Решение по дело №42/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 62
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20227110700042
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

08.04.2022 год.

 

    В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Номер                  62                            2 0 2 2  година                             град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на шестнадесети март                                                                          2 0 2 2  година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                АСЯ СТОИМЕНОВА                                                                               

 

Секретар: Антоанета Масларска и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х.Д.  № 42 по описа на КнАдмС за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

 „Т. ООД“, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. К., обжалва Решение № 136 от 20.12.2021 г. на Районен съд - Кюстендил по Н.А.Х.Д. № 902 по описа на същия съд за 2021 г.

Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на КРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като са налице и основанията предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от НПК. Решението на КРС се обжалва и в частта за разноските, като се претендират такива и за двете инстанции. Моли се да бъде отменено изцяло.

Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.

Заключението на прокурора е, че решението на КРС е правилно и обосновано, а касационната жалба намира за неоснователно по изложените в нея съображения.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на КРС по Н.А.Х.Д. № 902/2021 по описа на същия съд за 2021 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено НП № 42-0001921/26.07.2021 г. на Директора на РД “АА” гр. София, с което е  наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл. 104 ал. 7 предл. последно от ЗАвт.П на „Т.“ ООД, ЕИК********* с адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.А., за нарушение по чл. 91в т. 2 предл. второ от ЗАвтП.

Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН серия А, № 292330/02.07.2021 г. срещу „Т.“ ООД, ЕИК*********, с адрес на управление ***, представлявано от управителя Ж.А, за това, че на 02.07.2021 г. около 13.40 часа, в сградата на ОО „АА“ в гр. Кюстендил, пл. „Ген. Иван Колев“ № 1, при извършена тематична проверка, превозвача „Т.“ ООД, притежаващ лиценз на Европейската общност № 6070/08.08.2020 г. за международен превоз на товари за чужда сметка, не представя информация извлечена от картата на водача А.И.за периода от 02.07.2020 г. до 02.08.2020 г., през който е управлявал влекач „В.“ от кат. № 3, с рег. № А 2460 ММ, с монтиран дигитален тахограф, видно от извлечена информация от паметта на дигиталния тахограф, като за описания по - горе период превозвача е надлежно уведомен с известие № 12-00-00-842/6/21.06.2021 г., връчено на ръка на 02.07.2021 г. на М.Г.– упълномощен представител на фирмата превозвач /пълномощно от 09.01.2020 г. – лист 9 от първоинстанционното дело/.

Нарушението е установено при проверка извършена  на 02.07.2021 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 91в т. 2 предл. второ от Закона за автомобилните превози. Актът е връчен на М.Г. - упълномощен представител на фирмата превозвач на същата дата, като в графата за възражения е вписано цитирам: „не“. Въз основа на АУАН е издадено НП № 42-0001921/26.07.2021 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер  на 2000 лв., на основание чл. 104 ал. 7 предл. последно от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 91в т. 2 предл. второ от ЗАвтП.

Първоинстанционният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, при липса на съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, при пълно, ясно и точно описание на нарушението, посочване на обстоятелствата, при които е извършено същото, както и при съответствие на съставомерните факти в описанието на деянието и приложената законова разпоредба, поради което е потвърдил издаденото НП.   

Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221  ал. 2  от АПК решението на КнРС ще бъде потвърдено.

Основен принцип в административнонаказателното право е принципът на законоустановеност на административните нарушения и наказания. Административно нарушение съставлява само онова деяние, чийто състав е уреден в закон или указ – чл. 2 ал. 1 от ЗАНН. От този принцип следва извода, че в актовете, чрез които се установяват извършените нарушения и се налагат санкции за тях, т. е. в АУАН и НП, нарушението следва да бъде описано със своите съставомерни признаци. Неизпълнението на това изискване представлява съществено нарушение на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като го лишава от възможността да узнае за какво конкретно административно нарушение му е наложена санкцията.

В случая позитивните задължения на превозвачите, какъвто е и ответника, във връзка с информация за картата на водача, са уредени в чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП. Според тази норма превозвачите са "... длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи - информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача". При уреждане на белезите от обективната страна на нарушението санкционната норма на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП не просто препраща към чл. 91в т. 2 от ЗАвПр, а самостоятелно установява две форми на изпълнителното деяние на предвиденото с нея административно нарушение. Предвидената санкция се налага на превозвач или лице, извършващо превози за собствена сметка, който не съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Очевидно е, че втората форма на изпълнителното деяние се изразява не в простото непредоставяне на посочените документи при проверка, което може да се дължи на различни причини, а в отказ те да бъдат предоставени, т. е. в категоричното волеизявление от страна на последния да изпълни задълженията по закон. По този начин (чрез посочване на съставомерното поведение на превозвача -"... не предоставя информация за проверка... ") нарушението е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, а именно по чл. 104 ал. 7 предл. последно от ЗАвтП. От представените с административната преписка доказателства /известие рег. № 12-00-00-842/6/21.06.2021 г. – лист 26 от първоинстанционното дело/, а и от другите писмени и гласни доказателства, може да се направи обоснован извод, че наказващият орган, е установил по несъмнен начин извършването на нарушението, като в конкретния случай се установява, че ответникът не е предоставил посочената в НП информация за картата на водача на контролните органи, въпреки изричните указания в тази посока от цитираното известие.

В този смисъл, решението на РС – Кюстендил е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде оставено в сила.

С оглед изхода от делото, разноски не се дължат.

              

Воден от горното и на основание чл. 221  ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение на КнРС № 136 от 20.12.2021 г. на Районен съд - Кюстендил по Н.А.Х.Д. № 902 по описа на същия съд за 2021 г.                                     

Решението  е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                                                          

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ: