О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІІІ въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д. № 4636 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба,
подадена от Й.Б.Т. – частен тъжител по н.ч.х.д. № 4784/2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав, срещу определение от
28.05.2019 г., с което първоинстанционният съд се е
произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК като на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК е възложил в тежест на Й.Т. направените от И.Г.разноски за
адвокатско възнаграждение по делото в размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Според частния жалбоподател,
атакуваното определение на районния съд е неправилно, тъй като присъдения в
полза на И.Г.размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен и не съответства
на фактическата и правна сложност на делото и на извършените процесуални
действия, свързани със защитата на И.Г.. По тези съображения, позовавайки се на
чл. 78, ал. 5 от ГПК жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и
за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
минималния размер съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Софийски градски съд, като взе
предвид подадената частна жалба и направените искания, въз основа на събраните
по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:
По повод тъжба от Й.Б.Т., срещу И.А.Г.е
образувано н.ч.х.д. № 4784/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 7-ми състав, производството по което е прекратено с определение от
07.02.2019 г. на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, потвърдено с решение № 404 от 02.05.2019 г. по
в.н.ч.д. № 1370/2019 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІX състав.
С молба от 09.05.2019 г. депозирана
пред районния съд, от страна на И.Г., спрямо която производството по н.ч.х.д. е
прекратено, е направено искане за присъждане в нейна полза на направените в
производството пред двете съдебни инстанции разноски.
По повод така подадената молба е
постановено обжалваното понастоящем определение, с което на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК направените от страна на И.Г.разноски по делото, възлизащи в общ
размер на 1500 лева са възложени в тежест на частния тъжител Й.Т..
Приемайки молбата на И.Г.за основателна,
районният съд е процедирал законосъобразно, защото съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство
бъде прекратено, разноските по делата от общ характер остават за сметка на
държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се
възлагат на частния тъжител. Конкретният случай е именно такъв, тъй като в производството
по н.ч.х.д. № 4784/2018 г. на СРС, което е прекратено с влязло в сила на
02.05.2019 г. определение, И.Г.е имала качеството подсъдима, като освен това,
същата изрично е поискала да и бъдат присъдени направените разноски.
Същевременно, обжалваното определение
следва да бъде отменено в частта, с която в полза на Г.е присъдена сумата над
1000 лева до присъдения размер от 1500 лева, тъй като по делото са налице
доказателства /л. 40 н.ч.х.д./ за направени от Г.разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева, а за разликата над този размер доказателства за реално
заплатено адвокатско възнаграждение липсват.
За да бъдат присъдени разноски в полза
на молителката, съобразно задължителните указания на върховната съдебна
инстанция, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т.
д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, е необходимо да се установи, че исканите
разноски за адвокатско възнаграждение действително да са били направени, което
следва да се докаже въз основа на документ, установяващ плащането на разноските.
В случаите, при които този документ е самият договор за правна защита и
съдействие, в него следва да бъде указан видът на плащането, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Когато е договорено заплащане по
банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой (каквато е настоящата хипотеза),
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор
да е приложен по делото, тъй като в този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява не само, че
страната е договорила, но и че е заплатила адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай, по делото са
представени два договора за правна защита и съдействие – договор за правна
защита и съдействие № 3344 от 14.09.2017 г. /л. 40 н.ч.х.д./ и договор за
правна защита и съдействие № 705627 от 20.08.2018 г. /л. 43 н.ч.х.д./, от които
на описаните по-горе изисквания съответства единствено договорът от 14.09.2017
г. /л. 40 н.ч.х.д./, тъй като в същия е изрично отбелязано, че договорената
между страните сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е
заплатена в брой на адв. Дончев, с оглед на което
този договор за правна защита има характер на разписка за получаването на тази
сума. Последният извод не може да бъде отнесен към договора за правна защита и
съдействие от 20.08.2018 г. /л. 43 н.ч.х.д./, тъй като в същия е посочено
единствено, че като адвокатско възнаграждение между страните е договорена
сумата от 500 лева без ДДС, като няма никакво отбелязване относно заплащането
на така договорената сума. С оглед на това, договорът от 20.08.2018 г. няма
характеристиката на разписка по смисъла на посоченото по-горе тълкувателно
решение, поради което същият не може да послужи на съда като доказателство за
заплащане на сумата от 500 лева. Поради това и предвид липсата на други
документи, удостоверяващи от страна на И.Г.да са направени разноски, следва да
се приеме, че молбата за присъждане на разноски по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК е основателна единствено за сумата от 1000 лева. Това означава, че
обжалваното понастоящем определение е частично неправилно и следва да се отмени
в частта, с която районният съд е присъдил в полза на И.Г.сумата над 1000 лева
до присъдения размер от 1500 лева. В останалата част, с която в тежест на Й.Т.
са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева,
определението на районния съд следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, предвид
довода на частния жалбоподател следва да се отбележи, че установените в ГПК
правила за произнасяне по въпросите във връзка с разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното производство, поради
което в случая не може да бъде извършвана преценка за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Става въпрос за законодателна празнота в НПК, която на
този етап не може да бъде преодоляна посредством тълкуване на правните норми.
Това е причината, поради която актуалната практика на върховната съдебна
инстанция е в насока, че в наказателното производство разноските не могат да се
намаляват от съда поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на
делото, а се присъждат такива, каквито действително са били направени, тъй като
съдът не разполага с правомощие да ги намалява.
Предвид изложеното по-горе относно
частичната неправилност на обжалваното определение, същото следва да се отмени
в частта, с която в тежест на Й.Т. са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 1000 лева до присъдения размер от 1500 лева. В
останалата част, с която Тевеклиев е осъден да
заплати на Г.сумата от 1000 лева, представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, определението на районния съд е правилно и следва
да се потвърди.
По изложените съображения, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 28.05.2019 г. по
н.ч.х.д. № 4784/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми
състав, в частта, с която Й.Б.Т., ЕГН: **********, е осъден да заплати на И. А.
Г., ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 1000
/хиляда/ лева до присъдения размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2019 г.
по н.ч.х.д. № 4784/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7-ми
състав, в частта, с която Й.Б.Т., ЕГН: **********, е осъден да заплати на И. А.
Г., ЕГН: ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.