Решение по дело №38115/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9295
Дата: 18 май 2024 г.
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20231110138115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9295
гр. ........., 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110138115 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Ю. Й. Й. срещу „............“ ООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
длъжник по изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ Д.П. - Я., с рег. .......... при
КЧСИ, образувано въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от
........... г. по ч.гр.д. № ............... г. по описа на РС – ........... с-в. Твърди, че вземанията на
ответника, предмет на образуваното изпълнително дело, са погасени по давност.
Излага доводи, че взискателят не е предприел изпълнителни действия, имащи за
последица прекъсването на давността на подлежащите на принудително изпълнение
вземания. Сочи, че изпълнително дело е перемирано, считано от 2020 г. Съобразно
изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че не дължи
изпълнение на вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от ...........
г., предмет на изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. .......... при
КЧСИ, на обща стойност 330,11 лв., от които 41,48 лв. – главница за
далекосъобщителна услуга, 129,26 лв. – неустойка за прекратяване на договор, 149,00
лв. – неустойка за устройство за достъп, както и лихва за забава в размер на 10,37лв., с
оглед погасяването му по давност. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Сочи, че процесното вземане се погасява с изтичането на 5 –
годишен давностен срок, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че в хода на
образуваното срещу ищеца изпълнително производство са предприемани множество
действия, имащи за последица прекъсването на давността, за които излага подробни
съображения. Оспорва твърденията на ищеца относно настъпила перемпция по
процесното изпълнително дело. Моли съда да отхвърли предявения иск като
1
неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира
при условията на евентуалност възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът
не дължи изпълнение на вземане по изпълнителен лист от ........... г., в общ размер на
330,11 лева, предмет на изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег.
.......... при КЧСИ, с оглед погасяването му по давност. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е
уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи
основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин
от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до
погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност.
С определението за насрочване на делото от 20.02.2024 г. /л. 55 и сл./ съдът е
указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно,
че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото
определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от
страните, съдът е обявявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, ищецът е длъжник по изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ
Д.П.-Я., с рег. .......... при КЧСИ, образувано въз основа на издаден срещу него
изпълнителен лист от ........... г., кредитор по който е ответника.
За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително
изпълнение за процесните вземания по искане на ответника към доказателствата по
делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № ........... по описа на ЧСИ
Д.П.-Я., с рег. .........., от материалите по което се установява следното:
Процесните вземания, представляващи задължения са съдебно установени с
влязла в сила по отношение на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение на 19.08.2017 г., за които е издаден изпълнителен лист от ........... г. по
ч.гр.д. № ............... г. по описа на Районен съд - .......
На 06.12.2018 г. е образувано изпълнително дело за вземанията по процесния
изпълнителен лист и с постановление на ЧСИ Янкова е наложен запор върху
банковите сметки на ищеца в „...........“ ЕАД.
Запорното съобщение е връчено на „...........“ ЕАД на 18.12.2018 г. /л. 12 от и.д./ и
на 09.01.2019 г. е получен отговор, че длъжникът има банкова сметка и е наложен
запор върху вземанията по нея.
С постановление на ЧСИ от 01.02.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „..........“ ЕООД. Запорното съобщение е връчено на
третото задължено лице на 05.04.2019 г. /л. 33 от и.д./.
На 13.05.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
всички открити банкови сметки на длъжника.
Молба за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки е
2
депозирана и на 24.03.2020 г. /л. 40 от и.д/.
На 08.02.2021 г. /л. 44 от и.д./ отново е депозирана молба от ответника за
извършване на справки за регистрирани трудови договори, налагане на запор върху
вземания на длъжника и в случай че не бъдат открити такива – извършване на опис и
оценка на негови движими вещи, находящи се на неговия постоянен адрес.
На 10.02.2021 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи на длъжника за
29.03.2021 г. /л. 47 от и.д./, за който длъжникът е уведомен лично на 18.02.2021 г. На
29.03.2021 г. е съставен протокол за опис, съгласно който длъжникът не се е явил.
На 17.03.2022 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
всички открити МПС, собственост на длъжника.
На 12.12.2022 г. /л. 57 от и.д./ е депозирана молба от взискателя за налагане на
запор върху всички вземания на взискателя, включително и за насрочване на дата за
опис на негови движими вещи.
С постановление от 13.12.2022 г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на
длъжника за 23.02.2023 г. от 10 часа /л. 59/, като съобщението е връчено на длъжника
лично на 16.01.2023 г.
На 29.06.2023 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
всички движими вещи на длъжника, както и за насрочване на дата за опис на движими
вещи на постоянния му адрес.
С постановление от 03.07.2023 г. е насрочен опис на движими веши на длъжника
за 22.08.2023 г., който е отложен с протокол от 22.08.2023 г. поради нередовно
призоваване на страните.
По аргумент от разпоредбата на чл. 116, б. „в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, а именно: насочване на
изпълнението чрез налагане за запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения
от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира именно защото кредиторът може да избере
дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Противно на изложеното в исковата молба, влязлата в законна сила заповед за
изпълнение има всички последици на съдебно решение – установително действие и
преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и
изпълнителна сила. По аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила
заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на
3
ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г.К., ІІІ ГО на
ВКС/. Давността тече от момента на влизане в сила на решението, респективно на
заповедта за изпълнение, и се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Новата погасителна давност
започва да тече от последното по време предприето валидно изпълнително действие.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
В конкретния случай, при така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист от ........... г., е прекъсвана многократно с приети
действия от взискателя, насочени към принудително изпълнение на процесните
вземания, включително е прекъсната на 18.12.2018 г. с връчването на запорно
съобщение на „...........“ ЕАД, на 05.04.2019 г. /л. 33 от и.д./ с връчването на запорно
съобщение на „..........“ ЕООД – работодател на длъжника, както и през 2020 г., 2021,
2022 г. и 2023 г. с депозираните молби от взискателя с посочени изпълнителни
способи, които са направени искания да бъдат приложени, както и с насрочването на
описи и оценка на движими вещи на длъжника.
В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 07.07.2023 г.,
включително и към датата на приключване на устните състезания по делото –
18.04.2024 г., погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не
е изтекла.
Във връзка с част от доводите на ищеца, съдът съобрази и разясненията, дадени
в т. 5 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК, съгласно които запорът върху вземане по банкова сметка се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450,
ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното
не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали
той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът
не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се
реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще
остане неудовлетворено. Тази невъзможност обаче е обективна и се дължи на
несъществуване на вземането, което не е следствие от поведението на длъжника или от
извършени от него действия.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ответникът не дължи сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист от
........... г., е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Ю. Й. Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град ............, срещу „............” ООД, с ЕИК .........., със седалище в град
......... и адрес на управление: ..........., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Ю. Й. Й. не дължи на „............”
ООД сумите, за които е издаден изпълнителен лист от ........... г. въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ............... г. по описа на Районен съд – ......,
Гражданско отделение, ............, в общ размер на 330,11 лв., от които 41,48 лв. –
главница за далекосъобщителна услуга, 129,26 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за периода 01.07.2014 г. – 23.10.2014 г., 149,00 лв. – неустойка
за невърнато устройство за достъп, както и лихва за забава в размер на 10,37 лв. за
периода 17.06.2014 г. – 16.06.2017 г., и е образувано изпълнително дело № ........... по
описа на ЧСИ Д.П. - Я., с рег. .......... при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Ю. Й. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ............, да плати
на „............” ООД, с ЕИК .........., със седалище в град ......... и адрес на управление:
..........., сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5