м., а между т.5 и т.6 стената на стара паянтова стопанска постройка. Вещото лице не
е установило границите да се местени през годините. В процесната реална част има поставена оранжерия с
домати. Други насаждания и подобрения : зеленчукова градина, 3 бр. ябълкови дървета на възраст около 10 г., 2
бр. кайсиеви дървета на възраст около 15 г., 2 бр. смокинови дървета на възраст около 15 г. , един бор на възраст
около 15 г., 2 лози около 10 г, множество деоративни храсти и цветя. Процесната реална част с площ от 449 кв. м.
попада изцяло в стар имот №466 от КП, одобрен със Заповед №483/20.04.1963г. ва зам. председателя на
Комитета по АБ при МС, в УПИ VIII – 466,467, кв. 57 по РП на гр. Девня, одобрен със заповед
№162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня и ПИ с идентификатор ***.501.1853 по КККР на гр. Девня,
одобрени със заповед РД -18-85/17.09.2008г. на ИД на АГКК с последна промяна на КР от 20.07.2023г. В
разписния лист към КП от 1963г. е записано срещу ПИ 466 н –ци на М. Ив. Д., а в КР относно ПИ с
идентификатор ***.501.1853 по КККР на гр. Девня е записан Т. Д. Д. с н.а. №121, т.10, рег. №3313, д. 1947 от
16.12.2022г. и н.а. №229, т.2, рег. №2737 от 02.11 .2022г. на СВ Девня. Съгласно чл. 19 ЗУТ при урегулиране на
6
поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните
размери : 1. в градовете - най –малко 14 м. лице и 300 кв .м. повърхност. Лицето на процесната реална част е
17,40 м. , а площта е 449 кв. м. Следователно тя отговаря на предвидените в чл.19 ЗУТ изисквания за минимална
площ и лице. Съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населени
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минимални размери по чл.19. Съгласно чл.200, ал.2 ЗУТ правилото на ал.1 не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а
оставащата част отговаря наизискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. Вещото лице счита, че
за процесната реална част е налице хипотезата на чл.200, ал.1 ЗУТ. Алинея втора е валидна за частта от УПИ
VIII – 466,467, респективно ПИ с идентификатор ***.501.1853 , оставаща извън процесната реална част от 449
кв. м. поради липса на лице към улица.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на трима души свидетели на страната
на ищците, двама души свидетели на страната на ответниците Т. Д. Д. и Р. М. Д. и един свидетел на страната на
ответницата А. А. А..
В своите изявления пред съда свидетеля на страната на ищците Илко Вълков Илиев, без родство и
дела със страните, излага, че със З. и М. израстнали от деца. Годините на растежа си израстнали почти заедно,
имали еднакви интереси за коли и техники, включително били и музиканти и свирели на акордеон. Единственият
период на разделяне е бил казармата. Свидетелят знае, че за дворното място има спор и оранжерията, която е от
20 години там. На тяхното място има голяма порта, за да може да мине каруца или ремарке и в съседство също
има една голяма порта за поддържане на оранжерията. Вътре има дръвчета, в дъното има стара постройка.
Дворното място се намира в гр. Девня, свидетелят не знае улица и номер, не знае, каква е площта, но е голямо -
от долна страна има гараж, оранжерия, която се намира от долна страна на къщата и навесни постройки за
отглеждане на животни. Майка и баща й на ищцата се грижели за оранжерията и отглеждали зеленчуци. Има
изградена каменна ограда и две порти. Едната порта е в парцела на М., другата е на Т.. Срещу едната порта има
оранжерия, за да може да се влиза там и да се обслужва оранжерията. Свидетелят не е чувал от З. да е давал
право да ползва Т. безвъзмездно да бере от оранжерията или да влиза в имота. Свидетелят не е виждал Т. да
влиза и да бере в оранжерията или в двора. В оранжерията има краставици и домати. Изградена е от метална
конструкция и е тип тунел с найлон върху нея. Свидетелят не е знае, кой я е изградил, но предполага, че са
майката и бащата на М., защото ги е виждал, те да се занимават с нея. З. не се е карал с Т. или с някого другигого.
Той помагал на всички, които го молели. Съседният имот има някаква разрушена ограда с имота на М., която е
ниска. От съседното място има достъп до оранжерията. Оранжерията се обслужвала от майката и бащата, а З.
само помагал и за техническата част. Основно с нея се занимавали родителите на М.. Тази оранжерия, може да се
премести с кран, но ако започне да се надига, ще се разпадне. Старата постройка е за слама на животните и се
ползвала от бащата на М.. Тази постройка не става за живеене. Портите и оранжерията са изградени по едно и
също време долу горе, за да може да се обслужва оранжерията.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ищците Д. С. Т., без родство и дела със
страните, излага, че М. и бившия й мъж гледали градината, а преди това майка й и баща й се грижели за имота.
Имотът се намира в Девня, свидетелят не зная адреса. Свидетелят е израснал заедно със З.. Като се оженил за М.,
той отишъл да живее в горната къща. Това се случило преди 15 – 20 години. Майка и баща й на М. се грижели за
оражерията. Оранжерията е с метална конструкция. Като застанеш на улицата, се вижда една порта от около два
метра и половина към градината, която се ползвала за животните и каруцата. Едната порта е на З. и М., другата
порта е на А.. М. има голяма порта за двора и малка вратичка за къщата. Другата врата е зад къщата и една малка
огР. между двете порти, където влизат колите. В оранжерията се отглеждали зеленчуци от бащата и майката на
М.. З. само помагал. За уговорка между З. и Т. да влиза Т. в оранжерията и да си бере някакви зеленчуци или Т.
да ползва оранжерията, свидетелят не е чувал.Свидетелят не знае, да е имало спор за мястото между З. и Т..
Между двете порти има надигнато от дувара и мрежа, което дели Марето и Т.. Оранжерията е под къщата на
Марето в градината. Свидетелят не е виждал Т. в нея. Откакто З. е починал, свидетелят не е минавал покрай
къщата. Докато починал З., оранжерията се поддържала. Уговорка на родителите за оранжерията с роднините им
свидетелят не знае, дали е имало. Зад оранжерията няма друга жилищна сграда.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ищците С. С. С., без родство и дела със
7
страните, излага, че знае, че спора е за дворно място. Свидетелят живе в гр. Девня на ул. “Плевен” № 14. Имотът,
за който говори, е на същата улица на номер 12 или 10. От улицата се виждат двете порти на двата имота и ниска
ограда между тях. Оградата се намира между двете порти. В Т.вото място има една друга къща малко по-навътре.
Оранжерията е в имота на М. и З.. Построена е с метална конструкция и найлон, който найлон се сменя всяка
година. И сега има сменен найлон. Свидтелят е ходил съм да оре с неговия ” трактор “ там. Майката на М.
садила в оранжерията и З. помагал също за работата в нея. Преди година, две имало геодезисти, но не са местили
ограда. Оградата между имота на Т. и М. е от суха зидария с камък. В имота им има сайвант, който не става за
живеене, там си гледали телетата родителите на М.. Свидетелят не е виждал, Т. да влиза в имота, да бере от
овощките или в оранжерията, не е чувал за уговорка между Т. и З. за ползване на тази част от имота.Свидетелят
разбрал, че М. и Т. имат спор, след като дошли геодезистите. В момента в градината има засаден лук и чесън.
Оранжерията е от порядъка шест на четири метра. Свидетелят е влизал в оранжерията преди пет години с “
трактора “ ( трактора представлява една фреза) от малката порта на М., за да оре в оранжерията и извън нея.
Между къщата на М. и имота, където е оранжерията, ограда свидетелят не е виждал. За последно е ходил там
преди пет дни.Свидетелят познава А., който е виждал в къщата, която строили преди 15-17 години. Той не е
живял там, защото тя не е измазана. А. е живял в къщата на Т.. За къщата на Т. и А. се влиза от друга порта, М. си
има собствена порта. Мото фрезата ( “ трактора “ ) на свидетеля е малка и може да влиза през оранжерията и
портата.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ответниците Т. Д. Д. и Р. М. Д. Минко
Маринов Киряков, брат на съпругата на Т. Д., излага, че имотите на Т. и М. се намират в Девня и са съседни
имоти. Къщите са на отстояние 20-30 метра. Има вратичка откъм улицата за имота на Т. и порта между имота на
М. и Т.. За имота на М. има отделно портичка. Има две големи порти за двата имота. По отношение
пространството между двете къщи свидетелят е присъствал на разговор преди 5-6 години, когато се били събрали
в гаража на Т. – свидетеля, Т., З. и племенника на свидетеля и други. Т. и З. правели коли в гаража и редовно се
събирали. Говорели за някаква оранжерия и че З. не бил почерпил. Т. казал, че дал място на З., да направи
оранжерия, а той не е донесъл нищо от тази оранжерия. Между двата имота се намира каменнна ограда от
нареден камък. Говорели, да я местят, за да си оправят местата. Говорели, че няма такива майстори, за да я
преместят. Не я преместили, защото З. починал през месец Май 2020 г.Оранжерията се намира между двата
имота и тя е с найлон. Свидетелят не знае, кой я е правил и обслужвал. Свидетелят не знае, Т. и З. да са имали
спорове. Свидетелят не е обръщал внимание, откога е тази оранжерия и кой я е построил. Тя е с метална
конструкция и закрита с найлон.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ответниците Т. Д. Д. и Р. М. Д. Т. М. С., без
родство и дела със страните излага, че през 1997 г. си купил къща в гр. Девня в съседство на ***, а Т. е на ***, З.
е през една къща до него. Спорният имот е дворно място с дръвчета, вижда се и оранжерия. Свидетелят не е
наблюдавал, кой работи в оранжерията и кой я е правил. За спор между Т. и З. свидетелят не е чувал по
отношение на мястото и оранжерията. В Т.ви се събирали в гаража и си говорели общи приказки. Там имало
разговор помежду им, като Т. казал на З., дали няма да почерпи и да донесе нещо от тази оранжерия и че той му
е дал място, за да я направи, а той нищо не е донесъл. Това се случило през 2018 г. в късна есен. Говорели, че
трябва да се изчисти мястото и да се нареди дувара от дюлгери, за да се направи ограда. Оградата е от камък.
Трябвало да се мести, защото не е на границата и трябва да се пренареди. На това събиране били Т., З., Д., който
е син на Т., М. и Г. От приказките между Т. и З. станало ясно, че мястото с оранжерията е на Т., защото той казал
: “ Дадох ти това място, за да направиш оранжерията, а ти не си донесъл, да почепиш нищо от нея”.Свидетелят
не знае, кога е направена оранжерията и откого. Когато свидетелят купил къщата, оранжерията я нямало. Входа
на къщата на Т. е на *** , отляво и отдясно има порти, вижда се оранжерията. Между двете порти се виждат
някакви камъни, но ако това е ограда, тя е ниска. Оранжерията е с метална конструкция и найлон. До
оранжерията няма нищо засято. Оранжерията не е до пътя и свидетелят не може да види, дали е засята. В дъното
на двора свидетелят не се сеща, дали има постройка. Не може да каже, кой е изградил оранжерията.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ответницата А. А. А. Г. Г. Г., без родство и
дела със страните, излага , че живее в ***. Познава Т. и З.. Имотите на Т. и З. са един до друг. Свидетелят е
ходил много пъти у тях. На Т. къщата се пада на ъгъл, а отгоре е на З. Между тях има един парцел, който не се
обработва и не е на никой. Т. казвал, че е техен парцел. Свидетелят е виждал, да има там оранжерия, която мисли,
че се стопанисвала от З.. През 2018 г. били събрани в имота на Т. свидетеля, Т., З., Д., който е син на Т., М.
8
Разговора, който се провел между Т. и З., бил да си оправят границата, като се изгради каменната ограда.
Трябвало да я преместят към имота на З.. Имало съгласие помежду им. Говорели, че ще премахнат оранжерията,
като направят оградата. Между двата имота има каменна ограда от около метър и 20. За нея ограда си говорели,
за да може да влезе в реални граници. Свидетелят обещал, да търсия майстор за оградата, но не можал да свърши
работата. После З. се разболял и не се стигнало до изграждане на оградата. Имало спор между Т. и М., след като
се разбрало, че парцела е на Т.. Това се случило преди година. Оранжерията е с найлон, навътре от оградата.
Свидетелят не е виждал Т. и З. да влизат в оранжерията, да работят или да берат нещо. Не знае, около
оранжерията имало ли нещо засято, защото свидетелят влиза от входа откъм гаража. От другата страна има две
порти.
В подадения отговор на исковата молба от ответника А. А. А. е направено възражение, че същата не
е легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като ищците нямат правен интерес от водене на дело срещу
нея, доколкото продажбата на чужда вещ има транслативен ефект и настъпването на този транслативен ефект
касае патриМ.ума на приобретателя на сделката, ето защо претендиращият правото на собственост би имал
правен интерес да установи това си право само спрямо купувача по сделката и настоящ собственик на имота.
Настоящият съдебен състав не споделя това становище и намира така предявения против А. А. А. за допустим,
тъй като с така извършената продажба същата е демонстрирала, че счита процесните имоти за свои, с което
оспорва и отрича и твърдяните права на собственост на ищците – така и т. 3б от ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС,
съгласно която е налице правен интерес от предявяване на иска за собственост и срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди предявяване на исковата молба.
За основателно съдът намира възражението на адв. К. С., че липсва пасивна процесуална
легитимация на ответника Р. М. К.. Видно от представените писмени доказателства същата не е била в
граждански брак с ответника Т. Д. Д. към датата на предявяване исковата молба - 24.08.2020г. , по която е
образувано гр. д. №642/2020г. за делба със страни Т. Д. Д. и А. А. А. и към 16.12.2022г., когато Т. Д. Д. е
закупил от А. А. А. ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.501.1853 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Девня. Пасивната материално правна легитимация на ответника е въпрос по
съществото на делото, а не по неговата допустимост, който се изследва от съда с решението по делото. Липсата
на материално правна легитимация на ответника поради това не прави иска недопустим както сочи адв. С., а
неоснователен, поради което със съдебното решение съдът следва да отхвърли така предявения иск по
чл.124,ал.1 ГПК относно Р. М. К..
От изслушаната и приета по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че процесната
реална част с площ от 449 кв. м. попада изцяло в стар имот №466 по КП от 1963г. на гр. Девня. От съдебно
тепническата експертиза се установява, че по разписната книга имот №466 по КП от 1963г. на гр. Девня е
записан на наследници на М. Ив. Д.. Записването в разписна книга не представлява по принцип титул за
собественост, но може да се приеме за начало на течене на придобивна давност на наследниците на М. Ив. Д. по
отношение на имот №466 по КП от 1963г. Тоест записването на имот №466 на името на наследниците на М. Ив.
Д. към датата на одобряване на КП на 20.04.1963г. следва да се разглежда като зачитане на фактическото
състояние на имот №466 към датата на заснемане кадастралната основа на плана. Правото на собственост върху
недвижим имот се придобива чрез непрекъснатото му владеене в продължение на 10 години. От събраните по
делото доказателства не се установи трети лица да са оспорвали правото на собственост на наследниците на М.
И. Д. през период от 10 години след 1963г. включително и от наследодателите на ответниците по делото. През
този период от време от 10 години считано от 1963г. спорната реална част от с площ от 449 кв. м. е попадала
изцяло в имота с №466 и е била част от имота на наследодателите на ищците и като такава е била придобита от
тях заедно с целия имот №466. По – късно видно от писмените доказателства и от съдебно – техническата
експертиза през 1994г. спорната реална част с площ от 449 кв. м. е инкорпорирана в парцел VIII - 466,467 по РП
на гр. Девня, одобрен със заповед №162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня. По делото обаче не се установи
нито границите на процесната реална част по т.3, т.4 и т.5 от комбинирана скица №2 на вещото лице, съвпадащи
с границите на имот №466 по КП от 1963г. да са били променени на място или материализирани по друг начин,
нито че процесната реална част е била заета било от ответниците по делото, било от техните наследодатели, било
от други лица, различни от наследници на М. И. Д.. За първи път едва през 24.08.2020г. с предявяването на иска
за делба на имот с идентификатор ***.501.1853 ответниците Т. Д. и А. А. са предприели реални действия по
оспорване правото на собственост на наследниците на М. И. Д. върху процесната реалва част. Дотогава следва да
9
се приеме, че бащата на ищцата като наследник на М. Ив. Д., а след неговата смърт дъщеря му са владеели
изцяло в границите на имот №466 , в който изцяло е попадала и спорната реална част. На място имот с
идентификатор ***.501.1853 е разделен на две реални части с каменна ограда, чието местоположение не е било
променяно. Регулацията относно парцел VIII - 466,467 по РП на гр. Девня от 1994 г. следователно не се е
явявала приложено на място, тъй като владението на бащата на ищцата като наследник на М. И. Д. е продължило
да се осъществява в границите на имот №466 от КП от 1963г., вкл и върху спорната реална част от парцел VIII -
466,467 до линията по т.3, т.4 и т.5 от комбинирана скица №2 на вещото лице, т.е регулационните линии на
парцел VIII - 466,467 не са станали имотни граници на същия.
Съдът не приема доводите на процесуалните представители на ответната страна, че в частен
разговор в гаража на Т. Д. съпругът на ищцата М. З. З. З. е признал правата на собственост на Т. Д. върху
спорната реална част. Мълчанието на З. З. на репликите на Т. Д., че му е дал място, не се приравнява на съгласие с
твърденията на насрещната страна, още повече че З. З. не е наследник на М. Д., за да прави от името на
наследниците изявления за правото на собственост. Също по делото са представени и доказателства, че през
2008г. са били предприети действия от наследниците на М. И. Д. по издаване на скица относно снабдяване с
нотариален акт за част от имот 466 в кв. 57 на гр. Девня, включено в УПИ VIII - 466,467 и УПИ VII - 467.
Горното както и обстоятелство, че пред данъчните служби З. З. е декларирал, именно имот № 466 по плана на гр.
Девня сочат, че същия не е имал съзнание за владение за Т. Д.. Както вече съдът упомена по – нагоре едва с
предявяването на иск за делба на имот с идентификатор ***.501.1853 ответниците Т. Д. и А. А. са предприели
реални действия по оспорване правото на собственост на ищците върху процесната реалва част.
Процесуалните представители на ответника А. А. А. са направили възражение за придобиване от
ищците на спорната реална част по давност с оглед разпоредбите на ЗУТ, предвид наличието на препятствия по
смисъла на чл.200 ЗУТ. Всъщност видно от съдържанието на исковота молба ищците претендират за собственост
върху процесната реална част от 449 кв. м. по наследство от своя дядо и съответно прадядо и давностно владение
още от 1962 г. като част от имота с №466, който имот с №466 е придобит по давност в цялост / изрично в
исковота молба е записано, че ищците и наследодателите им владеят и ползват като единен и собствен имот
повече от 60 години поземлени имот с идентификатор ***.501.1680 и реална част с площ от 498 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ***.501.1853 , така както са били отразени по стария КП, който отговаря на имот
№466 / и като част от имота с №466тези 449 кв. м. са били придобити от наследниците на М. Ив. Д. заедно с
целия имот с №466, а не че придобиването на тези 449 кв. м. е в резултат на осъществявано от наследниците на
М. Ив. Д. владение върху реална част от имота на ответниците
Или в заключение иска се явява основателен по отношение на наследника на М. И. Д. М. З.. Няма
доказателства по делото З. З. да е осъществявал владение върху спорната реална част от 449 кв. м. и за себе си,
доколкото с нотариален акт от 2008г. на него е било прехвърлено само правото на собственост върху парцел IX –
466 в кв. 57 по плана на гр. Девня, който същия е придобил в условията на СИО. Видно от показанията на
свидетелите З. З. само е подпомагал родителите на съпругата си във владението на процесната реална част, а не е
упражнявал владение за себе си. Поради това след неговата смърт неговите наследници М. Н. и Ж. Ж. не са
станали собственици на процесната реална част по наследство от прадядо си, тъй като техния наследодател М. З.
е още жива, а за да приемат наследството на своя прадядо М. Д. и своя дядо И. М. И., те трябва да приемат и
наследството на своята майка М. Желева, част от което е и наследството на техния прадядо М. Д. и наследството
на техния дядо И. М. И.. Докато едно наследство не е открито евентуалните наследници приживе на
наследодателя не притежават още никакви права върху бъдещото наследство.
С оглед изхода на делото ответника Т. Д. следва да заплати сторените от ищцовата страна М. З.
разноски в размер на 345,10 лева, а А. А. следва да заплати на ищцовата страна М. З. сумата от 411,83 лева. С
оглед изхода на делото по отношение на ответницата Р. К. ищците следва да заплатят на същата сумата от 680
лева адвокатско възнаграждание и 100 лева депозит за вещо лице. С оглед изхода на делото ищците М. З. Н. и Ж.
З. Ж. следва да заплатят на Т. Д. Д. сумата от 920 лева и на А. А. сумата от 533 лева
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по искова молба с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, предявена от М. И. З., ЕГН **********, М. З. Н., ЕГН ********** и Ж. З. Ж., ЕГН
**********, против Т. Д. Д., ЕГН **********, Р. М. К., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, че М. И. З.
е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963г. до 23.05.2023г. на
реална част с площ от 449 / четиристотин четиридесет и девет / кв. м. от поземлен имот с идентификатор №
***.501.1853 / двадесет хиляди четиристотин осемдесет и две точка петстотин и едно точка хиляда осемстотин
петдесет и три /, целият с площ от 770 / седемстотин и осемдесет /кв.м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, одобрени със Заповед РД- 18-85/17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи
за реалната част от имота имоти с идентификатори ***.501.1680, ***.501.1667, ***.501.1637, ***.501.1669 и
останалата на север реална част от ***.501.1853, която реална част е отразена графично със син цвят на
комбинирана скица №2 към заключението на вещото лице В. А., при граници за целия поземлен имот с
идентификатор № ***.501.1853 : имоти с идентификатори ***.501.1680, ***.501.1667, ***.501.1637,
***.501.1668, ***.501.1669, като отхвърля иска за разликата в площта на реалната част над 449 кв. м. до 498 кв.
м. и спрямо лицата М. З. Н., ЕГН **********, Ж. З. Ж., ЕГН **********, и Р. М. К. с ЕГН **********
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, ***, да заплати на М. И. З., ЕГН **********, ***, сумата от
345,10 / триста четиридесет и пет лева лева и 10 стотинки / , представляваща сторени разноски по делото
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, ***, да заплати на М. И. З., ЕГН **********, *** сумата от
411,83 лева / четиристотин и единадесет лева и 83 стотинки / , представляваща сторени разноски по делото
ОСЪЖДА М. З. Н., ЕГН **********, *** и Ж. З. Ж., ЕГН **********, ***, да заплатят на Т. Д. Д.,
ЕГН **********, ***, сумата от 920 лева / деветстотин и двадесет лева / , представляваща сторени разноски по
делото
ОСЪЖДА М. З. Н., ЕГН **********, *** и Ж. З. Ж., ЕГН **********, ***, да заплатят на А. А. А.,
ЕГН **********, сумата от 533 лева / петстотин тридесет и три лева / , представляваща сторени разноски по
делото
ОСЪЖДА М. И. З., ЕГН **********, ***, М. З. Н., ЕГН **********, *** и Ж. З. Ж., ЕГН
**********, ***, да заплатят на Р. М. К. с ЕГН **********, ***, сумата от 780 лева / седемстотин и осемдесет
лева / , представляваща сторени разноски по делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
11