Определение по дело №388/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2372
Дата: 29 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100388
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             Номер   2372                   Година   29.07.2020                      Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юли                                                                            Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 388 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими (чл. 140, ал. 1 ГПК).

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относми, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответникът не е представял с отговора (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважи искането на ищеца и назначи по делото съдебно - автотехническа експертиза, която да отговори на поставените от същия въпроси към тази експертиза в исковата му молба, както и на въпросите: 1/. какъв е бил механизма на процесното ПТП и каква е била причината за настъпването му; 2/. кога, къде и при какви точно пътни условия и такива на видимост е настъпило същото ПТП, и какво е било поведението на всеки от участниците в него непосредствено преди, по време и след същото ПТП; 3/. каква е била позволената в този пътен участък скорост на движение на МПС, как точно е била сигнализирана тя и спазена ли е била тя от всеки един от участниците в ПТП; 4/. какви точно пътни знаци, маркировки и/или светофарни уредби е имало в този пътен участък към момента на настъпване на ПТП и спазени ли са били те от всеки от участниците в същото; 5/. възможно ли е било при дистанцията, скоростта и конкретните пътни условия, и такива на видимост, да се избегне същото ПТП; 6/. къде точно е станал сблъсъка при това ПТП и между кои точно автомобили, и какво е било поведението на всеки от водачите им непосредствено преди, по време и след същото ПТП; 7/. претърпял ли е управляваният от ищцата лек автомобил някакви повреди в пряка причинна връзка от същото ПТП, какви и на какви точно негови възли, части и/или агрегати, поотделно и общо; и 8/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези вреди към датата на ПТП; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й страни да го внесат поравно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се уважи и искането на ищеца и задължи ответникът да представи, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, всички документи и снимков материал при огледите по щета под № 0023-5000-18, включително и на протокола за ПТП (чл. 190 ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й. Доколкото същите нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като с призовката на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че бил собственик на л.а. М., модел -, с рег. № -, рама -. На 22.02.2018 г. управлявал същия автомобил по бул. С.. Предприел маневра, за да се пристрои в секция за ляв завой. В същото време автомобил марка Т., модел -, рег. № -, не спрял на знак „Стоп“ и причинил ПТП. Ударът по автомобила му бил отпред и странично отдясно. В резултат на настъпилото ПТП, на автомобила му били причинени сериозни повреди по вратите, калник, фар, броня, челно стъкло, лайсни и други. Тъй като нямало спор относно вината, участниците в ПТП попълнили двустранен протокол за ПТП № 57560/22.02.2018 г. Към датата на ПТП лекият автомобил на нарушителя бил застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответника със застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Във връзка с пътния инцидент и съгласно изискванията на КЗ, на 22.02.2018 г. уведомил застрахователното дружество - ответник за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което се образувала щета под № 0023-5000-18. Веднага след това ответната страна извършила огледи, при които повредите били описани в опис заключение от 23.02.18 г. На 08.03.18 г. бил извършен допълнителен оглед и щетите били описани в опис заключение на МПС от същата дата. След като изпълнил задължението си и предал на дружеството ответник всички изискуеми документи, на 16.04.2018 г. му била изплатена сумата от 830.37 лева, която била крайно недостатъчна за покриването на разходите за отремонтирането на процесния автомобил. Било видно от фактура от 30.10.2018 г., която била издадена от Д., на стойност 1170 лева, че само част от подменените части надвишавали размера на изплатеното му обезщетение. Към тях добавял сумата от 246 лева за челно стъкло съгласно фактура № **********/12.10.2018 г., която била издадена от А., както и фактура № **********/30.10.2018 г. на стойност 746 лева, за извършено боядисване, китосване и др., която била издадена от К.. Общата стойност на ремонта на автомобила му била над 2162 лева. Било видно от размера на полученото обезщетение, че действително платената сума за отстраняване на щетите надвишавала в пъти платеното от застрахователя обезщетение. След направено запитване относно каква би била пазарната стойност в друг автосервиз, от автосервиз Б. му била издадена проформа фактура на стойност 2096.42 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят поемал задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. При наличието на валидно сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, между увредилото го лице и посочения като предпочитан ответник - дружество застраховател, при настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, при причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди, то изплатеното обезщетение не било съобразено с действително претърпените щети. В случая било установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска отговорност" и предвид презумпцията за вина на ответната страна, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполагала до доказването на противното от ответната страна, то били налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника. Явното несъответствие между изплатеното обезщетение и действително претърпените щети пораждало правният му интерес от завеждане на настоящия иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид посочените обстоятелства и тъй като ответното дружество му дължало застрахователно обезщетение за повредите по автомобила му, настъпили вследствие на застрахователно събитие (ПТП), настъпило на 22.02.2018 г., предявява настоящия частичен иск срещу него за сумата в размер на 1331.63 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователното обезщетение се изплащало от застрахователя в срок от 15 работни дни, който започвал да тече от деня, в който застрахованият бил изпълнил задълженията си при настъпване на застрахователното събитие. Тъй като предвиденият срок от уведомяването - 22.02.2018 г., бил изтекъл на 10.03.2018 г., то за периода от 11.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба ответникът бил изпаднал в забава и му дължал и обезщетение в размер на законната лихва.

Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1331.63 лева за главница от неплатена разлика между изплатеното му от застрахователя застрахователно обезщетение и действително платената сума за отстраняване на повредите по автомобила му, настъпили при застрахователно събитие ПТП на 22.02.2018 г., и законна лихва върху главницата от 11.03.2018 г. до подаване на исковата молба в съда на 24.01.2020 г., и законна лихва върху главницата от 24.01.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявения от ищеца пряк иск на увреденото лице е нормата на чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, а на предявения акцесорен иск за законна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.         

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал предявения иск по основание.  Същият бил неоснователен предвид предявяването по извънсъдебен ред пред застрахователя на същата по вид и характер претенция, и с изплащане на застрахователно обезщетение по нея. Във връзка с процесното събитие и предявената от ищеца извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди, за които се сочело, че били резултат от процесното събитие, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета № 0023-5000-18-300922, която приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 830.37 лева. Ответникът надлежно изпълнил задължението си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за определяне и изплащане на обезщетение за вреди, настъпили по МПС. С предявяването на извънсъдебната претенция и изплащането на застрахователно обезщетение по нея, правото на ищеца да търси обезвреда било реализирано, респективно правото му за предявяване на същата пред съд било преклудирано. Ответникът изплатил действителния размер на уврежданията, с което вземането на ищеца било упражнено и липсвал интерес от съдебното му предявяване. Оспорвал предявения иск по размер. Оспорвал твърденията на ищеца, че всички претендирани увреди по процесния автомобил били настъпили от ПТП на 22.02.2018 г., както и че действителната стойност на уврежданията, настъпили при ПТП, надхвърляла 830.37 лева. Предвид изложеното, искът бил неоснователен и моли да бъде отхвърлен като недоказан, а алтернативно навеждал доводи за съпричиняване от ищеца за настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си за неоснователността на тези искове.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: двустранен констативен протокол за ПТП № 57560/22.02.2018 г., опис - заключение от 08.03.2018 г., опис заключение от 23.02.2018 г., фактура № 95/30.10.2018 г., ведно с фискален бон от 30.10.2018 г., фактура № 95/30.10.2018 г., фактура № 1414/30.10.2018 г., фискален бон за сумата 1170 лева, фактура № **********/12.10.2018 г., фискален бон за сумата 246 лева, опис на щетите на моторното превозно средство – 2 бр. и проформа фактура.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно – автотехническа експертиза, като за вещо лице определя С.Н.Н., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши необходимите огледи, справки и проверки на мястото на ПТП, при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи по делото всички намиращи се у него документи и снимков материал, направени при огледите по щета под № 0023-5000-18, включително и протокола за ПТП, КАТО МУ УКАЗВА че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.10.2020 г. от 11.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищеца - и с препис от отговора на ответника. За тази дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: