РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Силистра, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500444 по описа за 2023 година
Предявена е въззивна жалба от А. С. С. с ЕГН **********, чрез адв. В. Х. от
СсАК, ответник в първоинстанционното производство, против решение № 138/16.10.2023 г.
по гр. д. № 20203410100400 на Районен съд- Дулово, с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на него, че Е. И. Ю. с ЕГН , от гр.Д., ул. В.№ .., обл.Силистра,
е собственик на основание давностно владение на 247/830 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 24030.501.2076 с площ от 830 кв.м./осемстотин и тридесет квадратни метра/,
с административен адрес: гр. Дулово, ул. Втора № 12, обл.Силистра,с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване/до 10м./ по КККР на гр. Дулово, обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-
51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план - 1532, квартал 101, парцел - 6,
при съседи: 24030. 501. 2075, 24030. 501. 2078,24030.501.2079,24030.501.1533, 24030. 501.
3264, 24030. 501. 9177, и 24030.501.3262, и на построената в имота паянтова, еднофамилна,
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 24030.501.2076.1 със застроена площ от 46
кв.м./четиридесет и шест квадратни метра/. ОТМЕНИЛ Е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение -
констативен с № 176, том V, рег. № 5913, дело № 905/14.112019г., издаден от нотариус
Константин Костов с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие - Районен съд - Дулово до
размера от 247/830 ид.ч. и в частта в която ответника А. С. С. с ЕГН.... е признат за
собственик по давностно владение на построената в поземлен имот с идентификатор
1
24030.501.2076 паянтова, еднофамилна, едноетажна жилищна сграда с идентификатор
24030.501.2076.1 със застроена площ от 46 кв.м./четиридесет и шест квадратни метра/, като
е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя срещу Е. И.
Ю. с ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на
построената от последната къща, изградена в Поземлен имот с идентификатор
24030.501.2076 по КККР на гр.Дулово, обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-
51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, което пречи да упражнява правото му на собственост.
Присъдил е съответни разноски в негова тежест.
Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, а освен това е и неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като сочи съображения в тази насока. Във връзка с
наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение, прави искане същото да бъде
обезсилено изцяло и върнато на Районен съд-Дулово за произнасяне по предявения иск. В
случай, че въззивната инстанция не уважи искането му, моли да постанови решение с което
да отмени изцяло Решение № 138/16.10.2023 г. по гр. д. № 20203410100400 на Районен съд-
Дулово като неправилно и да постанови ново , с което да отхвърли изцяло предявения от Е.
И. Ю. срещу А. С. С. положителен установителен иск като неоснователен и я осъди да да
премахне построената от нея къща, изградена в собствения на А. С. С. недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 24030.501.2076 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Дулово, одобрени със Заповед РД-18- 51/31.03.2007 г. на
изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Претендира и
разноски по делото. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. Х., който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата и ищец по предявения в първоинстанционното
производство иск за собственост - Е. И. Ю. с ЕГН ....., се представлява от адв. Г. И. от ДАК,
която е депозирала отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който оспорва жалбата, счита, че
същата е неоснователна, моли да бъде оставена без уважение като такава, а решението на
РС– потвърдено, претендира разноски за тази инстанция. В с.з. пред ОС се явява адв. И.,
която поддържа отговора.
ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надрежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд въззивваемата Е. И. Ю. , ЕГН ........е предявила иск против А.
С. С. с ЕГН ...... , въззивник в настоящото производство, като след направено то нея
изменение на иска, окончателната претенция е с искане съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот попадащ в ПИ с
идентификатор 24030.501.2076 с площ от 247/830 кв.м. ведно с построената в него къща, на
основание давностно владение продължило повече от 10 години.
Според жалбоподателя, се касае за произнасяне по непредявен иск, тъй като
намира , че има разминаване между възприетото с определение № 262/01.09.2021 г. по бл.
2
140 ГПК, съгласно което искът „се счита предявен за 274/830 кв.м. от целият имот“, а в
обжалваното решение се възприема , че се касае за 247/830 кв.м идеални части“ , което
действително съвпада със заявеното от ищеца изменение по чл .214 ГПК. Освен това, счита,
че съдът се е произнесъл по непредявен иск и поради факта, че в диспозитива на
обжалваното решение исковата претенция е уважена по отношение на „сграда с
идентификатор 24030.501.2076.1“, въпреки, че в нито един момент от производството
ищецът не се е представял за собственик на „сграда с идентификатор 24030.501.2076.1“,
нито е искал да бъде признат за такъв.
Според изнесените в исковата молба твърдения, ищцата закупила преди 17-18
години имот с административен адрес: гр.Дулово, ул. Втора № 6, обл.Силистра за сумата от
1000 лева, и се настанила заедно със семейството си да живее в него. Тъй като предишният
собственик не разполагал с документ за собственост, сделката не била оформена
нотариално. Твърди още че в съседство на неговата къща е имало недвижим имот, който е
собственост на мъж с прякор Ю. „Орманджи“. Ищцана дала пари на на сина си Марин
Ниази Мехмед, да го закупи от нейно име и за нейна сметка, а след като осъществили
сделката, дала пари на сина си да си построи къща в този имот и да се премести да живее
там с жена си но като ползвател. Владението на ищцата върху този имот било
необезпокоявано повече от десет години. След като синът и Марин напуснал имота и
заминал в чужбина една година преди завеждане на настоящото дело, в къщата се настанил
другият и син Николай и неговата жена. Оттогава започнали проблемите с ответника и
неговите роднини. Ищцата се обърнала към инженер, който да замери координатите на
имота, който установил, че имотът на ищцата и къщата се намират в НИ с идентификатор
24030.501.2076 по КККР на гр. Дулово и е с площ от 274 кв.м. / впоследствие уточнени 247
кв.м./Установила, че през ноември 2019 г., ответникът се е снабдил с констативен НА по
давност за целия имот с идентификатор 24030.501.2076, който включва и нейната част.
Оспорва, че е владял имота десет години, твърди, че се е настанил година и половина преди
завеждане на делото в РС в съседната на нейната къща, която владее чрез синовете си и
предполага, че той също я купил без документи от същия собственик ,от който е купила
нейната част и тя навремето, останалата част от имота с обща площ 830 кв.м.
От приложените по делото скици, както и от писмените доказателства, частично
и от свидетелските показания пред РС, става ясно, че ищцата има първоначално имот, който
е съседен на НИ имот с идентификатор 24030.501.2076. Впоследствие в този съседен на
първоначално притежавания от нея имот с идентификатор 24030.501.1533 по КККР на гр.
Дулово, нейният син построил къща и заживял в нея. Нито в исковата молба, нито при
разпита на свидетелите, нито при разпределяне на доказателствената тежест от съда, е
изяснено кога точно е закупен процесния имот, кога точно е построена къщата , нито е
изследван въпроса относно това имало ли е предишна къща, която е съборена. Става ясно, че
сградата е незаконно построена,поради което и няма координати и не е нанесена на скицата
от КККР , гр. Дулово, като това, разбира се, не е пречка да е предмет на вещни права и
спорове. По тази причина и формулираният петитум съдържа искане по отношение на
3
сградата само описателно. В случая районният съд не само в диспозитива неправилно е
признал на ищцата право на собственост върху къщата , собственост на ответника с
идентификатор 24030.501.2076.1 по КККР на гр. Дулово, без да има такова искане, но и в
мотивите на цялото решение не става ясно дали се прави разграничение между процесната
незаконно построена къща и къщата, която притежава ищцата в съседния имот и която не е
предмет на претенцията. Същото объркване се получава и при разпита на свидетелите, които
не отграничават ясно двата имота, протоколите от с.з., които са проведени на пункт не
съдържат точно описание на обясненията на свидетелите според това дали са им
представени скици на имотите, по които да дават показания или на място в имота дават
обяснения относно обстоятелствата, за които ги питат. Пред тази инстанция стана ясно, че
ответникът нито в отговора , нито в насрещния негаторен иск , който е приет за
разглеждане, нито в жалбата, уточнява, кога, по какъв начин и на какво основание се
позовава на давностно владение. Информация за тези въпроси няма и процесуалният му
представител, а те са определящи както за първоначалния, така и за насрещния иск, в тази
насока не е разпределяна и доказателствена тежест.
Съдът счита, че доводът, че съдът е възприел исковата претенция като за 274/830
кв.м. от целият имот“, а в обжалваното решение се възприема , че се касае за 247/830 кв.м
идеални части“, не е основание да се приеме, че се касае за произнасяне по непредявен иск.
Начинът на изписване на площта като 247/830 е достатъчно основание да се приеме, че се
касае за идеални части. Това , което се нуждае от уточнение е, че исковата претенция касае
идеални части и от къщата, а не цялата къща, защото настоящата и формулировка води
именно до такова разбиране. Независимо от това, основанието за обезсилване на решение
и връщането му за произнасяне по предявения иск е налице, поради посоченото вече
постановяване в диспозитива на признаване право на собственост на ищцата върху къщата с
идентификатор 24030.501.2076.1 по КККР на гр. Дулово, без да има такова искане.
Обезсилването следва да е по отношение на цялото решение, предвид на обусловеността на
първоначалния и насрещния иск един от друг.
Поради констатираното процесуално нарушение , водещо до обезсилване на
обжалваното решение, е безпредметно да се обсъждат доводите на жалбоподателя, касаещи
твърденията за материално правната неправилност на решението.
Предвид изхода на делото, съдът счита, че въпросът с разноските следва да се
реши при следващото разглеждане на делото, поради което и не следва да се произнася по
тези искания.
С оглед на гореизложеното ОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 138/16.10.2023 г. по гр. д. № 20203410100400 на
Районен съд- Дулово, ПОРАДИ ПРОИЗНАСЯНЕ ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК, на основание
4
чл.270, ал.3, предл. 3 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от фаза проверка на
редовността на исковата молба, предявена от Е. И. Ю. , ЕГН ........ против А. С. С. с ЕГН
........, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик
на недвижим имот попадащ в ПИ с идентификатор 24030.501.2076 с площ от 247/830 кв.м.
ведно с построената в него къща, на основание давностно владение продължило повече от
10 години.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5