Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262138
02.08.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Николай Голчев
при участието на секретаря Катя
Янева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14536 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР
във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР.
В исковата молба се твърди, че в периода 03.11.1971г. до
30.09.1978г. ищцата е работила в СД „МДКПКБУ“, клон „****“ – гр. ****, като е
заемала през годините различни длъжности. Сочи, че както първоначалното й
назначение, така и последващите преназначавания са отразени в трудовата й
книжка. В същата са положени и правоъгълен печат на работодателя и е отразен
трудовият стаж за периода 03.11.1971г.- 30.09.1978г. В трудовата книжка липсват
подписите на „****“, „*****“ и „*****“. При навършване на години за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ищцата е подала съответното
заявление в ТП на НОИ- Пловдив. С Разпореждане № **********,*** отказва да
признае стажа на ищцата за процесния период, доколкото не е редовно оформен в
трудовата й книжка. Предвид това, за ищцата се поражда интерес да установи
трудовия си стаж по съдебен ред за периода от 03.11.1971г. до 31.12.1977г. и от
01.07.1978г. до 30.09.1978г., в който е работила в СД „МДКПКБУ“, клон „****“ – гр.
****. Посочва се, че в тези периоди, ищцата е полагала труд на пълно работно
време от 8 часа. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски.
В срок е постъпил отговор от ТП на НОИ Пловдив, с който
се взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че към момента в ТП на НОИ- Пловдив не са предадени документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход от осигурител СД „МДКПКБУ“, клон „*****“
– гр. ****. Поддържа се, че такива може и да съществуват, макар и тяхното
местонахождение да е неизвестно. Изтъква се, че дори и да се приеме, че искът е
допустим, то не са налице убедителни данни за неговата основателност. Изтъква
се, че ненадлежно оформената трудова книжка на ищцата не е достатъчна, за да
установи обстоятелството, че през процесния период е полагала труд при СД „МДКПКБУ“,
клон „***“ – гр. ****. Поради липсата на достатъчно доказателства се моли за
отхвърляне на иска.
Преди да
се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да посочи
следното: първоначално, исковата молба е насочена и спрямо „***”
АД. При осъществена служебна справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, съдът
е констатирал, че търговецът е заличен, считано от 21.02.2017г. Доколкото към
момента на входиране на исковата молба, юридическото лице „****“ АД не
съществува и липсва вписан правоприемник, то с Определение № 260909/
04.02.2021г. / л. 42/, влязло в законна сила като необжалвано, съдът е
прекратил производството по делото спрямо ответника „***“ АД, ЕИК *****
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал.1,
т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищцата, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството
по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие,
учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата,
ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или
унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж.
Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не
е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на
НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж ( арг. от чл. 5, ал.2 ЗУТОССР ).
Към настоящия момент, СД „МДКПКБУ“, клон „****“- *** не съществува, като
негов правоприемник е „****“ АД. Както бе посочено по –горе, при осъществена
служебна справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, съдът е констатирал, че и
„*****“ АД е заличено, считано от 21.02.2017г., без вписан правоприемник. Следователно, осигурителят на ищеца е прекратил дейността си, като липсват данни и твърдения за правоприемник.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността
си и няма правоприемник искът се предявява само срещу съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт.
По делото е представено от ищца и нарочно удостоверение по чл. 5, ал. 2
ЗУТОССР, издадено от НОИ, ТП- Пловдив ( л. 30 ), в което е отразено, че в НОИ
не са предадени ведомости за заплати и трудовоправни документи за клон „****“
за периода от 01.11.1971г. до 31.12.1977г. и от 01.07.1978г. до 30.09.1978г.
Същевременно, периодът за който ищцата претендира да бъде установен трудов и
осигурителен стаж е 03.11.1971г.- 31.12.1977г. и 01.07.1978г.- 30.09.1978г.,
който попада във времевите граници на издаденото удостоверение. Предвид гореизложеното, така предявения иск е
допустим.
По същество:
Съдът счита, че се установи по безспорен начин, че в процесния период
ищцата е полагала труд при СД „МДКПКБУ“, клон „******“ като последователно е
заемала длъжностите „*****“, „******“, „*****“
и „*******“, по следните съображения:
По делото са представени писмени документи, които имат характер на начало
на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР- трудова книжка на ищцата,
издадена на 02.11.1971г. ( л. 13- 17 от делото ). Ирелевантно е
обстоятелството, че в трудовата книжка на ищцата за посочения период е положен
единствено правоъгълен печат на СД „МДКПКБУ“, клон „****“ за прослужено време,
който не носи подпис на директора на предприятието. Документите изброени в чл.
6, ал. 2 ЗУТОССР са при условията на алтернативност, а и дори не са
изчерпателно изброени, като всеки един представен документ е достатъчен за
събирането на гласни доказателствени средства /досежно начало на писмено доказателство - Решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Представената
по делото трудова книжка, издадена на 02.11.1971г. носи следните белези – 1. издадена
е от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2. издадена е по време
на полагане на стажа, поради което имат характер на начало на писмено
доказателство. В тази връзка, съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че на стр. 11- та от трудовата книжка ( л. 14 от делото ), в нарочно обособената графа „подпис на **** на предприятието,
учреждението или организацията“, е налице положен подпис от *****. Предвид
гореизложеното, представената трудова книжка от 02.11.1971г., макар и да не
носи подпис на **** на предприятието върху поставения правоъгълен печат, има характер на начало на писмено
доказателство.
Ето защо следва да се обсъдят свидетелските показания. По делото са
разпитани двама свидетели- Т. Н. ( л. 102) и Е.С. (л. 102 гръб- л. 103) като за
всеки от тях са налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. Непосредствено
преди провеждане на разпита, съдът осъществи констатация в трудовите книжки на
свидетелките като се увери, че те са полагали труд в СД „МДКПКБУ“, клон „***“.
В тази връзка, по делото бяха представени и съответно приети и заверени копия
от трудовите книжки на свидетелките Н. и С. ( л. 90- 100 ).
Установява се от показанията на свидетелите Н. и С., че в
процесния период ищцата е работила в СД „МДКПКБУ“, клон „*****“.
Свидетелите са категорични ,че познават ищцата именно по повод на общата им
работа в предприятието. Свидетелките подробно описват и какви трудови функции е
изпълнявала ищцата на различните, заемани от нея длъжности- „****“, „****“ и „****“.
И двете свидетелки посочват, че за всички заемани длъжности в СД „МДКПКБУ“,
клон „*****“, включително и тези, заемани от ищцата, работното време е било 8
часа. Св. С. изтъква и че до м.09.1978г. тя и ищцата са полагали труд в СД
„МДКПКБУ“, клон „****“, когато са били преназначени в ОП „****“. Свидетелката
си спомня и че трудовите книжки на работниците са били на съхранение у
работодателя, който е следвало и да ги оформи. Съдът кредитира в цялост изложеното
от свидетелите, като счита поднесената от тях информация за обективна,
логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото
доказателствен материал.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че преценени в
съвкупност, писмените и гласните доказателства установяват, че ищцата е работила
по трудово правоотношение в СД „МДКПКБУ“, клон „******“ за периода от 03.11.1971г. до
31.12.1977г. и от 01.07.1978г. до 30.09.1978г. като последователно е заемала
длъжности „****“, „***“, „*****“ и „*****“, при пълен 8 часов работен ден за всяка една от длъжностите.
Предвид изложеното, то следва да бъде уважен искът с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2
ЗУТОССР.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК,
разноски се дължат в полза на ищеца. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на сума в размер от 600 лв. / л.
89 /. Своевременно е релевирано възражение за прекомерност на договорения
хонорар, което съдът счита за неоснователно. Приложима в случая е нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предписва минимален хонорар именно в размер от 600 лв. Предвид това, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 600 лв.- сторени
разноски за процесуално представителство.
В настоящото производство не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за
установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни
такси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т.
3 ЗУТОССР, вр. чл. 3, ал. 2, предл. 2- ро ЗУТОССР по отношение на Национален осигурителен институт, ТП- гр. Пловдив,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 7, че Г.Р.Р., ЕГН: **********, с
адрес: ***, е работила по трудово
правоотношение със СД „МДКПКБУ“, клон „******“ за периода от 03.11.1971г. до
31.12.1977г. и от 01.07.1978г. до 30.09.1978г. като последователно е заемала
длъжности „****“, „*****“, „****“ и „****“, при пълен 8 часов работен ден за всяка една от длъжностите.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ТП- гр. Пловдив да
заплати на Г.Р.Р., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
от 600 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Николай Голчев
Вярно с оригинала.
ЕН