Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, ……………г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия
Лора Димова
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 4095 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 48994 от 15.10.2018г., постановено по гр. дело № 63956/2017г. на СРС, 73 състав, с
което е признато за установено по
предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу П.И.П., че ответницата дължи на ищеца, на основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ – сумата от 1 673,42лв. - неиздължената цена на
топлинна енергия и услугата за дялово разпределение, доставени за топлоснабден
имот - апартамент № 89, находящ се в
гр.София, ж.к.*********за периода м.03.2013г.- м.04.2015г., ведно със законната лихва от 15.04.2016г. –
до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от
272, 61лв.- обезщетение за забава върху общата главница, натрупана за периода
30.04.2013г.- 05.04.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20675/2016г.
по описа на СРС, 73 състав. Решението се обжалва и в частта, с която П.И.П. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 88,92лв.- разноски за заповедното
производство и сумата от 698,01лв.- разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивникът – ответник П.И.П.
заявява искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа, че
неправилно с обжалваното решение е приет за доказан фактът на доставеното
количество ТЕ в сградата, която следва
да се разпредели между отделните имоти. Счита, че неправилно с
обжалваното решение е прието, че това
обстоятелство е доказано с приетата по делото СТЕ. Възразява, че заключението
на СТЕ е необосновано, поради липса на доказателства за изходните данни,
ползвани от вещото лице, произтичаща от непредставените по делото документи за
отчет и за показанията на общия топломер. С изложените доводи
въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство и при условията на
евентуалност - в случай, че
жалбата бъде уважена – поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника.
Третото лице – помагач на ищеца
- „ПМУ инженеринг“ ООД – не заявява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове , предявени по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД , вр.
с чл.150 от ЗЕ за общата сума от 1 673,42лв., от която сумата от
1655,89лв.- претендирана като цена на доставена ТЕ за процесния имот за периода
м.03.2013г.- м.04.2015г. и сумата от 17,53лв.- цена на услугата за дялово
разпределение за същия период, /съгласно заявлението по чл.410 от ГПК/ и 2/ с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за общата сума от 272,61лв., от която :
сумата от 270,01лв.- претендирана като мораторна лихва върху главницата – цена
на ТЕ, натрупана за периода 30.04.2013г.- 05.04.2016г. и за сумата от 2,60лв.-
мораторна лихва върху главницата –цена на услугата за дялово разпределение,
натрупана за периода 30.04.2013г.- 05.04.2016г., /съгласно заявлението по
чл.410 от ГПК/.
С
обжалваното решение исковите претенции са уважени в пълните им предявени
размери.
Въззивната
жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при дължимата служебна проверка относно приложението на императивните правни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства се установява основателността на предявените
искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – за главницата – цена на доставената ТЕ и главницата- цена на услугата за
дялово разпределение за процесния топлоснабден имот за исковия период от време
в рамките на общия размер на сумата от 1 673,42лв. Между страните по делото няма спор относно
наличието на облигационно правоотношение между тях, попадащо в приложното поле
на чл.150,ал.1 от ЗЕ, с предмет- доставката от ищеца на ТЕ за собствения на
ответницата топлоснабден процесен имот, за който е предоставяна и услугата за
дялово разпределение. Основният спор между страните в настоящото съдебно производство
е относно доказаното количество доставена ТЕ за процесния имот за исковия
период от време и дължимата от ответницата стойност на същата. Настоящият
съдебен състав приема, че количеството ТЕ, доставена за процесния топлоснабден
имот през исковия период от време е доказано с представените по делото от
третото лице-помагач изравнителни сметки /л.55- л.57 от делото на СРС/ ,
неоспорени от ответницата, както и от приетото по делото заключение на СТЕ, също неоспорено
от ответницата. От посочените писмени доказателства и експертното заключение се
установява, че в имота на ответницата няма монтирани уреди за индивидуално
разпределение , както и водомер за топлата вода, поради което количеството
доставена ТЕ за отопление /включително за сградна инсталация/ и за БГВ /по
отношение на последното начисляването е само за частта от исковия период
м.03.2013г.- м.07.2013г., тъй като след този момент няма доставяна ТЕ за БГВ и
показанията за нея са „0“/, са начислявани по максимален специфичен разход,
съгласно нормативно установената формула по т.6.5 от Методиката към Наредба №
16-344/ 06.04.2007г., която е отменена към настоящия момент, но приложима към релевантния
минал исков период от време, съгласно нормите на ЗНА. Неоснователно е
възражението на въззивницата-ответника за необоснованост на заключението на
СТЕ, поради непредставяне на документите, въз основа на които от вещото лице са
изведени експертните изводи. Напротив, заключението почива както на
представените от ищеца документи, относно прогнозно начислените суми за ТЕ,
така и на представените и както вече бе посочено по-горе в мотивите, документи
, издадени от третото лице –помагач на ищеца – изравнителни сметки, които не са
оспорени от ответницата.
По
претенциите по чл.86,ал.1 от ЗЗД - за мораторни лихви върху главниците –
стойност на ТЕ и дялово разпределение, настоящият съдебен състав приема
следното: Доколкото в жалбата липсват конкретни оплаквания и доводи на
ответницата относно признатите за дължими мораторни лихви върху двете главници,
настоящият съдебен състав дължи служебно произнасяне само по приложението на
императивните правни норми. В изпълнение на това задължение настоящият съдебен
състав приема, че върху главницата - цена на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.
04.2015г. , която главница за тази част от исковия период възлиза на сумата от
758,81лв., ответницата не дължи мораторна лихва. Настоящият съдебен състав
приема, че за частта от главницата от 758,81лв.
, представляваща стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2015г.,
ответницата не e изпаднала в забава за плащане, поради нищожност на
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време ОУ от
2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен
да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с
посочените технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да
му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от
2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита
на потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2015г. от 758,81лв.,
които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът
приема, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като липсва договорен
падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца, съгласно изискването на
чл.84,ал.2 от ЗЗД. Дължима като
последица от това се явява само мораторната лихва върху останалата главница в
размер на 897,08лв., представляваща цената на ТЕ за частта от исковия период
м.03.2013г.- м.01.2014г., за която главница приложими са Общите условия за
продажба на ТЕ за битови нужди от 2008г. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ
от 2008г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане на периода, за който
се отнасят. Натрупаната мораторна лихва върху главницата
от 897,08лв- цена на ТЕ за периода м.03.2013г.- м.01.2014г. съдът определя по заключението
на приетата по делото ССЕ в размер на 135,99лв. До този размер претенцията по
чл.86,ал.1 от ЗЗД за претендираната от ищеца мораторна лихва върху главницата-
цена на ТЕ се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Съответно - по отношение на претендираната
мораторна върху частта от главницата от 897,08лв. - цена на ТЕ за периода
м.03.2013г.- м.01.2014г. , която мораторна лихва е в размер на сумата от
135,99лв. и за сумата от 2,60лв. – мораторна лихва върху главницата- цена на услугата
за дялово разпределение, /или общо за сумата от 138, 59лв. /, за които в
жалбата не са заявени никакви оплаквания и доводи и следва да се приеме, че
жалбата е бланкетна и при отчитане на правно-релевантния факт, че за тези
вземания на ищеца няма приложими императивни норми, за които въззивният съд да
следи служебно, обжалваното решение, с което исковете за лихви за забава са
уважени за тези суми следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която са уважени исковите претенции по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 138,59лв. – до общия признат за дължим размер на
мораторните лихви върху двете главници от 272,61лв., следва да бъде отменено и
вместо него – да бъде постановено друго, с което исковете за тази разлика на
бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските по делото:
Предвид горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски за първата инстанция,
съразмерно с уважената част от исковете от 649,93лв. /държ.такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК/, като за разликата над тази
сума- до пълния присъден размер от 698,01лв., първоинстанционното решение
следва да бъде отменено. На ищеца се следват и разноски за заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете от 82,79лв., като за
разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 88,92лв.
първоинстанционното решение подлежи на отмяна. По отношение на разноските,
дължими на ищеца съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответницата
настоящият съдебен състав приема следното: От ищеца се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения
от ищеца процесуален представител не са извършени реално никакви процесуални
действия, /извън бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване
на жалбата/, поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не
се дължат на ищцовата страна.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на
ответницата се дължат разноски за първоинстанционното производство съразмерно
на отхвърлената част от исковете, но доколкото доказателства за извършени
такива не са представени не следва да се присъждат. За въззивното производство
ищецът дължи на ответницата разноски за държавна такса съразмерно на уважената
част от жалбата й от 4,02лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 48994 от 15.10.2018г., постановено
по гр. дело № 63956/2017г. на СРС, 73
състав в частта, с която е
признато за установено по предявени по реда на чл.422,ал.1 от
ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу П.И.П., че ответницата П.И.П. *** ЕАС , на основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над сумата от 138,59лв. до размера на сумата от
272, 61лв. - обезщетение за забава за периода 30.04.2013г.- 05.04.2016г., за която
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20675/2016г. по описа на СРС, 73 състав, както и в частта, с която П.И.П. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – разликата над дължимата сума от 82,79лв.- до
присъдената сума сумата от 88,92лв.- разноски за заповедното производство и разликата
над дължимата сума от 649,93лв.- до присъдената сума от 698,01лв.- разноски за
исковото производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.С.“ ЕАД по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК положителен установителен
иск срещу П.И.П. с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД с
предмет- признаване за установено, че
ответницата П.И.П. *** ЕАС разликата над сумата от 138,59лв. до размера на
сумата от 272, 61лв. , претендирана като обезщетение за забава за периода
30.04.2013г.- 05.04.2016г., за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 20675/2016г.
по описа на СРС, 73 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48994
от 15.10.2018г., постановено
по гр. дело № 63956/2017г. на СРС, 73
състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.“
ЕАД да заплати на П.И.П. – сумата от 4,02лв.- разноски по
делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД като трето лице- помагач на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /о.м./2.