Р Е Ш Е Н И Е
№ 260431
гр.Пловдив, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 23.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2325/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Гарант кредит консулт“ЕООД против решение № 2485/17.07.2020г. по гр.д.№ 12296/2019г. на ПдРС, V гр.с. в частта, с която са отхвърлени искове на жалбоподателя против въззиваемия Т.Б.Г. по чл.422 от ГПК за това да бъде признато за установено, че въззиваемият му дължи сумата от 248,71 лева по договор за заем от 31.05.2017г., сключен с „Лайт кредит“ООД, и сумата от 174,78 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 31.05.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.03.2019г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, погрешен бил изводът на първоинстанционния съд, че договор за заем № 11142/31.05.2017г., сключен от въззиваемия с „Лайт кредит“ООД, е недействителен. Твърди се, че са спазени всички изисквания на ЗПК, като се излагат съответно доводи за това. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.
От въззиваемия
Т.Б.Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението
в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, като са изложени съответни
доводи за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 12296/2019г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба от „Лайт Кредит Консулт“ЕООД против Т.Б.Г., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, чл.240, чл.99 и чл.86 от ЗЗД за това да бъде признато за установено, че ответникът- въззиваем в настоящето производство, дължи на ищеца- жалбоподател сумата от 1054,69 лева- дължима по договор за заем № 11142/31.05.2017г., сключен между длъжника и „Лайт Кредит“ООД, и сумата от 174,78 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 31.05.2017г., сключен с ищеца като обезпечение по договора за заем, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.03.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3937/2019г. на ПдРС. В исковата молба се твърди, че Т.Г. е сключил с „Лайт Кредит“ООД горепосочения договор за заем, по който му била предоставена сума в размер от 1000 лева за срок от 13 седмици. Погасяването следвало да бъде извършено на 13 равни седмични вноски, всяка от които в размер от 81,13 лева. Първата погасителна вноска била с падеж на 07.06.2017г., а падежът на последната бил на 30.08.2017г.. Общата сума, подлежаща на връщане, била в размер от 1054,69 лева. Като обезпечение на вземанията на кредитодателя между същия, кредитополучателя и „Лайт Кредит Консулт“ЕООД, в качеството му на гарант, бил сключен Договор за гаранция от 31.05.2017г., по силата на който Т.Г. дължал на гаранта възнаграждение в размер на 13 ежеседмични премии, всяка от които на стойност 18,06 лева, което пък възнаграждение било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед. Към датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 от ГПК Г. не бил изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски по договора за заем, като гарантът платил вместо него дължимата сума в размер от 1054,69 лева. Той не бил платил изцяло и дължимото възнаграждение на гаранта, като останала неиздължена сума в размер от 174,78 лева. Сумата от 1054,69 лева се претендира на основание на извършеното плащане в полза на кредитодателя и на основание чл.6 от тристранен договор за гаранция от 31.05.2017г..
С подадения от въззиваемия, в качеството му на ответник по първоинстанционното дело, отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител адв.Д., се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорени са като неавтентични положените от името на Т.Г. подписи в договора за паричен заем и в договора за гаранция. Договора за заем се оспорва и като недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не били посочени всички разходи по същия, съобразно с дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
С исковата молба по първоинстанционното дело са представени незаверени преписи от договор за паричен заем № 11142/31.05.2017г., от договор за гаранция от 31.05.2017г. и от Общи условия на договор за паричен заем, предоставяне от „Лайт кредит“ООД. Съгласно чл.183 от ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис. По аргумент от тази разпоредба следва, че представените незаверени преписи от документи не съставляват годни писмени доказателства. Негодните писмени доказателства няма как да се коментират от съда, независимо от това, дали са оспорени от страните или не. При това в конкретния случай не може да се приеме за безспорно между страните, че между тях са сключени договори със съдържанието, отразено в незаверените преписи, предвид заявеното от страна на въззиваемия оспорване на подписите, положени от негово име. Тъй като претенцията на жалбоподателя се основава на писмени договори и това е изискуемата, съгласно чл.138, ал.1 от ЗЗД и чл.10, ал.1 от ЗПК, форма за действителност, единствената възможност същата да бъде установена е чрез представяне на съответните договори в оригинал или заверени копия. Непредставянето им в посочената в закона форма е равнозначно на пълна липса на доказателства. Ето защо, макар и по други мотиви, решението на ПдРС, V гр.с. ще следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2485/17.07.2020г. по гр.д.№ 12296/2019г. на ПдРС, V гр.с. в частта, с която са отхвърлени искове на жалбоподателя „Гарант кредит консулт“ЕООД / с предишна фирма „Лайт кредит консулт“ЕООД/ против въззиваемия Т.Б.Г. по чл.422 от ГПК за това да бъде признато за установено, че въззиваемият му дължи сумата от 248,71 лева по договор за заем от 31.05.2017г., сключен с „Лайт кредит“ООД, и сумата от 174,78 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 31.05.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: