Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
Гр. Вeлико
Търново, 28.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи състав, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр.
дело № 2657 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
58 от ЗК.
Ищецът А.Г.Д. твърди в исоквата си молба,
че е член кооператор в ответната кооперация, избран с решение на ОС от
11.12.2016г. и че изключването му като такъв е спряно с издадена по друго
производство обезпечителна заповед. Твърди, че на 21.08.2018г. е проведено ОС
на ответната кооперация, на което не е присъствал и за което узнал на 22.08.2018г.
Смята, че при свикването и провеждането на ОС са допуснати нарушения, които
водят до незаконосъобразност на взетите решения за прекратяване дейността на
ответната кооперация и обявяването й в ликвидация, за назначаване на
ликвидатор, определяне на размера на възнаграждението му и срок за
ликвидацията, за упълномощаване на ликвидатора да продаде недвижимото имущество
на кооперацията. Ищецът изтъква, че ОС е свикано от УС, който е незаконно
избран и чийто избор и вписване са оспорени съответно по гр.д. № 1754/2018г. на
ВТРС и по гр.д. № 104/2018г. на ВТОС. В тази връзка се сочи, че в състава на УС
участват лица, които никога не са били член кооператори. На следващо място
ищецът твърди, че поканата за свикване на ОС на 21.08.2018г. не е със
законоустановеното съдържание и не е обявена по реда, предвиден в устава. Сочи,
че присъстващите на ОС лица не са членове на кооперацията, а тези които са
присъствали като пълномощници не са разполагали с надлежно учредена
представителна власт. Ищецът твърди още, че атакуваните решения на ОС са взети
без да е налице кворум и без да е налице необходимото мнозинство. Смята, че
решението за избор на ликвидатор е опорочено, тъй като за такъв е избрано лице,
което не е член кооператор. По изложените съображения ищецът иска от съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни горепосочените
решения взети на проведеното на 21.08.2018г. ОС на кооперацията. Претендира
разноски.
Ответникът ППЗК „ДОВЕРИЕ – Миндя” с.
Миндя, община В.Търново, чрез упълномощения си процесуален представител в
отговора на исковата молба страна заема становище за недопустимост на иска, тъй
като ищецът не е член кооператор. В тази връзка развива съображения основани на
предходни произнасяния на съда и оспорва ищецът да е избран за член –
кооператор с решение на ОС от 11.12.2016г. По съществото на спора ответникът
отрича на 21.08.2018г. да е провеждано ОС на кооперацията и да са вземани решенията,
които ищецът оспорва. Моли съда да отхвърли и ска и да му присъди разноските по
делото.
Съдът, като
прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
От представените с отговора на исковата
молба влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 693/2016г. и гр.д. №
1118/2016г., двете на ВТРС, се установява, че решенията за избор на ищеца за
председател на кооперацията, взети на проведените на 05.03.2016г. и на
23.04.2016г. общи събрания са отменени по реда на чл. 58 ЗК като
незаконосъобразни. Ищецът обаче е представил протокол от заседание на УС на
ответната кооперация от 06.06.2016г., на което е взето решение за приемането му
като член - кооператор, както и протокол от ОС проведено на 11.12.2016г., на
което са приети решения за утвърждаването му като член на същата и за
избирането му за неин председател. По делото няма спор, а и от представеното
съдебно удостоверение с изх. № 8039/09.10.2018г. се установява, че във ВТРС е
образувано гр.д. № 1754/2018г., имащо за предмет предявена от настоящия ищец
претенция по чл. 58 от ЗК за отмяна на решения, приети на ОС на кооперацията от
19.05.2018г., между които и това за изключването му като член – кооператор.
Изпълнението на последното решение е спряно по реда на чл. 61 от ЗК, видно от
представената обезпечителна заповед № 1012/06.06.2018г. издадена по гр.д. №
1754/2018г. на ВТРС, което понастоящем не е приключило с влязъл в сила съдебен
акт.
От извлечение от в-к „Борба” бр. от
06.08.2018г. /лист 6/ е видно, че е публикувана покана от УС на кооперацията за
свикване на извънредно общо събрание за 21.08.2018г. от 9.00 часа на адреса на
управление на кооперацията при дневен ред – вземане на решения за прекратяване
дейността на кооперацията и обявяването й в ликвидация, за назначаване на
ликвидатор, за определяне на размер на възнаграждението му и на срока на
ликвидацията, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на
недвижимото имущество на кооперацията.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели Славка Петкова и Иван Иванов, доведени от ответника, се установява,
че същите са член – кооператори в ответната кооперация, че не знаят УС да е
вземал решение за провеждане на ОС на 21.08.2018г., както и че не знаят да е
провеждано самото ОС. Свид. Иванов допълва, че ОС на кооперацията се провеждат
в читалищния салон на селото, че ключа от помещението стои при него – като кмет
на с.Миндя, и че на процесната дата не го е давал на никой.
По делото са приобщени и други писмени
доказателства, които не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като не са
необходими за решаването на спора.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск с правно
основание чл. 58 от ЗК е процесуално допустим. С оглед на посочената от ищеца
датата на узнаване /22.08.2018г./ на твърдяните решения на ОС на кооперацията и
липсата на изрично оспорване на това обстоятелство от ответника, съдът намира,
че е спазен двуседмичения преклузивен срок по чл. 58 ал. 3 от ЗК за предявяване
на настоящия иск.
Противно на възраженията на ответника,
искът е предявен от лице, което е активно легитимирано да стори това, тъй като
е член - кооператор в ответната кооперация. Вярно е, че в предходни съдебни
производства по иск с правно основание чл. 58 ЗК са отменени решенията на ОС от
05.03.2016г. и от 23.04.2016г., с които ищеца е избран за председател на
кооперацията, тъй като същият не е бил неин член – кооператор. Но също така е
вярно, че ищецът е утвърден за такъв и избран за председател на кооперацията с
решения на ОС проведено на 11.12.2016г. По делото не се спори, че тези решения
на ОС не са атакувани в предвидените в материалния закон преклузивни срокове –
двуседмичен срок от деня на решението респ. узнаването, но не по – късно от 3
месеца от приемане на решението. /чл. 58 ал. 3 и ал. 5 от ЗК/. Пропускът на
заинтересованите лица да предявят иск за отмяната на решенията в тези срокове
санира опорочения избор и изключва възможността в последващ съдебен процес да
се ревизират инцидентно законовите предпоставки, с наличието на които е
обвързан избора на ищеца за член – кооператор и председател на кооперацията /Решение
№ 69/08.06.2012г. по т.д. № 226/2011г. на ІІ т.о., на ВКС/. Нещо повече
решението на ОС на кооперацията от 19.05.2018г. за изключване на ищеца като
член – кооператор имплицитно предполага наличието на членствено правоотношение
между него и кооперацията към него момент. Изпълнението на това решение е
спрямо по реда на чл. 61 от ЗК, поради което следва да се приеме, че ищецът не
е изгубил членствени права и е процесуално и материално легитимиран да предяви
настоящия иск по чл. 58 от ЗК.
За да бъде уважен този иск, в тежест на
ищеца е да проведе пълно доказване, относно фактите обосноваващи неговата
претенция. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, задължение на
съда е да обяви за ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не
е доказан. Представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да
извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното то нея,
че на 21.08.2018г. е проведено ОС на ответната кооперация и че на него са
приети решенията, чиято отмяна се иска. Тези обстоятелства изрично се оспорват
от ответната страна , поради което и следва да бъдат доказани пълно и главно от
ищеца.
Пълното доказване е онова доказване,
което води до несъмненост в извод за осъществяването или не на даден релевантен
за спорното право факт или обстоятелство. То може да бъде осъществено, както
чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Пряко доказателство за установяване на факта на провеждане на твърдяното ОС и
на взетите на него решения е съставения и подписан от председателя на
събранието и протоколчика протокол по смисъла на чл. 18 ал. 5 от ЗК, в който са
вписани атакуваните от ищеца решения по реда на чл. 58 от ЗК. От процесуална
гледна точка протокола от ОС има характеристиките на частен свидетелстващ
документ /Решение № 1293/20.10.2003г. по ч.гр.д. № 267/2003 на ВКС/ и е уреден
от закона като нарочен документ за доказване на горепосочените релевантни
факти. В случаят ищецът нито е представил, нито е изискал по делото събирането
на това писмено доказателство. Същият се е задоволил да представи извлечение от
местен ежедневник, в който е публикувана покана за свикване на извънредно общо
събрание на ответната кооперация за 21.08.2018г., при посочения в нея дневен
ред. Наличието на това обявление служи като доказателство, че са извършени
действия по свикването на ОС на кооперацията. То обаче е само индиция /косвено
доказателство/, че на процесната дата е проведено ОС и че то е взело решенията,
посочени в дневния ред на поканата. Прякото доказване на главен за спора факт
чрез косвени доказателства, изисква по делото да е събрана такава съвкупност от
тях, че в своята взаимовръзка те да сочат на сигурното му установяване. В случая
по делото, извън обсъдената покана за свикване на ОС, нямаме събрани други
доказателства, които в своята последователност и съвкупност да създадат нужната
увереност у съда за настъпване на релевантните към предмета на доказване факти
– проведено ОС и конкретно взети решения. Въпреки че на ищеца е дадена
възможност за събиране на гласни доказателства за факта на провеждане на
твърдяното ОС, същият до приключването на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не е ангажирал показанията на допуснатите му свидетели. Не е
представил и писмени доказателства, които макар и пряко да не установяват
главния факт, да са указание за неговото осъществяване – напр. извлечение от
протоколната книга за заседанията на общото събрание на ответната кооперация
/чл. 18 ал. 5 от ЗК/, от което да е видно провеждането на процесното ОС или
списък на присъстващи на него лица, подписан от всеки от тях. Нещо повече - ответната
страна по реда на насрещното доказване, при което е достатъчно да се създаде
само вероятност в съществуването или не на даден факт, успя да създаде
убеждение у съда, чрез изнесеното в показанията на разпитаните свидетели, че
твърдяното ОС на кооперацията не е проведено и че не са приемани оспорените от
ищеца решения.
По тези съображения съдът намира, че по
делото останаха недоказани наведените от ищеца твърдения за проведено на 21.08.2018г.
ОС на кооперацията, на което са взети решения за нейната ликвидация, за избор
на ликвидатор и за упълномощаването му да извърши продажба на недвижимото й
имущество. Съгласно процесуалното правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК недоказаните
в процеса факти се считат за неосъществили се в обективната действителност
факти, поради което по делото следва да се приеме, че на 21.08.2018г. не е
провеждано ОС на кооперацията и че не са приемани оспорените от ищеца решения.
Следователно по делото остана недоказано наличието на уредените в закона
материални предпоставки, с които е свързано възникването на постестативното
право на член – кооператора да иска отмяна на незаконни или противоуставни
решения на ОС на кооперацията, което се упражнява посредством конститутивния
иск по чл. 58 ЗК.
Презвид изложените мотиви, предявеният
иск по чл.58 от ЗК за отмяна на решенията на ответната кооперация, взети на ОС
на 21.08.2018г., се явява неосонавтелен и недоказан, и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
сължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Д., ЕГН: **********
***, против ПРОИЗВОДСТВЕНО - ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ДОВЕРИЕ-МИНДЯ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Миндя, иск с правно основание чл. 58 ЗК, за отмяна като незаконосъобразни на
взети на Общо събрание на ППЗК „Доверие-Миндя” с. Миндя от 21.08.2018г. решения
за прекратяване дейността на кооперацията и обявяването й в ликвидация, за
назначаване на ликвидатор, за определяне на размер на възнаграждението му и на
срока на ликвидацията, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши
продажба на недвижимото имущество на кооперацията, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН: ********** ***, да
заплати на ПРОИЗВОДСТВЕНО - ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"Доверие-Миндя", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Миндя СУМАТА от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: