№ 125
гр. Велико Търново , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ И. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201936 по описа за 2020 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. К. от гр. Велико Търново, представлявана по
пълномощие от адв. Н.Н., против Наказателно постановление № РД-05-28 от 19.08.2020 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново, с което за нарушение
на разпоредбите на Раздел І, т. 2 и т. 4, вр. т. 1 от Приложение № 3 от Заповед № РД-01-
446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето
/ЗЗ/ и на основание чл. 209а, ал. 1 от с.з. й е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лева. Претендира се негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателката подържа жалбата
си. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита наказателното
постановление за правилно и законосъобразно.
По допустимостта: Липсата на доказателства относно надлежното връчване на
обжалваното НП обуславят изчисляването на срока за обжалване в полза на
1
жалбоподателката. С оглед на това жалбата се явява процесуално допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 11.08.2020 г. инспектори от РЗИ - Велико Търново извършили проверка с начален
час 15:20 в обект - смесен магазин-рецепция, стопанисван от „К. - СК" ЕООД, намиращ се в
гр. Велико Търново, ул. "Стефан Стамболов" № 62, във връзка с упражняване на насочен
здравен контрол за изпълнение на Заповед № РД-01-446/31.07.2020 год. на министъра на
здравеопазването, при която било установено, че жалбоподателката, в качеството си на
продавач-консултант, била с многократна защитна маска, намираща се под брадичката - на
врата, така, че не покривала носа и устата от основата на носа до брадичката.
Контролният орган е приел, че по този начин жалбоподателката е нарушила
разпоредбите на Раздел І, т. 2 и т. 4, вр. т. 1 от Приложение № 3 от Заповед № РД-01-
446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателката, връчен й е надлежно и е подписан от нея без
възражения. Срещу акта не са постъпвали и писмени възражения в законоустановения три
дневен срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
налагайки на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.
Разпитаните по делото свидетели потвърждават направените с АУАН констатации.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото
гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон.
2
При извършване на посочената проверка, съдът намира, че съставеният акт за
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл. 209 а ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63 а ал. 1 и 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно
нарушение- от 1000 до 2000 лева.
Настоящото производство е образувано по обжалване на наказателно постановление,
с което е наложено административно наказание за административно нарушение.
Деянията, които съставляват административни нарушения се определят със закон или
указ, съобразно действащия ЗАНН. Отново според ЗАНН, когато нарушението на закон или
указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание,
МС и членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да
определят съставите на конкретните нарушения.
По аргумент от разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН - "За всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му",
законоустановеността на административните нарушения се свързва с прогласяването им
само чрез нормативни или подзаконови нормативни актове. Изработването,
удостоверяването и обнародването на нормативните актове е детайлно регламентирано в
ЗНА със съответните правомощия на конституционно предвидените органи, ангажирани с
този процес.
В случая е безспорно, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не съдържа състав на
административно нарушение. Ако се приеме, че същата е бланкетна, то следва да бъде
издирена привръзката на тази препращаща норма. Тази привръзка не би могла да бъде
заповед, включително и на министър, доколкото по правната си природа този акт няма
нормативен характер. Няма спор, че в текста на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се предвижда санкция
за неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или директор РЗИ
противоепидемични мерки, но тази възможност следва да бъде реализирана само и
единствено чрез съответните подзаконови нормативни актове, т.е. министър на
здравеопазването да инициира законосъобразен регламент на състави на административни
нарушения.
Според чл. 46 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според
точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най- много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
3
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала
на правото на Република България.
Ако се приеме, че ЗЗ в тази си част е непълен, тъй като чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не
препраща към подзаконов нормативен акт, а единствено и само със заповед не може да се
регламентира състав на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, без да е налице
друг подзаконов нормативен акт, то следва да се съобрази и текста на ал. 3 на чл. 46 от ЗНА
- "Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава
само въз основа на предходните алинеи", т.е. на текстовете, свързани с тълкуването и
прилагането на ЗНА. Няма пречка министър на здравеопазването да издава заповеди, но що
се касае до регламент на административни нарушения и свързаната с тях отговорност, не
може същата да бъде реализирана на такава база, тъй като това е в противоречие с
Конституцията и действащите принципи на правото, както и с цитирани по - горе законови
разпоредби.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателката разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощения по делото
адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-28 от 19.08.2020 г. на Директора на
Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново, с което на жалбоподателката С. Н.
К., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Велико Търново да заплати на
жалбоподателката С. Н. К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 /триста/ лева.
4
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5