№ 918
гр. Пазарджик, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220102587 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.28, във вр. с чл.25 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на ДСП Пазарджик за налагане на мярка за закрила –
настаняване на непълнолетно дете - Ш. А. О., ЛНЧ **********, с настоящ адрес: гр. С., ул.
„П. И. Г.“ № 29 в ЦНСТДБУ-гр. П. ул. „Т.“ № ЗВ, за срок от една година.
В молбата се сочи, че детето е родено на 01.01.2009 г. в Сирия от майка - Д. А. М. и
баща О. А. А. (в неизвестност).
Твърди се, че общо в семейството са пет деца - три момичета и две момчета.
Детето е заявило, че е напуснала Сирия заедно е брат си Ахмад, който е с нея, и със
сестра им и брат им, към края на миналата година. Допълнила е, че в Република България са
пристигнали началото на м. ноември 2023 г.. След влизането си страната Ш. и брат й Ахмад
са били настанени в РПЦ-кв. Военна рампа, а брат им и другата им сестра - в гр. Харманли,
а една от сестрите им се намирала в Либия. Причината, поради която напуснала родината си
била войната, както и обстановката след земетресението в Сирия, като останали без дом.
Посочено е, че на територията на Р. България са без родител.
Цитират разпоредби от Закон за убежищата и бежанците и Конвенция за правата на
детето.
Твърди се, че в настоящия случай е налице хипотезата на непридружено
непълнолетно лице, спрямо което е необходимо предоставяне па закрила по реда на Закона
за закрила па детето, като на детето е предоставен хуманитарен статут в Република България
с Решение № 2323/07.02.2024 г. па Председателя на Държавна агенция на бежанците към
МС.
1
Посочено е, че ЦНСТДБУ-гр. П. ул. „Т.“ № 3Б е подходящ за детето, както и че брат й
е настанен в този център.
Предвид, гореизложеното със Заповед № ЗД/Д-С-СК-174/23.05.2024 г. на ЗА
директора на ДСП Сердика, детето в настанено временно в ЦНСТДБУ-гр. П. ул. „Т.“ № 3Б.
В проведеното съдебно заседание за молителят Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Пазарджик не изпраща представител. Постъпила е молба, с която моли съда да наложи
на мярка за закрила – настаняване на непълнолетно дете - Ш. А. О., ЛНЧ **********, с
настоящ адрес: гр. С., ул. „П. И. Г.“ № 29 в ЦНСТДБУ-гр. П. ул. „Т.“ № ЗВ, за срок от една
година
Детето Ш. А. О. при изслушването си заявява, че й харесва в центъра, като се
държали много добре с нея. Надява се майка и да се прибере и да се събере цялото
семейство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че със заповед № ЗД/Д-С-СК-174/23.05.2024 г. на ЗА директора на
ДСП Сердика, детето в настанено временно в ЦНСТДБУ-гр. П. ул. „Т.“ № 3Б.
От приложеното решение на Държавна агенция за бежанците при МС, се установява,
че на детето е предоставен хуманитарен статут.
От приложения по делото доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете се установява, че детето е напуснало Сирия заедно с братята си и сестра
си в края на 2023 г., като в началото на месец ноември пристигнали в Р. България. Посочени
са причините, поради които са напуснали родината си. Детето имало избран личен лекар в
гр. Харманли и не било записано като ученик през учебната 2023-2024 г.. Посочено е, че
майката на детето е в неизвестност.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. /ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./, „висшите интереси на детето
са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо
дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи“. В съответствие с тази уредба
е и нормата на чл.10, ал.1 ЗЗакрД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на
неговите права и интереси. В настоящото охранително производство задължението на съда е
да установи, изхождайки единствено и само от интересите на децата, от кого следва те да
бъдат отглеждани и възпитавани и за какъв срок.
Българското законодателство е приложимо по отношение на всички малолетни и
2
непълнолетни лица, пребиваващи на територията на страната и в този смисъл след като
непълнолетно лице – чужд гражданин е в риск, то спрямо него следва да бъдат предприети и
съответни мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето.
Съгласно чл.26 ЗЗакрД, настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство
или специализирана институция се извършва от съда. Нормата на чл.25 от същия
нормативен акт сочи основанията за настаняване на дете извън семейството му, а те са: дете
чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски
права са ограничени; чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Несъмнено е, че непридружените от родители или други възрастни малолетни и
непълнолетни лица, които пребивават на територията на Република България са особено
уязвима група и са деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето
Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че искането е основателно.
Налице са основанията по чл.25 ЗЗакрД за настаняване на детето в специализирана
институция. Детето се намира на територията на Република България без да има близки и
роднини, които биха могли да поемат грижите за неговото отглеждане и възпитание. Съдът
приема, че към настоящия момент не съществува друга възможност за закрила на
ненавършилото пълнолетие дете, като отсъствието на родителски грижи и надзор създава
реална опасност за живота и здравето му и за правилното му физическо, емоционално и
интелектуално развитие.
Тъй като обективно е невъзможно детето да бъде настанено в семейна среда, съдът
намира, че поисканата мярка се явява единствената възможна и адекватна за неговата
закрила.
Съдът приема, че срокът за настаняването следва да бъде определен за срок от една
година.
В тежест на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик следва да бъдат
възложени сторените от съда разноски във връзка с осигуряване на преводач за изслушване
на детето в съдебно заседание.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА детето Ш. А. О., ЛНЧ **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „П. И.
Г.“ № 29, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания гр. Пазарджик, ул.
„Тинтява”, № 3в, за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.
На основание чл.28, ал.4 от ЗЗДетето, ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението.
3
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ в полза
на РС Пазарджик сумата от 30,00 /тридесет/ лева, сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в 7 - дневен срок от
получаване на съобщението.
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4