РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 158 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-Ф-27 издадено на 09.04.2019 г. от директора
на Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- Софийска област, с което
на основание чл.24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.417, ал.1 ЗВМД /Закон за
ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер 700 лв. за нарушение на чл. 132, ал.1, т.20 ЗВМД,
изразяващо се в това, че в качеството и на собственик на животновъден обект, не
е изпълнила предписание №1/19.09.2018г., издадено от компетентни органи, за
което и е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
001477/28.12.2018 г. от д-р М.Н.И.-Б..
Жалбоподателят
твърди в жалбата си, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи неговата
отмяна. Сочи, че издавайки наказателното постановление,
административнонаказващият орган е нарушил чл.54, ал.4 ЗАНН, съгласно който,
преди да се произнесе по преписката, следва да провери акта за установяване на
административно нарушение с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,
както и да прецени възраженията и събраните доказателства и ако е необходимо и
да извърши разследване на спорните обстоятелства. Сочи се, че са нарушени:
чл.40, ал.1 и ал.3 ЗАНН, тъй като актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, който не е очевидец на нарушението или установяването му; чл.42, т.3
и т.5 ЗАНН, тъй като в АУАН не се съдържа място на извършване на нарушението и
погрешно е посочена законовата разпоредба, която е нарушена; чл.43, ал.5 ЗАНН,
съгласно който при подписване на АУАН, на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а такава всъщност не е попълнена. Поставеният служебен щемпел в
графата „подпис на актосъставител“, върху който фигурирало името д-р Константин
Радев внасяло съмнение за точното изпълнение на чл.42, т.1 ЗАНН относно това
кой всъщност е актосъставителят. Сочи се в жалбата още, че са необосновани
констатациите по АУАН и изложеното като описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. В подкрепа на оплакването за
необоснованост се сочи, че предписание №1/19.09.2018г. било връчено на
жалбоподателката с писмо по пощата, тъй като на проверка в собствения и
животновъден обект на 19.09.2018г. тя не е присъствала. Липсвало във връченото
предписание цитираното в текста на НП и АУАН предписание за представяне на
„становище за допустимия вид и брой животни за отглеждане на територията на
община Златица“. В графата на предписанието за „ветеринарен лекар, обслужващ
обекта“ бил посочен И.Ч., а такъв ветеринарен лекар никога не бил
обслужвал животновъден обект 2080-0724,
като към датата на предписанието обслужващ ветеринарен лекар на животновъдния
обект била д-р Йонка Тодорова Симеонова. За проверка на 19.12.2018г. относно
изпълнение на предписанието жалбоподателката не била уведомявана, поради което
и твърди да не е присъствала, а от АУАН и НП не ставало ясно къде е извършена
същата проверка ако изобщо се е състояла. Освен това, с констативен акт от
19.12.2018г. жалбоподателката твърди, че не е запознавана, тъй като той не е
бил приложение към АУАН, а незаконосъобразно е приет за неразделна част от
преписката. С оглед на изложеното, жалбоподателката поддържа, че обжалваното НП
е неправилно/незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло с всички,
следващи от това законови последици.
В
съдебно заседание жалбоподателката С.Д.Д. не се явява, но се представлява от
упълномощения от нея адв. С.П. от САК, който поддържа депозираната жалба и при
вземане становище по съществото на делото заявява, че в хода на проведеното
съдебно дирене се установила основателността на всяко едно от оплакванията
срещу обжалваното НП, а именно, че административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл.54, ал.1 ЗАНН, тъй като ако бе извършил
цялостна, обективна и съобразена със законовите изисквания проверка преди да
издаде НП, би установил че АУАН е съставен в крещящо противоречие с
административнопроизводствените правила, подробно посочени в жалбата: чл.40, ал.1 и ал.3 ЗАНН, чл.42, т.3
и т.5 ЗАНН, както и на чл.42, т.1 ЗАНН. Акцентира се на твърдението, че е в НП
е налице „дописване“ на законовите разпоредби, които се приемат за нарушени и
при положение, че такива липсват по същество в акта, тъй като посочената
чл.131, ал.1, т.1 ЗВМД няма за адресат лицата – собственици на животновъдни
обекти, не може за пръв път в НП-то като нарушена да се посочи чл.132, т.20
ЗВМД. Адв.П. счита, че в случая няма предписание, което да мотивира издаването
на АУАН, няма и констатирано нарушение, което да обоснове приложението на
чл.132, т.20 ЗВМД и на санкция по чл.417, ал.1 ЗВМД. Адв.П. твърди още, че
предписанието, което е дадено на доверителката му, не е било направено по
съответния ред и под съответната форма, като конкретно визира и
обстоятелството, че като ветеринарен лекар, обслужващ обекта на г-жа Д., се е
подписало лице, което в съдебно заседание заяви, че няма идея за какво става
въпрос. Актосъставителката имала възможност да разбере кой е ветеринарния
лекар, обслужващ обекта и да се обърне към него за съдействие, но не го е
сторила. Отново се иска от съда да отмени наказателното постановление, ведно с
всички последици.
Въззиваемата страна ОДБХ- Софийска област взема становище
по съществото на делото чрез упълномощения процесуален представител адв.
Борислав Беев от САК. Адв. Беев моли съда да отхвърли подадената жалба срещи
издаденото НП. Счита, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на
изпълнение на службата му, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона. Моли, визираните и посочени от адв.П. нарушения
в една част да се приемат за неотносими, а в другата част – че не съставляват
тежки нарушения на административнонаказателното производство, които да водят до
отмяна на НП. Невярно било обстоятелството, че няма посочен адрес на
нарушението и това е именно адресът на регистрация на обекта в гр.Златица.
Описанието на нарушението, направено от инспектиращото обекта лице освен това
било свързано с неизпълнено предходно предписание, свързано с преценката
относно профилактиката и борбата по ограничаване на възможно разпространяване
на болести. Установено било в производството, че комуникацията между
жалбоподателката и контролния орган е затруднена и се осъществява главно по
пощата, като е спазена процедурата по съставяне на АУАН , а впоследствие актът
и е връчен, за което има известие за доставяне на пощенска пратка. Липсата на
съдействие от страна на жалбоподателката следвало да се отчете като утежняващо
обстоятелство, тъй като контролните органи са положили максимални усилия, а
съдействие не им е указано, въпреки че им се дължи. Установено било, че
предписанието, което е издадено, не е обжалвано и не е изпълнено в съответния
срок, за което била наложена съответната санкция. Неизпълнението на предписанието,
издадено по реда на чл.131 ЗВМД представлявало и нарушението, което е отразено
в НП и за което е ангажирана отговорността на виновното лице. Безспорно било
установено, че собственик на животновъдния обект и адресат на съответните
документи, които са издали актосъставителят и административнонаказващият орган
е С.Д. и именно нейна е отговорността за неизпълнение на съответното
предписание. Иска се от съда, след преценка на събраните доказателства, да
отхвърли жалбата.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
19.09.2018г. д-р М.Н.И.-Б., на длъжност „инспектор“ отдел ЗЖ при ОДБХ София
област посетила животновъден обект №2080-0724, представляващ
ферма за пъдпъдъци, находяща се в гр.Златица и стопанисвана от С.Д.Д., но не
намерила достъп до имота, като на същата дата съставила Предписание № 1, с което дава указания на собственика на животновъдния обект в срок
до 10.10.2018г. да извърши пререгистрация на същия по чл.137 ЗВД, съгласно
изискванията на Наредба №44/2006г. за ветеринарномедицинските изисквания
към животновъдните обекти и наредба №16/2006г. за защита и хуманно отношение
при отглеждане и използване на селскостопански животни. Издаващия предписанието
контролен орган не бил запознат с обстоятелството, че обслужващия обекта
ветеринарен лекар е д-р Йонка Тодорова Симеонова, поради което помолила
свидетеля И.Ч. – също ветеринарен лекар на територията на гр.Златица, да се
подпише на предписанието, което той сторил, с убеждението, че се подписва като
свидетел. Предписанието било изпратено на С.Д.Д. с пощенска пратка.
Впоследствие, на 19.12.2018г. от страна на д-р М.Н.И.-Б. било извършено отново
посещение на животновъдния обект, стопанисван от Д., но отново не намерила
никого там. С писмена покана, изпратена отново по пощата, С.Д.Д. била поканена
за съставяне на АУАН, като такъв бил съставен на 28.12.2018г. в сградата на
община Златица в присъствието на Д. и със свидетел по акта – служител на община
Златица- Х.Н.М.. Актът бил съставен за това, че по предписанието не е
представено становище за допустимия вид и брой животни за отглеждане на
територията на община Златица. На
основание съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ Ф-27/09.04.2019г. от Директора на ОДБХ София област.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите Х.Н.М., М.Н.И.-Б. и И.Н.Ч., както и от събраните
писмени доказателства – удостоверение за регистрация на животновъден обект №401/19.07.2017г.
от ОДБХ Софийска област, предписание №1/19.09.2018г., констативен протокол от
19.12.2018 г., покана за съставяне на АУАН, АУАН № 1477/28.12.2018 г., договор
за предоставяне на ветеринарномедицински услуги от 13.08.2018г.
Видно
от удостоверение за регистрация на животновъден обект №401/19.07.2017г. /л.13
от делото/, издадено от ОДБХ Софийска област, животновъден обект, предназначен
за отглеждане на пъдпъдъци, с капацитет 4000 бр., с отговорно лице С.Д.Д. –
собственик, намиращ се в землището на гр.Златица, обл. Софийска, с GPS координати x
42.4253, у 24.0821, отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е вписан в
регистъра на ОДБХ Софийска област и в ИИС на БАБХ, ВетИС с ветеринарен
регистрационен номер 2080-0724.
Представено
е по делото предписание №1 /л.11 от делото/, според което на 19.09.2018г. М.Б.,
на длъжност „инспектор“ при ОДБХ- София е установила, при извършена проверка на
животновъден обект с рег. №2080-0724 в гр.Златица, в присъствието на С.Д.Д. –
собственик на животновъдния обект, че са нарушени предписанията на Наредба №44/20.04.2006г.
за ветеринарномедицинските изисквания към ЖО, Наредба №16.08.02.2006г. за
защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопанските животни и е
дадено предписание, в срок до 10.10.2018г. собственикът на ЖО да извърши
пререгистрация на ЖО по чл.137 от ЗВД и съгласно изискванията на цитираните
по-горе наредби. Фигурира подпис на издаващия предписанието ветеринарен лекар.
Липсва подпис на собственик на обекта. Като ветеринарен лекар, обслужващ обекта
се е подписало лицето И.Ч.. Приложено е копие от пощенски плик, с което се
твърди, че е изпратено предписанието на жалбоподателката, като датата на
клеймото за получаване е 21.09.2018г., но не е установимо съдържанието на плика.
Видно
от представения по делото договор за предоставяне на ветеринарномедицински
услуги от 13.08.2018г. /л.14 от делото/, сключен между С.Д.Д. и д-р Йонка
Тодорова Симеонова, на основание чл.137б ЗВД С.Д. е възложила, а д-р Симеонова
е приела, за срок до 31.12.2018г. да предоставя ветеринарномедицински услуги
като комплекс от дейности – изпълнение на мерките по държавната профилактична
програма и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните, профилактика,
лечение и диагностика на болестите по животните и други, свързани с тях
дейности по отношение на животните, отглеждани в животновъдния обект на Д..
Представен
е по делото Констативен протокол от 19.12.2018г. /л.24 от делото/, съставен от М.И.Б.,
в който е отбелязано, че при посещение на животновъден обект №2080-0724,
находящ се в гр.Златица, ул. „Захари Стоянов“ №2, собственика С.Д.Д. не била
открита в обекта. Записано е, че посещението е било извършено във връзка с
изпълнение на предписание №1 от 19.09.2018г., а именно допълнение на документи
към заявление за регистрация на животновъден обект по реда на чл.137 ЗВД.
Съгласно предписанието в срок до 10.10.2018г. собственикът следвало да
представи становище относно допустимия вид и брой животни за отглеждане на
територията на община Златица, също така декларация за съгласие от съседите,
граничещи с обекта. Това било изискуемо поради факта, че местоположението на
регистрирания обект е в регулационната граница на гр.Златица и съответно не
било спазено изискването на чл.5, ал.4 от наредба №2 от 11.02.2009г. за
условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, а
именно – същият следва да е отдалечен от населеното място и главни пътища на
разстояние най-малко 500 м. В следствие на извършената проверка било
установено, че в указания срок С.Д.Д. не е представила гореописаните документи
и ще и бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение. Няма
доказателства и данни констативният протокол да е връчван на С.Д.Д..
Представена
е и покана до С.Д.Д. за съставяне на акт за административно нарушение /л.23 от
делото/, на 28.12.2018г. в 10.00 ч., в сградата на община Златица, площад „Македония“
№1, ет.3, стая 310, която покана няма доказателства да е връчена на или
получена от адресата.
Видно
от приложения оригинал на Акт за установяване на административно нарушение
/л.16 от делото/, той е съставен на 28.12.2018г. в гр.Златица от д-р М.Н.И.-Б.,
в присъствието на свидетеля Х.Н.М. (свидетел при съставяне на АУАН) срещу С.Д.Д.
*** – собственик на ЖО №2080-0724 за това, че: на 19.12.2018г. не присъства за
извършване на проверка по предписание №1/19.09.2018г., като по предписанието не
е представено становище за допустимия вид и брой животни за отглеждане на
територията на общ. Златица, с което е нарушила чл.191, ал.1, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Посочено е, че нарушението е извършено за
първи път. Саморъчно соченото за нарушител лице е записало възражение, гласящо
„Не съм съгласна с акта. На 19.09.2018г. не е извършена проверка на моя
животновъден обект и аз не знаех за такава проверка.“.
Разпитани
са по делото трима свидетели.
Според
актосъставителката М.Н.И.-Б., от 1 август 2018г. работи като „инспектор“ към
ОДБХ- София, със седалище на нейната дейност в гр.Златица. Твърди, че няколко
пъти е ходила на адреса, където се намира животновъдният обект, собственост на С.Д.,
по различни жалби, искала документи от лицето, а то отказвало съдействие и там
винаги било заключено, без достъп до обекта. Проверката, по повод на която бил
съставен АУАН била въз основа на жалба от съседка, а преди въпросната проверка
била ходила септември месец и дала предписание във връзка с документи, които
изискала от лицето, за да направи сравнение с твърдения в подадена жалба.
Свидетелката Б. сочи, че на проверката, на която е дала предписание,
жалбоподателката не е присъствала, а предписанието и е връчено по пощата, като
в деня на получаването отишла при нея и на самото предписание се разписала, че
го е получила. Сочи, че на предписанието присъствал И.Ч., който обслужва голяма
част от животновъдните обекти в гр.Златица, тъй като към момента на проверката
не знаела с кой лекар жалбоподателката има договор, а И.Ч. бил наблизо и дошъл
да констатира посещението, за което Д. сочи, че не е осъществявано.
Свидетелката прочита на глас предписанието, което е дала и признава, че в него
не е указано конкретно това, за което Д. е санкционирана. Свидетелката
обяснява, че становището, което е чакала от Д. да представи, има отношение към
отговорността на общината за регистрация на животновъдния обект и е
задължително да съществува в документацията за регистрация. Заявява, че
струпването на голям брой птици би могло да влияе негативно в такова малко
пространство, защото вентилационната система не била в добро състояние и от там
могат да възникнат здравословни проблеми за хората и за птиците. Запитана защо
не е направила констатация за това, че вентилационната система не е добра,
свидетелката Б. отговаря, че не и е била дадена документална възможност, нито
достъп, но е влизала преди и след проверката в обекта и е установявала, че там
е прекалено задушно. Твърди, че даденото предписание не е обжалвано. Свидетелката
Б. заявява, че актът е съставен два месеца след проверката и госпожа Д.
присъствала при съставяне на АУАН. Актосъставителката твърди че свидетелката М.
присъствала като свидетел при съставяне на АУАН, но не осигурила втори
свидетел, защото не знаела, че е задължително. Връчила екземпляр от акта на
жалбоподателката, но не си спомня дали тя е направила възражения. Няма
информация за предишни санкции на С.Д. по ЗВМД.
Свидетелят
И.Н.Ч. заявява, че му е познат животновъдния обект на С.Д.Д. ***, тъй като са
ходили там на проверка с д-р М.Б., за да връчат предписание. Твърди, че той
самият не е ветеринарният лекар, обслужващ обекта, но е ходил до обекта не в
качеството на ветеринар, обслужващ обекта, а на свидетел, тъй като г-жа Б. го е
помолила да отиде. Когато ходили да връчат предписанието твърди, че нямало никой
в обекта, след което докторката звъннала на г-жа Д., но тя не вдигнала и
двамата си тръгнали. Свидетелят Ч. заявява, че нам идея за какво е било
предписанието.
Разпитана като свидетел по делото е и свидетелката по
АУАН – Х.Н.М., която заявява, че работи в община Златица като специалист
кадастрални карти, регистри и селско стопанство. Потвърждава, че е била
свидетел при съставяне на АУАН и това собственоръчно го е записала в акта.
Относно нарушението твърди, че не е запозната, като г-жа Б. я уведомила, че е
изпратила покана до С.Д. и я помолила да е свидетел по акта. Обяснила и че е
извършила някаква проверка на адреса, но на конкретната проверка свидетелката
твърди, че не е присъствала. Сочи, че г-жа Д. се явила за съставяне на акта на
работното място на г-жа Б. ***, а свидетел била само тя, втори нямало. Актът
сочи, че е писан в присъствието на нарушителката, тъй като си спомня, че
възникнал скандал между актосъставителката и г-жа Б., като последната през това
време пишела, спирала да пише, после пак започвала. Не е сигурна дали екземпляр
от акта е бил връчен, но си спомня, че лицето имало възражения и твърдяло, че
въпросната проверка не е извършвана.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН/НП е връчено на С.Д.Д.
на 19.07.2019 г., а жалбата е подадена по пощата на 25.07.2019 г./ от легитимирано
лице /соченото за нарушител/ против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения- както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на обжалваното НП, които нарушения са рефлектирали в правната сфера на
жалбоподателката, ограничавайки правото и на защита.
Законосъобразността
на процесните АУАН и НП се изчерпва с факта, че същите са съставени от
компетентни лица. Видно от приложената по делото заповед №ОСПО-1229/12.10.2018г.
на изпълнителния директор на БАБХ, актосъставителят д-р М.Н.И.-Б. е
преназначена на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ ОДБХ София
област и инспектор в община Златица и община Мирково в отдел „Здравеопазване на
животните“ ОДБХ София област, считано от 15.10.2018г. Същата се установи, че е
и ветеринарен лекар, макар да не се събраха изрични писмени доказателства в
тази насока, а съгласно чл. 472, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВМД/ нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от
ветеринарни лекари от БАБХ, с изключение на нарушенията по чл. 426, 426а, 426б, 428 и 429. Съгласно чл.472, ал.2 ЗВМД наказателните постановления
за нарушенията по ал.1 се издават от директорите на ОДБХ, на чиято територия е
извършено нарушението. Процесното НП е издадено от Леонид Митев Лачев –
директор на ОДБХ София област, което негово качество е видно от Заповед №ОСПП-22/02.04.2018г.
на изпълнителния директор на БАБХ, следователно същият е компетентен.
В
цялост обаче АУАН и НП са опорочени до степен, налагаща отмяна, като са изцяло
основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателката – адв.П.,
наведени в жалбата и в хода на самото заседание, приключващо делото.
Като
основен порок, рефлектиращ пряко в правната сфера на жалбоподателката, се
откроява несъответствието в документите, съставени от д-р Б. – актосъставител,
което несъответствие е до такава степен объркващо, че дори подготвен юрист не
би могъл да разбере направената връзка между изготвените от нея документи, още
по малко- обикновен гражданин, независимо дали е собственик на животновъден
обект или не. Под несъответствие съдът визира факта, признат дори от самата
актосъставителка, че направеното от нея предписание е за даден вид действие –
извършване пререгистрация на обекта, а установеното нарушение е за различен вид
бездействие, несъответстващо на предписанието – че не е присъствала по време на
проверка на 19.12.2018г. и по предписанието не е представила становище за
допустимия вид и брой животни за отглеждане на територията на общ. Златица.
Актосъставителката направи опит да обясни връзката между предписанието и становището,
което според АУАН не е било представено, като обаче следва да се има предвид,
че тази връзка не става ясна от самите актове, още повече, че предписанието е
било връчено по пощата и разяснения по него няма как да са направени в устна
форма. Освен това, от нито един документ не става ясно, че собственикът на
животновъдния обект е бил предупреден, че ще му бъде извършена проверка на
19.12.2018г., за да може да му бъде вменено в отговорност неприсъствието на
конкретната дата и че това е именно датата, на която ще се провери изпълнението
на предписанието. В предписанието, съставено на 19.09.2018г., е предвидена
крайна дата за изпълнение – 10.10.2018г., която обаче не съвпада с датата, на
която е направен опит да бъде проверено изпълнението на предписанието. Отделно
от това, самото предписание неправилно е било съставено в отсъствие на
собственика на животновъдния обект и ветеринарния лекар, обслужващ обекта – д-р
Симеонова, която дори не е правен опит да бъде издирена. Във вида, в който е
представено, при свидетел, който в никакъв случай не може да се счете, че е бил
наясно какво се предписва, предписанието представлява просто едно декларативно
изявление на лицето М.Б., което няма как да има документалната стойност на
предписание. В него е посочено по ясен начин, че се съставя в присъствието на С.Д.Д.,
което се установи по безспорен начин, че е невярно, тъй като Д. не е
присъствала при съставянето му. В него е посочено още, че са установени при
проверка в ЖО 2080-0724 нарушения на две наредби, касаещи
ветеринарномедицинските изисквания. Доказа се обаче посредством събраните
доказателства, че проверка в самия обект изобщо не е правена, тъй като достъп
до обекта не е бил намерен, т.е. записаното в предписанието отново е невярно. Самите
нарушения на цитираните наредби пък не става ясно в какво се изразяват, тъй
като не са описани нито фактите, квалифицирани като нарушения, нито са цитирани
конкретни разпоредби от наредбите, за да може да се установи в какво предписващият
орган е открил нарушения и как ги е установил, предвид липсата на реална проверка
вътре в самия обект. Чл.132, ал.1, т.20 ЗВМД изисква предписанието да е
свързано с мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по
животните. При разпита на г-жа Б. в
съдебно заседание става ясно, че според нея в обекта е било твърде „задушно“ за
отглеждане на животните, като липсата на добра вентилация би могла да доведе до
развитие и разпространение на болести и именно в тази връзка е направила
предписанието. Тази констатация от нейна страна обаче е базирана на предходни,
неясно кога направени наблюдения, които не са наблюдения от конкретната дата -
19.09.2018г., можещи да обосноват издаването на предписание. Тук следва да се
посочи за страните, доколкото се изтъкна от въззиваемата страна като утежняващо
обстоятелство липсата на съдействие от С.Д., че такъв категоричен извод за
липса на съдействие не може да се изведе поради липсата на доказателства, че
същата е бил уведомена своевременно за която и да е от двете проверки, а освен
това съществуват законосъобразни мерки за осигуряване на необходимото
съдействие /полицейско съдействие или санкциониране на лицето за нарушение на
чл.132, ал.1, т.18 ЗВМД, каквито способи няма данни да са били ползвани/, които
не могат да бъдат заменени от съставяне на документи с презумптивно съдържание,
без извършване на ефективна проверка. Констативният протокол, който е приложен
по делото пък няма никакви доказателства да е бил предявяван на лицето, което
касае, нито да и е бил връчван, заедно с АУАН, поради което неговото съдържание
не може да се вменява в знание на С.Д. като вид допълнение или препращане за
фактите, подведени под нарушението.
Всичко
гореизложено, освен че показва липсата на професионален подход от страна на
контролния орган, опорочава процедурата, довела до съставяне на АУАН, навежда
на извода, че извършеното нарушение остава и недоказано.
Начинът
на съставяне на АУАН също показва непознаване от страна на актосъставителя на
административнопроцесуалните правила при едно такова действие, а фактът че
административнонаказващият орган е издал НП на база на порочния АУАН показва
формален подход от негова страна при преценка предпоставките за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
Пороците на самия АУАН са няколко. АУАН е съставен при
нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В чл. 40 ал.1-4 от ЗАНН е посочено в присъстването на кои
лица се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да
присъстват свидетелите, присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или
свидетели - очевидци, било на извършване на административното нарушение, било
на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален
брой на тези свидетели. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса
на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи
в АУАН. В настоящия
случай, бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото
доказателства, че АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно
постановление, е съставен в присъствието на само един свидетел, който не е
очевидец на извършване или установяване на нарушението, а единствено на
съставяне на акта. Самият свидетел по акта признава този факт, като такова е и
отбелязването в АУАН, а актосъставителката заявява, че не е ангажирала втори
свидетел, тъй като не знаела, че е нужно. В този смисъл, съдът намира, че актът
е съставен в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН. Положен върху АУАН подпис от
свидетел-очевидец е изискването, което в най-голяма степен гарантира
истинността на констатираните факти, а в настоящия случай никъде не се посочва
има ли или не свидетели очевидци на установяване на нарушението, които да
подкрепят констатациите на актосъставителя, които констатации сами по себе си
са объркващи и противоречиви и поради това институтът на свидетелите се явява
изключително важен. При наличие на очевидци на нарушението или на неговото
констатиране в акта за установяване на административно нарушение не следва да
се посочват за свидетели други лица, присъствали само при съставянето му,
защото това затруднява дейността на административнонаказващите органи и
съдилищата при разкриване на обективната истина /Постановление
№ 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС/. Дори в настоящия случай да се приеме, че свидетели-очевидци не е имало,
то в тази хипотеза законосъобразният подход е бил да се състави актът в
присъствието на други двама свидетели, независимо че те не са присъствали при
установяване на нарушението, стига това да е изрично отбелязано. При актът,
съставен от М.Б., освен че свидетелят е само един, той дори не е бил внимателно
запознат с нарушението.
В практиката не е изчистен въпросът
дали гореописаното нарушение на процесуалните правила е съществено. Според
настоящия съд то е такова, тъй като щом затруднява органите в разкриване на
обективната истина, то затруднява и правото на защита на соченото за нарушител
лице. Освен това, институтът на свидетелите по акта не случайно е заложен от
законодателя и е обособен в разпоредбата на цял един член от ЗАНН, като в него
се наблюдава известна аналогия с института на поемните лица в наказателното
право, а нарушенията, допуснати при ненадлежно закрепване на действието по
разследване посредством участие на поемни лица, са винаги съществени, до такава
степен, че съответното действие се изключва като доказателство. Следователно
едно подобно нарушение на процесуалните правила в случая опорочава АУАН
изначално и не му позволява да изпълни своята функция.
Дори да се приеме, че така допуснатото
нарушение не е съществено и не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, безспорна
е практиката на ВАС, че то лишава акта от присъщата му доказателствена сила. В Решение
№ 4082 от 05.05.2004 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2003 г., докладчик съдията
Жанета Петрова, е посочено, че доказателствената
сила на акта следва да се счете оборена, когато той е бил съставен с посочване
само на един свидетел при законово изискване за посочване на повече свидетели
относно извършването или установяването на нарушението. При това положение
административният орган следва да ангажира доказателства в подкрепа на
направените в акта констатации. В настоящия случай обаче представените
доказателства, че именно описаното от актосъставителя нарушение е извършено, са
недостатъчни и се изчерпват със свидетелските показания на самия актосъставител
М.Б..
За да предизвикат
целените с издаването си правни последици, АУАН, съответно наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление,
следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхващат актът и наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 57 ЗАНН.
Тези от тях, посочени в чл. 42, т.3., т. 4 и
т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания,
послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановеният от административно наказващия орган резултат. В конкретния случай липсват реквизитите от
съдържанието на АУАН, изискуеми съобразно чл.42, т.3, т.4 и т.5 ЗАНН. Мястото
на нарушението в действителност не е прецизно посочено, макар за
актосъставителя да е бил ясен адресът на животновъдния обект в гр.Златица. Дори
липсата на посочен точен адрес да не е съществен пропуск, липсата на фактическа
обстановка е съществено отклонение в съдържателната част на акта. АУАН би
следвало да съдържа фактическо описание на нарушението, което в случая липсва,
а дори и да се счете, че описание на факти все пак се съдържа, същото е неясно,
предвид препращането към предписание №1/19.09.2018г., в което също фактическите
констатации липсват. Нарушената разпоредба пък е неправилно посочена, доколкото
чл.131, ал.1, т.1 ЗВМД не въвежда изискване към собствениците на животновъдни
обекти, което Д. би могла да е нарушила, а определя какви правомощия имат
контролните органи. Така, по същество може да се изведе извод, че реквизитът
„нарушени разпоредби“ на практика липсва в АУАН. Неясно остава и защо АУАН не е
връчен срещу разписка, както повелява чл.43, ал.5 ЗАНН, щом е съставен в
присъствие на нарушителя, а е изпратен по пощата, което още веднъж влиза в
разрез с установените процесуални норми.
В
този смисъл, освен че липсва пълнота на доказателствата, събрани от
компетентните административнонаказващи органи, се стига и до липса на някои
реквизити на АУАН, на които упълномощеният адвокат на жалбоподателката
акцентира.
Въпреки
гореизложените процесуални нарушения при извършването на проверките, издаването
на предписанието и съставянето на АУАН, административнонаказващият орган е
издал наказателно постановление, нарушавайки
задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН преди да се произнесе по преписката, да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. В НП за първи
път е посочена нарушена законова разпоредба, а именно: чл.132, ал.1, т.20 ЗВМД.
Това адв.П. квалифицира като „дописване“ на АУАН, а според съда е недопустим
опит за санирането му. Чл.53, ал.2 ЗАНН предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Случаят обаче не е такъв
и нередовностите на АУАН не могат да бъдат пренебрегнати, нито пък да се счете,
че НП е издадено при безспорна доказаност на нарушението.
Независимо,
че за пълнота на изложението съдът отбеляза, че процесното нарушение остава недоказано, в настоящия
случай не е необходимо да се прави преценка извършено ли е или не нарушението,
вменено на жалбоподателката, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати процесуални нарушения, за които съдът няма съмнение, че съществено рефлектират
върху правото на защита на жалбоподателката и които са достатъчно основание за
отмяна на НП, без преценка по същество.
Поради
гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и подлежи на отмяна. С оглед на това и на
основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-Ф-27/09.04.2019
г., издадено от Директора на ОДБХ- Софийска област, с което на основание
чл. 24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.417, ал.1 ЗВмД на С.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 700
лв. за нарушение на чл. 132, ал.1, т.20 ЗВмД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: