РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20205300101914 по описа за 2020 година
Иск по чл.2,ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Т. Н. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.В.С., моли съда да
осъди ответната Прокуратура на РБ да му заплати по клиентска сметка *** с титуляр
адв.В.С., при ***, сумата от 80000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
делото, като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на
повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по ДП №132/15г.,
нохд №1104/2016г. на ПОС, по което е признат за невинен с влязла в сила присъда. Сочи, че
производството продължило повече от 2год и 8 мес и той бил задържан под стража, както и
че към момента на задържането си бил със 75% неработоспособност, излязъл от ареста със
100% неработоспособност и в момента е с 95% намалена работоспособност, като в хода на
делото Прокуратурата поискала да му се извърши експертиза, за да даде заключение дали
той се нуждае от операция на дискова херния, експертизата казала, че се нуждае, но
Прокуратурата не допуснала извършването и. С всичко описано му били причинени обида,
възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване чувство за малоценност и
незначителност, притеснения за болната му майка и какво се случва с нея, тъй като само той
се грижел за нея.
Пледира по същество за уважаване на иска му, тъй като е доказал необходимите за
1
това предпоставки, както и като се вземе предвид приложеното към настоящото наказателно
дело, делото „Й. срещу Б.“ на ЕСПЧ и константната практика на ВКС, че ако искът е
доказан по своето основание, съдът следва на основание чл.162 от ГПК да определи
обезщетение по справедливост /Реш.№18 по гр.д. №2721/13г. и Реш.№86/29.05.19г. по гр.д.
№2686/18г. на четвърто отделение на ВКС/. Не претендира разноски.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.
№24782/02.10.20г., с който е оспорил иска като изцяло неоснователен и недоказан /виж на
л.23-л.24/. Изтъква, че : липсват доказателства за влизане на присъдата в сила и за
твърдените от ищеца като претърпени вреди в пряка причинна връзка с проведеното срещу
него производство; той не може да бъде държан отговорен за битовите неудобства, защото
те подлежат на обезщетяване по друг ред; ищецът е осъждан общо 4 пъти и срещу него е
водено и друго наказателно производство, успоредно с това по делото, за което търси
обезщетение, тъй че е невъзможно да се разграничи претърпяването на вреди само от
производството, в което е бил оправдан. Повдига възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение с оглед принципа на справедливост, икономическите условия в страната и
трайната съдебна практика.
Пледира по същество за отхвърляне на иска, като се вземе предвид възражението,
което Прокуратурата е направила по чл.5 от ЗОДОВ, като се счете, че ищецът има
изключителна вина за претърпените вреди, предвид обремененото му съдебно минало и
паралелното протичане и на производството по нохд №3094/17г. на ПОС, както и защото
недоказани в процеса са останали твърденията му за реално претърпяване на вреди в пряка
причинна връзка с производството по нохд №1104/16г. на ПОС. Евентуално, ако съдът не
зачете първата му теза, то да вземе предвид възражението му за прекомерност на търсеното
обезщетение и да присъди в много по-нисък от него размер.
Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията на страните,
както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен и следва да се уважи да размер от
3000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 27.08.20г., а за
разликата до претендираните 80000лв. да се отхвърли, поради прекомерност на
търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост, воден от следните
съображения:
І.По допустимостта.
Изложените от ищеца обстоятелства, че е претърпял неимуществени вреди
2
вследствие на повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан с влязъл в сила съдебен акт, попадат в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1
от ЗОДОВ и правят иска му допустим, при негова надлежна активна процесуална
легитимация и надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 24.11.20г. съдът е приел като окончателен проекта за доклад, съобщен на
страните с р.II, т.1 от Определение №1522/08.10.20г., с което е очертал релевантните за иска
факти и е разпределил между страните тежестта за установяване на твърденията,
оспорванията и възраженията им /виж определението на л.27-28 и протокола от с.з. на л.36-
л.37/.
2.Установиха се в производството следните факти:
2.1. Във връзка с проведеното срещу ищеца ДП №132/15г. и нохд №1104/16г. на
ПОС.
На ***г., Т.Р. е бил задържан за 24 часа, по ДП №132/15г. на Криминална полиция
при ОД на МВР- ***, на основание ЗМВР /виж л.3 от ДП/.
На ***г. Т.Р. е бил привлечен като обвиняем по ДП №132/15г. за извършване на две
престъпления по чл.244,ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, извършени на ***г. в *** и в ***, и
с постановление на прокурора от същата дата е бил задържан за 72 часа /виж съответно л.90
и л.91 от ДП/. Посоченото досъдебно производство е било водено освен срещу Т.Р. и срещу
П. К. С. и Т. Т. В., като съизвършители на престъпленията, за които на Т.Р. е повдигнато
обвинение /виж постановленията за тяхното привличане като обвиняеми на л.71 и л.76 от
ДП/.
С протоколно определение №1101/25.08.15г. по чнд №1595/15г. на ПОС, спрямо Р. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена на 26.04.16г. с протоколно
определение на ПАС по вчнд №238/2016г. и по този начин задържането му под стража в
рамките на това наказателно производство е продължило действието си 8 месеца и 5 дни,
като се зачетат и задържанията от 24 часа и от 72 часа, предхождащи произнасянето на съда
за вземане на мярка за неотклонение /виж данни в тази връзка в: удостоверението на л.16,
служебната бележка на л.17 и постановлението на л.12-л.13 от това дело; Протокол
№1101/25.08.15г. на л.123-л.127 от том 2 на ДП/.
Видно от определението на съда от 25.08.15г. за вземане на мярката „задържане под
стража“ по отношение на Т.Р., същото е мотивирано и от фактите, че той е осъждан и е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за некратък срок, както и че е освободен от
затвора едва около година и половина преди поредното му задържане, което сочи на пълна
3
липса на превъзпитателен ефект на наложеното му до момента наказание и за устойчива
рецидивираща престъпна нагласа, поради което е направена и преценката, че с мярка за
неотклонение по-лека от „задържане под стража“, не биха били постигнати целите на
процесуална репресия, както и че казаното сочи на съществуваща реална опасност той да
извърши ново престъпление /виж на л.127лице в том 2 от ДП/.
В рамките на този период Т.Р. е внасял неколкократни искания за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение по чнд №1595/15г., и конкретно:
С определение по Протокол №1356/02.11.15г. по чнд №2025/15г. на ПОС,
влязло в сила на 06.11.15г. като необжалвано, е оставено без уважение искането на Т.Р. за
замяна на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ с по-лека, тъй като
не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат изменението и, с оглед тези към
датата на налагането и, при налична преценка за наличие на обосновано предположение,
щото обвиняемият е извършил деянията, осъществяващи престъпния състав на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение /виж л.107-л.110/;
По искане но Т.Р. от 08.12.15г., свързано с влошаване на здравословното му
състояние, процедирано по съответния ред, с постановление от 04.01.16г. по ДП №132/15г. е
назначена СМЕ, излезнала със заключение на ***, че с напредване на възрастта,
дегенеративната болест на гръбначния стълб, от която Р. дългодавно страда, е довела до
гръбначнотъканни промени, които водят до грубо притискане и увреждане на шийните и
поясни гръбначномозъчни нерви, като това се изразява и в оплакванията от силни болки в
кръста и краката, отслабване мускулната сила и чувствителността на краката, силно
затруднение в походката и изправения стоеж и в крайна сметка- до прогресира пареза на
долните крайници със затруднение и ***. Описаните промени, когато продължат дълго, не
се поддават на лечение с лекарствени средства, поради естеството на директното механично
присикане и увреда на нервите, тъй че възможностите на прилаганите лекарства са
изчерпани практически и последният шанс за стопиране на напредващия невродефицит е
оперативното лечение, което, както сочи документацията на Р. от операцията, претърпяна
през 2011г. по повод същите дегенеративни промени в шийната област, е дало
задоволителен резултат и даже обратно развитие и клинично подобрение в процента на
прогресивно. Извършването на оперативната интервенция, която е съвсем възможна в
клиниката по *** при ***, ще наложи извършване на метална титаниева стабилизация на
няколко нива, като заплащането на необходимите за целта импланти не се поема от НЗОК,
тъй че операцията следва да се извърши като планова тогава, когато пациентът има
готовност за осигуряване на имплантите, но във всичкислучаи преди да се развие тежък и
трудно обратим или необратим невродефицит, под форма на тотална парализа на
крайниците, като при осигуряване на необходимите условия, постоперативното лечение и
възстановяване може да се провежда и в условията на местата за изтърпяване на наказания
/виж от л.47-л.84 в т.2 от ДП, като материалите се повтарят/.
4
С определение по Протокол №220/19.02.16г. по чнд №440/16г. на ПОС,
потвърдено при обжалването му от ПАС с определение по Протокол №130/25.02.16г. по
вчнд №111/16г., искането за замяна на мярката „задържане под стража“ с домашен арест“,
като едно от съображенията е било здравословното състояние на обвиняемия, е оставено без
уважение, като и двете съдилища са приели във връзка със здравословното състояние на
обвиняемия, че то е с дългогодишна давност, и че макар със заключението на назначената
СМЕ да е категорично установено, че Р. се нуждае от оперативно лечение, е също посочено,
че за провеждането му е необходимо неговото съдействие и съгласие, включително чрез
осигуряване заплащането на имплантите за транспедикулярната стабилизация, които не се
поемат от НЗОК, каквото съдействие и съгласие от негова страна липсват установени в
случая /виж л.92-л.99 от том 2 на ДП/.
На 10.03.16г. на Р. е предявено разследваното по ДП №132/15г., а на 14.03.16г.
е изготвено заключителното мненение на разследващия за предавена на обвиняемите по
това ДП на съд /виж л.162 и л.163-л.165 от том 2 на ДП/. Разследването е било предявено
отново на Р. и на 15.04.16г., когато е повдигнато и искане за актуален негов медицински
преглед, тъй като фактът, че няма пари, не е основание да не използва правото си на
животоспосяваща операция /виж л.26, том 3 от ДП/.
С Присъда №105/01.11.2016г. по нохд №1104/16г. на ПОС, потвърдена с Решение
№41/13.02.17г. по внохд №721/16г. на ПАС, оставено в сила с окончателно Решение
№223/06.10.17г. по кас.дело №746/17г. на ВКС, Р. е бил оправдан и по двете повдигнати му
по това дело обвинения и по този начин проведеното срещу него наказателно производство
по нохд №1104/16г. е продължило от 22.08.15г., на която дата е привлечен като обвиняем по
ДП №132/15г., до 06.10.17г., на която дата се е стабилизирала присъдата, с която е оправдан
за тези повдигнати му обвинения. По този начин проведеното срещу ищеца наказателно
производство по ДП 132/15г. и нохд №1104/16г. е продължило 2 год., 1мес., 14дни, а не
повече от 2год и осем месеца, както ищецът твърди и като е установен наличен влязъл в
сила оправдателен акт за тези повдигнати му обвинения, липсата на доказателства за което
обстоятелство е била изтъквана с отговора на ответника. Висящността на производството
пред въззивната и касационна инстанция по отношение на подсъдимия Р. е създадена от
протестите на ответната прокуратура и в двата случая /виж в кориците на приложеното към
настоящото дело нохд №1104/16г. на ПОС, внохд №721/16г. на ПАС и касационно
наказателно дело №746/17г. на ВКС.
2.2.Във връзка с обремененото съдебно минало на ищеца и паралелното провеждане
на друго наказателно производство срещу него, твърдени от ответника.
Видно от справката за съдимост на ищеца, която ответникът е приложил към
отговора си/ виж същата на л.25-л.26/, към датата, на която му е било повдигнато обвинение
по нохд №1104/16г. на ПОС, Т.Р. е бил вече двукратно осъждан- с влязла в сила от
13.01.05г. присъда по нохд №1579/03г. на ПОС и с одобрено с определение от 15.10.08г. по
5
нохд №1307/08г. на ПОС споразумение, като във втория случай престъплението, в
извършване на което се е признал за виновен, е било извършено в условия на опасен
рецидив и като му е определено наказание лишаване от свобода, което е изтърпявал до
16.04.2015г., т.е. бил е в затвора за почти седем години. Още две престъпления са били
извършени от Т.Р. по време малко по-късно от това, за което е било проведено
производството по нохд №1104/16г., като отново са приключили с одобрени споразумения,
съответно от : 19.05.17г., по нохд №3094/17г. на ПРС, за престъпление, извършено на
16.05.17г., за което му е наложена глоба, заплатена на 19.06.17г.; 29.01.19г., по нохд
№160/19г. на ПОС, за което са му наложени наказания лишаване от свобода и глоба.
Данните от справката за съдимост в частта за нохд №3094/17г. на ПРС формално са в
подкрепа на твърденията на ответника, че паралелно с производството по нохд №1104/16г.,
което е приключило с окончателен акт на 06.10.17г., срещу ищеца е било водено и
производството по нохд №3094/17г., но както личи от справката за съдимост, тази
паралелност е продължила само няколко дни, ако се съди по това, че престъплението е
извършено на 16.05.17г. и на 19.05.17г. производството по делото е приключило с одобрено
споразумение.
Данните от справката за съдимост на ищеца, представена от ответника, са потвърдени
и с показанията на св.Д., допуснат на ищеца, който е заявил, че не е бил с него в следствения
арест през 2015г-2016г., но пък се засякъл с него там през ***г., когато Т.Р. бил в
следствения арест за друго обвинение /виж л.93гръб/, както и от представеното от ищеца
постановление от 21.05.19г. по преписка Р 6/2019г. на ОП-***, с което прокурорът се е
произнесъл във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на Р. по
нохд №160/19г. на ПОС, и конкретно- по искането на Р. за приспадане времето на
задържането му по нохд №1104/16г., производството по което е приключило с оправдателна
присъда, от това на наложеното му наказание лишаване от свобода по нохд №160/19г. /виж
л.12-л.13/.
В потвърждение на твърдяното относно обременено съдебно минало на ищеца е
справката за съдимост на Т.Р., събрана в хода на досъдебното производство /виж л.110-л.113
от том 1/.
2.3. Във връзка с претърпяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и
пряката причинна връзка между претърпяването им и воденото срещу него производство по
нохд №1104/16г.
Св.Д., призован от ищеца да установи тези стоящи в негова тежест релевантни факти,
е дал в с.з. от 22.06.21г. показания, че познава Т.Р. много отдавна, а не само от засичането
им в следствения арест за няколко дни през ***г. Т.Р. му бил казал, че имал неприятности,
че загубил автомобила, който имал /***, което карал, тъй като имал кредити, а си загубил и
работата и не можел да обслужва кредитите. Освен това, майката на Р., леля К., която имала
***, била от пет-шест години на легло, и когато Р. бил задържан, нямало кой да се грижи за
6
нея, защото той е единствено дете и нямат други роднини, което пак Р. му бил споделил, и
когато през ***г. Р. пак бил в затвора, св. Д. бил пращал неговата майка да види майката на
Р..
Не са дадени от св.Д. показания за пряко възприети от него или съобщени му от
ищеца като претърпени неудоволствени преживявания, изразяващи се във възмущение,
обида и внушено му от ответника чувство на малоценност и незначителност във връзка с
това проведено срещу Р. наказателно производство.
По отношение твърденията си за влошаване на здравословното му състояние, ищецът
е представил писмени документи /виж л.15, също и на л.16/, с които се установи единствено,
че с ЕР №***. е поправено, поради допуснати в него фактически грешки, една от които
изписана 100% трайна неработоспособност, ЕР №***, като на Т.Р. е определена 95% трайно
намалена работоспособност без чужда помощ, поради увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с миелопатия, като датата на първоначалната му инвалидизация е
***г. Така твърденията му, че към момента на задърженето му бил със 75%
нетрудоспособност и че излязъл от ареста със 100% неработоспособност са неподкрепени от
доказателства и няма място за сравнение, тъй като се знае неработоспособността му само
към дата 29.06.20г., която следва с около година и половина датата на приключване на
производството по нохд №1104/16г. срещу него.
За оборване твърденията на ищеца, че здравословното му състояние се е влошило при
задържането му от ответника, тъй като Прокуратурата не допуснала извършването на
операция от дискова херния, от която той се нуждаел и като необходимостта от нейното
извършване била потвърдена от експертиза, назначена от самата Прокуратура, ответникът е
представил писмени доказателства /виж л.49-л.56/, от които е видно, че:
При извършения при задържането му на 25.08.15г. медицински преглед Т.Р. е
съобщил за налична дискова херния и за артериална хипертония от около 7-8 години, а също
за претърпени във връзка с дисковата херния две операции. Налична е медицинска
документация за:
Негово пролежаване в специализирана болница за активно лечение на ***- ***-***
отделение, за времето от 23.03.10г.- 13.07.10г., в рамките на което е извършена и магнитно –
резонансна томография, като е установено, че страда от спондило- дискогенна дегенеративна
болест с обособени дискални протрузии и дискови хернии /С5-6 и Тн7-8/, с релевантна
радикулопатия и миелопатия на ниво С5-6 /Многоетажна дискова болест с изразена
доформираща спондилоартроза, придружена с артериална хипертония втора степен, а
поради това, че лечението не е дало задоволителни резултати, болният е предложен с
протокол на ЛКК за прекъсване на наказанието и извършване на оперативна интервенция,
като наказанието е прекъснато на 13.07.10г.
На 19.09.11г. Р. е бил опериран в клиниката по *** при ***, като е извършена
7
дисектомия на нива С4-5 и С5-6 с декомпресия на гръбначния мозък с последвала предна
корпородеза с два броя кейджа по метода на ***, като въпреки настъпилото подобрение по
отношение на мускулна сила, не е настъпило пълно възстановяване, а пациентът е изписан в
задоволително общо състояние с квадрипареза от пъ и с препоръка да спазва лечебно-
охранителен режим за 30 дни, да носи *** за срок от 2 месеца и като е уместно да провежда
активна рехабилитация, при евентуален период на възстановяване от 3-6 месеца, с
необходимост от провеждане на ЕМГ и евентуално ***, за оценка на увреждането на
гръбначния мозък и съответна прогноза за възстановяването, както и с препоръки за
насочване към невролог и физиотерапевт.
Представена е още и декларация на Р. от 14.12.15г., подадена чрез началника на
следствения арест до окръжния прокурор *** ***, с която Р. е заявил, че не желае да бъде
изпращан за лечение в затворническата болница в ***, тъй като има нужда от оперативно
лечение, което там не може да бъде направено, и за което има епикризи и снимки от скенер
и магнитно-ядрен резонанс, тъй като лекува заболяването многоетажна дискова херния още
от ***г. и има до момента направени две операции, а възстановителният период е доста
дълъг и труден и немислим в тези условия, което той знае, защото е минал по този път.
Също, тъй като е хипертоник и с аритмия на сърцето и тук му дават хапчета, а там няма кой,
а има само майка, болна от рак, която с помощта на комшиите му доставя лекарства в
ареста.
В последното проведеното съдебно заседание съдът е отказал да допусне на ищеца
СМЕ, която да се произнесе по въпроса има ли затворническата болница в *** капацитета да
извърши операцията, от която той се е нуждаел, по съображенията, изложени в протокола
/виж л.93-л.94/. Във връзка с това отказано на ищеца доказателство съдът ще добави сега и
това, че самият факт, закрепен в епикризата от пролежаването на ищеца в затворническа
болница- *** през 2010г., щото изтърпяването на наказанието е било прекъснато, поради
необходимостта от извършване на операция, както и установения по делото факт, че през
2011г. операция е била извършена в ***, са и сами по себе си показателни, че операцията не
е можела да се извърши в първото лечебно заведение и именно затова изтърпяването на
наказанието е прекъснато, за да стане възможно извършването и в лечебно заведение с
необходимия за целта капацитет.
При тези събрани данни относно здравословното състояние на ищеца, включително
съдържащите се в ДП относно заключението на СМЕ от 14.01.16г., в тяхната съвкупност,
съдът намери, че ищецът не е установил нито твърдението си, щото е влязъл в ареста с
неработоспособност 75%, а е излязъл оттам с неработоспособност 100%, нито твърдението
си, щото до влошаване на здравословното му състояние се е стигнало вследствие на
недопуснато от ответната прокуратура извършване на операция, от която той се е нуждаел, а
напротив, като се установи, че не е показал готовност да осигури финансово средствата,
необходими за закупуване на импланти за извършването и, при установена възможност за
това в клиниката по *** при ***, където вече му е била направена една успешна операция,
8
но години назад във времето, поради което, с напредване на възрастта му, заболяването е
претърпяло прогресиращ ход на влошаване.
3.При така установените в производството факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора.
3.1.По основателността на иска.
Предявеният иск е частично основателен, а не неоснователен, както пледира
ответникът.
Държавата носи отговорност за вредите, претърпени от граждани поради дейността
на правозащитните и органи в случай, че им бъде повдигнато обвинение, за което са
оправдани с влязъл в сила съдебен акт.
В случая се установи категорично, че срещу ищеца е било проведено наказателно
производство по нохд №1104/16г. на ПОС, по повдигнато му от ответника обвинение в
извършване на две престъпления с правна квалификация чл.244,ал.1 от НК, за които е бил
признат за невинен с влязла в сила присъда, тъй че тази необходима предпоставка за
ангажиране отговорността на Държавата по ЗОДОВ е налична, но не и достатъчна, тъй като
в кумулативна свързаност с нея следва да се установи и реалното претърпяване на вреди от
засегнатото с тези действия на правозащитния орган лице и те да стоят в пряка причинна
връзка с конкретното проведено срещу него наказателно производство.
По отношение установеността на реалното претърпяване на неимуществените вреди,
твърдени като понесени от ищеца, и наличието на пряка причинна връзка между
претърпяването им и повдигнатото от ответника на ищеца обвинение, за което е бил
оправдан, събраните гласни доказателства установиха търпени от ищеца притеснения за
майка му, която е болна, защото не могъл по време на задържането си да се грижи за нея,
което прави иска му частично основателен, при наличие на всички необходими
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
Както вече се каза в установителната част на това решение, ищецът не установи
реалното претърпяване на останалите твърдени като претърпени конкретни вреди.
3.2.По възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед
принципа на справедливост.
Съдът разглежда това възражение, защото единствено то е надлежно и своевременно
повдигнато от ответника с отговора му на исковата молба, макар в пледоарията си
ответникът да обосновава наличие на предпоставките за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, но
като за освобождаването му от отговорност в хипотезата на ал.1 или за намаляване на
отговорността му в хипотезата на ал.2 от цитираната разпоредба той не е повдигал искания
в хода на производството и е приел без възражения доклада по делото, приет в с.з. от
9
24.11.20г., с който доклад подобно негово искане не е приемано за разглеждане.
Що се касае до обстоятелствата, на които е основал пледоарията си като налични
предпоставките за приложение на чл.5 от ЗОДОВ- за воденото паралелно производство по
нохд №3094/17г., въпреки казаното в предходния абзац, същите ще бъдат разгледани от
съда, защото, макар и не с конкретното сочене на това дело, а общо в твърдението, че
ищецът е неколкократно осъждан, ответникът го е въвел с отговора си като такова, което
съдът следва да съобрази във връзка с възражението му за прекомерност на търсеното
обезщетение, с оглед принципа на справедливост.
Разгледано по същество, възражението на ответника се намери за основателно,
поради което, както и поради частичната основателност на предявения иск, съдът счете, че
обезщетение в размер от 3000лв. е справедливо да обезщети ищеца за вредите, претърпени
във връзка с проведеното срещу него наказателно производство, по което е бил оправдан за
повдигнатото му от ответника обвинение, при следните съображения:
Съдебната практика по приложение както на чл.52 от ЗЗД, така и на чл.4 от ЗОДОВ,
включително цитираната от ищеца в молбата му от 20.11.20г. /л.33/, на която той се
позовава, трайно и безпротиворечиво стои на позицията, споделяна изцяло и от този състав,
че справедливият размер на обезщетението се определя за всеки конкретен случай,
обосновано, а не абстрактно, като се съблюдават двата основни принципа на правото- да се
възмезди възможно най-адекватно пострадалия, но без да се стигне до неговото
неоснователно обогатяване, и като за целта се съобразят определени и отдавна установени
критерии, както общи, така и специфични за производството по ЗОДОВ, като тяхното
примерно изброяване е обективирано подробно и в соченото от ищеца Решение
№86/29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2018 г., IV г. о., и в отговора на исковата молба
на ответника, тъй че и двет естрани са еднакво наясно относно приложимостта им.
В този случай, при следване на тъй установените критерии за преценка, за достигане
на извода, щото сумата от 3000лв. е достатъчна да възмезди ищеца за понесените вреди, без
да накърни принципа за справедливост и забраната за неоснователно обогатяване,
настоящият състав взе предвид конкретно, че:
Ищецът е бил обвинен от ответника в извършване на две престъпления- че на ***,
като извършител, в съучастие с Т. В., е придобил от П. С. и е държал подправени ***- ***
броя *** с номинал от ***, на обща стойност ***, като е знаел, че са подправени и като
подправените *** са в големи количества- престъпления съответно по чл.244,ал.1 и ал.2, във
вр. с чл.20,ал.2 от НК, като и за двете престъпления НК предвижда налагане на наказание
„лишаване от свобода“ от две до осем години, тъй че същите са тежки по смисъла на
чл.93,т.7 от НК. Затова, по този критерий, както поради това, че на ищеца е повдигнато
обвинение в извършване на повече от едно престъпление, така и заради това, че е
повдигнато обвинение е такова за извършване на две тежки по смисъла на чл.93,т.7 от НК
престъпления, на ищеца се следва обезщетение в размер по-висок от случаи, в които е
10
повдигнато обвинение за едно престъпление, което не е тежко по смисъла на НК;
В хода на проведеното срещу ищеца наказателно производство му е била взета най-
тежката измежду предвидените в чл.58 от НПК четири мерки за процесуална принуда-
„задържане под стража“, и той е търпял същата мярка за най-високия възможен
законодателно предвиден срок от чл.63,ал.4, изр.първо от НПК срок от осем месеца за
случаите, в които лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление,
които две обстоятелства се зачитат от този състав също като такива, налагащи определяне на
обезщетение в по-висок размер от случаи, когато ищецът е търпял по-лека мярка за
неотклонение и времето на претърпяването и е било по-кратко.
Доколкото единствената установена като реално претърпяна от ищеца вреда-
притеснение, че няма кой да се грижи за майка му, която е тежко болна, по време на
задържането му, е свързано с критерия взета мярка за неотклонение- тежест и
продължителност, съдът отчита, че ищецът и сам е допринесъл за налагането и, тъй като
обременено му съдебно минало е било отчетено като значим фактор от съда, произнесъл се
на 25.08.15г. по мярката, а по отношение на това минало, свързано с деяния, за които са
налице влязла в сила присъда и сключено от ищеца споразумение, ответната прокуратура не
може да бъде държана отговорна, тъй като плод на собствения избор на ищеца е дали да
съблюдава установения в страната правов ред или да го нарушава, като той сам е избрал
второто.
Затова, обремененото съдебно минало на ищеца, включително ангажираността му,
макар и за краткия срок от няколко дни, в паралелното провеждане на друго наказателно
производство- по нохд №3094/17г. на ПРС, едноврменно с това по нохд №1104/16г. на ПОС,
за извършено на 16.05.17г. престъпление, около година след като на 26.04.16г. е отменена
взетата му мярка „задържане под стража“ по нохд №1104/16г., се зачитат от този състав като
показателни за това, че в личностен план той демонстрира трайна нагласа за поведение,
несъобразено с установения в страната правов ред, и че по отношение на него налаганите
наказания не са изиграли своята превъзпитателна роля, а това изисква и определяне на
обезщетение в размер по-нисък отколкото на лица, които са претърпели наказателно
производство без преди това да са били осъждани и като са имали безупречна репутация в
обществото, преди производството, довело до провеждане на иск по ЗОДОВ.
Проведеното срещу ищеца наказателно производство е протекла в двете негови фази-
досъдебна и съдебна, а в съдебната фаза се е развило на всички възможни инстанции, което
налага на ищеца да се определи обезщетение в размер по-висок от случаи, в които
наказателното производство е било прекратено още в досъдебната фаза или е протекло на
една инстанция.
При описания в предходния абзац ход на проведеното срещу ищеца наказателно
производство, както и предвид обстоятелството, че същото се е водело едновременно срещу
11
три лица, в качествата им на обвиняеми и подсъдими, този състав счете, че общата
продължителност на производството от два години и един месец е изцяло в рамките на
разумното, тъй че не налага завишаване на обезщетението, за да бъде справедливо с оглед
срока, за разлика от случаи, в които наказателното производство протича в период от 10-15
години.
Благоприятно за ищеца и неналагащо завишаванена обезщетението е и
обстоятелството, че ищецът е бил оправдан и по двете му повдигнати обвинения още на
първа инстанция.
Обстоятелството, че по време на задържането му под стража ищецът е търпял болки
и изтръпване на крайниците, неповлиявани от медикаментозно лечение, както се установи
от събраната медицинска документация, не се отчита от съда като налагащо да му се
определи обезщетение в по-висок размер, доколкото се установи, че същите са причинени от
наличното при него с голяма давност /от 2010г./ дегенеративно заболяване и резултат от
постоянно и директно притискане на нервите, което би търпял във всякакви условия, докато
не бъде опериран, което той финансово не може да осигури, като закупи необходимите за
целта импланти, а не защото здравето му се е влошило при задържането, тъй като
ответникът не позволил да се извърши операция, от която ищецът имал належаща нужда,
както той твърди.
Не се установи и претърпените от ищеца притеснения да са със сила, интензивност и
продължителност, които да налагат по-високо обезщетение.
В обобщение на горното може да се каже, че с най-голяма тежест при определяне на
обезщетението от 3000лв. като справедливо, този състав зачете фактите на взетата на ищеца
най-тежка мярка за неотклонение и продължителността то време, в което е търпяна, броя и
тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения и хода на проведеното срещу него
наказателно производство, а като го определи в този размер намери, че искът следва да се
уважи до него и да се отхвърли за разликата до претендираните 80000лв.
3.3.Ищецът търси законна лихва върху обезщетението от датата на исковата молба-
27.08.20г., макар да има право да получи такава от 16.10.17г., когато е влязла в сила
оправдателната му присъда, тъй че искането му за присъждането и следва да се уважи, а
доколкото ответникът го е оспорил само като акцесорно, с оглед оспорван ена главния иск,
съдът може да му отговори единствено, че с частичната основателност на иска, ищецът има
право и на законна лихва от датата на исковата молба, която кани длъжника да плати.
В частта за разноските.
Никоя от страните в производството не претендира разноски, тъй че и за съда не стои
въпроса кому се следват такива.
12
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Т. Н. Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ****, адв.В.С., по клиентска сметка ***, с титуляр адв.В.С., при ***, сумата от 3000-
три хиляди лева., ведно със законната лихва от 27.08.2020г., като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на повдигнато му от ответника
обвинение в извършване на престъпление по ДП №132/15г., нохд №1104/2016г. на ПОС, по
което е признат за невинен с влязла в сила присъда, като за разликата до претендираните
80000лв. отхвърля иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13