Решение по дело №3768/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261904
Дата: 31 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330103768
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261904                      31.12.2020 година                                град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                        

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3768 по описа на ПРС, 2 – ри гр. състав за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

            Ищецът твърди, че на ***, между ответника и трето лице – кредитор  „Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор за паричен заем № ***, при общи условия и спазване на ЗПК, въз основа на който дружеството предоставило заем в размер на 500,00 лева. Ответникът се задължил да върне същия ведно с добавка, представляваща печалба за кредитора, на 7 равни двуседмични вноски, всяка в размер на по 81,26 лева, с падеж на първата погасителна вноска 08.06.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска бил на 15.12.2018г.

         На заемателя – ответник по делото била начислена такса – разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева, която се претендира на основание сключения договор за заем, съгласно който, при забава на плащането на падеж на погасителна вноска, повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се начисляват в размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не могат да надхвърлят 45 лева.

            В 3-дневен срок от подписване на договора, ответникът следвало да предостави обезпечение – поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на конкретно уговорени изисквания, или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след крайния срок на договора. Поради неизпълнение на тези задължения била начислена неустойка в размер на 402,15 лева, платима на 7 равни вноски от по 57,45 лева. Поради неизпълнение в срок, била начислена и лихва за забава в размер на 53,11 лева за периода 09.06.2018 г. – 18.11.2019 г. Длъжникът е извършил частично плащане по договора за паричен заем в размер на 120 лева, с която сума е погасена, както следва: неустойка за неизпълнение в размер на 57,45 лева, договорна лихва в размер на 16,66 лева и главница в размер на 45,89 лева.

         Ответникът дължал следните суми по договора: 454,11 лева – непогасена главница, 52,16 лева – договорна лихва за периода 08.06.2018 г. – 05.12.2018 г., 45,00 лева – такса разходи, 344,70 лева –  неустойка  за периода от 08.07.2018 г. – 05.12.2018 г. и 53,11 лева – обезщетение за забава за периода 09.06.2018 г. – 18.11.2019 г.

         Твърди се, че на *** г. било подписано приложение № * към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД /чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви. На *** било изпратено уведомително писмо до ответника за извършената продажба и прехвърляне на вземания между двете дружества, което обаче не било получено от ответника. На дата *** е изпратено повторно уведомително писмо до ответника, което също не било получено от него. Алтернативно с исковата молба ищецът предоставя и копие от уведомлението за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника ведно с връчването на  исковата молба. 

         Поради липсата на погасяване на задълженията, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г., издадена по ч. гр. д. № ***/***г. по описа на ПдРС, VІ гр. с. за всички упоменати по-горе суми, за която длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.7, във връзка с ал.5  от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.5 от ГПК  възникнал правен интерес за заявителя от предявяване на настоящите искове. Моли предявените претенции да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

         В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, нито е изразено становище по иска, като същата не е изпратила свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирала доказателства и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети копие на договор за паричен заем с № ***/***г., Рамков договор за цесия от ***, потвърждение за сключена цесия, извлечение от Приложение № * от ***г. към Рамков договор за цесия от ***,пълномощно за уведомяване на длъжниците, уведомително писмо за извършената цесия,, ведно с известие за доставяне, тарифа и пълномощно.

Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.

В исковата молба е обективирано искане от пълномощника на ищеца за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника Д.А.. Същата е редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства  и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски  за  настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на делото в размер на 225 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, както и разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: 454,11 лева – непогасена главница, 52,16 лева – договорна лихва за периода 08.06.2018 г. – 05.12.2018 г., 45,00 лева – такса разходи, 344,70 лева –  неустойка  за периода от 08.07.2018 г. – 05.12.2018 г. и 53,11 лева – обезщетение за забава за периода 09.06.2018 г. – 18.11.2019 г., з които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/*** г., издадена по ч. гр. д. № ***/***г. по описа на ПдРС, VІ гр. състав.

 

             ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис  4 сумата от общо 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 225 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75 лева /седемдесет и пет лева/, от които- заплатена държавна такса в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Д.Славова

 

Вярно с оригинала.

М.К.