Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260293
гр.
Пловдив, 25.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5914/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.А.Д. *** против
Наказателно постановление №36-0000497/19.08.2020 г., издадено от Директора на
РД „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 лв. на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр. С
подадената жалба се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. Ил. И. ***,
който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотдлено и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена рутинна проверка от служители на РД
„Автомобилна администрация” Пловдив около 10:00 ч. в гр.Пловдив, ул. Юндола,
последна автобусна спирка – обръщало било установено, че жалбоподателят
управлява автобус „Исузу” Ситибус с рег.№ ***, категория М3, собственост на
„Сюжелиз – България” ЕООД, кл. Пловдив, като осъществявал обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия № 26 – кв. Смирненски, кв. Столипиново. След
направена справка в информационната система на ИА „АА” проверяващите
констатирали, че водачът няма издадена карта за квалификация на водача.
Във връзка с констатираното бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение бл. № 275957 от 11.08.2020 г. за
нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41
от 04.08.2008 г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и
подписан от същия без възражения
Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа
обстановка била възпроизведена по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.Л.П., Х.Й.Ч., справка от информационната система на ИА „АА”
на името на проверявания водач, копие на пътен лист от 11.08.2020 г.
Разпитани пред съда двамата свидетели И.Л.П. и Х.Й.Ч.
потвърдиха направените в съставения акт констатации. Съдът дава вяра на техните
показания, като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви,
подкрепящи се от останалите доказателства по делото справка от информационата
система на ИА „АА” на името на проверявания водач, копие на пътен лист от
11.08.2020 г.
Както от показанията на двамата свидетели, така и от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на процесната
дата жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници. Проверката е
извършена по време на осъществяван от водача обществен превоз на пътници с
автобус „Исузу” Ситибус с рег.№ РВ 7205 АВ, редовна автобусна линия № 26 – кв.
Смирненски, кв. Столипиново, за което свидетелства и издаденият на негово име
пътен лист.
В съответствие с показанията на двамата свидетели е и
направената в хода на проверката справка от информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, според която водачът не е
имал карта за квалификация на водача.
С оглед събраните устни и писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал автобус
„Исузу” Ситибус с рег.№ ***, като е осъществявал обществен превоз на пътници.
Понятието „обществен превоз“ е легално
определено § 1 т. 1 ДР ЗАвП, според което обществен е превозът, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а понятието „превоз на пътници” е дефинирано в § 1 т.3 от ДР на ЗАвП, според
което това е дейност на ФЛ или ЮЛ, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. С
оглед дадените законови дефиниции осъщественото от жалбоподателя попада под техния
обхват, жалбоподателят е осъществявал превоз на пътници по редовна автобусна линия № 26 – кв. Смирненски, кв.
Столипиново в рамките на издадения на негово име за процесната дата пътен лист
със специално конструирано МПС автобус „Исузу” Ситибус с рег.№ ***,
предназначено за осъществяване на обществен превоз.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача,
а съгласно ал. 2 на същия член от посочената наредба Министърът
на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на
водача (приложение № 1) на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност (приложение № 2), удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водач. Следователно единственият
нормативно признат документ за удостоверяване на професионална компетентност е
картата за квалификация на водача, а не удостоверението за професионална
компетентност, аргумент за което е и разпоредбата на чл.10 от Директива
2003/59/ЕО.
От страна на жалбоподателя в хода на
инициираното административнонаказателно производство срещу него е било
предоставено удостоверение за професионална компетентност за извършване на
превоз на пътници № 100-000717/27.12.2006 г., удостоверяващо придобито
периодично обучение съгласно изискванията на Наредба №41 и Директивна 2003/59.
Посоченото удостоверение обаче не може да бъде приравнено на карта за
квалификация на водача. С оглед чл. 2, ал.2 от горецитираната наредба удостоверението
за професионална компетентност е доказателство единствено и само за придобита
начална квалификация или преминато периодично обучение от водача и това изрично
е записано в самия образец на удостоверението съгласно приложение № 2 към чл.
2, ал.2 от Наредба № 41/04.08.2008 г., поради което притежаването му не е
равнозначно на притежаването на карта за квалификация на водача, тъй като
притежаването на такова удостоверение е само предпоставка за издаване на карта
за квалификция. Съгласно ал. 2 същата наредба карта за квалификация на водача
се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност
(приложение № 2).
С оглед събраните устни и писмени
доказателства съдът прие, че от страна на жалбоподателя е осъществен както от
обективна, така и от субективна страна състава на вмененото нарушение. Водачът
е управлявал автобуса, предназначен за обществен превоз на пътници без да
притежана карта за квалификация. Водачът е знаел за необходимостта от
притежаването на карта за квалификация, осъществявайки обществен превоз. Налице
е правилно приложение на материалния закон и на съответната санкционна
разпоредба, предвиждаща налагане на административно наказание на виновния водач
„глоба“ в размер на 2000 лв., което е във фиксиран размер. Не се споделят оплакванията,
изложени в жалбата, че е налице несъответствие между описаното нарушение и
приложената санкционна норма. С въведената законодателна промяна /ДВ бр.17 от
2011 г., изм. бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г./ е разширен единствено
предметния обхавт на действие на санкционната разпоредба, като е въведено и изискване
за притежание на удостоверение за осъществяване на обществен превоз на моторно
превозно средство, като в случая водачът е санкциониран за това, че не е притежавал
документ, който се изисква от подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на
ЗАвП, а именно Наредба № 41 от
04.08.2008 г., както и от регламент на ЕО - Директивна 2003/59,
който текст съществува и след законодателните промени на санкционната
разпоредба.
При осъществената служебна проверка
относно законосъобразността на съставения Акт за установяване на
административно нарушение и на издаденото наказателно постановление, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. И актът за установяване на
административно нарушение, и наказателното постановление са издадени от
компетентни лица, като доказателство за това са приложените към преписката
Заповед № 1320/10.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” и Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. Нарушението е описано по ясен начин, като са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не е налице възможност за приложение на
нормата на чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на обществените отношения, които
се охраняват. Осъществяването на обществен превоз на пътници изисква водачите
да отговарят на всички изисквания за квалификация. По тази причина предвиденото
наказание е във фиксиран размер, за да се отчете значимостта на обществените
отношения, които се охраняват. Необходимата квалификация, на която трябва да
отговарят водачите, се удостоверява с предвидените за това документи, като за
всеки вид от тях е предвидена определена процедура и условия, при които могат
да бъдат издадени.
Предвид изложеното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000497/19.08.2020 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на Д.А.Д.
***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. на
основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала! МК