РЕШЕНИЕ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на девети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
А
при секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа
докладваното от съдия Дабкова адм.дело №
301/2020 година по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с
чл.124 от Закон за държавния служител/ЗДСл/.
Делото е образувано по жалба вх. № 1467/20.05.2020г. в АСВТ,
подадена от Д.Ц.К. ***. Делото е изпратено по подсъдност от АС-Плевен.
Оспорва се Заповед №
ЧР-03-40/23.04.202г., издадена от министъра на Министерство на правосъдието за
налагане на дисциплинарно наказание „порицание“
на държавен служител в Областна служба „Изпълнение на наказанията” гр. Плевен.
Оспорващият твърди, чрез упълномощения адвокат, че Заповедта е процесуално и
материално незаконосъобразна. Иска отмяната ѝ. Сочи, че в Заповедта не е
описано ясно и точно какви деяния му се вменяват за дисциплинарни нарушения,
нито обстоятелствата, при които са извършени и доказателствата, които ги
потвърждават. Поради което е нарушено правото му на защита. Посочен е един
изключително дълъг период от 5 месеца, което прави невъзможно да се посочи
конкретната причина за всеки случай. Твърди, че не е извършил вменените му
нарушения. Не отговаря на истината, че не е представил обяснения, но същите не
са обсъдени.
В
с.з. жалбоподателят се явява лично. Чрез упълномощения адвокат пледира за
основателност на жалбата, по съображения, отразени в протокола от о.с.з. и подробни съображения, отразени в
жалбата. ПП на оспорващия моли съда да отмени оспорената Заповед. Не се претендират
разноски за производството.
Ответникът по оспорването – министърът на правосъдието, чрез упълномощения
процесуален представител оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна като
недоказана. Оспорената Заповед счита за законосъобразно и правилно постановена
от компетентен административен орган. В рамките на преклузивните срокове по чл.94
от ЗДСл. Съдържа необходимите реквизити и е мотивирана. Изпълнена е процедурата
по дисциплинарно наказване. Служителят е запознат с материалите по дисциплинарното дело. Искани са му обяснения,
но същият не се е възползвал от тази
възможност. Като оценил събраните доказателства министърът на МП приел, че
нарушенията са безспорно доказани и извършени виновно от служителя, за което му
наложил предвиденото в закона дисциплинарно наказание.
По
тези съображения, ПП на ответника
моли съда да постанови решение, с което да остави
жалбата без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата,
задвижила настоящото производство е редовна от външна страна. Подадена е в
преклузивния срок за оспорване, т.к. Заповедта е връчена на 28.04.2020 г., а
жалбата е подадена по пощата на 11.05.2020г. Подадена е от адресат на оспорения
акт, който се явява лице с активна процесуална легитимация, пряк и
непосредствен правен интерес от оспорването, т.к. правната му сфера е засегната
неблагоприятно от Заповедта.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт/ИАА/
по смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 124
от ЗДСл., като обжалването не
спира изпълнението ѝ.
Макар оспорената Заповед да е издадена от министър,
изключението в нормата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК в приложимата й редакция/ДВ
бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ предвижда, че в случаите, предвидени
в закон или при делегиране на правомощия, актове, издадени от министър се
обжалват не пред ВАС, а пред съответния АС. Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДСл.,
споровете относно дисциплинарното
наказване се разглеждат от съответния АС по реда на АПК. Съгласно чл.19,
ал.3 от ЗИНЗС, във вр. с ал.1, т.2 от с.р.,
в случая спрямо старши експерт „човешки ресурси” в ОСИН-Плевен е
приложим ЗДСл.
Министърът на правосъдието, на основание чл.10,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС, изпълнява правомощията на орган по назначаването по ЗДСл.,
което съгласно чл.92, ал.1 от с.з. го определя и като дисциплинарно наказващ
орган за служителите от ГДИН със статут по чл.19, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Това му
правомощие може да бъде делегирано, което сочи косвено, че това не са
правомощия по осъществяване на държавното управление и политика в сферата на
правосъдието. В тази връзка спорът е родово
подсъден на АСВТ. Същият е и местно компетентния съд, т.к. ПА на жалбоподателя
е в района на действие на АСВТ.
Предвид
изложеното, предявената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество,
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения за фактите и правото:
Предвид обстоятелството, че оспорената Заповед
не е оттеглена, нито жалбата, а спорът не е решен извънсъдебно, то процесът
естествено протече със събиране и проверка на доказателства за твърдените от
страните факти.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса е указано на страните с определението за
насрочване на делото. Същото изпълнява функцията на предварителен доклад, в който
след първо о.с.з. не се наложиха изменения. На ответника по оспорването е
посочено, че на основание чл. 170, ал.1 от АПК, като дисциплинарно наказващ
орган/ДНО/ носи доказателствената тежест, че са се осъществили посочените в Заповедта факти, че всяко посочено деяние е извършено виновно
от служителя, същото представлява нарушение на служебната дисциплина, а
наказанието е правилно определено по вид и съответно на тежестта на
нарушението.
По делото е представена пълната административна
преписка/АП/. В хода на съдебното следствие нови доказателства не се
приобщиха. Писмените доказателства не са
оспорени от страните по реда и на основанията по чл. 193 от ГПК. Не са четени
нарочни определения за обявени за безспорни между страните факти или такива
служебно известни на съда.
При анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намери за установено следното:
1. Не се спори, че е налице валидно възникнало и
съществуващо служебно правоотношение между министерство на правосъдието/МП/ и
служителя/понастоящем жалбоподател/. Въз основа на Заповед № ЧР-05-96/16.03.2018г. на МП, същият е изпълнявал
длъжността „ст. експерт човешки ресурси“ в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“-Плевен.
2. На
тази длъжност същият е и към датата на започване на дисциплинарното
производство, което е образувано със Заповед
№ ЧР-03-3/15.01.2020г. на МП. Определен
е постоянно действащ дисциплинарно-разследващ
орган – дисциплинарен съвет. Председателят на ДС със своя заповед от
17.01.2020г. образува дисциплинарно дело №1/2020г.
3. Служителят е запознат с тези заповеди на 05.03.2020г.
На 09.03.2020г. е депозирал писмени обяснения, които не е ясно кога са
заведени.
4. Резултатите от работата на
дисциплинарно-разследващия орган са обективирани в Решение №1/11.03.2020г., с
което ДС е взел решение въз основа на събраните доказателства да предложи на
министъра на правосъдието да наложи дисциплинарно наказание „порицание“ на
Д. К.. Въз основа на същото на
12.03.2020г. председателят на ДС внася докладна записка до МП.
5. На 24.03.2020г. Министърът на правосъдието
подписва покана до служителя за възможността да даде писмени обяснения и да
представи доказателства. Същата е получена от К. на 25.03.2020г. По преписката
няма данни последният да е депозирал писмени обяснения.
6. В АП е приложена декларация на служителя/л.82/,
че на 27.03.2020г. в сградата на МП е имал възможност да се запознае с
доказателствата по дисциплинарното дело, а на л.81 се намира протокола от
изслушването му, който само удостоверява същото, но не съдържа конкретни
изявления на участниците.
7. Видно от приобщените към дисциплинарното дело
материали, повод за началото на дисциплинарната процедура е Докладна записка от
прекия ръководител на служителя. Началникът на ОСИН-Плевен е сезирал гл.
директор на ГДИН за реализиране на дисциплинарната отговорност на Д. К.. На
основание резултати от извършена комплексна проверка в службата, отразени в
Доклад рег. № 9706/12.10.2019г. в ГДИН.
8. Докладът съдържа препоръка за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя К., т.к. са направени
следните негативни констатации при проверката:
Служителят
не е актуализирал личните кадрови досиета като не е окомплектовал по хронология
досиетата на инспектор Й.М.Р., мл. експерт Д.М., мл. инспектор Ал. Ан. Ал.. В
досиетата на служителите липсват опис, заповеди за отпуск, заявления и болнични
листове, карта за оценка на дейността. Липсва декларация по чл.28 от ЗИНЗС за политически
неутралитет и клетвен лист. Подписана е декларация по чл.12 от ЗПУКИ, която не
е актуална и не следва да се попълва при встъпване в длъжност. Останалите декларации не са
регистрирани. Приложени са декларациите по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ. В противоречие
на окръжно писмо с рег. № 10060/12.10.2018г. на ГДИН. Които следва да се
съхраняват ведно с регистъра на същите декларации. Не са приложени заявления и заповеди за отпуск
и болнични листи. Липсва ежегодното уведомление за размера на годишния отпуск и
неизползвания отпуск от минали години, в нарушение на чл.37а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.
След приемане на ЛКД на служителите на младши
изпълнителски длъжности и назначените по ТПО в ОСИН-Плевен, същите не се водят
съгласно Заповед № Л -8155/26.10.2012г. на гл. директора на ГДИН, с която се
определя съдържанието на ЛКД и реда за тяхното водене.
В проверените ЛКД не се съхраняват заявления и
заповеди за отпуск. Същите се съхраняват
в счетоводството.
Не всички служители са подписали актуални
длъжностни характеристики. Ст. експерт ЧР в ОСИН-Плевен, т.е. жалбоподателят по
това време, не разполагал с всички актуални, утвърдени от ГДИН длъжностни
характеристики.
Регистърът за получени служебни карти не се води
и не се съхранява при ст. експерт ЧР, а
при него е само регистърът за издадени временни пропуски на служителите в
ОСИН-Плевен.
9. На 23.04.2020г. министърът на правосъдието,
действащ в качеството си на дисциплинарно наказващ орган постановява Заповед № ЧР-03-40, с която за горе описаните неизпълнения
на служебни задължения, извършени в
периода от 29.04.2019г.-27.09.2019г. на служителя Д.К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
10. Така постановената Заповед е връчена на
наказания служител на 28.04.2020г., обжалвана е в срок и е предмет на
настоящото дело.
Въз
основа на посочения анализ на събраните доказателства, при така приетото за установено
от фактическа страна, отразено по-горе, настоящият състав на съда формира
следните правни изводи:
Съобразно
заявените твърдения за факти и претендирано право, се очертава съдебен спор от
административно естество, по въпроса
законосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание на служител на ОСИН-Плевен.МВР.
Материален закон, уреждащ спорното правоотношение/ПО/ е специалният Закон за държавния служител, на
основание чл.19, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Приложим процесуален закон при
издаване и оспорване на ИАА е Административно процесуален кодекс/АПК/.
За изясняване на спора следва да се изясни, дали
посочените в Заповедта фактически основания са се осъществили така както твърди
ДНО. Дали са спазени преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДС и предвидената
процедура, в т.ч. дадена ли е възможност на служителя да бъде изслушани да
представи обяснения. Дали реализираното поведение от служителя се различава от
дължимото такова. Дължимото поведение с какъв акт и съдържание е вменено в
задължение на служителя, кога и как е запознат с този акт. Деянието покрива ли
от обективна страна състав на посочено в закона дисциплинарно нарушение. От
субективна страна извършено ли е виновно. Наложеното наказание съответства ли
на тежестта на нарушението по вид. Правилно ли е индивидуализирано като размер.
Това е предметът на доказване, за да може съдът да извърши преценка за
законосъобразността на проведено дисциплинарно производство като
доказателствената тежест се разпределя върху ДНО.
Съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съпостави констатациите в обжалвания ИАА със събраните
доказателства. Съобрази доводите на страните. Служебно извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК,
независимо от изложеното в жалбата. При това направи следните изводи:
1.
За валидността на оспорения акт:
Съдът прие, че не е налице основание за отмяна
по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК. Оспорената Заповед е издадена от материално
компетентен орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.
Не се спори между страните, че К. е държавен
служител при ОСИН-Плевен. Към момента на реализиране на дисциплинарната власт
служебното правоотношение съществува. В това си качество жалбоподателят има
статут по чл.19, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. На основание ал.3 от чл.19 от ЗИНЗС за него е приложим ЗДСл.
Министърът на правосъдието, на основание чл.10,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС, изпълнява правомощията на орган по назначаването по ЗДСл.,
което съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл. го определя и като дисциплинарно наказващ
орган за служителите от ГДИН със статут по чл.19, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. В този
ред на мисли, съгласно чл. 92 от ЗДСл., вр. с чл.90, ал.1, т.2 от с.з. министърът
е разполагал с правомощието да наложи
дисциплинарно наказание „порицание“.
2.
За формата и реквизитите на оспорения акт:
Заповедта е съставена в предвидена от закона
писмена форма/за действителност/. Съдържа изброяване на предвидените реквизити
в чл. 97 от ЗДСл., а именно: трите имена и длъжността на дисциплинарно
наказващия орган; 2. дата на издаването; 3. трите имена и длъжността на
наказвания държавен служител; 4. описание на извършеното от него нарушение,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават; 5. служебните задължения, които
са били виновно нарушени; 6. видът и размерът на наказанието; 7. правното
основание за налагането му.
Заповедта е мотивирана от фактическа страна и
препраща към изготвеното от дисциплинарния съвет решение и доказателствата по
дисциплинарното дело. Описано е както деянието, така и правилото за поведение,
с което е следвало да се съобрази лицето. Използваното фактическо описание на
нарушението, обаче, не позволява да бъде извършена обективна съпоставка между
дължимото и реализираното поведение на служителя. Същото не е достатъчно точно
и конкретно и не са представени посочените източници на задължението за
служителя/окръжно писмо с рег. № 10060/12.10.2018г. на ГДИН и Заповед № Л
-8155/26.10.2012г. на ГДИН/, нито кога същият е запознат с тях. Това обаче е
въпрос, свързан с доказването, а не с формата на акта и ще бъде изяснен
по-долу.
За да възникне дисциплинарна отговорност, е
необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя,
представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на императивното
изискване на разпоредбата на чл. 97 от ЗДСл. е в заповедта да бъдат посочени
съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и
кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез конкретизацията на
нарушението и посочването на нарушените разпоредби се обезпечава правото на
защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.
Изводът
на настоящия състав е, че изискванията за форма и реквизити на оспорената
заповед са спазени, при което не са налице основания за отмяна по смисъла на
чл.-146, т.2 от АПК.
3.
Относно спазването на административнопроизводствените правила:
Санкционният характер на производството, което е
свързано с упражняване на дисциплинарна власт изисква обезпечаване правото на
защита на служителя. Поради това, законодателят възлага на съда допълнителна
проверка на обстоятелствата по чл.93 от ЗДСл. и то преди да изследва спора по
същество.
В хода на дисциплинарното производство в
изпълнение на правилата на чл.93 от
ЗДСл. министърът като ДНО е изслушал
служителя и му е дал възможност да представи обяснения и доказателства, след
като последният се е запознал с
дисциплинарното дело. К. не твърди да е представил обяснения пред министъра, но
възразява, че представените такива пред дисциплинарния съвет не са обсъдени.
Това оплакване се потвърди и е основателно. Макар обясненията да са дадени пред
дисциплинарния съвет, който е помощен орган и там същите са да са факултативна,
а не задължителна част от процедурата, ДНО е дължал обсъждане и произнасяне по
същите обяснения. Нарушението е съществено поради това, че в обясненията се
съдържат възражения, които са важни за
изясняване на относимите факти и обстоятелства. Служителят твърди, че е получил
в „насипно“ състояние досиетата на 116служители,
а проверените са едва 2,5%. Действително по делото не са налице доказателства
кога и в какво състояние са предадени ЛКД на жалбоподателя. Последният твърди,
че не получил необходимото съдействие в службата в Плевен., т.к. такава
длъжност преди това не е съществувала. Действително
създадена е по щата на службата в началото на 2018г., а К. е встъпил в
изпълнени на длъжността на девети април същата година. Видно от становищата на
счетоводителя и мл. юрисконсулт/вж. л.41 и сл./ е, че обработването на
отпуските е ставало от касиера или счетоводителя и именно тези лица са
преминали обучение за работа със съответната програма. Данни новоназначения ст.
експерт ЧР да е обучен за работа със системата АЛАДИН модул „отпуски“ съответно
да има код за достъп не са представени по делото. Нещо повече, в тези становища
има данни, че тази практика/да се обработват отпуските в счетоводството/ е
продължила и след назначаването на К. по устно разпореждане на началника на
службата, във връзка с т.15 от дл. характеристика на счетоводител. В
обясненията си К. оспорва констатациите в Доклада с рег. № 9706/17.10.2019г. от
комплексната проверка в ОСИН –Плевен и тези в докладната записка на комисар Ст.
Мънева. Това е първият момент, в който той се запознава с тях. Копия на ЛКД, с
чието състояние са илюстрирани нарушенията на К. не са представени. Нито е ясно
дали тези досиета са представителна извадка от общия брой ЛКД, които са му
поверени, за да може да се прецени обективни ли са изводите в доклада от комплексната проверка.
Последният нито е персонална проверка на цялостната дейност на жалбоподателя,
нито е част от дисциплинарното производство/не е приобщен по съответния
процесуален ред/, нито е доказателство, на което Заповедта е основана, нито
обвързва съда с материална доказателствена сила. Констатациите в същия подлежа
на пълно доказване пред съда и то от страна на
ДНО.
Видно е от гореизложеното, че правото на
служителя да бъде изслушан и да даде обяснения е свързано с установяване на
истината за фактите – извършил ли е нарушение на служебната дисциплина и има ли
вина за това. Това негово право е част то правото му на защита и е обвързано
със задължение на ДНО да оцени обясненията, да разследва възраженията в тях и
при необходимост да ангажира допълнителни
доказателства. Нещо, което в случая не е сторено и е довело до непълно
изясняване на фактическата обстановка и недоказана вина на служителя. Това е
особено съществено процесуално нарушение, което по силата на специалния закон/чл.93,
ал.2 от ЗДСл./ забранява на съда да разгледа спора по същество. В случая ДНО не
е обсъдил писмените обяснения на служителя, с което е осъществил съществено
процесуално нарушени по смисъла на чл.93,
ал.2 от ЗДСл, която разпоредба е императивна и съдът следва да отмени Заповедта
за дисциплинарно наказание само на това основание без да разгледа спора по
същество. Следва да се уточни, че в случая изключението по чл.93, ал.3 от
ЗДСл. не е налице и няма пречки за приложение на втората алинея на същата
разпоредба на закона.
Само за пълнота следва да се посочи, че макар да
е спазил сроковете по чл. 94 от ЗДСл. ДНО е
наложил дисциплинарно наказание на служителя при недоказаност на фактическия
състава на деянието и вината на служителя. Изпълнителното деяние не е описано
конкретно и точно от обективна страна и не е подкрепено с необходимите
доказателства. Освен това, от доказателствата е видно, че служителят не е
наказван, а е наложено второто по тежест дисциплинарно наказание – „порицание“,
вместо „забележка“. Няма адекватна преценка на тежестта на нарушението и
последиците за службата при индивидуализация на наказанието. Използвани са
бланкетно законови изрази, неподкрепени с конкретно за случая съдържание.
Посоченото обуславя извод, че ако би разгледал спора по същество, настоящият
състав на съда би стигнал до същия решаващ извод за отмяна на Заповедта, защото
допуснатото съществено процесуално нарушение е обусловило материалната
незаконосъобразност на същата.
При установените факти и по изложените дотук мотиви съдът намери, че
оспорената
Заповед е валиден акт, издаден от орган, разполагащ с дисциплинарна власт
спрямо служителя. Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма и има
изискуемите реквизити за това. Но са допуснати съществени нарушения на
предвидената процедура за дисциплинарно наказване, такива при събирането и
обсъждането на наличните доказателства, в т.ч. обясненията на служителя. Дисциплинарното нарушение, за което на К. е
наложено дисциплинарно наказание не е
доказано от обективна страна, нито вината на служителя. Заповедта противоречи и
на материалния закон, т.к. е постановена при липса на материалните предпоставки
за издаването ѝ. Поради това,
оспорената Заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а жалбата
като основателна и доказана следва да бъде уважена.
При
този изход на делото разноски не се следват, т.к. не са поискани.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.124, ал.1 изреч.
Последно от ЗДСл.
Воден
от горните мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, VII
- ми адм.състав на АСВТ
ОТМЕНЯ по Жалба на Д.Ц.К., като незаконосъобразна, Заповед
№ ЧР-03-40/23.04.2020г., издадена от министъра на правосъдието за налагане
на дисциплинарно наказание „порицание“ на същия държавен служител.
На
основание чл.
138, ал.1 от АПК препис от Решението да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от с.к.