М О Т И В И
към присъда от 04.10.2018 г. по ВОХД № 3491/2018г. по описа на Софийски градски съд, НО, V въззивен
състав
Производството е по реда на глава
ХХI от НПК.
С присъда от 21.06.2018г.,
постановена по НОХД № 1210/2018г. по описа на СРС, НК, 15 състав съдът е
признал В.В.Л., **********,
за НЕВИНЕН в това, че на 02.11.2017 г. около 23.00 часа
в гр. София, на кръстовището на ул. „Бяла Черква” и бул. „Витоша” извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - нанесъл удар с дръжката на газ-сигнален пистолет
„Еко1” е фабричен номер EV- 1131390 в областта на главата на Р.Х.Б., вследствие на което Р.Х.Б. получил
кръвонасядане и охлузване на челото, при което последният изпитал страдание,
след което насочил пистолета към тялото на Р.Х.Б. и му казал: „Искаш ли да те
запукам“ и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК. На основание
чл. 190 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски остават за
сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда в
законоустановения срок е постъпила протест от прокурор при СРП. В същия се
посочва, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Посочва
се също така, че има противоречие в мотивите на присъдата, тъй като съдът
приема, че действията на подсъдимия са груби и неуважителни, но същевременно не
изпълват законовото съдържание на разпоредбата на чл.325 ал.1 от НК, тъй като
били на личностна основа. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да
бъде постановена друга такава, с която подс. Л. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
подс. Л. моли атакуваната присъда да бъде потвърдена, като твърди, че се е
отбранявал от действия, насочени срещу него.
Представителят на
СГП заявява, че поддържа протеста, като моли атакуваната присъда да бъде отменена
и постановена друга такава, с която подс. Л. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като по същество доразвива доводите, посочени в
протеста.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин да се установява от събраните по делото
доказателства,
поради което въззивният съд
намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, която се изразява в следното:
На 02.11.2017г. около 22.30 ч.
свидетелката А.Г.управлявала лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с peг. № ****** в гр. София,
като в автомобила пътували нейният съпруг - свидетелят И.Г.и свидетелят Р.Б.,
които били задната седалка. На кръстовището на ул. „Богатица“ и бул.
“Арнесалски” управляваният от нея автомобил бил засечен от лек автомобил, марка
„Мазда“ с pег. № ******, управляван
от подс. Л.,*** на червен сигнал на
светофара, като по този начин пресякъл пътя на управлявания от свидетелката Г.
автомобил. Св. Г. успяла да избегнала
сблъсъка с управляваното от подсъдимия МПС и
натиснала клаксона. Подс. Л. изпреварил с лекия автомобил „Мазда“
колата, управлявана от свидетелката Г., а тя продължила да шофира зад
автомобила на подсъдимия Л. в същата посока. На кръстовището ул. „Бяла Черква” и бул. „Витоша” в гр. София,
в посока ул. „Петко Ю. Тодоров“ подс. Бачев спрял, тъй като светофарът показвал
червено. Св. Б. свалил стъклото на
задния ляв прозорец на колата, извадил ръката си навън и показал среден пръст
към подсъдимия, който видял неговия жест и излязъл от управлявания от него автомобила
„Мазда“ с peг. № ******. Той носел
на кръста си газ-сигнален пистолет „Еко1” с
фабричен номер EV- 1131390, поставен в кобур, в който имало
пълнител без патрони. Подс. Л. се насочил към спрелия автомобил „Фолксваген“,
модел „Поло“ с peг. № ******, като демонстративно
показал оръжието, което носел на колана си - газ-сигнален пистолет „Еко1”
с фабричен номер EV- 1131390, поставен в кобур, в който имало пълнител
без патрони. В същото време от автомобила, управляван от св. Г. слязъл св. Б., а малко след това излязъл и св. Г.. Св. Б.
и подсъдимия се срещнали пред предницата на автомобила, управляван от св. Г., а
подсъдимия, който извадил оръжието, което носел на колана си и се отправил към
свидетеля Б. с репликата: “Искаш ли да те запукам?”. Подс. Л. насочил оръжието
напред, след което ударил свидетеля с дръжката на пистолета в областта на
главата му. Вследствие на този удар, свидетелят Б. получил кръвонасядане и
охлузване на челото, при което последният изпитал страдание. В този момент на
мястото на инцидента преминали свидетелите В.М., К.Х.и Д.П., които били
полицейски служители при 04 РУ - СДВР, и били на работа. Същите забелязали, че
между подсъдимия и свидетеля Б. е възникнал скандал, като спрели на мястото на
конфликта. При тяхната поява конфликтът между двамата бил преустановен.
Полицейските служители
докладвали за случая на оперативно дежурна част, като при пристигането на
дежурна група при 04 РУ при СДВР подсъдимият предал газ-сигналния пистолет
„Еко1” с фабричен номер EV-1131390 с протокол за доброволно предаване.
От изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при прегледа на Р.Х.Б. се
установило кръвонасядане и охлузване на челото. Според вещото лице тези
увреждания били в резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се
получат по време и начин, както съобщил Б., като са причинили на същия
страдание.
От заключението на изготвената
по делото балистичната експертиза се установява, че представеният за изследване
пистолет „Еко1 Special
99 Cal 9 mm P.A.K.” c фабричен номер EV-1131390 е стандартен
газ-сигнален пистолет, калибър 9 мм и същият не представлява огнестрелно
оръжие, като същият е технически изправен и е годен да произвежда изстрели.
Така
приетата от настоящия съд фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА –частично от обясненията на подсъдимия В.Л.,
от показанията на свидетелите А. Г., Р.Б., И.Г., В.М., К.Х.и Д.П./дадени в хода
на съдебното следствие и тези, прочетени на основание чл. 281 от НПК/, както и
на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
наказателното производство — докладни записки, протокол за доброволно
предаване, СМЕ, балистична експертиза, справка за съдимост.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Л. в частта им, в която същият не отрича
участието си в инцидента, като не кредитира обясненията в частта им, в която
същият твърди, че св. Б. и св. Г. са били първопричината за инцидента, тъй като
са се насочили към него с намерение да се саморазправят и той се е защитил.
Тези негови обяснение противоречат както на показанията на св. Г., Г. и Б.,
така и на обективните фкти по делото. Така например безспорно е установено по
делото, че именно подсъдимият пръв е излязъл от управлявания от него автомобил
и се е насочл към автомобила, управляван от св. Г., като срещата му със св. Б.
е станала именно при този автомобил. Още с излизането си от автомобила
подсъдимият не само е показал демонстративно носения от него газ-сигнален
пистолет, но го е извадил от кобура и го е насочил към св. Бегчиев с репликата “Искаш ли да те
запукам?”. Нещо повече, след тази реплика подсъдимият не
само не преустановил действията си, но и ударил с пистолета по главата св. Б. и
едва при появата на полицейските служители е преустановил действията си. Тези
негови действия по никакъв начин не подкрепят тезата му, че е бил нападнат от
св. Б. и св. Г. и че се е защитавал, тъй като именно той пръв излязъл от
автомобила, той пръв се е насочил към автомобила, управляван от св. Г., той е
извадил пистолета и отправил инкриминираната реплика към св. Б., той е ударил
последния с пистолета по главата. Ето защо настоящият съдебен състав, като взе
предвид двуяката същност на обясненията
на подсъдимия – и като средство за защита, и като доказателствено средство,
намира, че в случая обясненията на подсъдимия са защитна теза, която не се подкрепя
от другите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели А. Г., Р.Б., И.Г., В.М., К.Х.и Д.П./дадени в хода на съдебното следствие и
тези, прочетени на основание чл. 281 от НПК/ относно релевантните факти по
делото като конкретни и непротиворечиви.
В този смисъл въззивният съд не споделя мотивите на
контролирания такъв, че не следва да се кредитират показанията на св. Б. и
частично тези на св. Г. и Г., а относно поредността на действията на подс. Л.,
а следва да се кредитира само неговите обяснения. Всъщност и от обясненията на
подсъдимия / с изключение на това, че същият твърди, че след като е извадил
пистолета и след репликата „искаш ли да те запукам?“ св. Б. се е отправил заплашително към него / се установява
хронологичната последователност в действията му, описана по-горе.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по назначените СМЕ
и балистична експертиза като конкретни,
отговорили на поставените въпроси и извършени от лицае, притежаващи съответните
специални знания.
От правна страна:
С
оглед на възприетото по-горе, въззивният съд счита, че на базата на така възприетите
фактически обстоятелства са налице изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране на наказателната отговорност на подс. Л. по повдигнатото му
обвинение по чл. 325 ал.1 от НК.
От обективна страна същият е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като на на 02.11.2017 г. около 23.00 часа в гр.
София, на кръстовището на ул. „Бяла Черква” и бул. „Витоша” извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - нанесъл удар с дръжката на газ-сигнален пистолет
„Еко1” е фабричен номер EV- 1131390 в областта на главата на Р.Х.Б., вследствие на което Р.Х.Б. получил
кръвонасядане и охлузване на челото, при което последният изпитал страдание,
след което насочил пистолета към тялото на св. Б. и му казал: „Искаш ли да те
запукам“. В случая подсъдимият нарушава обществения ред и извършва непристойни
действия чрез своето активно поведение, изразено чрез насочване на пистолета
към тялото на св. Б. и репликата „Искаш ли да те запукам“ и чрез последвалия
удар с пистолета по главата на св. Б.. Тези действия са извършени на публично
място и грубо нарушават обществения ред, като подсъдимият спрял на светофара и
излязъл от автомобила именно с цел да се саморазправи с намиращите се в
автомобила, управляван от св. Г. хора, без да ги познава и единствено защото
явно е бил „подразнен“ от отправения звуков сигнал с клаксона от св. Г. и
показания среден пръст от прозореца на колата от св. Б., като тези действия на
св. Г. и Б. са провокирани отново от предходното незаконосъобразно поведение на
подсъдимия, който, минавайки с автомобила си на червен светофар, засякъл
автомобила, управляван от св. Г.. С действията си подс. Л. демонстрира чувство
за безнаказаност, опитва се да раздава собствено „правосъдие“ с чувство за
превъзходство, поддържано и от държания от него газ-сигнален пистолет / за
който св. Г., Г. и Б. не са знаели, че не е огнестрелно оръжие и че не е
зареден /.
Настоящият въззивен състав не споделя
доводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице личностен мотив, който
изключва хулиганството – безспорно е установено по делото, че подс. Г. от една
страна и пътуващите в другия автомобил св. Г., Г. и Б. не са се познавали и не
са имали никакви взаимоотношения преди това.
От субективна страна
подсъдимият Л. е действал виновно с формата на вината пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и целял
настъпването на общественоопасните последици.
Ето защо въззивният съд намери, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК както
от обективна, така и от субективна страна. Поради
изложеното, въззивният съд намери, че постановената от районния съд присъда
следва да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена друга, с която подсъдимият
Л. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 325 ал.1 от НК.
При
определяне на размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо такова
взе предвид обстоятелството, че с решение по НОХД №4591/2017г. на СРС, влязло в
сила на 30.05.2017г. на подс. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000лв. на основание чл.78а от НК. Със същото подс. Л. е признат за
виновен, че е извършил престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.3 вр. чл.130 ал.1,
за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено посоченото
по-горе административно наказание. Деянието по настоящото дело е извършено от
подсъдимия 5 месеца след влизане в сила на посоченото по-горе решение, като
явно наложеното му административно наказание не е изиграло своята превантивна
роля за това да мотивира подсъдимия да не извършва престъпни деяния.
Нормата
на чл.325 ал.1 от НК предвижда наказание ЛОС в диапазона до 2 години или
пробация. Предвид посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства настоящият съдебен състав намери, че справедливо наказание, което
следва да се наложи на подсъдимия на основание чл. 325, ал. 1 вр.
чл. 54 ал.1 вр. чл. 42а ал.2 т.1-2 от НК е „пробация“, включващо следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и пописване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от 1 /една/ година; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година. Съдът намери, че така
наложеното наказание ще изпълни целите на чл.36 ал.1 от НК по отношение на
подс. Л..
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените
разноски 70,72лв. в полза на СГС, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист на
основание чл.190 ал.2 от НПК.
Мотивиран
от горните съображения, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.