Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 22 21.04.2015г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година
В отрито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Ж.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от Симеон Михов
търговско дело номер 71 по описа за 2014 година.
Производството
по делото е с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ. С оглед изтичане на дадения
от съда с определение № 188/ 06.02.2015г. месечен срок, в който кредиторите
следваше да заявят писмено дали ще предплатят необходимата сума за покриване на началните разноски в
производството, без никой от известните кредитори не внесе сумата, съдът пристъпи
към разглеждане на молбата по същество.
Производството
по делото е образувано по повод молбата на „Мартинов – клима” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.Одрин № 3, представлявано от управителя
Валентин Мартинов, чрез адв.Л.Ц., с адрес за призоваване и съобщения:
гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич № 3, ет.1, офис 3 за откриване производство по
обявяване в несъстоятелност спрямо „Вено холдинг”АД, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 83, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Добрин Георгиев поради неплатежоспособност, респ.свръхзадлъжнялост, да
обяви 15.04.2005г. за начална дата на неплатежоспособността, респ.
свръхзадлъжнялостта. Приложени бяха писмени доказателства.
В дадения срок
постъпи отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се твърди, че
молбата е неоснователна тъй като „Вено – холдинг“АД винаги е имало достатъчно
имущество за покриване на претендираната сума, което е видно от проведените
изпълнителни действия и наложените обезпечителни мерки по изп.д.№
20108000400599/ 2010г. по описа на ЧСИ № 800, с район на действие ОС-Бургас.
Ответникът многократно предлагал да удовлетвори претенцията на ищеца чрез някой
от имотите, служещи за обезпечение, но „Мартинов – клима” ЕООД изисквали много
повече. Като довод се изтъкна и липсата на претенции от страна на други
кредитори към ответното дружество. Приложени бяха доказателства.
С протоколно
определение от 02.10.2014г., съдът присъедини „Уникредит Булбанк“ АД, със
седалище и адрес на управление: София 1000, пл.“Света Неделя“ № 7, вписано в ТР
към АВ с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Левон
Карекин Хавпарцумян и Андреа Казини, действащо чрез пълномощник Мариела Петрова
Стоянова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Александровска № 22, ет.3, ст.304,
като кредитор на „Вено холдинг“ АД в настоящото производство.
В съдебно заседание
пълномощникът на „Мартинов – клима” ЕООД поддържа направеното искане, като твърди, че
са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
В съдебно заседание
пълномощникът на Уникредит Булбанк“ АД поддържа направеното искане за обявяване
в несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност, като
твърди, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Дружеството-длъжник
чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание изрази становище за
неоснователност на исковата молба, тъй като не са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност.
Бургаският
окръжен съд съобрази отправените от страните доводи и искания, представените по
делото доказателства и като взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори,
а видно и от събраните доказателства, с решение от 06.03.2007г. по фирмено дело
№ 3688/2004г. по описа на ОС-Бургас, са били вписани промени, като „Дамянов –
Мартинов клима“ ООД е било преобразувано чрез разделяне на имуществото му между
съществуващите „Дамянов клима“ ЕООД и „Мартинов клима“ ЕООД. На 28.07.2007г. е
бил подписан споразумителен протокол с „Вено холдинг“ АД, според който
съществуващото вземане в полза на „Дяманов – Мартинов клима“ ООД против
ответника по фактура № **********/ 14.04.2005г. в размер на 361 752лв. с
ДДС за сумата от 344 152лв. се дължи от „Вено холдинг“АД на „Мартинов
клима“ ЕООД. С влязло в сила решение № 241/ 27.08.2010г. по т.д.№ 936/2009г. по
описа на ОС-Бургас, „Вено холдинг“АД е било осъдено да заплати в полза на ищеца
сумата от 344 152лв. като неизплатен остатък по цит.фактура., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане, както и
18 766.08лв. разноски. Безспорно е също така, че „Уникредит Булбанк“АД е
правоприемник на „ХВБ Банк България“ЕАД, ТБ“Биохим“АД, „Ейч ви би банк
Биохим“АД.
Твърди се в
молбата, по повод на която е образувано настоящото производство, че ищцовата
страна към датата на депозиране на последната има изискуеми вземания против
ответното дружество в общ размер на 534 825.87лв., от които главница 334
152лв., 18 766.08лв. разноски и лихви 147 365.97лв., както и
адвокатско възнаграждение, такси и разноски в изпълнителното производство. Тези
задължения са възникнали въз основа на договор от 10.05.2003г., установени са с влязло
в сила съдебно решение. Предмет са на изп.д.№ 599/ 2010г. на ЧСИ Ивелина
Божилова с район на действие ОС-Бургас. Изложеното е видно от приложените по
делото писмени доказателства. С постановление за възлагане от 28.02.2012г., ЧСИ
е възложил вземането по ценните книги на „Мартинов клима“ ЕООД вместо реално
плащане.
В молбата на
Уникредит Булбанк“ АД се твърди, че банката има изискуеми вземания против „Пиви
компас“ АД, „Дограма“ АД и „Вено холдинг“ АД в размер на общо
4 492 954.75 евро / 8 787 455.69 левова равностойност/
произтичащи от непогасени задължения по договори за кредит, а по отношение на
„Вено холдинг“ АД и като поръчител, солидарен и ипотекарен длъжник по
сключените между банката и първите две дружества договори и анекси. От
приложените договори за кредити, уведомления до длъжниците, както и от
многобройните сключени анекси е видно, че са били издадени изпълнителни листи
за следните задължения към банката: 1. Изп.лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д.№
1002/2011г. по описа на РС-Бургас по договор за банков кредит № 001/
16.08.2002г. с длъжник „Вено холдинг“ АД за сумата от 2 260 000 евро
главница и 853 203.61 евро лихва за периода от 02.02.2011 – 08.07.2014г.;
2. Изп.лист от 09.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1004/2011г. по описа на РС-Бургас по
договор за банков кредит № 003/ 14.04.2003г. с длъжник „Вено холдинг“ АД и
„Дограма“ АД, ЕИК ********* за сумата от 606 653.19 евро главница и 229 025.90
евро лихва за периода от 02.02.2011 – 08.07.2014г.; 3. Изп.лист от 09.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1003/2011г.
по описа на РС-Бургас по договор за банков кредит № 4/ 08.10.2004г. с длъжник
„Вено холдинг“ АД за сумата от 50 000 евро главница и 18 873.90 евро лихва
за периода от 02.02.2011 – 08.07.2014г. Посочено е и задължение за разноски по
гражданските дела в тежест на длъжника за сумата от общо 295 963.06лв. и
други неуточнени за още 3072лв. Последното плащане е било извършено от длъжника
на 21.04.2009г. Приложеният изп.лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1001/2011г. по
описа на РС-Бургас по договор за банков кредит № 002/ 16.08.2002г. с длъжници „Пиви
компас“ АД и „Дограма“ АД е за сумата от 344 959 евро главница и 130 239.15
евро лихва за периода от 02.02.2011 – 08.07.2014г., явно е във връзка с
договора за поръчителство и анексите към него между „Ейч ви би банк Биохим“ АД
/праводател на „Уникредит Булбанк“ АД/ и „Вено холдинг“ АД - л.253-255 по
делото.
Според
първоначалното /депозирано в съда на 24.09.2014г./ и допълнителното заключение
/депозирано на 10.12.2014г./ на проведената по делото съдебно-икономическа
експертиза, размерът на паричното вземане на „Мартинов клима“ ЕООД е в размер
общо на 464 хил. лв. главница, лихви, съдебни разноски и такси по дело. „Вено
холдинг“ АД е поръчител и ипотекарен длъжник на задължения на дружествата
„БТекс“ ЕАД и „Пиви компас“ АД към „Уникредит Булбанк“АД общо за
3 544 959лв. Към 31.12.2011г. дружеството е дакларирало задължения в
размер на 1 327 хил.лв. до 1 година и 6 417 хил.лв. над една година.
Следва да се прибавят и задълженията му към НАП в размер на 135 хил.лв. и към
НОИ за 147 хил.лв. ДМА на „Вено холдинг“ АД са на стойност 3 0004 хил.лв., а
дългосрочните финансови активи включващи акции и дялове в предприятия, дялове в
асоциирани предприятия и предоставени заеми са на стойност 5 410 хил.лв.
Вземанията от свързани предприятия в групата са за 285 хил.лв. В касата
дружеството притежава 1000лв. Вещото лице е изчислило коефициентите в резултат
на дейността на дружеството съобразно събраните доказателства.
От
заключението /депозирано в съда на 13.01.2015г./ на проведената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че предвид последния публикуван
годишен финансов отчет на „Вено холдинг“ АД, към 31.12.2011г. всички изчислени
коефициенти показват тежко икономическо състояние и невъзможност дружеството да
покрива задълженията си с наличното имущество. Разполагало е със стоки за 12
хил.лева, но няма данни дали към момента същите са налични.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от
Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите предвидени в
цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. В конкретния случай ищцовата страна и присъединения
кредитор „Уникредит Булбанк“ АД твърдят, че са налице парични задължения на
ответното дружество към тях в посочените в молбите им размери, произтичащи
от влязло в сила съдебно решение за
„Мартинов клима“ЕООД и незаплатени от трети дружества задължения, за които
ответното дружество е поръчителствало или е предоставило като обезпечение свои
имоти. Това съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и
обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен
и несъмнен начин, че ответникът дължи на „Мартинов клима“ ЕООД сумата от 464 117.12
лева, представляваща 344 152лв. главница по фактура № **********/
14.04.2005г., 79 039.65лв. законова лихва за периода от 10.12.2009 до
28.02.2012г., 18 766.08лв. съдебни разноски установени с решение № 241/
27.08.2010г. по т.д.№ 936/2009г. и 22 159.99лв. такси по образуваното
дело. С оглед приложеното постановление на ЧСИ от 28.02.2012г. /л.88-89/, за
възлагане вземането по ценните книги вместо плащане по изп.д.№ 599/2010г., на
основание чл.515 ал.3, т.1 от ГПК тази сума следва да се намали със стойността
на възложените общо 230 228 бр. акции на „Вено холдинг“АД в „Тракийски
памук“ АД, ЕИК ********* с номинал от 1 лв., но по какъв начин това е сторено
от ЧСИ, няма приложени доказателства. От
значение за делото е, че от 14.06.2005г. когато задължението по издадената
фактура е станало изискуемо, няма доказателства за извършени каквито и да е
плащания по това задължение.
„Вено
холдинг“АД дължи суми и на присъединения кредитор „Уникредит Булбанк“ АД. По
договор за кредит между банката и „БТекс“ЕАД № 004/ 08.10.2004г., ответното
дружество е солидарен длъжник за цялата сума от 50 000лв. по силата на
договор от 08.10.2004г. и анекс № 1/ 06.07.2007г., като и против него банката е
насочила принудително изпълнение предвид издадения в нейна полза от дружеството
запис на заповед за същата сума. По издаден запис на заповед от „Вено
холдинг“АД в полза на банката за сумата от 2 500 000 евро, със срок
на предявяване 31.08.2014г., не се спори, че служи за обезпечение вземането на
банката против кредитополучателя „БТекс“ЕАД по договор за кредит № 001/
16.08.2002г. В полза на този извод е и сключения договор за поръчителство от
„Вено холдинг“АД от 03.09.2004г. и анекс № 1/ 06.07.2007г., както и договорната
ипотека в полза на банката върху поземлен имот с идентификатор 07079.605.63,
собственост на ответното дружество, служещ за обезпечение и по договор за
кредит № 002/ 16.08.2002г. За обезпечение на този договор „Вено холдинг“АД е
издало и запис на заповед за сумата от 500 000 евро, на предявяване до
31.08.2014г. и договор за поръчителство от 03.09.2004г. По сключения с банката договор за банков кредит № 003/
14.04.2003г. с трето лице, „Вено холдинг“АД е поръчител по силата на договор от
07.09.2004г., като е издало и запис на заповед за сумата от 650 000 евро
на предявяване със срок до 31.08.2014г. По всички тези договори, според банката
последното плащане е с дата 25.10.2008г., поради което всички вземания по тях
са били обявени за предсрочно изискуеми и банката е предприела принудително
изпълнение въз основа на издадени в нейна полза изпълнителни листи. След като
доказателства за извършени погасявания на дължимите суми не бяха представени,
съдът приема за дължими от „Вено холдинг“АД в качеството му на солидарен
длъжник и поръчител в полза на „Уникредит Булбанк“АД на следните суми: 1. По изп.лист
от 04.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1002/2011г. по описа на РС-Бургас по договор за
банков кредит № 001/ 16.08.2002г. с длъжник „Вено холдинг“ АД за сумата от
2 260 000 евро главница и 853 203.61 евро лихва за периода от
02.02.2011 – 08.07.2014г.; 2. По изп.лист от 09.02.2011г. по ч.гр.д.№
1004/2011г. по описа на РС-Бургас по договор за банков кредит № 003/
14.04.2003г. с длъжник „Вено холдинг“ АД и „Дограма“ АД, ЕИК ********* за
сумата от 606 653.19 евро главница и 229 025.90 евро лихва за периода
от 02.02.2011 – 08.07.2014г.; 3. По изп.лист
от 09.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1003/2011г. по описа на РС-Бургас по договор за
банков кредит № 4/ 08.10.2004г. с длъжник „Вено холдинг“ АД за сумата от 50 000
евро главница и 18 873.90 евро лихва за периода от 02.02.2011 –
08.07.2014г.; 4. По изп.лист от 04.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1001/2011г. по описа
на РС-Бургас по договор за банков кредит № 002/ 16.08.2002г. с длъжници „Пиви
компас“ АД и „Дограма“ АД за сумата от 344 959 евро главница и 130 239.15
евро лихва за периода от 02.02.2011 – 08.07.2014г., по договор за поръчителство
и анексите към него между „Ейч ви би банк Биохим“ АД /праводател на „Уникредит
Булбанк“ АД/ и „Вено холдинг“ АД.
Поради презумпцията
на чл.608 ал.2 от Търговския закон, спирането на плащанията предполага изпадане
на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумция,
установена в полза на кредитора – последният трябва да докаже факта на
последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от
спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника,
при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по
посочените по-горе три категории задължения, но това не е еднозначно с липса на
имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са
повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Спирането
на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а
не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин и по-специално от
заключенията на вещото лице по допуснатите и извършени съдебно-икономически
експертизи, че ответното дружество изобщо не е плащало на „Мартинов клима“ЕООД
и банката, дори част от дължимите суми. По делото се установява, че заведените
в баланса на ответника парични средства са в общ размер на 1 хил. лева към 2012г.,
но дали и към момента на изследване са налични, няма данни. Към 31.12.2011г.
коефициентът на финансова автономност е 0.133, а за предходната 2010г. – 0.169,
при препоръчителни стойности над 1. Съотв. коефициентите за задлъжнялост са 5.898
за 2010г. и 7.482 за 2011г. при желателни стойности под 1, което показва
изключителната зависимост на дружеството от кредиторите му. Коефициентите за обща ликвидност са със стойности близки до нулата
/0.009 за 2010г. и 0.006 за 2011г. при приемливи стойности между 1.2 и 2/, което
показва невъзможност ответното дружество да погасява текущите си задължения. Такива
са и коефициентите за бърза ликвидност –
0.050 за 2010г. и 0.166 за 2011г., при препоръчителни стойности между 1 и 1.2.
Коефициентите за абсолютна ликвидност са 0.044 за 2010г. и 0 за 2011г., което
не позволява собствения капитал да покрие натрупаните пасиви, тъй като
капиталът към 2011г. е бил 1 хил.лева, а пасивите са 1 721 хил.лева. Анализът
на вещото лице показва, че съотношението между задълженията на дружеството – за
2010г. и 2011г. – 7 744 хил.лв. и вземанията за същия период за 285
хил.лв. е 96.32 % към 0.038 % и указва на трайна тенденция, водеща към фалит.
В този
смисъл съдът намира, че конкретното спиране на плащанията към двамата кредитори
се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на неговите парични задължения и
липса на възможност за плащане, в това число на липса на парични средства. След
като това е така, то и безспорно по отношение на ответника, върху който лежи
тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в съответствие с
посочено по-горе, следва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.2 от
Търговския закон. Ответникът е спрял плащанията, респ.изобщо няма доказателства
да е извършвал такива, много преди депозиране на молбата, по повод на която е
образувано настоящото производство и поради това обстоятелство следва да се
приеме, че неплащането на задължението към кредиторите е съпроводено с трайни
икономически затруднения на ответното дружество, при положение, че липсват
каквито и да са доказателства той да погасява другите си задължения и в този
смисъл, че той е в състояние за изпълнява своите задължения, включително и това
към двамата кредитори.
Към
началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва
да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и
състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно
вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива
непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния
случай при съобразяване на датата на последното извършено от ответника плащане,
изобщо липсата на такова, както и обстоятелството, че вземането на „Мартинов
клима“ЕООД е станало изискуемо към 14.06.2005г.., мотивира съда да приеме именно
тази дата за началната дата на неплатежоспособността. Тези изводи съдът прави
въз основа на приложените по делото доказателства и заключенията на вещото лице.
Липсват доказателства след тази дата ответника да е извършвал плащания по
фактурата. Влизането в сила на решението по т.д.№ 936/09г. по описа на
ОС-Бургас само е установило едно фактическо положение, че „Вено холдинг“АД
дължи посочената сума по цит.фактура.
Предвид
горните доводи и събраните по делото доказателства, съдът приема, че
състоянието на неплатежоспособност на ответника е възникнало към момента на настъпване
изискуемостта на сумата по фактура № 165/ 14.04.2005г., поради което и именно
датата 14.06.2005 година следва да бъде обявена за начална дата на
неплатежоспособността. Установеното извършено последно плащане от длъжника към
„Уникредит Булбанк“АД на 21.04.2009г., е в по-близък момент и не оказва влияние
върху невъзможността на „Вено холдинг“АД да погаси изискуемо свое задължение по
търговска сделка с „Мартинов клима“ЕООД.
С оглед на
така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския
закон следва извода, че ответното акционерно дружество е в състояние на
неплатежоспособност. Съдът намира, че ответникът, върху който лежи тежестта за
доказване, не е оборил посочената по-горе презумпция. Анализът на изложените
факти налага единствения извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или
с други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по
основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност парично задължение към търговски дружества. В този смисъл съдът
намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника.
Възраженията
на „Вено холдинг“АД са неоснователни. Дали
друг кредитор на дружеството е поискал откриване на производство по
несъстоятелност, е без значение. Законодателят е приел, че е достатъчно
неплащането и по едно задължение към един кредитор за установяване на
предпоставките по чл.608 от ТЗ. Впрочем молбата на „Уникредит Булбанк“АД за
присъединяването й като кредитор опровергава тази теза, още повече, че се
установи наличието и на други изпълнителни дела, образувани против „Вено
холдинг“АД за дължими суми.
Правният
интерес от предявяване на молба по чл.625 от ТЗ е по преценка на кредитора.
Каквито и обезпечения да е получило „Мартинов клима“ЕООД, факт е, че вече 10
години след настъпване на изискуемостта на вземането по посочената фактура,
няма погасяване на дължимата сума.
Твърдението
за наличие на достатъчно имущество, за покриване на задълженията на „Вено
холдинг“АД, се опроверга от заключенията на приетите съдебно-икономически
експертизи. Ако дружеството беше водило
редовно счетоводство и беше подавало редовно годишни финансови отчети, съдът с
помощна на вещото лице би придобил по-пълна представа за икономическото
състояние на дружеството. Но изпадането му в забава за дължими суми още през
2005г. по отношение на „Мартинов клима“ЕООД и към м.април 2009г. по отношение
на „Уникредит Булбанк“АД, указва на трайни икономически затруднения,
непреодоляни и към настоящия момент.
От правна
страна, наличието на достатъчно имущество е въпрос по същество и подлежи на
доказване от длъжника. Такива доказателства по делото не бяха представени.
Наложените от ЧСИ обезпечителни мерки в производството по изп.д.№ 599/2010г. са
в кръга на задълженията му да направи необходимото за събиране на дължимите
суми. Запорите на банковите сметки на длъжника биха довели до погасяване на
задължението изцяло или отчасти, ако в тях имаше налични суми. Възбраненият
недвижим имот е ипотекиран от „Вено холдинг“АД в полза на „Уникредит Булбанк“АД
и е предмет на публична продан по изп.д.№ 622/11г. по описа на ЧСИ с район на
действие ОС-Бургас, с взискател банката. Единствено извършеното с постановление
от 28.02.2012г. по изп.д.№ 599/2010г. от ЧСИ възлагане на „Мартинов клима“ЕООД
на 230 228 бр.акции с номинал 1 лев от капитала на „Тракийски памук“ АД,
притежавани от длъжника „Вено холдинг“АД,
представлява приемане от страна на кредитора вместо плащане и доколкото липсва друга стойност на
тези акции, съдът приема на основание чл.515 ал.3, т.1 от ГПК, че същите са за
сумата от 230 228лв. Твърдението, че са на по-висока „пазарна“ стойност,
остана недоказано. Няма доказателства и „Тракийски памук“ АД да е погасявало
задълженията на „Вено холдинг“АД. Също на доказване подлежи твърдението, че
притежаваните от холдинга акции в други дружества са актив, който би могъл да
послужи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите му. От събраните
многобройни доказателства следва точно обратният извод – „Пиви компес“АД,
„БТекс“АД, „Сирма“АД и „Дограма“АД дължат
значителни суми на „Уникредит Булбанк“АД, като по всички техни договори с
банката „Вено холдинг“АД е поръчител, ипотекарен длъжник обезпечаващ техните
задължения със свои имоти и/или е подписал записи на заповед за дължимите суми.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи
началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да
постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в
несъстоятелност и да спре производството. На основание чл.632 ал.1 от
Търговския закон, съдът следва да се увери, че продължаването дейността на
длъжника би увредило неговото имущество, било защото е небрежен търговец или
поради друга причина. В конкретния случай е безспорно установено, че
предприятието на ответника не би могло да бъде окачествена като действащо,
работещо – напротив, няма доказателства същото след подаване на молбата да е
извършвало каквато и да било търговска дейност. В тази връзка следва да се
отбележи, че независимо от това, че производството по несъстоятелност е
провокирано от молбата на един кредитор, а друг се е присъединил, то е
предназначено да удовлетвори интересите на всички кредитори, поради което и
възможността за плащане следва да бъде преценена с оглед възможността за
погасяване на задълженията към всички тях. При това тази възможност следва да
бъде преценява с оглед единствено стойността на краткосрочните активи, а не с
цялото имущество, т.е. за да не бъдат поставени в опасност интересите на
кредиторите, имуществото, с което могат да се погасят задълженията, трябва да
бъде извън дълготрайните активи на предприятието - длъжник /към разпродажба на
тези активи ще се стигне само в производството по несъстоятелност/. В
конкретния случай за изследваното имущество при липсата на доказателства
представени от ответника, е определено от вещото лице на горепосочените суми от
285 хил.лева, при изискуеми краткосрочни задължения общо в размер на 1 721 хил.
лева. Следва да се има предвид, че 123 хил.лв. тези активи са вземания на „Вено
холдинг“АД към предприятия в групата, чието тежко финансово състояние беше
обсъдено по-горе. От така изнесеното,
съдът намира, че ответника не е установил, че разполага с имущество, достатъчно
да погаси задълженията му и в този смисъл безспорно съществува опасност за
интересите на неговите кредиторите. При това положение и след като наличните
парични средства са в минимален размер – 1 хил.лв. /ако изобщо такива са
налице/, то и не биха могли да се покрият разноските по производството по
несъстоятелност, а освен това за извършване на всички последващи действия по
издирване на евентуалното имущество на ответника, възнаграждението на синдика и
всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. Същевременно, никой от кредиторите не заяви, че има готовност и желае да предплати необходимата сума, което мотивира
съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.632 ал.1 от Търговския
закон.
Ето защо и
по изложените съображения, тъй като са налице материалните предпоставки,
ответното дружество следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като освен това
и предвид посоченото относно стойността на активите му и липсата на данни за
съществуване на друго имущество, той следва да бъде обявен и направо в
несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно при условията на
чл.632 ал.1 от Търговския закон.
Направените
от „Мартинов клима“ЕООД и „Уникредит Булбанк“АД разноски в настоящото
производство следва да бъдат възложени върху длъжника. Съобразно приложените
платежни нареждания и адвокатско пълномощно, в полза на „Мартинов клима“ЕООД
следва да бъдат присъдени общо 2351.91лв., от които 1600лв. адвокатско
възнаграждение, 500лв. за изготвена експертиза, 250лв. внесена държавна такса и
1.91лв. деловодни разноски. В полза на банката сумата е общо 450лв., от които
250лв. внесена държавна такса и 200лв. изплатено възнаграждение на вещо лице.
В
съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение
следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър.
Ето защо и
по изложените съображения и на основание чл.632 ал.1 от Търговския закон, Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Вено холдинг”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
бул.Демокрация № 83, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Добрин Георгиев.
ОПРЕДЕЛЯ 14.06.2005
година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение
на „Вено холдинг”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
бул.Демокрация № 83, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Добрин Георгиев.
ДОПУСКА
обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно
възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Вено холдинг”АД, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 83, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Добрин Георгиев.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на „Вено холдинг”АД, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 83, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Добрин Георгиев.
ОБЯВЯВА „Вено
холдинг”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 83,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Добрин Георгиев в несъстоятелност.
СПИРА
производството по настоящото дело по
несъстоятелност № 71/2014 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Вено
холдинг”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 83,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Добрин Георгиев да заплати в полза на „Мартинов – клима” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Одрин № 3,
представлявано от управителя Валентин Мартинов, чрез адв.Л.Ц., с адрес за
призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул.Адам Мицкевич № 3, ет.1, офис 3 сумата
от 2351.91 /две хиляди триста петдесет и един лева деветдесет и една ст./
представляваща направени в производството разноски.
ОСЪЖДА „Вено
холдинг”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 83,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Добрин Георгиев да заплати в полза на „Уникредит Булбанк“ АД,
със седалище и адрес на управление: София 1000, пл.“Света Неделя“ № 7, вписано
в ТР към АВ с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Левон
Карекин Хавпарцумян и Андреа Казини, действащо чрез пълномощник Мариела Петрова
Стоянова, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Александровска № 22, ет.3, ст.304 сумата
от 450 /четиристотин и петдесет/ лв., представляваща направени в производството
разноски.
ДА СЕ
изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба
по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: