РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 2096 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 20272155 от 09.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 75148/2019 г. по описа на СРС, ГО, 145-ти състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С."
ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Л.И.Й.,
Е.К.Й. и Н.К.Й. пасивно субективно и
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: по отношение
на Л.И.Й. за сумата 1488.76 лв., представляваща
1/3 от 4466.27 лв. - главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ул. „***************, абонатен номер 039760, за периода от м.05.2015 г.
до м.04.2017 г.; сумата 357.44 лв., представляваща 1/3 от 1072.31 лв. - обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
08.08.2019 г.; сумата 7.53 лв., представляваща 1/3 от 22.60 лв. - такса за
услугата дялово разпределение за периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г.;
сумата 1.87 лв., представляваща 1/3 от 5.62 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2016 г. до 08.08.2019
г.; по отношение на Е.К.Й., за
сумата 1488.76 лв„ представляваща 1/3 от 4466.27 лв. - главница за топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „***************, абонатен номер
039760, за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г.; сумата 357.44 лв.,
представляваща 1/3 от 1072.31 лв. - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 08.08.2019 г.; сумата 7.53 лв.,
представляваща 1/3 от 22.60 лв. - такса за услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2016 г. до м.04.2017 г.; сумата 1.87 лв., представляваща 1/3 от
5.62 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2016 г. до 08.08.2019 г.; и по отношение на Н.К.Й., за сумата от 769.81 лв. - цена
за доставена топлинна енергия за имота за периода от м.05.2015 г. до м.06.2016 г„
представляваща 1/3 от общата сума в размер на 2309.44 лв. за посочения период,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/21.08.2019 г./ до изплащане на вземането; за сумата 231.24 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
10.04.2018 г. до 08.08.2019 г.; за сумата 1.02 лв. - обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода от 10.04.2018 г. до 08.08.2019
г.
Със същото решение
и в съответствие с правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъдено
да заплати на Н.К.Й. сумата 189.01 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство по съразмерност, а на адвокат Р.Б.Н. от САК, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 720 лв. - разноски за настоящото производство за безплатно оказана
правна помощ на ответниците Л.И.Й. и Е.К.Й..
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Н.К.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че ответниците Л.И.Й.
и Е.К.Й. не са пасивно материално легитимирани да отговарят по исковете, тъй
като същите имат качеството на потребители по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
ЗЕ, тъй като са съсобственици на процесния недвижим имот. Изтъква, че
макар и да е приел, че по отношение на
ответника Н.К.Й. исковете да са погасени
по давност през периода от м.05.2015 г. – м.06.2016 г. съдът не се произнесъл
за останалия период. По изложените
съображения моли съда да отмени решението и уважи изцяло против посочените
ответници предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите ответници, чрез
пълномощника си адв. Р.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото,
са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца, с
който оспорват същата по подробно изложените съображения. Претендира и разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особеният представител не
дължи държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
По отношение на наведеното във възивната жалба оплакване, касаещо
материалната легитимация на ответниците Л.И.Й. и Е.К.Й.
следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че с подаване
на Заявление – декларацията от 08.10.2007 г. от страна на съсобственика Н.К.Й. до „Т.С.” ЕАД , по арг. от чл. 13 ЗЗД
само с нея е възникнало облигационно правоотношение. В тази връзка следва да се
отбележи, че в цитирано заявление Н.К.Й. е посочила, че членовете на
домакинството се състои от 3-ма, поради което настоящият състав на съда приема,
че при подаване на заявлението същата е извършила действие на обикновено управление,
а не е сключила в лично качество договор с ищцовото дружество, поради което и отговорността
за разноските, свързани с общата вещ следва да се разпредели по правилото на
чл. 30, ал. 3 ЗС. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия”
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че Л.И.Й.
и Е.К.Й. са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска.
Ето защо следва да се разгледа своевременно
направените с отговорите на исковата молба възражения за изтекла погасителна
давност. За процесния период м.05.2015 г. - м.06.2016 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ - броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Новоприетите Общи условия на „Т.С.” ЕАД, които
са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, са публикувани през м.07.2016 г. във вестник „Монитор“ и следователно са
влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването
им, арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Ето защо Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016
г. и цитираните от ищцовото дружество в исковата молба разпоредби от тях са
неприложими в случая.
Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са е еднакъв или различен размер,
поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок -
арг. чл. 111,6. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е
бил прекъснат с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 21.08.2019 г., от
която дата искът се счита предявен. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 21.08.2016 г., са погасени по давност, като в случая
това са всички вземания - предмет на предявените срещу Л.И.Й. и Е.К.Й. искове.
Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, в
сила от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното
публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява
покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата
сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради
което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им (арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Следователно, задълженията
за периода от м.05.2015 г. до м.06.2016 г. са погасени по давност - за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на
01.07.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен
период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (на 21.08.2019 г.).
Основателността
на исковете за обезщетение за забава предполага установяване на наличието на
главен дълг, изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
Предвид
неоснователността на предявените главни искове срещу ответниците Л.И.Й., Е.К.Й.,
то неоснователни се явяват и акцесорните такива за лихва за забава.
Следва да се отбележи, че съдът се е произнесъл по цялото искане,
доколкото с влязло в сила определение от 16.06.2020 г. СРС е прекратил
производството за периода от 31.08.2016 г. до 09.04.2018 г. и е върнал исковата
молба.
В настоящото производство
ответниците Л.И.Й. и Е.К.Й. са били защитавани безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което е представен договор за безплатна правна защита и
съдействие. Предвид изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция въззивникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Р.Н. , на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300,00 лв., а в полза на Н.К.Й. сумата
от - минимума съгласно Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
безплатно оказана правна защита и
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и с
оглед обстоятелството, че изводите на двете инстанции съвпадат решението следва
да се потвърди.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20272155 от 09.12.2020 г.,
постановено по гр. дело № 75148/2019 г. по описа на СРС, ГО, 145-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на
адвокат Р.Б.Н. от САК, с ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността в гр. София, бул. „********, ет.-партер, офис № 1, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ВР. чл. 273 ГПК сумата от 600 лв. - разноски за настоящото
производство за безплатно оказана правна помощ на ответниците Л.И.Й. и Е.К.Й..
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Н.К.Й., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300.00 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: