Р Е Ш Е Н И Е
№28 04.02.2020 Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и първи януари 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №690 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1
от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата М.С.К. против Заповед
№10-00-1784/05.092019г. на Кмета на община Стара Загора за премахване на
незаконен строеж, пета категория, „масивна жилищна сграда №46“ – по приложение
№1 / комбинирана схема/, с размери 13.40м/5.40м/2.40м/4.97м и височина около
3.80м, изпълнен от М.С. Й., видно от жалба с вх. №10-04-41/23.02.2015г., без
одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ, находящ се в терен между улична отсечка с о.т.18а-18б по плана на
град Стара Загора, квартал „Лозенец“, одобрен с Решение №1940, протокол №46 от
25.06.2015г. на общински съвет Стара Загора. Улична отсечка с о.т.18а-18б е
бивша улична отсечка с о.т.4473-4474 по плана на града – „Стара Загора
разширение ІІІ етап“, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г и улична отсечка с
о.т.18а-18б по плана на града кв. „Лозенец“, одобрен със Заповед №214 от
25.02.1986г.
Заповедта е издадена при следните мотиви:
Съгласно Констативен акт №45 от 19.02.2015г., съставен от служителите на община
Стара Загора, с който е установен строеж, пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРБ за номенклатура на видовете строежи,
представляващ масивна жилищна сграда, изпълнена от М.С. Й., без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ, находяща се в терен, предвиден за улица, съгласно цитираните заповеди за
одобряване на подробен устройствен план за регулация. Констативния акт е
съобщен на заинтересованите лица и против него е постъпило възражение
№10-04-41/23.02.2015г., в срока по чл.225а ал.2 от ЗУТ, разгледано по същество
е неоснователно. В него не се твърдят релеванти за
производството обстоятелства, а се навеждат твърдения за семейното положение на
заинтересованото лице. По данни на собственика М.С. Й., съгласно декларация от
19.02.2015г. строежът е изпълнен през 1986г. Не са представени строителни
книжа, нито удостоверение за търпимост на строежа и не подлежи на узаконяване
по реда на §127 ал.2 от ПР към ЗИДЗУТ. Видно от констативен протокол от
02.02.2016г. към момента няма настъпили нови обстоятелства от констатираните с
Констативен акт №45/17.03.2015г.
С жалбата и в писмената защита се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществено процесуално
нарушение. В заключение, процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат А.,
не оспорва че сградата се намира в терен между улична отсечка с о.т.18а-18б /
бивши о.т.4473-4474/ по плана на град Стара Загора. От това ставало ясно, че
посочената сграда към момента на осъществяването на строежа не е отговаряла на
предназначението на земята. Същата е построена с материали, които отговарят на
изискванията. Действително поземления имот е бил с предназначение за улица, но
същата не е изпълнена на място. Едва през 2015г. се предприемат действия за
установяване на незаконни строежи и тяхното премахване. През 2015г. служители
на община Стара Загора извършват обследване и съставят Констативен акт
№45/19.02.2015г., който е съобщен на заинтересованите лица. В срок е постъпило
възражение от М.К., като неясно на какво основание Община Стара Загора е
приела, че същата следва да е адресат на разпореждането за премахване на
сградата. В този смисъл не става ясно от кого е изпълнен строежа, кой е
възложителя и/или изпълнителя. Жалбоподателката не е материално правно
легитимирана да отговаря за премахване на незаконния строеж. Не е изследван
въпроса за лицата, които обитават сградата, който въпрос макар и без значение
за законността на строежа, е относим към изискването за съразмерност на
мярката. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, а дългия период от време,
считано от извършване на незаконното строителство до датата на започване на
производството и неговото приключване, сочи на непропорционалност между
предприетата мярка за премахване на жилището и целта на закона. Жалбоподателя
не може и да узакони сградата, тъй като земята е собственост на община Стара
Загора, представлявана от Кмета, който е компетентен да промени предвижданията
на подробния устройствен план, съответно не е възможно и снабдяване с
удостоверение за търпимост. Действително имота е предназначен за улица, но няма
предприети действия за нейното реализиране. От съда се иска да бъде отменена
заповедта като постановена при неправилно приложение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на производствените правила и противоречаща на
целта на закона.
Ответника – Кмета на община Стара Загора
иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи, че сградата не е единствено
жилище на жалбоподателя, която е регистрирана на ****, а съгласно писмо изх.
№10-11-12229/23.10.2019г. на секретаря на община Стара Загора процесната сграда
няма административен адрес. От представените документи е видно, че
жалбоподателката не е участвала в тръжни процедури за закупуване на общински
имоти или учредяване право на строеж в периода от 2015г до 2019г. Не е подала и
документи за настаняване в общинско жилище. Предвид горното от съда се иска да
бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Заповед №10-00-1784/05.09.2019г. на
Кмета на община Стара Загора е съобщена на жалбоподателя в качеството му на
адресат на 12.09.2019г. Жалбата е подадена на 19.09.2019г. в рамките на
14-дневния срок за обжалване по чл.215 ал.4 от ЗУТ, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна, включително и на посоченото и
поддържано в заключение основно оплакване – нарушение на чл.6 от АПК.
Няма спор по делото и се установява, че
сграда №46 по приложение №1 /комбинирана схема/ на стр. 74 по делото/ се намира
в терен, отреден за улица и към декларираната година на построяване 1986г. и
към момента на издаване на оспорения административен акт – 05.009.2019г., тъй
като е между о.т.4473 и о.т4474/о.т.18а-18б по действащия план/. Изградена е
без строителни книжа и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 ал.1 от ЗУТ,
поради което правилно е разпоредено премахването й на основание чл.225а вр. с
чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ – незаконен е строеж, който се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; без
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. Посочването и на
двете основания за квалифициране на строежа като незаконен не препятства правото
на защита на адресата на административния акт, доколкото съответствието с
предвижданията на действащия подробен устройствен план или на действалия към
момента на построяване на сградата, е въпрос относим към преценката за
търпимост на строежа. По въпроса за търпимостта между страните също не
съществува спор. Предназначението на терена за улица изключва правната
възможност строежа да е търпим, независимо дали е завършен към 1986г., към който момент е приложима хипотезата
на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, или по-късно в
периода до 31.03.2001г., обхванат от §127 ал.1 от ДР на ЗИД ЗУТ. Разпоредбите,
указващи търпимост на строежите - §16 ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 ал.1 от ДР на
ЗИДЗУТ изискват изпълнение на условието строежа да е допустимо по действалите
или действащите планове, съответно разпоредби по терминологията на §127 ал.1 от
ДР на ЗИДЗУТ/. За посочените в §16 ал.2 и ал.3, съответно §127 ал.2 от ДР на
ЗИДЗУТ незаконни строежи е въведен период за тяхното узаконяване, поради което
тези норми са не относими към въпроса за търпимостта на строежите. Търпими са
само строежите, които не подлежат на узаконяване, но отговарят на условията за
време на завършване, допустимост по строителните планове, и техническите
правила и норми, изискващи се на основание §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, съответно на
§127 ал.1 от ДР на ЗИДЗУТ и поради това не подлежат на премахване. Във
връзка с търпимостта на строежа следва да се каже, че с декларация може да се
установява времето на неговото извършване, независимо от факта, че
жалбоподателката не е била родена към 1986г. Същата се е родила през 1993г., но
с жалбата си до ответника се е манифестирала като ползвател, който владее
сградата с намерение да свои, въпреки че по силата на приращението,
незаконния строеж е собственост на собственика на земята, доколкото в случая не
може да се придобива по давност публична общинска или държавна собственост. По аргумент от чл. 225а ал.5 от ЗУТ,
премахването на незаконния строеж е за сметка на извършителя и след като
жалбоподателката се е манифестирала като лице с такова качество, но правилно и
законосъобразно Кмета на община Стара Загора е издал заповедта за премахване с
адресат М.С. Й., а след граждански брак – К.. В производството по установяване
и недопускане на незаконно строителство не се извършва разследване по смисъла
на НПК, за да се иска от административния орган да установи точния извършител
на строежа, предвид посочената година на строителство на сградата – 1986г. и
датата на раждане на лицето, манифестирало се като засегнато от започналото
административно производство, като извършител и ползвател. Съгласно правилата
за доказване в административното производство, декларацията е годно средство да
се установи датата на извършване на строежа, а дали същата е вярна, се
проверява при съпоставка с всички писмени и гласни доказателства по делото. На
жалбоподателката са дадени конкретни указания при насрочване на делото, че носи
тежестта да установи фактите, от които възниква статут на търпим строеж за
сградата, факта на единствено жилище, доказателства за семейно, имуществено
положение и доходи, за времето на обитаване на жилището. Повторно са дадени
указания, че тежестта да се установи търпимост на строежа, чрез специални
знания на вещо лице е на жалбоподателя, тъй като черпи права от този правен
факт. По делото са представени от жалбоподателя документи за броя на
непълнолетните деца, за призната вид и степен на увреждане на едното от тях –
80%, без чужда помощ, поради загуба на слуха, а при извършеното призоваване на
регистрирания настоящ и постоянен адрес, посочен в личната карта на
жалбоподателя е установено, че госпожа К. ***. Следователно има основание да се
приеме, че тя живее със семейството си в сградата, разпоредена за премахване,
но същата не удостовери по делото, че това е единственото й жилище. От
представените от ответника Протокол №11 от 30.06.2016г. на общински съвет Стара
Загора е видно, че е взето решение за продажба, чрез търг на имоти в квартал
„Лозенец – разширение“, където живее жалбоподателката, но същата, съответно
семейството й не са заявили участие. Не са подали и документи за регистриране
като нуждаещи се от общинско жилище под наем. Видно е, че след съставяне на
Констативен акт № 45/19.02.2015г. на компетентни служители при община Стара
Загора – главен експерт „Контрол по ЗУТ“, и двама Старши специалисти „Кадастър
и регулация“, при техническа служба Стара Загора, ответника е предприел
действия за продажба на урегулирани имоти в същия квартал, където са създадени
трайни връзки с общността. Същевременно терена, върху който се намира сградата
е предназначен за улица, който по силата на закона е публична общинска
собственост и задоволява трайно обществени потребности. С решение №1940 от
25.06.2015г. на Общински съвет Стара Загора е намалена ширината на улица
„Витоша“ в кв. “Лозенец“ до ширината на изпълнената част от нея с осови точки –
4992-89а-74а-25а-23а-52а-18-а-18б-18в. останалата източна нереализирана част от
улицата с осови точки 72а-64а-24а-53-8 отпада и се обособяват два нови квартала
– кв.32А и 19А с нови урегулирани поземлени имоти. Решението на общинския съвет
удостоверява, че терена, на който се намира сградата е предвиден за улица, като
не реализираната част е отпаднала с обособяване на урегулирани имоти в нови
квартали.
Съпоставката между обществения интерес,
защитен от ЗУТ, включително чрез вменяване на обвързана компетентност, и личния
интерес от накърняване правото на жилище и неговата неприкосновеност, сочи на
извод, че органа не е имал възможност да избира средствата за постигане целта
на закона – да се спазва установения ред за застрояване на територията, така че
в най-малка степен да засегне установеното трайно ползване на сградата като дом
на семейството. Кмета е бил длъжен да установи съществуването на незаконния
строеж, а въпроса за последиците от бездействието на контролните органи да
установят извършването му в продължителен период от време е уреден нормативно,
чрез института на търпимостта и предоставяне на възможност за узаконяване в
периода на съществуване на процесния незаконен строеж. Тези правни възможности
обаче се предоставят за онези строежи, за които по плановете за застрояване и
по нормативните правила за устройство на територията, включително и за някои не
урбанизирани територии – по ЗСПЗЗ например, е предвидено или е допустимо
жилищно застрояване. При изпълнение на заповедта за премахване следва да се
съобрази и оплакването за оставане без дом, чрез подходящи мерки за недопускане
на този риск.
Изхода от спора
обуславя основателност на искането на ответника за присъждане възнаграждение в
полза на Община Стара Загора на възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К. против
Заповед № 10-00-1784/05.09.2019г. на Кмета на община Стара Загора.
ОСЪЖДА М.С.К. ЕГН ********** ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв/сто/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: