М О Т И В И:
Обвинението е против Р.И.К. ***, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК за това, че на 23.06.2019 г.
в гр. Плевен противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – мотопед
марка „Пежо“ с рег. № ***, на стойност 1200 лева от владението на собственика Г.Г.П.
***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда
на същото МПС, изразяваща се в счупване на заключващия механизъм на кормилото
на мотопеда – щети възлизащи на 100 лева и превозното средство е оставено без
надзор в ***„***“ в гр. Плевен, ул. „***“.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за
доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и при
определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.54, вр. чл.58а от НК, а именно лишаването от свобода, съобразено с размера на щетите и предишните
му осъждания.
На основание чл. 84 и сл. от НПК съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, предявен устно от Г.Г.П., против подсъдимия Р.И.К. за
сумата от 100.00 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.06.2019г. до
окончателното й изплащане.
Гражданският ищец Г.П. иска от съда да уважи
предявения гр. иск в пълен размер и лихва върху тази сума.
Защитникът
на подсъдимия, адв. И.С. от ПАК моли съда да бъде предприета процедура по
съкратено съдебно следствие. Пледира на подзащитния му да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено
следното:
На 23.06.2019 г. вечерта подсъдимият К., преминавайки
покрай входа на жилищна кооперация, находяща се на ***, забелязал червен
мотопед марка „Пежо“ с рег. № ***, собственост на гр. ищец Г.Г.П. оставен вътре
непосредствено до входната врата на кооперацията. Вратата се отваряла
единствено с чип или след позвъняване на домофон и подсъдимият решил да звъни
на произволен звънец с надеждата някой да му отвори. Опитите му били успешни и
той успял да влезе във входа и да вземе горепосочения мотопед. Тъй като същият
бил с блокирано кормило, защото бил заключен, подсъдимият К. не съумял да го
приведе в движение, а единствено да го бута.
Докато бутал мотопеда по улицата, подсъдимият К. се
препънал и паднал, като МПС-то паднало заедно с него, при което се повредил
заключващият механизъм на кормилото му и същото започнало да се движи свободно.
Докато се движил по пътя си подсъдимият бил забелязан и от свидетеля Д.Т.и на
последния му направило впечатление, че подсъдимият бута мотопеда. Скоро след
това подсъдимият К. успял да доизбута мотопеда до гробищния парк, находящ се на
ул. „***“ в гр. Плевен, известен като „***“, след което го оставил там и повече
не се върнал да го потърси.
Докато вземал мотопеда от входа на кооперацията, в
която живеел гражданският ищец П., подсъдимият К. бил забелязан от свидетеля Б.Й.,
който се обадил на гр. ищец Г.П. и го уведомил, че подсъдимият краде мотопеда
му.
Установено било, че свидетелят Д.Т.се свързал с П.,
тъй като видял съобщение в социалните мрежи, че именно червен мотопед марка
„Пежо“ с рег. № *** е бил откраднат, а той забелязал подсъдимият да бута такъв
мотопед по-рано в близост до „***“. Скоро след установения между свидетеля Т.и
свидетеля П. контакт, първият отишъл до „***“ заедно с бащата на гр. ищец П. и
там двамата установили местонахождението на мотопеда и сигнализирали на
полицията.
По случая било образувано настоящото досъдебно
производство, в хода на което били проведени оперативно-издирвателни мероприятия,
вследствие на които като извършител на деянието бил установен подсъдимият Р.К..
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно- оценителна
експертиза е, че стойността на на
процесния мотопед е 1200 лева, а нанесената щета вследствие на
счупването на заключващия механизъм на кормилото му била в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимият Р.И.К., направено
в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на гр.
ищец Г.Г.П., показанията на свидетелите Б.В.Й., Д.К. Т.и В.М.А., заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства събрани в хода на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и справката за съдимост на
подсъдимия, списък с регистрации за лицето в Централния полицейски регистър на
подсъдимия Р.К.. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Р.И.К. е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.346,
ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК, като на 23.06.2019 г. в гр. Плевен противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство – мотопед марка „Пежо“ с рег. № ***, на
стойност 1200 лева от владението на собственика Г.Г.П. ***, без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на същото МПС,
изразяваща се в счупване на заключващия механизъм на кормилото на мотопеда –
щети възлизащи на 100 лева и превозното средство е оставено без надзор в ***„***“
в гр. Плевен, ул. „***“.
Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимият К.
по посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна страна на
осъществено престъпление по чл.346, ал.2,
т.1, вр. ал.1 от НК са установени в хода на съдебното производство.
Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормата на чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна деянието е осъществено чрез действие – подсъдимият
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – мотопед Марка „Пежо“
от владението на собственика Г.П. и е установил свое, с намерение да го ползва,
като е последвала повреда на същото МПС, изразяващ се в счупване на
заключващият механизъм на кормилото на мотопед и превозното средство е оставено
без надзор.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-пряк умисъл.
Подсъдимият К. е съзнавал обществено опасният характер на извършеното и
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат, което е обективирано в поведението му. Съзнавал е, че МПС е чужда
собственост, че няма разрешение от собственика да го ползва, но въпреки това,
преследвайки това си намерение, го е отнел, като целта му не е била да го свои,
а да го ползва, след което да го изостави.
Смекчаващото
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия К. е направеното
самопризнание.
Отегчаващите
отговорността обстоятелства са множеството предходни осъждания на подсъдимия К.
и лошите му характеристични данни, които не са изиграли своята превантивна и
превъзпитателна роля спрямо личността му, от които следва да се направи извода,
че той е с трайно установени престъпни навици.
Причина за извършване на деянието е незачитането и
пълното игнориране на подсъдимия за установения в страната правов ред и ниското
му правно съзнание.
Преценявайки по
реда на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, смекчаващото отговорността обстоятелство,
съдът счита, че наказанието на подсъдимия Р.И.К., следва да се определи към
минимума на предвиденото в закона за съответното престъпление. За извършеното
от подсъдимият К. престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание от една
до десет години лишаване от свобода.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по
реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с
чл.372, ал.4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с оглед императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, а именно наказание лишаване от
свобода в размер на една година и три месеца лишаване от свобода, което след
като редуцира с 1/3, наложи десет месеца
лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Относно предявения граждански иск от гр. ищец Г.Г.П.
против подсъдимия Р.И.К. за сумата от 100.00 лева представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на престъплението предмет на
обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.06.2019г.
до окончателното й изплащане, съдът счита, че гражданският иск е основателен и
доказан и подсъдимият Р.К., следва да бъде осъден да заплати на гражданския
ищец тази сума.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.И.К., следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в
размер на 67.20 лева, както и държавна такса в размер на 50.00 лева върху
уважения граждански иск.
С оглед
изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: