Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 20.04.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 246 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Делото е образувано по предявена искова молба от Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1. Твърди се, че ищцата работила за ответника в Логистичен център в с. Равно поле на длъжност Комисионер (носач, товарач стоки) и на 25.06.2016 г. около 14.20 часа претърпяла трудова злополука – травма на десния крак, обезобразяване на десния крак, скъсяване на стъпалото вследствие на откъсване на част от петата. Ищцата, че на 25.06.2016 г. била приета в УМБАЛ Св. Анна София и по спешност подложена на оперативно лечение, медикаментозна терапия и превръзки. Опитът за реконструкция на петата на десния крак бил неуспешен. От болницата ищцата била изписана на 28.06.2016 г. В периода от 28.06.2016 г. до 28.07.2016 г. всеки вторник и петък от седмицата ищцата ходила в УМБАЛ Св. Анна София за преглед и превръзки. В периода от 15.12.2016 г. до 22.12.2016 г. ищцата била на рехабилитация в СБРНК-филиал Момин проход.  От 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г. ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност във връзка с уврежданията, като същата не можела да се придвижва, обслужва и да се грижи за семейството си. Твърди се, че ищцата търпяла болки и страдания в значителен размер. Злополуката била призната за трудова с разпореждане № 5104-22-42/ 30.06.2016 г. на ТП на НОИ София. Иска се осъждането на ответника да заплати: 10000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяна трудова злополука на 25.06.2016 г., ведно със законна лихва от датата на увреждането; 475,76 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетение за временна неработоспособност за периода от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г., ведно със законна лихва от 30.03.2017 г. датата на исковата молба; 69,20 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси в УМБАЛ Св. Анна София и СБРНК-филиал Момин проход, ведно със законна лихва от 30.03.2017 г. датата на исковата молба. Претендира съдебни разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че ищцата е получавала 90 процента от трудовото си възнаграждение за периода на неработоспособност, поради което няма как да има разлика между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетение за временна неработоспособност. Твърди се, че ищцата е следвало да претендира имуществените вреди от застрахователя Булстрад, като същата е допринесла за настъпване на вредите и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 201, ал. 2 КТ, обезщетението следва да се намали. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка и евентуални неимуществени вреди, за които не са изложени твърдения. Твърди се съпричиняване на вредите от ищцата, която не е спазила изискванията за безопасност при управление на електрическа транспалетна количка, за която има издадено свидетелство за правоспособност и е проведен инструктаж. Прави се възражение по чл. 200, ал. 4 КТ за намаляване на обезщетението с платените от застрахователя суми.

С определение от 11.07.2017 г. е конституирано трето лице-помагач ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД на страната на ответника.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители адв. С. и адв. Н. оспорва исковете по основание и размер.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от трудов договор от 11.02.2016 г. и не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжност комисионер.  Представена е длъжностна характеристика за комисионер, подписана на 11.02.2016 г. в с. Равно поле.

Видно е от свидетелство за правоспособност рег. 01-01370-48/ 05.02.2016 г., че ищцата през 2016 г. е завършила курс за придобиване на правоспособност на основание Наредба 1 за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията ДВ 37/ 05.05.2006 г.

Според служебна бележка 465 и разпечатки от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на Ю.Н.М. на длъжност комисионер отдел комисиониране е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и пожаробезопасност и спасение на 15.02.2016 г., както и на 10.02.2017 г.

Според протокол от 15.02.2016 г. на Ю.Н.М. на длъжност комисионер отдел комисиониране е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, Вътрешните правила за работна заплата и План за предотвратяване и ликвидиране на бедствия и аварии в Лидл България ЕООД ЕНД КО КД.

Не се спори, че на 25.06.2016  г. ищцата Ю.Н.М. е претърпяла трудова злополука. Видно е от декларация от 29.06.2016 г. с вх. № 5101-22-45/ 30.06.2016 г., че ответникът е декларирал трудовата злополука с ищцата Ю.Н.М. в 14.20 ч. на 25.06.2016 г. в логистичен склад, отдел комисиониране, в с. Равно поле, ул. „Трети март“ 1 на обичайно стационарно работно място при работа с ЕТК, при маневра с ЕТК си притиска крака между стелаж и ЕТК, като пострадалият е имал необходимата правоспособност, а злополуката е по чл. 55, ал. 1 КСО и са набелязани мерки – инструктаж на всички работещи за този риск.

Със заповед от № 132-ЗБУТ от 27.06.2016 г. е определен комисия, която да разследва станалата на 25.06.2016 г. трудова злополука с ищцата. Съставен е протокол № 132-ЗБУТ от 27.06.2016 г. в които комисията установила: при маневра с ЕТК пострадалата Ю.Н.М. си притиска крака между ЕТК и стелаж, а за причина е посочено – невнимание; превантивни мерки – ще бъдат инструктирани всички служители за този риск.

Според епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД София ищцата е постъпила на 25.06.2016 г. 18.20 ч. по смешност по повод на болки и разкъсно-контузна рана в областта на дясната пета и изписана на 28.06.2016 г. 12.00 ч. На 25.06.2016 г. е извършено оперативно лечение, при което се направила първична хурургична обработка на раната, дебридман, ревизия на раневите повърхности, ексцизия на некротични тъкани, щателна хемостаза, лаваж. шев на тъкани по слоеве, суха стерилна превръзка.

В медицинско направление от 09.08.2016 г. д-р Костадинова е отбелязала вторично зарастваща рана, свалени конци на 28.07.2016 г. и препоръки – продължаване на превръзки с антисептични разтвори и промивки със смрадлика.

Установява от приложените болнични листи от 28.06.2016 г., 29.07.2016 г., 25.08.2016 г., 26.09.2016 г. и 24.10.2016 г., че ищцата е била в отпуск от 25.06.2016 г. до 24.11.2016 г. с диагноза открита рана на други части на стъпалото  по причина на злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Представени са амбулаторни листи от 22.08.2016 г. и 24.10.2016 г.

Според карта за назначено лечение от СБР-НК ЕАД София, Филиал Момин проход ищцата постъпила на 15.12.2016 г. и била изписана на 22.12.2016 г., като били проведени терапевтични процедури.

С експертно решение № 0051 от зас. № 006 от 10.01.2017 г.  на ТЕЛК ищцата е освидетелствана по повод продължаване на временна неработоспособност с водеща диагноза -  открита рана в областта на глезена и стъпалото, като ТЕЛК оправдава временна неработоспособност до 10.01.2017 г. вкл., след което болната е работоспособна.

Според удостоверение от 20.03.2017 г. от НОИ от юни 2016 г. до януари 2017 г. ищцата е получила обезщетение за временна неработоспособност в общ размер от 4168,18 лева.

Според фактура и фискален бон от 28.06.2016 г. ищцата е заплатила 17,40 лева потребителска такса в УМБАЛ „Света Анна“ АД София.

Според фактура и фискален бон от 02.12.2016 г. ищцата е заплатила 10 лева за копие на образно изследване на диск в УМБАЛ „Света Анна“ АД София.

Според фактура и фискален бон от 15.12.2016 г. ищцата е заплатила 41,80 лева за такса индивидуално бельо потребителска такса в СБР-НК ЕАД София, Филиал Момин проход.

Според застрахователна полица № 22/043107Т ответникът сключил с ЗЕАД „БУЛСТРАТ ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД групова застраховка злополука със срок от 20.05.2016 г. до 19.05.2017 г. Приложени са покрити рискове и общи условия по застраховки „злополука“ и „заболяване“ на „БУЛСТРАД Живот“.

Представено е преводно нареждане 09.02.2017 г., с което на ищцата Ю.Н.М. е било заплатена от ЗЕАД „БУЛСТРАТ ЖИВОТ ВИГ“ ЕАД сумата от 90 лева по заведена щета 93600. В писмо от 28.07.2017 г. се сочи, че сумата от 90 лева е платена по застрахователна полица № 22/043107Т, валидна от 20.05.2016 г. до 19.05.2017 г. по групова застраховка злополука.

Според писмо на ЗЕАД „БУЛСТРАТ ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД до „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД след извършена проверка било установено, че Ю.Н.М. е била засрахована за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. по застраховка „здравна грижа“, като за този период не са изплащани обезщетения за лечение и медицински услуги под никаква форма.

Установява се от показанията на свидетеля Атанас Борисов Бакалов, че същият работи на длъжност складов работник-комисионер при ответника. Свидетелят Бакалов сочи, че сигнализирал за злополуката с ищцата, а последната му казала, че машината е поднесла и си е затиснала крака. Свидетелят Бакалов сочи, че не е очевидец, а същият лично е инструктирал ищцата за правилно боравене с машините.

Установява се от показанията на свидетеля Емил Добрев Грозданов, че същият работи на длъжност консултант право и нормативно съответствие при ответника. Свидетелят Грозданов твърди, че разбрал за случая с ищцата по време на отсъствието й. Свидетелят Грозданов присъствал на среща, на която ищцата била с адвокат и не постигнали споразумение за размер на обезщетение.

Установява се от показанията на свидетелите Янко Георгиев С. и И.Г.М., че първият живее на семейни начала с ищцата, а втората е  майка на ищцата. Ищцата им съобщила по телефона, че претърпяла злополука. Петата на крака на ищцата била тотално смачкана и същата била оперирана веднага, а четири дни по-късно била изписана от Окръжна болница. Ищцата била отчаяна, един месец не можела да става от леглото без чужда помощ, а след това се придвижвала четири месеца с патерици, но не можела да стъпва на крака си. Ищцата не можела да се обслужва сама, затова майката на ищцата идвала да им помага в грижите за четирите им деца. Сега петата на ищцата била по-къса, имала проблеми с равновесието, не можела да носи джапанки или чехли, а само затворени обувки – с няколко чифта чорапи, за да се изравни. Ищцата била на рехабилитация в Момин проход, където раздвижвали крака й. Ищцата не можела да си вдигне крака нагоре и да направи градус. Ищцата се оплаквала от болки при стъпване на този крак, които в началото били много силни.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Атанас Борисов Бакалов и Емил Добрев Грозданов, като не констатира съществени противоречия между тях. Съдът прецени показанията на свидетелите Янко Георгиев С. и И.Г.М., съобразно чл. 172 ГПК и констатира, че показанията им кореспондират с писмените доказателства и са логични и последователни, поради което следва да се кредитират.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице д-р Д.К., което съдът кредитира, се установява, че разликата между трудовото възнаграждение и болничното обезщетение за периода на временна неработоспособност от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г. е в размер на 478,76 лева.

От приетите заключения на основната и допълнителна  съдебно-автотехнически експертизи на вещото лице инж. А.Д., които съдът кредитира, се установява, че в делото липсват данни за това как и при какви обстоятелства е възникнало поднасяне на количката – при придвижване по праволинейна траектория, в зоната на завои, при вдигнат товар или в момент на някакъв вид маневра, коя част на количката е поднесла и в каква посока и точно между какви детайли е извършено притискането на крака на пострадалата и на каква височина от терена. В резултат на извършения технически анализ на така установената обстановка, експертизата отговаря на поставения въпрос по следния начин: 1. ETK, с която е станала трудовата злополука е с площадка за оператора, върху която стои изправен водачът на количката при придвижването на същата. 2. За да се получи притискане на крака на оператора между габаритните части на количката и неподвижен предмет, какъвто е металния стилаж, е необходимо крака на оператора да се намира извън площадката, предназначена за краката на оператора. 3. Ако краката на оператора са поставени върху площадката на количката, не може да се получи притискане на крака на оператора между габаритите на количката и неподвижно стоящ предмет встрани от количката. Би могло да се получи удар по крака, но това ще е в резултат на нарушена безопасната странична дистанция от страна на водачът между количката и неподвижния предмет. След запознаване с представените от ответника ръководство за експлоатация и инструкции за работа, както и оглед на електротранспалетна количка модел „jungbeinrich“ ЕСЕ 220. ЕСЕ 225 СЕТК), според вещото лице най-вероятен механизъм за настъпване на трудовата злополука е следния: притискането на петата на десния крак на пострадалата Ю.М. е извършено при натиск между два твърди предмета, като поне единия от тях е с височина не повече от около 10 сантиметра, над хоризонталната равнина в която се намира долния край на тока на обувката, тьй като е повредена само петата на крака и най-малко единия от тези твърди предмети, към момента на притискането на петата е бил в движение. След напускането на платформата, предназначена за краката на водача на ЕТК, при движение на същата към този момент със скорост 6 км в час,  електротранспалетната количка, ще измине разстояние около 27 сантиметра в зададената посока, след което ще се установи на място. За да се получи описаната травма на петата на десния крак е необходимо този крак да се намира извън габаритите на ЕТК. Мястото на краката на водачът на БТК е върху „платформата за краката на водача“. Ако и двата крака на пострадалата са били на това място, няма как да се получи увреждането на петата й. 

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р В.Т., което съдът кредитира като пълна и компетентна, се установява, че в резултат на инцидента при Ю.Н. Мечева са били налице следните травматични увреждания: разкъсноконтузна рана в областта на дясната пета и глезенна става, която е с данни за вторично зарастване и е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето неопасно за живота. Нараняването е било първично замърсено, което е определило и продължителния период на зарастване на раната /вторично зарастване/. Проведено е многократно оперативно и медикаментозно лечение, което според приложените документи е  продължило до 28.07.2017 г. т. е. година и един месец след травмата. В резултат образуваните сраствания в следствие разрастването на съединителна тъкан е налице ограничение в обема на движение на крайника в глезенната става. Това е видно от решението на ТЕЛК с № 51 от дата 10.01.2017г., което е въз основа и на проведен клиничен преглед на освидетелстваната. По своя медикобиологичен характер това усложнение на травмата представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, тъй като ще остане доживот. Не може да се очаква възстановяване на функцията на крайника на пострадалата в пълен обем, предвид констатираното състояние и ограничение на обема движения в ставата. Увреждането и неговите усложнения, въпреки приложеното лечение ще дадат отражение върху походката на пострадалата, която ще бъде качествено променена. Това дава отражение и върху нормалната стойка на тялото, което ще доведе до промяна по-късен етап на гръбначния стълб и таза. Наличните ръбци от вторично зарастналата рана са причинили загрoзяване на крайника.  В допълнение към заключение е посочено, че на 08.02.2018 г. е извършен преглед на ищцата, при които е установена, че същата е на видима възраст отговаряща на действителната, контактна и адекватна, ориентиран време и място и собствена личност. В областта на вътрешната странична част дясната пета има неправилен с У – образна форма линеен ръбец с връх ориентиран нагоре и двете рамене с ъгъл отворен надолу. Ръбецът е с розовосивкав цвят, без данни за келоидно разрастване, с дължина 7см. на основното рамо и 4см на отклонението. Налице е срастване с подлежащите тъкани, като околната зона под вътрешния глезен е деформирана. Изгладена е извивката в областта на ахилесово сухожилие. Движението в глезенната става е ограничено. Белегът е ясно забележим от разстояние.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (чл. 200, ал. 3 КТ). Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите (чл. 200, ал. 4 КТ). Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна, като в тази връзка в тежест на пострадалия е да установи само наличието на трудовоправни отношения между него и ответника, наличие на трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди, както и причинната връзка между увреждането и вредите.

Относно претенцията за неимуществени вреди:

Налице са предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на дружеството - ответник, чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. От събраните доказателства се установи наличието на трудовоправни отношения между страните, наличието на трудова злополука с ищцата на 25.06.2016 г., в резултат на която са настъпили вреди, както и причинната връзка между увреждането и вредите.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост” по смисъла на цитираната разпоредба, не е абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото. Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания. Установява се от свидетелските показания на свидетелите Янко Георгиев С. и И.Г.М., че един месец след злополуката ищцата не можела да става от леглото без чужда помощ, а след това се придвижвала четири месеца с патерици, като е търпяла значителни болки и неудобства. Ищцата е на млада възраст и полага грижи за четири деца. Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че с оглед настъпило усложнение е налице средна телесна повреди (постоянно разстройство на здравето неопасно за живота) на ищцата в резултат на трудовата злополука, многократно оперативно и медикаментозно лечение, което според приложените документи е продължило до 28.07.2017 г. т. е. година и един месец след травмата. На следващо място увреждането загрозява крака, ограничава обема на движение на крайника в глезенната става и скъсява стъпалото на ищцата, като не може да се очаква възстановяване на функцията на крайника в бъдеще. С оглед степента на търпените болки и страдания, характерът на причиненото телесно увреждане, причинило временна неработоспособност, както настъпилите неудобства и затруднения за пострадалата, съдът намира, че сумата от 9500 лева е справедлива и съобразена с изискването на чл. 52 ЗЗД, с оглед характера и тежестта на претърпяното увреждане.

Неоснователно е възражението на ответника, че претендираното обезщетение за вреди следва да се намали, тъй като ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат с „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Според съдебната практика „груба небрежност” е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. За да е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, следва случаят да се характеризира със своята изключителност. По смисъла на КТ грубата небрежност следва да се разбира като субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т.е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда може да мотивира приложение разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. В настоящия случай ищцата, дори да е проявила известна непредпазливост в никакъв случай не е действала при груба небрежност, която да представлява изключителен случай. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Необосновани са доводите на ответника за нарушаване от страна на ищцата на инструкцията за безопасна работа с ЕТК. От показанията на свидетелите Атанас Борисов Бакалов и Емил Добрев Грозданов не се установява конкретно нарушение, извършено от ищцата, а и същите не са преки очевидци на падането й. Ищцата е разполагала с необходимата правоспособност и умения за управление на машината. Обстоятелството, че по неизяснени причини кракът на ищцата е попаднал между електротранспалетната количка и стелаж, не може да се квалифицира като груба небрежност, а като обикновена такава. С оглед изложеното в конкретния случай не са налице факти и доказателства, които да доведат до обоснован извод за съпричиняване на увреждането от ищцата, поради груба небрежност.

Приспадането на застрахователното обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди (Решение № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК). В случая ответникът не е заявил изрично от кои вреди иска да се намали дължимото обезщетение, поради което съдът намалява размера на вредите с най-голям претендиран размер. На основание чл. 200, ал. 4 КТ от сумата от 9500 лева следва да се приспадне получената сума от 90 лв. от застраховката, сключена от ответника като работодател, и получена от ищцата с разходен касов ордер от 14.05.2009 г.

По изложените по-горе съображения, съдът намира искът по чл. 200 КТ за заплащане на неимуществени вреди за частично основателен до размера на сумата от 9410 лв., която ще се осъди ответникът да заплати на ищцата, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането от 25.06.2016 г., като над този размер до пълния претендиран такъв от 10000 лв. искът за присъждане на неимуществени вреди се отхвърля като неоснователен. Върху определеното обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъди законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

Относно претенцията за имуществени вреди за разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за периода на временна неработоспособност за периода от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г.:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Размерът на обезщетението е определен в разпоредбата на чл. 228 КТ, и се изчислява на база брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ увреждането, а компонентите на брутното трудово възнаграждение са определени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съобразно закона и трайната съдебна практика, възнагражденията за извънреден труд и бонусите не съставляват имуществена вреда за ищеца, тъй като не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Установява се от съдебно-счетоводна експертиза, че разликата между трудовото възнаграждение и болничното обезщетение за периода на временна неработоспособност от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г. е в размер на 478,76 лева. По изложените съображения обезщетението за претърпените имуществени вреди следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 478,76 лева.

Относно претенцията за имуществени вреди за заплатени такси в УМБАЛ Св. Анна София и СБРНК-филиал Момин проход:

Ищцата е претендирала присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 69,20 лева, представляващи заплатени такси в УМБАЛ Св. Анна София и СБРНК-филиал Момин проход. Според фактура и фискален бон от 28.06.2016 г. ищцата е заплатила 17,40 лева потребителска такса в УМБАЛ „Света Анна“ АД София.

Според фактура и фискален бон от 02.12.2016 г. ищцата е заплатила 10 лева за копие на образно изследване на диск в УМБАЛ „Света Анна“ АД София. Според фактура и фискален бон от 15.12.2016 г. ищцата е заплатила 41,80 лева за такса индивидуално бельо потребителска такса в СБР-НК ЕАД София, Филиал Момин проход. Извършените от ищцата разходи са относими по предмет и време към лечението на ищеца. Съгласно чл. 25, ал. 4 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, фискалната касова бележка се издава в един екземпляр за клиента, който удостоверява извършеното плащане. Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата била длъжна да предяви претенцията си за платени потребителски такси към застрахователя. Ищцата има право на избор от кого ще претендира имуществените вреди, а не се установява да са й били заплатени направените от нея разходи в УМБАЛ Св. Анна София и СБРНК-филиал Момин проход. По изложените съображения обезщетението за претърпените имуществени вреди следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 69,20 лева.

Относно разноските:

Ищцата е претендирала разноски, представлявана е от адвокат и е ангажира доказателства за договорени и направени такива в размер на 1176 лв., поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да й се присъдят разноски в размер на 1110,20 лв. по съразмерност с уважената част от исковете. Неоснователни са възраженията на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед предявените искове в общ размер от 10544,96 лева т. е. същото е близо до минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, представляван е от адвокат и е претендирал разноски и е представил доказателства за направени такива от 1200 лв., при което и ще му се присъдят разноски в размер на 67,14 лв. по съразмерност с отхвърлената част от исковете.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Елин Пелин общо сумата от 721,90 лв., от които: 421,80 лв. за държавна такса и 300 лева разноски за вещи лица.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1 да заплати на Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 9410 лв., обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от трудова злополука от 25.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2016 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от 10000 лв.

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1 да заплати на Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 475,76 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за периода на временна неработоспособност за периода от 25.06.2016 г. до 10.01.2017 г., ведно със законна лихва от 30.03.2017 г. датата на исковата молба до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1 да заплати на Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 69,20 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени такси в УМБАЛ Св. Анна София и СБРНК-филиал Момин проход, ведно със законна лихва от 30.03.2017 г. датата на исковата молба до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1 да заплати на Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1110,20 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Ю.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1 сумата от 67,14  лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. „3-ти март” № 1 да заплати по сметка на Районен съд – Елин Пелин сумата от 721,90 лв., съдебни разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД на страната на ответника

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: