Р Е Ш
Е Н И Е №
825
09.12.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на дванадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1613 по описа за 2019г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Р.Н.П. с ЕГН:********** ***, против „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В.Ю.Е.,
обективно съединени искове с правно основание чл.128, чл.245 ал.2 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/.
Ищецът
твърди, че бил в трудово правоотношение с ответното дружество през периода 11.04.2017г. – 01.10.2018г., като заемал
длъжността „работник поддръжка“, с място на работа – администрацията на
дружеството в с.Конуш, общ.Хасково. На 31.08.2018г. му било връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 от КТ, считано от 01.10.2018г., като отработил срока на предизвестието. Със
заповед от 01.10.2018г. на управителя на ответното дружество на основание чл.328
ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на работа, считано от 01.10.2018г., било
прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта било посочено, че му се
дължи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск –
10 дни. В трудовия договор било посочено, че размера на основния му платен
годишен отпуск е 20 дни. От момента на постъпване на работа до прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът не бил ползвал нито един ден платен годишен
отпуск. За 2017г. му се полагали 15 дни, за 2018г. също 15 дни, или общо 30 дни
отпуск, който не бил ползвал, а не както било посочено в заповедта 10 дни.
Освен това работодателят му дължал заработено и неизплатено трудово
възнаграждение за месеците май, юни, юли, август и септември 2018г. в общ
размер на 2550лв. /5м. по 510лв./. До подаване на исковата молба не му била
изплатена нито една от посочените суми. Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 2550лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение от по 510лв. за
месеците май, юни, юли, август и септември 2018г.; 208,28лв. – лихва по чл.245
ал.2 от КТ върху горната сума, считано от датата на забавата до предявяване на
иска, както и сумата от 849,90лв. - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
На
основание чл.214 от ГПК по искане на ищцовата страна
съдът допусна изменение на размерите на предявените искове, като същите се
претендират в намален размер от 1990,60лв. за неизплатено трудово
възнаграждение; 307,80лв. – обезщетение по чл.224 от КТ и 162,58лв. – лихва за
забава по чл.245 от КТ.
Ответникът не депозира отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
10.04.2017г. между страните е подписан трудов договор, по силата на който
ищецът е назначен на длъжност „работник поддръжка“ с основно месечно трудово
възнаграждение от 460лв. и с основен годишен отпуск от 20 дни. На 31.08.2018г.
на ищеца е връчено предизвестие срещу подпис, с което работодателят го
уведомява, че съгласно чл.328 от КТ прекратява трудовия му договор, считано от
01.10.2018г. На 01.10.2018г. е издадена и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от същата дата, на основание чл.328 ал.1
т.3 от КТ. В заповедта е отразено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение
по чл.224 от КТ за 10 дни. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис. Представено е и копие от
трудовата книжка на ищеца.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В заключението
си вещото лице сочи, че дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца
за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г. включително е в общ размер на 1990,60лв.
Според експертизата, към 01.10.2018г. обезщетението по чл.224 от КТ се дължи за
12 работни дни в брутен размер на 342лв. или нетна сума за получаване от
307,80лв. Лихвата по чл.245 от КТ от датата на забавата до предявяване на иска
вещото лице изчислява на 162,58лв.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по основателността на предявените искове:
Не
съществува спор между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение
за исковия период от 01.05.2018г. до 01.10.2018г., от която дата трудовия договор на
ищеца е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ. От представения трудов
договор се установява, че на ищеца е определено основно месечно трудово
възнаграждение от 460лв. В настоящото производство няма данни за промяна в
размера на трудовото възнаграждение на ищеца. Няма данни също така за
изпълнение на задължението на работодателя за заплащане на дължимото на ищеца
трудово възнаграждение за процесния период от 01.05.2018г.
до 01.10.2018г. Изцяло в тежест на ответника е възложено да установи изпълнение
на това свое задължение, въпреки това липсват ангажирани доказателства в тази
насока. Ето защо, съдът намира предявения иск за заплащане на неизплатено
трудово възнаграждение за процесния период за
основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло. На ищеца следва да
се присъди трудово възнаграждение в размер на 1990,60лв., представляващо нетния размер на
дължимото и неизплатено трудово възнаграждение.
Предвид своя акцесорен
характер и с оглед липсата на доказателства за изплащане в срок на дължимото на
ищеца трудово възнаграждение, съдът намира за основателен и доказан и
предявения иск с правно основание чл.245 ал.2 от КТ. Доколкото работодателят е
изпаднал в забава с неизплащане в срок на трудовото възнаграждение на ищеца,
същият дължи лихва за забава, поради което съдът счита, че следва да се уважи и
предявения иск с правно основание чл.245 ал.2 от КТ в пълния предявен размер от
162,58лв. за периода от 01.07.2018г. до 20.06.2019г.
Основателен
и доказан се явява и предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ
за неизползван платен годишен отпуск, тъй като отново в тежест на работодателя
е да установи извършено плащане на това обезщетение или респ. използването на
полагаемия на ищеца платен годишен отпуск за процесния
период. В тази насока липсват представени по делото доказателства, поради което
следва да се уважи иска в пълния предявен размер, съобразно депозираното от вещото
лице заключение, което съдът кредитира изцяло. Ето защо, следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 307,80лв., представляваща неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2017г. – 2018г.,
дължима за 12 дни останал неизползван платен годишен отпуск.
С
оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 179,62лв. и разноски за вещо лице
в размер на 150лв., а на ищеца следва да заплати направените по делото разноски
в размер на 970лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В.Ю.Е.,
да заплати на Р.Н.П. с ЕГН:********** *** 3-Б-11, сумата от 1990,60лв.
– неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.05.2018г. до 01.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 20.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В.Ю.Е.,
да заплати на Р.Н.П. с ЕГН:********** *** 3-Б-11, сумата от 162,58лв. – лихва за
забава по чл.245 ал.2 от КТ върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.07.2018г.
до 20.06.2019г.
ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В.Ю.Е.,
да заплати на Р.Н.П. с ЕГН:********** *** 3-Б-11, сумата от 307,80лв. – нетния размер
на неизплатеното обезщетение по чл.224 от КТ за 12 дни неизползван платен
годишен отпуск, дължим за 2017г. и 2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 20.06.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Виком” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Конуш, общ.Хасково, представляван от управителя В.Ю.Е.,
да заплати на Р.Н.П. с ЕГН:********** *** 3-Б-11, направените по делото разноски в размер на 970лв. за адвокатско възнаграждение, а
по сметка на РС-Хасково държавна такса
в размер на 179,62лв. и разноски за вещо лице в размер на 150лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.