РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Враца, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420103659 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 139, вр. с чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу В. Г. Г., ЕГН: ********** за сумите, както
следва: 2025,44 лв. главница за предоставена топлинна енергия, за периода от 05.2021 г. до
04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.****, обл. ****, общ. ***, ж.к.
„******“ бл.***, вх. „**“, ет.**, ап. ***, инсталация ****/аб.№*****, сумата от 425,42 лв. -
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.07.2024 г., сумата от 41,99 лв. – главница дължима за
извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 06.2021 г. до 04.2023 г.; сумата от
10,35 лв. – лихва за периода от 15.08.2021 г. до 22.07.2024 г., както и законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.08.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ и 50,06 лв. -
държавна такса.
Ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК срещу издадената заповед, като
след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е
1
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР.
Твърди се на следващо място, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответникът, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ с фирма ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответникът са издадени
изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най-старото.
Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както са
заявени в заповедното производство. Претендира разноски.
По реда на чл.131 ГПК не е постъпил писмено отговор от ответника.
Третото лице помагач, “Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. **, ул. ”***. **. **” № ** не изразява становище по предявените искове.
С исковата молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника.
Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови
неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с
конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред с:1.
неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от ответника
делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от ответника в срок отговор на
исковата молба. Настоящото производство е такова по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и
предпоставка за неговата допустимост е от ответника да е депозирано възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на кредитора. Приетото разрешение в
2
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че
процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото
производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на
висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече
срокът за отговор на исковата молба по чл. 3 131, ал. 1 ГПК. В производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането
на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил
подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013
г., 11.а. ОСГТК.Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението
по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,ал. 1
ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от което
произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на вземането и
др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г.о./.Следователно и
след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът е подал възражение, в което е заявил и мотивирал своето оспорване. По
изложените съображения следва да се приеме, че настоящото производство постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника е недопустимо.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно
правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От представеното от ответника и прието по делото копие от Договор за продажба на
недвижим имот от военно – жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от
06.03.1991 г. се установява, че ответника В. Г. в режим на СИО със съпругата си В. Г. е
придобил в собственост процесния недвижим имот, находящ се в : гр. ****, обл. *****, общ.
****, ж.к. „****“ бл.**, вх. „**“, ет.**, ап. **. Това обстоятелство не е оспорено от
ответника, а напротив, в проведеното открито съдебно заседание потвърди, че е собственик
на имота, но не на целия, а на съответните идеални части. Представено като доказателство
по делото е удостоверение за наследници на съпругата на ответника – В. Д.Г., от което се
установява, че наследници на същата са ответника В. Г. и техният син – М. В. Г..Така по
пътя на наследственото правоприемство ответникът е станал собственик на ¾ идеални части
от имота, а неговия син на ¼ идеални части. По делото не са ангажирани доказателства
М.В. Г. да е вписал отказ от наследство, оставено от наследодателя В. Д. Г. Освен това не са
3
ангажирани доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на
ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание с трето лице. По
изложените съображения съдът намира, че ответникът В. Г. е клиент на топлинна енергия за
процесния период, за съответните идеални части - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и
продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване
към топлопреносната мрежа на “Топлофикация - София”. Освен това тези обстоятелства се
доказват и от приобщените към делото доказателства.
Поради изложените съображения, съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия. Представени по делото
са общите условия на дружеството.
От заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
незаплатените суми за ТЕ, касаещи процесния период е сума в размер на 2 025,44 лв.
Размерът на мораторната лихва върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до
22.07.2024 г. възлиза на 425,42 лв.
Размерът на главницата за услуга дялово разпределение възлиза на сума в размер на
41,99 лева - за периода от м. 06.2021 г. до м. 04.2023 г., а лихвата за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение представлява сума в размер на 10,35 лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото.
За установяване обстоятелствата по делото е прието и заключение на съдебно-
техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата СТЕ, дяловото разпределение за процесния период
е извършвано от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД в съответствие с действащата нормативна
уредба.В имота е разпределяна и начислявана ТЕ за общи разходи, сградна инсталация въз
основа на отопляемия обем на имота по проект -153 куб.м., за щранг лира в баня -
отоплително тяло без мерителен уред, като ТЕ се разпределя на база мощността на уреда и
за БГВ. От представените отчетни формуляри от топлинния счетоводител, за отоплителен
сезон 2021/2022 г. в края на отоплителния сезон в имота не е осигурен достъп за отчитане
показанията на уредите, като е резпределена ТЕ при максимална мощност на уредите, а за
БГВ - без водомер. За БГВ е начислена ТЕ съгласно действащата Нормативна уредба се
начислява разход на потребление на гореща вода 140 л на обитател за денонощие, или 50,540
куб.м./140 л х 316д/. За отоплителен сезон 2022/2023г. в имота на 23.11.2021 г. е монтиран
водомер и уреди с логистично/дистанционно/ отчитане.
Топлинна енергия за сградна инсталация е разпределена на база отопляемия обем на
имота по проект 153 куб.м., за отопление сградна инсталация. В имота на 23.11.2021 г. е
монтиран водомер с логистично отчитане и е разпределена ТЕ за БГВ от реален отчет.
Топлинна енергия за отопление в имота е разпределена за налична щранг лира в баня —
отоплително тяло без мерителен уред, за което ТЕ се начислява на база мощността на уреда.
В имота са монтирани уреди с логистично/ дистанционно/ отчитане на потребената
топлинна енергия.
Сумите за топлинна енергия в имот в гр. ****, ж.к „****,бл.***, вх.“**“, ет. **, ап.**,
аб. № ***** са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. За
отоплителния сезон е извършвано прогнозно начисляване въз основа на изразходвана
топлинна енергия през предходния отоплителен сезон. В края на съответния отоплителен
сезон топлинния счетоводител е изготвил изравнителна сметка, с която са изравнени
прогнозно начислените количества топлинна енергия с реално отчетената и изразходвана. В
4
изготвените изравнителни сметки топлинната енергия е остойностена, като са съобразени
утвърдените от КЕВР цени на топлинната енергия за съответния отоплителен сезон.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Налага се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния
период е в размер на 2 025,44 лева. Искът ще бъде уважен частично за сумата от 1519.08
лева, съобразно притежаваните от ответника ¾ идеални части от собствеността в процесния
имот, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер отхвърлен, като
неоснователен.
Ответникът не доказа погасяване на задължението, поради което искът следва да бъде
уважен в посочения по – горе размер.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху начислената
топлинна енергия:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
Общите условия на ищеца, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер
на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от
прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в
уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи
по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи лихва
върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния период, съгласно
заключението по съдебно счетоводната експертиза е в размер на 425.42 лева. Искът ще
бъде уважен частично за сумата от 319.06 лева, съобразно притежаваните от ответника ¾
идеални части от съсобствеността в процесния имот, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер отхвърлен, като неоснователен.
По предявения иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване;
5
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
По делото е прието копие от договор № ***/**.**.** г., сключен между „Техем
сървисис“ ЕООД, като изпълнител, и абонатите на адрес: гр. ***, ж.к „***,бл.**, вх.“**“,
чрез А. Г. Г., като възложители. Предметът на сключения договор касае извършването на
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на
топлинната енергия по тях, както и индивидуално отчитане на разходите за отопление за
всеки потребител.
Видно е от протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от
16.05.2002 г. в процесния вход, че лицето А. Г. Г. е упълномощено да сключи от името на
етажните собственици договор „Техем сървисис“ ЕООД за индивидуално отчитане и
разпределяне на топлинната енергия и да представлява абоната по време на изпълнението на
договора.
С общите условия на ищцовото дружество се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не
са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл.
139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, се доказва от
посочените по – горе в решението доказателства.
Съгласно заключението по изготвената СТЕ, Дяловото разпределение, топлинно
счетоводство за процесния период е извършвано от фирма „Техем сървисис“ ЕООД в
съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че сумата за главница е в размер на 41.99 лв. Искът ще
бъде уважен частично за сумата от 31.49 лева, съобразно притежаваните от ответника ¾
идеални части от собствеността в процесния имот, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
заплащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и ще бъде
отхвърлена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски възникват за двете страни.
Ответникът не е доказал извършването на разноски, поради което такива не му се
следват.
Ищецът е доказал разноскии в размер на 1080,95 лева / държавна такса – 180,95 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 100.00 лева,
депозит за вещи лица – 800.00 лева/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски, съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 807.21
6
лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 100,06
лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски, съобразно уважената част от исковите претенции в
размер на 74.73 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. Г. Г., ЕГН:
********** дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* сумите, както
следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 1519.08 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: гр. ****, ****, *****, ****“,
бл.**, вх. „**“, ет.**, ап.*** за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1907 / 04.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3154/2024
г. по описа на РС- гр. Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 2025.44 лева, като неоснователен и недоказан.
- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 319.06 лева - лихва за забавено плащане, за
периода 15.09.2022 г. до 22.07.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК с № 1907 / 04.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3154/2024 г. по описа на РС- гр.
Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
425.42 лева, като неоснователен и недоказан.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от
31.49 лева, представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м 06.2021 г. до м. 04.2023 година, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1907 / 04.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3154/2024
г. по описа на РС- гр. Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 41.99 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* против
В. Г. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 10.35 лева - лихва
за забавено плащане на услугата дялово разпределение, за периода 15.08.2021 г. до
22.07.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с №
1907 / 04.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3154/2024 г. по описа на РС- гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 807.21 лева, представляваща
направени разноски в производството по гр. дело № 3659 /2024 г. по описа на РС Враца,
съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Г. Г., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 74.73 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 3154 по описа на РС- гр.Враца за 2024 година, съразмерно с
7
уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК:
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК: *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8