№ 168
гр. Габрово, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „АРКОМ 3” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Виноградец, община Септември, ул. „Пета” №
23, предявена срещу „НЕО МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул.”Ангел Кънчев“ № 21, ет. 4, ап. 4, за връщане на сумата
7468,80 лева, представляваща авансово заплатена цена по развален договор за
изработка.
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор за изработка и
доставка на щанцформа опаковка и картонени опаковки, по който договор ищецът
заплатил изцяло цената на щанцформа опаковката на стойност 1104 лева, както и
извършил авансово плащане от дължимата цена за картонените опаковки на стойност
6364,80 лева с вкл. ДДС, съгласно издадени проформи фактури № 51/12.05.2022 г., №
53/18.05.2022 г. и № 57/31.05.2022 г. Договорът бил със срок на изпълнение 60 дни.
Ответникът от своя страна не изпълнил задължението си по договора, поради което
ищецът развалил сключения договор и претендира връщане на даденото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът „НЕО МАРК”
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва сключването на
договора и полученото плащане, но излага, че договорът е останал неизпълнен поради
обстоятелството, че ищецът не е одобрил изпратените му мостри, като дизайнът бил
уточнен едва на 27.05.2022 г., а на 14.07.2022 г. възложителят се отказал от договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В производството страните не спорят по отношение на осъществените в
правната действителност факти, спорни са единствено породените от тях правни
последици.
Не се спори и с определение от 15.02.2023 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че са сключили договор
за изработка и доставка на щанцформа опаковка и картонени опаковки, в рамките на
1
който на ответника била заплатена сума в размер на 7468.80 лева, съгласно издадени
проформи фактури № 51/12.05.2022 г., № 53/18.05.2022 г. и № 57/31.05.2022 г.
Изготвената от „Нео Марк" ЕООД оферта от 12.05.2022 г. съдържа информация
за типа, начин на монтаж, материал, размери, бройка и крайна цена за 1 брой от
съответните модели щанцформа опаковка и картонени опаковки без ДДС, които са
избрани от ищеца, цена за щанца, начин за плащане. В изготвената от „Нео Марк"
ЕООД оферта е посочено, че изработката и доставката на щанца за контурно рязане и
картонени опаковки е по предложение и уточнен дизайн от възложителя, а срокът за
изработка е до 60 дни. Видно от офертата същата има за предмет изработка и доставка
на щанцформа опаковка и картонени опаковки, като сумата за щанцформа
възложителят следвало да заплати изцяло предварително по банков път след издаване
на проформа фактура, а за картонените опаковки следвало да заплати авансово 40 %. В
тази връзка от изпълнителя „Нео Марк" ЕООД са издадени проформи фактури №
51/12.05.2022 г., № 53/18.05.2022 и № 57/31.05.2022 г., като не е спорно, че ищецът
заплатил в полза на ответника авансово 7468,80 лева от уговореното възнаграждение.
В електронно писмо от 14.07.2022 г., адресирано до електронен адрес с домейн,
съдържащ фирменото наименование на ответното дружество, ищецът отправил покана
за изпълнение, която съдържала допълнителен срок за изпълнение – 15.07.2022 г. за
първа доставка и предупреждение, че след изтичането му, претендира връщане на
получените суми.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3
вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55,
ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен
договор за изработване и доставка на щанцформа опаковка и картонени опаковки, по
който от възложителя е заплатено авансово възнаграждение в размер на 7468,80 лева,
разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да
изработи и достави щанцформа опаковка и картонени опаковки и неизпълнение на
възникналото за ответника задължение за връщане на полученото по разваления
договор авансово възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изработване и
доставка на щанцформа опаковка и картонени опаковки, респ. за връщане на
предоставеното в аванс дължимото възнаграждение след развалянето на договора, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение,
изразено в предаване във фактическа власт на „АРКОМ 3” ООД, ЕИК ********* на
щанцформа опаковка и картонени опаковки, респ. връщане на авансово заплатената
сума от 7468,80 лева, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за тези обстоятелства, съдът следва да приеме за
несъществуващи недоказаните факти.
Сключеният между страните договор с оглед предметното му съдържание е
такъв за изработка и включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения
за страната, дължаща характерната престация – изпълнителят „НЕО МАРК” ЕООД, а
2
именно да извърши качествено и в срок уговорената работа съобразно възложеното и
да предаде овеществения й резултат на възложителя, а за последния - да приеме
(одобри) извършената съгласно договора работа и да заплати уговореното
възнаграждение (непрестирания остатък) - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
вр. чл. 288 ТЗ. При изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е
просто прехвърлянето на правото на собственост върху овеществения работен резултат
(щанцформа опаковка и картонени опаковки), а неговото изработване в съответствие с
изискванията на възложителя, уговорени в сключения договор.
Видно от съдържанието на офертата на изпълнителя, която възложителят е
приел, срокът за изпълнение на възложеното е до 60 дни, който срок по волята на
страните е дефиниран като краен. Видно от разменената кореспонденция по
електронен път „АРКОМ 3” ООД е осигурило съдействие за уточняване на мострите,
включително му е изпратил окончателна версия за дизайна на кутиите на 27.05.2022 г..
Доказателства ответното дружество да е доставил на изпълнителя изработени
щанцформа опаковка и картонени опаковки в рамките на уговорения срок (и изобщо)
не са ангажирани. Доказателства да е изпълнил не са представени, поради което и до
предявяването на иска на 03.11.2022 г. – повече от пет месеца след извършеното от
„АРКОМ 3” ООД окончателното одобряване на дизайна на кутиите, е ясно че всякакъв
разумен срок за изпълнение е изтекъл и ответникът е в неизпълнение на задължението
да изработи и достави заплатените материали.
В договора страните не са постигнали съгласие относно правото на разваляне на
договора, което означава, че развалянето поради неизпълнение на изпълнителя, се
подчинява на общите нормативни правила, съдържащи си в ЗЗД.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда
на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016
г. на ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие
на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се
разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника,
като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление,
че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно
прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и
страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия и
начин на разваляне (такива в случая не са налице). Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да
бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
В настоящия случай това уведомление е обективирано в исковата молба и е
достигнало до изпълнителя на 01.03.2023 г., с връчването на препис от същата. Без
значение е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда
в отделна покана или е заявено в исковата молба. В решение № 178 от 12.11.2010 г. по
т. д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС изрично е разяснено, че исковата молба може
да бъде квалифицирана като искане за разваляне на договора поради виновното му
неизпълнение от страна на ответника и ако са налице останалите предпоставки по чл.
87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните последици, настъпили в
патримониума на страните след развалянето на договора. Обстоятелството, че исковата
молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до
3
ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради
неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото
между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от
исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на
договора. Въз основа на изложените съображения ВКС дава като отговор на
материалноправния въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне на договора:
при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Възложителят не е
дължал предоставянето на допълнителен срок за изпълнение, тъй като „НЕО МАРК”
ЕООД е разполагало с повече от 5 месеца да изработи и достави движими вещи –
щанцформа опаковка и картонени опаковки, които от гледна точка характеристиките
им и количеството, в което са закупени са били необходими за осъществяване на
търговската дейност на ищцовото дружество, което на изпълнителя в качеството му на
търговец-професионалист следва да е било известно, както и да е било известно
обстоятелството, че осъществяването на търговска дейност е свързано със спазването
на съответните срокове, съответно след значителната забава, евентуална доставка би
била безполезна за кредитора.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
е прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна
защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на
кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Очакваният от
възложителя резултат е изработка и доставка на щанцформа опаковка и картонени
опаковки, който резултат е следвало да се постигне в уговорения срок, т. е.
изпълнителят като разполагащ със специални знания и необходимата професионална
квалификация в областта на изработка на картонени изделия се е съгласил да изпълни
възложеното за точно определен времеви период.
Разпоредба на чл. 262, ал. 1 ЗЗД предвижда възложителят да има право да
развали договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т. е. в
хипотезата на забавена престация или такава, която не съответства на уговореното в
количествено и/или качествено отношение.
В решение № 132 от 28.01.2015 г. по т. д. № 1846/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че онези договорни отношения, които се изпълняват в определен времеви
интервал, а не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат и уговорки
за срок, т. е. при тях законът въздига срока в съществен елемент от съдържанието
(предмета) на сделката и съответно неспазването на срока за изпълнение само по себе
си поражда право на разваляне, което се упражнява без да се предоставя допълнителен
срок за изпълнение – така решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г., ІІІ
Г.О. на ВКС.
И наистина, в хипотезата на разваляне поради явна невъзможност да бъде
престирано в уговорения срок, предоставянето на допълнителен срок за изпълнение е
безпредметно – задължението на длъжника е възникнало като срочно, срокът е елемент
от съдържанието на правоотношението и съответно спазването му е от съществен
интерес за кредитора, съответно при очевидната невъзможност този срок да бъде
спазен, законът предоставя възможност на неудовлетворения кредитор да се освободи
от правната връзка, която няма да удовлетвори позитивния му интерес, който го е
мотивирал да встъпи в договора. За възложителя интересът е да получи овеществения
продукт от възложената работа в определения (уговорения) срок, а не принципно в
неопределен (или определяем по волята на длъжника) бъдещ момент. При явна
4
невъзможност длъжникът да изпълни в срока, който страните са определили по
взаимно съгласие, в полза на кредитора законът урежда потестативното право да
прекрати правната връзка, съответно предоставянето на допълнителен срок за
изпълнение е напълно излишно и би означавало в резултат на длъжниковото
неизпълнение да се достигне до изменение на съществен елемент от договора, което не
може да е целта на разпоредбата.
Няма никакъв спор, че възложителят „АРКОМ 3” ООД е имал облигационното
право да получи във фактическа власт изработени щанцформа опаковка и картонени
опаковки, който обаче резултат не е обективиран от „НЕО МАРК” ЕООД нито в
уговорения срок, включително и към приключване на устните състезания по спора.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
какъвто процесният договор не е. В решение № 147 от 31.10.2019 г. по т. д. №
50178/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС е разяснено, че задължения с продължително
изпълнение са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на
определено време да извършва или да не извършва определени еднакви по същество
действия - продължително да прави или да не прави нещо. Договорът, сключен между
страните е договор за изработка и може да бъде определен като такъв за
продължително или периодично изпълнение само ако страната, дължаща характерната
престация - изпълнителят е поел задължението да извършва една и съща по вид
дейност през целия срок на договора (напр. при уговорена престация за охраняване на
определен обект). В настоящия случай обаче нито една от страните по процесния
договор не е поела задължение за извършване на подобни престации – изпълнителят
дължи извършването на определени и различни по естеството си фактически действия,
които имат съответната технологична последователност и всички тези действия само в
своята съвкупност пораждат дължимия резултат – изработка и доставка на щанцформа
опаковка и картонени опаковки. По тази причина договорът не е за периодично или
продължително изпълнение и затова с упражняване на потестативното право на ищеца
по чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора,
всички породени от него права и задължения, включително за страната извършила
престация по него (заплатила част от уговореното възнаграждение), възниква правото
за нейното връщане – в този смисъл решение № 102 от 23.07.2015 г. по т. д. №
1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
В случая кредиторът е превел по банков път част от договореното
възнаграждение в размер на 7468,80 лева, като с развалянето му с обратно действие, е
отпаднало правното основание тази получена от изпълнителя „НЕО МАРК” ЕООД
престация да бъде задържана. От изложеното, се налага извод, че е осъществен
фактическият състав, предвиден в разпоредбата на 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – от страна по
двустранен договор е получена престация на парична сума в размер на 7468,80 лева,
като договорът е развален, поради виновно неизпълнение на задължението на
страната-изпълнител да изработи достави щанцформа опаковка и картонени опаковки,
като волеизявлението на изправната страна е достигнало до неизправната такава, с
което правното основание за получаване на сумата, каквото представлява сключеният
договор, е отпаднало, тъй като развалянето на договора, който не е за периодично
изпълнение, има обратно действие.
С отпадане на правното основание за получаване на сумата в правната сфера на
получилата я страна, възниква задължение за връщането й, което не се оспорва, че не е
изпълнено от ответника. Ето защо, предявеният осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за изравняване на неоснователно
обогатяване, възникнало от извършената пряка престация, е основателен и доказан за
5
пълния предявен размер от 7468,80 лева, която сума е дължима заедно със законната
лихва от предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
При този изход на спора право на присъждане на направените по делото
разноски, възниква за ищеца, който претендира присъждането на заплатената държавна
такса от 298.75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В исковата
молба е релевирана и претенция за присъждане на разноските за проведено
обезпечително производство по частно гр. дело № 1668/2022 г. на ГРС,
представляващи заплатена държавна такса от 40 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
В т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на
ВКС по задължителен за съдилищата начин е прието, че обезпечаването на иска не е
част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство,
което осигурява реализирането на правните последици от решението. Въпреки че е
самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с
исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за
осъществяване на правата по решението. Отговорността за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. При
това положение, притендираните от ищеца разноски за производството следва да
включат и тези, извършени в рамките на обезпечителния процес.
Затова съдът приема ищецът да е извършил релевантни разноски в исковото
производство в размер на 1098,75 лева (държавна такса – 298,75 лева и адвокатско
възнаграждение - 800 лева), както и разноски за обезпечителното производство в
размер на сумата 540 лева (държавна такса - 40 лева и адвокатско възнаграждение -
500 лева), които следва да му се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НЕО МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. ”Ангел Кънчев“ № 21, ет. 4, ап. 4, да заплати на „АРКОМ
3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Виноградец,
община Септември, ул. „Пета” № 23, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД,
сумата 7468,80 лева (седем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет
стотинки) - получена на отпаднало правно основание – развален неформален договор
за изработка на щанцформа опаковка и картонени опаковки, съгласно издадени
проформи фактури № 51/12.05.2022 г., № 53/18.05.2022 г. и № 57/31.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „НЕО МАРК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. ”Ангел Кънчев“ № 21, ет. 4, ап. 4, да заплати на „„АРКОМ
3” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Виноградец,
община Септември, ул. „Пета” № 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 540 лева
(петстотин и четиридесет лева) – разноски за производството по частно гр. дело №
1668/2022 г. по описа на РС Габрово и сумата 1098,75 лева (хиляда деветдесет и осем
лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7