№ 265
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503217 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3383 от 05.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 14624/2016 год. по описа на
СГС, I-5 състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на К. В. М. на правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 23 140.74 лева, представляващи застрахователно
обезщетение по полица „Каско+” за кражба на лек автомобил „Опел” с временен ДК № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2016 год. до окончателното
изплащане, както и на правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 102.85 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 09.11.2016 год. до 24.11.2016
година.
Решението е обжалвано от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, като се навеждат
оплаквания за неправилност. Твърди се, че липсва индентичност между автомобила, който е
представен за оглед при сключването на застрахователния договор и противозанно отнетия
процесен автомобил. Посочва, че автомобила е закупен с щети от пожар, вследствие на
което и бил нужен качествен ремонт в оторизиран сервиз, а по делото не са представени
фактури за такъв ремонт. Съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите
досежно извършените по автомобила ремонти. Заявения за откраднат автомобил е бил тежко
увреден и не е възстановен. Моли съда да отмени решението и исковете да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият К. В. М. депозира отговор с който се правят възражения против оплакванията,
1
релевирани в жалбата и моли първоинстанцион-ното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноките по делото.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част.
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение въз основа на сключен застрахователен договор по риска „Каско” и при
настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора. Не са спорни пред настоящата
инстанция следните факти: наличие на застрахователен договор по риска „Каско+” за
периода от 15.00 ч. на 26.08.2016 год. до 25.08.2017 год. за лек автомобил „Опел” с временен
ДК № ***, настъпването на застрахователно събитие „кражба” на 27.08.2016 год., както и
размерът на дължимото застрахователно обезщетение, след прихващане на неизплатените
застрахователни премии.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
наличието на индентичностт между представения за оглед автомобил пред застрахователя и
процесното МПС.
От представената пред първоинстанционният съд фактура № 3798/16 от 13.04.2016 г. се
установява, че процесният автомобил е закупен в Германия от „София Пас“ ООД за сумата
от 1450 евро и в самата фактура е отразено, че по него е имало щети от пожар, като на
19.04.2016 г. е продаден от купувача на ищеца К.М. за сумата от 516 лева. От показанията на
разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели М. и П. се установява, че повредите
по автомобила са били ремонтирани. Свитеделя М. дори заявява, че още когато видял
автомобила, знаел, че той може да бъде поправен, а свидетеля П. лично е извършил ремонта
на превозното средство. Той описва повредите по автомобила по следния начин: „на
предната дясна част имаше обгоряло, бяха обгорени десен калник, предна дясна гума,
бронята, преден капак.... доста повреди по двигателя - в сектора около филтърна кутия, част
от радиаторите, въздуховодите, части от двигателя и много голяма част от двигателната
инсталация“. Свидетелят заявява, че след ремонта автомобилът е бил в движение.
По реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от
компетентните институции на Германия по делото е представено писмо от Федерална
служба „МПС“ – Фленсбург, Германия и Справка от Централния регистър на МПС –
Фленсбург. От превода на тези документи се установява, че автомобилът е с първа
регистрация на 10.08.2015 г., а на 05.02.2016 г. е изваден от експлоатация. Видно от Справка
от Централния регистър на МПС – Фленсбург, Германия, в раздел „Оценка“ е отразено, че
„моторното превозно средство не е изхвърлено като отпадък“.
От посочените доказателства се установява, че по автомобила действително е имало
повреди, но не са били от такова естество, че да бъде бракуван. Същият е бил ремонтиран в
България и е бил в движение – на 26.08.2016 г. през деня ищецът и неговият син – свидетеля
2
М. са се движили с него в гр. София, застраховали са го, представили са автомобила за оглед
пред застрахователя, пътували са с него до бензиностанция в кв.„Подуяне“ да заредят
гориво, купили са винетка, след което са го паркирали пред жилищния блок, в който е
живеел свидетеля М.. Изложеното не дава основание и на настоящата инстанция да приеме,
че пред застрахователя е бил представен друг автомобил, предвид и протокола за оглед на
МПС осъществен от застрахователя на 26.08.2016 г., в който ответникът е отразил вида,
регистрационния номер и рамата на моторното превозно средство по застрахователната
полица от 26.08.2016 година.
Съдът приема за изцяло хипотетични и не подкрепени с доказателства доводите на
жалбоподателя, че след като автомобила е закупен с щети от пожар, то задължително е било
необходимо отремонтирането му в сертифициран сервиз, което очевидно не е сторено. На
първо място не бяха установени точните щети по автомобила причинени от пожара, от
където евентуално да се изведе извод за сложността на следващия се ремонт. На второ място
- представената фактура № 3798/13.04.2016 год. по никакъв начин не установява негодност
превозното средство да бъде използвано по предназначение, каквито доводи са развити. Що
се касае до показанията на разпитаните по делото свидетели, то всеки от тях носи
наказателна отговорност за неверни показания, дадени пред съд, но обстоятелствата за които
същите свидетелстват по никакъв начин не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги кредитира като обиктивно дадени, вследствие на
лични впечатления.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на Софийски градски съд
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ответника следва да заплати
на ищеца разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно представения списък по чл.80
от ГПК ищеца е заплатил адвокатски хонорар в размер на 2 340 лева, но съдът уважава
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения хонорар с оглед
правната и фактическа сложност на делото и го редуцира до размерите по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 228 лева лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 3383 от 05.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 14624/2016
год. по описа на СГС, I-5 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да заплати на К. В. М. разноски пред въззивния
съд в размер на 1 228 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
3
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4