№ 528
гр. Благоевград, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Теофания Лазова
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100522
по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. Б., ЕГН
**********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор.
Навежда се в молбата, че с постановление за привличане на обвиняем от
14.09.2006 г. постановено по ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ -гр. Петрич
/Пр. Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич/, ищецът
бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 01.08.2002 г. - 11.12.2004 г.
на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството
му на длъжностно лице - контрольор на ГС "Кулата, Златарево, Илинден“ е
присвоил около 592 733.00 лева, собственост на Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази
или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК. Твърди се, че
впоследствие „присвоената“ парична сума е прецизирана на 421 751.20 лева,
като след привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил уволнен като
служител на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна
агенция „Пътища“ - София. Навежда се, че с прокурорско Постановление Вх.
1
№ 1591/ 14.09.2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич на уличения е
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа.
Твърди се, че след изтичането на този срок Прокуратурата, по реда на чл.63,
ал.1 от НПК, е поискала вземане на постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. По това искане е образувано ЧНД № 2396/ 2006г. по
описа на Петрички районен съд, по което Съдът с определение от 15.09.2006г.
е взел постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдебният
акт е бил обжалван, като по този повод е било образувано ВЧНД №
20061200600734 по описа за 2006г. на Окръжен съд - Благоевград, по което на
ищеца му е определена окончателна мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 8 000 лева. Наред с това, с Постановление от
14,09.2006г. и по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./ на ищеца
му е била наложена забрана да напуска пределите на Р. България без
разрешение от прокурора. Навежда се, че това ограничение възпрепятствало
уличения да потърси работа и да работи в Гърция, каквито предложения е
имал, след като е останал безработен. След като бил значително затруднен от
така наложената му ограничителна мярка, уличеният поискал с молба до
Районен съд - Петрич същата да бъде отменена. По повод на молбата било
образувано ЧНД № 1021 / 2007 г. по описа на Районен съд - Петрич, по което с
Определение № 448/17.05.2007г. ограничителната мярка за неотклонение
„забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на прокурор“ е
била отменена. Твърди се, че същата е повторно наложена от прокуратурата с
Постановление Вх. № 1591/ 05.03.2008 г. по описа на Районна прокуратура -
Петрич. След като прокуратурата отказала да издаде разрешение за напускане
на страната, ищецът обжалвал този отказ реда на чл. 68, ал. 5 от НПК пред
Районен съд - Петрич, по повод на което било образувано ЧНД №
20081230200541 по описа на същия съд, като с Определение № 305/
27.03.2008 г. съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от
НПК и чл. 75, т. 3 от ЗБДС /отм./. Твърди се, че с Постановление Вх. № 1591/
20.10.2008 г. Районния прокурор на Районна прокуратура - Петрич отменил
наложената на уличения мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 8 000 лева на основание чл. 234, ал. 8 от НПК - изтичането на повече от 2
години от привличането на лицето като обвиняем. С Постановление вх. №
1591/ 13.03,2009 г. Прокуратурата за трети път е наложила на уличеното лице
ограничителна мярка „забрана за напускане на пределите на Р. България без
2
разрешение на прокурор“, като последната е отменена окончателно с
Постановление вх. № 1591/ 13.04.2009г. тъй като досъдебното производство
по Дознание № 452/ 2006г. е приключило с внасяне на обвинителен акт в
Районен съд - Петрич.
Поддържа се, че досъдебното производство е продължило прекалено
дълго - почти 6 години. Най-накрая Районна прокуратура - Петрич повдигнала
обвинение на ищеца за това да е извършил горепосоченото престъпление,
като в Районен съд - Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на
съдиите, прекратяване и връщане за изпълнение на указания и повторно
внасяне, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където
едва на 30.05.2012 г. е образувано НОХД № 630/ 2012 г. по описа на същия
съд. Твърди се, че с Присъда № 15/ 16.03.2018 г. постановена по същото дело,
ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в
което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/ 2018 г.
по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 260009/
08.09.2022 г. оправдателната присъда е била потвърдена, като необжалваемо
това съдебно решение е влязло в сила от деня на постановяването му -
08.09.2022 г..
Навежда се, че в резултат на действията на ответника, на ищеца са
нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и
изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции,
психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане,
стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението - от 3 до 15 години
лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен;
човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият
му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите,
приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за
непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание
поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на
100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него;
животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал
раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което
продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня;
получил здравословни проблеми — високо кръвно налягане, сърцебиене,
постоянно главоболие. Незаконосъобразните действия на ответника се
3
отразили много негативно на ищеца в социален план. Случаят бързо и лесно
станал обществено достояние в с. Кулата, общ. Петрич, където всички се
познават. Твърди се, че ищецът се затворил в себе си, ограничил до минимум
контактите си с приятели и познати, стоял си в къщи и не смеел да излиза от
срам, обида и унижение; прекратил участията си във всякакви празнувания,
чествания и обществени събирания. Двете му деца, не искали да излизат от
дома им и да ходят на училище защото се срамували от баща си, който е бил
обвинен, че е престъпник. Действията на прокуратурата се отразили силно
негативно на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му. В
професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да
се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.
Навежда се, че тъй като ищецът бил обвинен заедно с още 18 души свои
колеги, случаят бил публично разгласен в медиите - както национални, така и
регионални. Още на 12.09.200 6г. (преди привличането на ищеца като
обвиняем), политикът Румен Петков, тогава в качеството си на Министър на
вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група,
тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“, че са присвоили огромна парична сума, в
размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006 г. в националния вестник „Монитор" е
публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени" от
граничните пунктове Кулата и Златарево.
Твърди се, че на 15.09.2006 г. по национална телевизия „БТВ“, в най-
гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция
„Полиция“- Благоевград комисар К.Г. дава убедено мнение за извършване на
престъплението от страна на ищеца и неговите колеги. Към този момент
същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е
публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. Навежда
се, че в хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-
Петрич Лидия Манолова, по национални телевизии дава убедени изявления в
смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници
„Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се
твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излиза и
регионалният вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред.
Местната кабелна телевизия разпространява бързо новината, като се показват
4
снимките на уличените, в т.ч. и на ищеца. В интернет пространството също
така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели.
В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“,
„престъпник“, „крадец". В резултат на това повечето роднини, близки и
приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а
голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да
контактуват и да общуват с уличеното лице. Дочувал как за него се говори, че
„бил станал бандит“, поради което загубил много контакти и приятелства.
Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се;
затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил
личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се
вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен лично за себе си и за
семейството си; смятал, че животът му е съсипан.
Поддържа се, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от
изключително продължителния срок както на разследването, така и на
съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на
14.09.2006 г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно
образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012 г. Изтекли са 6
години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали
ще има обвинение в крайна сметка и ако да - за какво точно престъпление, въз
основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая
стига до съдебна фаза и делото започва в Районен съд - Кюстендил, последват
десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал. Твърди се, че
всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх
от постановяване на осъдителна присъда в съдебното заседание и др. такива.
Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко
приключва, но са минали цели 16 години! Толкова много години са
съпоставими с целия живот на човека, а спрямо активната възраст - това е още
по-значителна част от нея. При повдигането на обвинението ищецът е бил в
най-активната част от живота си - на 37 години. Когато е оправдан, вече е на
53 години. Голяма част от трудоспособната му възраст е преминала. Круто е
било нарушено конституционното право на ищеца след като е обвинен в
извършването на престъпление, да бъде предаден на съд в законоустановения
за това срок. Също така в никакъв случай не може да се приеме, че
наказателното преследване срещу увреденото лице е приключило в разумен
5
срок. Напротив. Като краен резултат, животът на ищеца е напълно съсипан и
това не може да се поправи или възстанови.
Поддържа се, че ищецът е бил оправдан, той е продължил и продължава
да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него
наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в
чисто физически.
Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е
значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните;
емоционално съсипан - в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие,
не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и социален план - с
постоянно високо кръвно налягане, трайно главоболие, страдащ от безсъние и
кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с
околните. Дългото наказателно преследване е повлияло негативно на
трудовата дейност на ищеца. При влизане в сила на оправдателната присъда
той вече е на 53 години и започването на нова работа е много по-трудно. Това
го е принудило да търси работа в чужбина.
Поддържа се, че доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение с влязла в законна сила оправдателна присъда и по този начин
обвинението му за извършване на престъпление от общ характер се е оказало
без правно основание, то са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.З, предл.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на ищеца за причинените му неимуществени
вреди.
Прави се довод, че като справедлив размер на обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, които същият е претърпял и
търпи и до днес, се явява сумата от 300 000 лева. Същата би могла да
репарира в цялост, така както изисква закона (чл.51, ал.1 от ЗЗД) и по
справедлив начин (чл.52 от ЗЗД), причинените от незаконните действия на
ответника неимуществени вреди.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 300 000 /триста хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и
раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред
6
близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу ищеца
и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата,
Претендира ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в
който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Навежда, че изложените в исковата молба твърдения за претърпени болки и
страдания, преживян стрес, притеснения, накърняване на личния и
професионален авторитет са общи и неподкрепени с конкретни доказателства.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сочените от него неимуществени
вреди, както и че същите са пряка и непосредствена последица от обвинението
по воденото срещу него наказателно производство. Не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдените от ищеца неимуществени вреди,
свързани с емоционалното му и здравословно състояние, нито че същите са в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение от
прокуратурата. Липсват доказателства в подкрепа на твърдените
здравословни проблеми, които ищецът е получил /високо кръвно налягане,
сърцебиене, главоболие/.
Поддържа се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 300 000 лева е изключително завишено и не съответства на
принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна
практика за аналогични случаи или на икономическия стандарт в Р България.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, е свързана с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. В случая не е доказано, че конкретно сочените от ищеца факти за
емоционалното и здравословното му състояние не са били налични и преди
воденото срещу него наказателно производство, а са пряка последица от
7
обвинението срещу него.
Навежда се, че е неоснователно и некоректно е да се предявява претенции
към прокуратурата за периода, отразен в исковата молба от 2006 г. до 2022 г., а
не за значително по-малкия период, в който М. С. Б. е имал качеството на
обвиняем по воденото досъдебно производство. Единствено в досъдебната
фаза прокурорът осъществява ръководство и надзор, а съдебната фаза не е под
негов контрол и прокуратурата не може да влияе върху нейната
продължителност. Периодът, в който е водено досъдебното производство е
около две години, а не шест години, както се сочи в исковата молба, и предвид
фактическата и правна сложност на делото категорично може да се определи
като разумен. Касае се за тежки и множество престъпления, 19 обвиняеми и
много сериозен обем от писмени и гласни доказателства, които е следвало да
се съберат и анализират в хода на досъдебното производство. Така че
определено е налице фактическа и правна сложност на делото, чието
разследване е приключило в разумен срок.
Навежда се, че останалата съществена част от времето, в което е било
неприключено това наказателно производство е продължила в съдебната фаза
на процеса и причините за тази продължителност са разнородни, но
категорично не са в прокуратурата.
В рамките на наказателното производство, органите на ПРБ са извършили
само правно регламентирани и законосъобразни процесуални действия.
Зачитали са процесуалните права на обвиняемия и правото му на активна
защита.
Поддържа се, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е била с
продължителност броени дни, а мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ не
е била твърде завишена, а в балансиран размер и изпълнима. По такъв начин
не е утежнила и увредила правната сфера на ищеца, а паричната сума му е
била възстановена след изтичане на съответния процесуален срок, в който
може да бъде приложена. По отношение на „Забрана за напускане пределите
на страната“, налагана и отменяна неколкократно, не се посочват конкретни
обстоятелства, че същата се е отразила ограничаващо върху ищеца.
Относно твърденията за медийно отразяване на наказателното
производство, следва да се подчертае, че прокуратурата няма пряко
отношение към представените публикации във вестници, телевизия и
8
Интернет и същите са не по инициатива на прокуратурата. Прокуратурата не
може да носи отговорност за интерпретирането на производството в
медийното пространство и в обществото. Доколкото случаят е медийно
отразен, органите на Прокуратурата са съобщавали единствено обективния и
верен факт за водено наказателно производство, насоките на същото и вида на
престъплението, а не са тиражирали тенденциозна, манипулативна или
невярна информация.
Прави се довод от ответника, че присъденото парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, да е
достатъчно по размер за репарирането им и да е в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, за да не бъде източник на обогатяване за ищеца. В
конкретния случай претендираното обезщетение не е съобразено с
икономическия стандарт в страната и неговият размер е в разрез с принципа
на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален
представител, поддържа иска.
Ответникът не се явява, делегира процесуален представител - прокурор
от Окръжна прокуратура – Благоевград – прокурор С., който възразява срещу
иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от постановление на прокурор от Районна прокуратура Петрич е
образувано досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ Петрич
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.
1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, като ищецът е привлечен като обвиняем
заедно с 18 лица, всички служители - контрольори пътни такси и
разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и
разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. София.
Видно от постановление от 14.09.2006 г. постановено по ДП № 452/ 2006
г. по описа на РПУ -гр. Петрич /Пр. Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна
прокуратура - Петрич/, ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че за
9
периода 01.08.2002 г. - 11.12.2004 г. на пункта на Управление „Пътни такси и
разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице - контрольор на
ГС "Кулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 592 733.00 лева,
собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“ - София, връчени му в това
качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в
големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във
вр. с чл. 201 от НК.
Видно от Постановление Вх. № 1591/ 14.09.2006 г. по описа на Районна
прокуратура - Петрич на уличения е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 72 часа.
Видно от ЧНД № 2396/ 2006г. по описа на Петрички районен съд, с
определение от 15.09.2006г. съдът е взел постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Съдебният акт е бил обжалван, като по този повод е
било образувано ВЧНД № 20061200600734 по описа за 2006г. на Окръжен съд
- Благоевград, по което на ищеца му е определена окончателна мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева, като с
Постановление от 14,09.2006г. и по реда на чл. 68 от НПК и чл. 75, т. 3 от
ЗБДС /отм./ на ищеца му е била наложена забрана да напуска пределите на Р.
България без разрешение от прокурора.
Видно от ЧНД № 1021 / 2007 г. по описа на Районен съд - Петрич, с
Определение № 448/17.05.2007г. ограничителната мярка за неотклонение
„забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на прокурор“ е
била отменена, като с Постановление Вх. № 1591/ 05.03.2008 г. по описа на
Районна прокуратура – Петрич, е наложена повторно. Видно от ЧНД №
20081230200541 по описа на същия съд, с Определение № 305/ 27.03.2008 г.
съдът повторно отменил наложената забрана по чл. 68, ал. 1 от НПК и чл. 75,
т. 3 от ЗБДС /отм./.
Видно от Постановление Вх. № 1591/ 20.10.2008 г. Районния прокурор
на Районна прокуратура - Петрич отменил наложената на уличения мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 8 000 лева на основание чл. 234,
ал. 8 от НПК - изтичането на повече от 2 години от привличането на лицето
като обвиняем.
С Постановление вх. № 1591/ 13.03,2009 г. Прокуратурата за трети път е
наложила на уличеното лице ограничителна мярка „забрана за напускане на
10
пределите на Р. България без разрешение на прокурор“, като последната е
отменена окончателно с Постановление вх. № 1591/ 13.04.2009г. тъй като
досъдебното производство по Дознание № 452/ 2006г. е приключило с внасяне
на обвинителен акт в Районен съд - Петрич.
Видно от писмените доказателства по досъдебното производство,
досъдебното производство е продължило почти 6 години.
Установява се, че е внесен обвинителен акт, въз основа на който на
30.05.2012 г. е образувано НОХД № 630/ 2012 г. по описа на РС - Кюстендил.
Видн от Присъда № 15/ 16.03.2018 г. постановена по същото дело,
ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в
което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/ 2018 г.
по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 260009/
08.09.2022 г. оправдателната присъда е била потвърдена, като необжалваемо
това съдебно решение е влязло в сила от деня на постановяването му -
08.09.2022 г..
От показанията на свидетеля Божудов се изяснява, че познавам ищеца от
1994 -1995 г., заедно работили на УПТР-Кулата. Знае за повдигнатото срещу
него обвинение за длъжностно присвояване, защото и той бил по това дело и в
тази позиция. Сочи свидетеля, че Б. бил с най-голямо обвинение за
присвояване и бил арестуван и заключен един ден преди свидетеля - били
арестувани и заключени от РП – Петрич от г-жа Манолова. Страх от това
осъждане имало у всеки един, защото били 18 човека и това било системно,
при всяко явяване на дела, разпити. Отделно от това, прокурор Манолова
преди или след всяко дело давала интервюта, че ще бъдат заключени за 5-7
години и едва ли не ще ги остави по „бели гащи“, вкл. и действащия тогава
министър Румен Петков, като министър на МВР, преди да бъдат задържани
дал интервю в централните емисии на сутрешните блокове, че ще бъдат
арестувани и смачкани. Обосновката била такава, по всички медии - „БТВ“,
„Канал 1“, „Нова телевизия“, „24 часа“, „Труд“, „Стандарт“ и т.н.
Притеснението било постоянно. Не знаели за какво са го обвинявали.
Впоследствие разбрали, като през цялото време, които били заедно
задържани, разбрали от служителите на ГДБОП, които се подигравали с тях,
че ще лежат от 7 до 10 години, вкл. и двамата били вързани с белезници за
парното. Вътре с ищеца били заедно. Той бил в една килия, в която била с
11
много хора и спял на земята, директно на цимента и още от там започнал да се
притеснява, дори не толкова за себе си, а повече за децата и семейството си, и
за срама който имат и ще имат. Поне два пъти в месеца в продължение на 14-
15 години ходели на дела в гр. Кюстендил. Той станал нервен, сприхав, не е
същия човек. Видимо от стреса започнали болежките, кръвно, побеляване на
косите и т.н. Работели заедно, познават се и затова го казва това нещо.
Побеляли всички за много кратко време и се разболяли. Преди всяко
заседание и след него имало камери, журналисти, снимки и най-вече на г-жа
Манолова имало интервюта, но в процес на време журналистите като
разбрали, влизаха в съдебна зала и лично на тях казвали, че всичко е поръчка,
един вид от най-високо. Дори един колега казал, че г-жа Манолова иска да се
извини на всички, че е било поръчано от министъра на вътрешните работи.
Ищецът дори на едно заседание си слагал якето на главата, защото му било
неудобно от децата му и родителите му, и не искали да го снимат. В един
момент спряли и да си говорят, само се гледали, даже той го преживял по-
трудно, защото имал проблеми вкъщи с жена си заради тези неща. Доколкото
знае свидетеля, ищеца искал да започне работа някъде, трябвало да си взема
служебна бележка от институциите като ДАНС, от ГДБОП, от РС, за да
започне работа, но това дело било шумно, а и тогава през 2006 г. било доклада
за приемане на България в ЕС и това го признава самия министър,
впоследствие и прокурор Манолова.
Сочи свидетеля, че ищеца искал да започне работа, виждали се в месеца
минимум два пъти на дело в гр. Кюстендил, ходили заедно 18 човека на дела.
В района ги гледали едва ли не като прокажени, всеки се дистанцирал.
Изминали са 20 години, не помни детайли. Хапчета, впоследствие домашен
арест, чували се, виждали се. Казвал ищеца на свидетеля, че постоянно има
главоболие, това му е вследствие от стреса и че има кръвно.
От показанията на свидетеля Балева, дъщеря на ищеца, се установява, че
срещу баща й се водело наказателно производство, тъй като уж бил откраднал
голяма сума пари, над 420 000 лв. Той наистина бил много зле. Бил много
отслабнал, изглеждал доста срина, имало гаранция в пари, тя била 8000 лв.,
той ги взел от свои приятели на заем, след това ги върнал. Сочи свидетеля, че
ищеца е невинен и всеки път казвал, че може да ни види за последно. Преди
всяко дело го казвал това, той не е присвоил тези пари, не се смятал за
виновен. Сочи свидетеля, че ищеца се кълнял, че той не е вземал никакви
12
пари, убедена е и свидетеля в това. Отношението му спрямо свидетеля и
съпругата било доста лошо, постоянно се карал с тях, защото не бил присвоил
тези пари и хората си мислели, че той наистина е взел тези пари. Ищеца бил
наистина доста сринат от това нещо, че хората не му вярват. Той смятал, че
вече името му е опетнено след всичко станало, честта му била опетнена, а и на
цялото семейство. Това се отразило и на свидетеля, приятелите не я искали,
защото си мислели, че баща й е крадец и баща й много го боляло, че дъщеря
му, децата не я искат. Искала свидетеля също и да учи, но родителите нямали
тази възможност и била принудена да започне работа веднага след като
завърши, за да може да помага и на тях. Тогава баща й не искала да го вземат
никъде на работа след всичко това. Познавали баща й като много съвестен
човек, миналото му било чисто, всички го познавали като добър човек. Баща й
много се променил, свидетеля знае, че той не би направил такова нещо, но
хората започнали да се съмняват в него. След повдигане на обвинението
започнал да вдига кръвно, главоболие, сърцебиене, не искал да спи, ставал
постоянно вечерта, а той й отговарял троснато като му казвала да си ляга, не
се разговаряло с него. Той си останал същият, изнервен. Принудили се да
звънят на съпругата да работят в Испания, защото нямало как да ги издържат,
тук не го вземали никъде на работа. След като му повдигнали обвинението не
се срещал с никого, не ходел дори до магазина, защото всички си мислели, че е
взел голяма сума. Не участвал в семейните празници, не ходел никъде,
постоянно седял вкъщи и те с него. Родителите на свидетеля постоянно се
карали, защото баща й е доста изнервен, постоянно говорел на съпругата с
висок тон и по този начин и те се разстройвали. Те дори и до ден днешен си
останали в същите отношения. Преди родителите й били в много добри
отношения, но след като това се случило това, започнали караниците всеки
ден, защото баща й постоянно бил изнервен. Тогава живеели в с. Кулата.
Разчуло се това дело по всички вестници и телевизии. Баща й го снимали с
белезници, Село Кулата е малко село, веднага всичко се разпространява и се
разбира. Хората знаели, че бащата на свидетеля е част от тези хора, защото
всички телевизии и вестници ги показвали. Всички приятели и роднини се
откъснали от баща й, защото имали някакви въпросителни. Баща й се затворил
вкъщи, не искал с никого да общува. Той си е същият, изнервен, с кръвно, не
може да спи. Не се събира сега с никого. След всичко това всички се
отдръпнали от семейството им – комшиите, всички около тях, почти цялото
13
село, защото мислели, че ищеца е взел тези пари. Сега и след като е оправдан
пак има една въпросителна с която се питат дали наистина той е взел тези
пари. Още се говори за този случай в с. Кулата, че той може би наистина е взел
тези пари.
Сочи свидетеля, че за целия период откакто се случи това, баща й
отслабнал и не се възстановил. Ходил по доктори, предписано му е лечение,
имало една чанта с хапчета и хапчетата за кръвно ги пие до ден днешен. От
2019 г. по време на пандемията, от м. март живее свидетеля при нейния
приятел, който вече й е съпруг, в с. Кърналово, което е на 10 мин. от с. Кулата.
Знае, че делото срещу баща й приключило. Сочи свидетеля, че се е омъжила
2022 г., със сключен граждански брак, като баща й присъствала на сватбата
им, но не бил бащата, който бил преди. На баща й му се родило внуче – детето
на свидетеля, но откакто се родило детето, той го е видял само веднъж. Детето
е на почти на 1 годинка, отишъл ищеца със съпругата си само веднъж и
очаквала баща й да се зарадва като всеки човек, но той не бил същият. Той
пускал някакви усмивки, но личало, че той не е добре. Работил е оттогава, сега
работи в Испания. В България работил, не си спомням точно коя година, може
би година и половина-две, след това работел в една пресевна в с. Дамяница.
След това заминал със съпругата в чужбина. И до момента не са им добри
отношенията, но въпреки това живеят заедно. Баща й се променил коренно,
той е много добър човек.
От показанията на свидетеля Наков, се установява, че познава ищеца от
родителите му, бил малък, знае е ищеца е бил обвинен в присвояването на
голяма сума пари по време на неговата служба през 2006 г.. За престъплението
разбрал от местната телевизия, че е арестуван и срещу него е повдигнато
обвинение. Видял го по телевизията, видял снимка, на която изглеждал доста
зле, притеснен, по телевизията казали, че е арестуван и задържан. В ареста бил
доста притеснен и изплашен, бил лично да го види. Уплашен, притеснен и
изнервен бил, след този случай се затворил вкъщи, бил изнервен. Не искал да
разговаря с хората. Ходил е свидетеля у тях, бил съвсем различен човек, не
бил този, който е виждал преди. Промяната се отразявала в това, че бил
нервен, страхувал се да не бъде осъден, да не бъде вкаран в затвора. Страхувал
се да не влезе в затвора, не можел да спи. Променили се хората към него,
всеки казвал, че е присвоил тази сума, което за свидетеля не е вярно и той не
искал да излиза навън, само си стоял вкъщи. Свидетеля живее с. Кулата,
14
селото е малко, разчул се случая. За него се говорели неща във връзка със
случая, за сумата от 420 000 лв., че бил арестуван. И свидетеля бил уплашен,
не мислел, че това нещо може да се случи. Хората си водели общи разговори
за това, казвали, че по време на работа са задържани, установило се това нещо,
просто това било постоянно темата на разговора. На М. Б. това му се отрази
много зле – психически и физически. Не излизал навън, затворил се вкъщи,
изнервен бил, карал се, остро реагирал на нещата, не можели да водят
нормален разговор. Чувствал се опетнен от това нещо. Всеки казвал преди
това само хубави неща за него, че е мъж на честта, в с. Кулата бил познат като
хубав и честен човек, приятен, добър. След това нещата били по-различни.
Преди това искали да го повишат в службата като началник, но след
случилото се нямало как. Не останал да работи в пътни такси, защото бил
уволнен. Дълги години след това не работел нищо. Имал дела, никой не искал
да го вземе на работа и се чувствал много зле без работа. Преди задържането
му се правели празненства, след това той не излизал, свидетеля ходел у тях.
Травмата постоянно си му седи, не е същият човек, не се весели, не се
усмихва, няма веселба у него. Всичко това е след 2006 г. Сега горе-долу пак е
същото, има малко подобрение, но не е така както беше преди години.
Сочи свидетеля, че той не си е променял отношението към него, приятел
му е, най-близкия приятел, мисли че няма толкова близки приятели като
свидетеля. След това всеки се отдръпнал, а преди това имал приятели.
Другите спрели да се виждат с него, хората се отчуждават. Нещата се
променят. Б. е споделял на свидетеля, че се страхува да не влезе в затвора.
Доста време продължил този страх. Знау, че го арестували и задържали. След
като мина всичко напусна страната и замина за Испания. Това станало през
2022 г., след като делото е приключило вече.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите не са
противоречиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Претенциите са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата (какъвто е настоящия случай), съда и особените юрисдикции
15
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда, при установено нарушение, извършено от
орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по
разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при
публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Преди произнасяне по съществото на спора, съдът намира, че следва да
вземе отношение по представителната власт на прокурор от окръжна
прокуратура – Благоевград, като пълномощник на ответника по делото –
Прокуратура на Република България. В настоящия случай, процесуалното
представителство на ответника – Прокуратура на РБ е осъществено от
прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград, без налично пълномощно, а
със заповед за утвърждаване на график.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и
представлява прокуратурата. Следователно, законен представител на
Прокуратура на РБ е главен прокурор, която представителна власт произтича
от закона, поради което той може да представлява прокуратурата по
граждански дела. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1,
представител на страните по пълномощие могат да бъдат, по аргумент от т. 3
и служители с юридическо образование в учрежденията. Следователно,
изводът който следва е, че процесуален представител по делото на ответника
Прокуратура на РБ може да бъде Главен прокурор, или упълномощено с
16
пълномощно лице с юридическо образувание, което осъществява служебни
функции в прокуратурата. След като прокурора от окръжна прокуратура –
Благоевград, не представи пълномощно по делото, съдът с оглед служебното
задължение да следи за представителната власт на страните, с определение №
819/ 02.07.2025 г., пост. по гр. д. № 522/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград,
на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, указа на ответника Прокуратура на
Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен
срок от получаване на определението, да представи доказателства за наличие
на представителна власт на прокурор от ОП – Благоевград, относно
извършени процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба,
като указа, че в случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок,
съдът ще приеме, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че това действие е
неизвършено. В отговор на това указание, което указание е изпратено до
Прокуратура на РБ чрез представляващия я Главен прокурор, прокурор от
ВКП, без да представи пълномощно, е представил становище по делото, в
което навежда, че от принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 136 ЗСВ, че
прокуратурата е единна, следва, че всеки прокурор по всяко дело
представлява единната прокуратура като държавна институция. На следващо
място е изразено становище, че съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на
ВКС по някои спорни въпроси от приложението на ЗОДВПГ изрично е прието,
че „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по
право“, като се прави извод, че не е необходимо изрично упълномощаване по
реда на чл. 32 ГПК.
Съдът намира, че разпоредбите на чл. 33-36 от ГПК са приложими за
процесуалното представителство и представителната власт на страните.
Процесуалните действия са извършени от прокурор от Окръжна прокуратура
– Благоевград, от името на Главен прокурор на РБ. Това обуславя процесуално
представителство, но липсва представителна власт за представителя, поради
което действията му не обвързват представлявания.
Не може да бъде споделено становището, че от принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 136 ЗСВ, че прокуратурата е единна следва, че всеки
прокурор по всяко дело представлява единната прокуратура като държавна
институция. От принципа, че Прокуратурата е единна следва, че всеки
прокурор е подчинен на съответния административен ръководител, а
административните ръководители са подчинени на главния прокурор –
17
аргумент от ал. 3 и ал. 4 на чл. 136 ЗСВ. Това не обуславя извод, че този
принцип обуславя представителна власт на всеки прокурор да представлява
прокуратура на РБ, без наличие на условията, предвидени в чл. 32 ГПК.
На първо място, Прокуратура на РБ, представлявана от главния
прокурор, с последна редакция на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г.),
не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана – редакция ДВ, бр.
62/ 09.08.2016 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (посл. редакция
ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), Прокуратурата на Република
България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура,
Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна
прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни
прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.
Следователно, по действащата нормативна уредба – чл. 136, ал. 1 ЗСВ,
прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието
„единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да било дело може да
представлява прокуратурата като държавна институция, съобразно своята
компетентност – липсва единност на прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и
представлява прокуратурата.
Цитираните разпоредби на закона водят до единствения
законосъобразен извод, че Прокуратурата на РБ, като юридическо лице се
представлява единствено от Главният прокурор – това е законният
представител на това юридическо лице, което може да я представлява по
граждански дела, когато ПРБ е страна в процеса, или да упълномощава
Главният прокурор лица, предвидени в чл. 31-32 ГПК.
На следващо място, съдът не споделя становището, изразено в т. 5 от ТР
№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси от приложението на
ЗОДВПГ, че „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я
представляват по право“, без изрично упълномощаване по реда на чл. 32 ГПК.
На първо място, предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва
да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната
разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт
18
на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК
на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната
разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно
„структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по
право“, е лишена от предмет.
На второ място, приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на
ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я
представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател,
дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република
България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6
ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в
образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне
на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови
разпоредби – да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или
неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона – аргумент от
чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той
няма конституционното и законово основание да законодателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК
на ВКС, в частта „Структурните звена на Прокуратурата на Република
България …. могат да я представляват по право и да участват в образуваните
граждански дела срещу нея“, не обвързва съда, предвид разпоредбата на чл.
130, ал. 2 ЗСВ. Процесуално недопустимо е за исковото производство
прилагането на посоченото в т. 5 от ТР разширяване на случаите, при
които представителната власт произтича от закона или друг акт и
разширяване кръга на законните представители, които по закон
представляват Прокуратурата на РБ. Ето защо, след като липсва надлежно
пълномощно от главния прокурор за овластяване на прокурор от Окръжна
прокуратура – Благоевград с представителна власт по гр. д. № 99/ 2025 г. по
описа на ОС – Благоевград, то извършените процесуални действия от
прокурор от окръжна прокуратура – Благоевград, съдът намира за
неизвършени. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, при дадена
възможност на страната и законния й представител да потвърдят извършените
без представителна власт процесуални действия, не сториха това.
По претенцията за неимуществени вреди:
19
Съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.
52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За
критерия „справедливост”, съгласно Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на
ВС, на преценка подлежат обстоятелствата – продължителност на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното
производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и
задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение № 388/
2013 г. по гр.д. № 1030/ 2012 г. на ІV г.о., и Решение № 480/ 2012 г. по гр.д.
№85/2012 г. на ІV г.о., съгласно която, при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. В този смисъл, нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети
само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните по делото
доказателства - изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване
на ищеца, в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран,
потиснат, по-затворен и вглъбен), в неговото здравословно състояние, в
неговия професионален статус – отстраняване от работа, неговия семеен
статус, са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за
престъплението, за което ищецът е бил обвинен - изживеният стрес,
психическо напрежение, емоционална потиснатост, чувство за професионална
неудовлетвореност и непреодолимото влошаване на здравословното
състояние са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното
обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване
20
от свобода от 1 до 8 години.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/ 1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е бил незаконно
обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда тежко
наказание; бил е обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от
време – повече от 16 години, като явяването му пред досъдебните органи и
пред съда за осъществяване на множество съдопроизводствени действия го е
ангажирало физически и емоционално.
Проведеното наказателно производство – в досъдебната и съдебната
фази – около 16 години, надвишава разумния срок за провеждане на това
производство, като многократно публично и за относително продължителен
период от време е било разгласено – чрез печатни местни и национални
ежедневници, обстоятелството, че ищецът е обвинен в извършване на тежко
престъпление. От друга страна, наказателното производство е станало
причина за емоционална нестабилност на ищеца, изпадане в депресия,
затваряне в себе си, което е повлияло на брачните отношения със съпругата.
Преживения стрес е увеличен, което увеличил интензитета на въздействие
върху здравословното и психическо състояние на пострадалия.
Когато вярната сама по себе си информация за образувано наказателно
производство срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание,
вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като
неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред
неограничен кръг граждани. Поради тези правни съображения, макар и органи
на ответника да не са разпореждали многократното публикуване на тази
информация в всекидневници, обективно тези публикации са е допринесли за
настъпване на по-тежки последици – накърняване доброто име и достойнство
21
на ищеца, което обуславя и по-високият интензитет от неблагоприятното
засягане на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение. Ищецът
е претърпял неимуществени вреди - пострадало е доброто му име в
обществото, тъй като за воденото срещу него наказателно дело са направени
публикации, въпреки че посочването е на общия брой подсъдими.
А неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по
своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се
стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна
значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със
стойността, която те са имали за личността на увредения. Следователно, при
съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което
е повдигнато обвинение (то е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК),
изключително продължителният (неразумният, повече от 16 години) срок на
висящност на наказателното производство, преживеният стрес и дискомфорт в
социалното общуване и нарушеният професионален статус (оставане без
работа поради висящото наказателно производство), изживяната потиснатост,
породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до
психологически дискомфорт и страдания, публичното разгласяване на
започналото срещу ищеца наказателно преследване, тежките последици за
неговото здравословно състояние, които са в пряка причинно следствена
връзка с незаконното обвинение, които са съпроводени със силен стрес и
депресивни състояния, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер
на сумата общо от 30 000 лв.
Неимуществените вреди са се проявили в нормалните, естествени и
житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес, срам,
неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и
препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на ищеца. При
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
22
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване.
При определяне размера на неимуществените вреди съдът отчита и
обстоятелствата, че упражнената спрямо ищеца процесуална принуда обхваща
продължителен, а същевременно неразумен срок от време (6 години
наказателно производство), при съобразяване вида на деянието, за което е
повдигнато обвинение, доказателствата, които е следвало да се събират
(разпити на свидетели, експертизи и др.), при липса на фактическа и правна
сложност на наказателното дело, както и че се касае за производство срещу
един обвиняем. Съдът отчита и обстоятелството, че обвинението е за тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление и мярка за неотклонение в хода на
наказателното производство - подписка, както и възможността за лишаване от
правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК - лишаване от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност. респ. Ищецът е търпял ограничения на
личната свобода, като е препятствано правото му да упражнява правото на
труд. Налични са данни, от разпита на свидетелите, че обвинението е
дискредитирало професионалния му авторитет и компетентност –негативни
последици, свързани със загуба на доверие от страна на колегите му, влошени
отношения с тях. От друга страна, от събраните доказателства се установява,
че отзвукът сред обществеността за воденото срещу ищеца наказателно
производство е голям, което е наложило ищецът и неговите близки да понасят
злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е предмет на обсъждане
и коментари от хората, че държавното обвинение го счита за правонарушител,
като вредата за професионалния и личния му авторитет се е проявила в тежка
степен. Търпените в тази връзка морални вреди, без да се подценяват или
надценяват, са довели до загуба на социален и професионален статус, до
сериозно обществено злепоставяне и проблеми в личния живот. Разпитаните
по делото свидетели също установяват че са настъпили увреждания на
физиката и на психиката на ищеца, извън обичайните за подобни случаи,
които обосновават присъждане на обезщетение в завишен размер.
Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода, дава негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и
23
душевния мир на всяко едно лице. Психичното състояние на едно лице, което
е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка
реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Само по себе си
обвинението в извършването на престъпление, особено на лице, което до този
момент не е било осъждано, не е изтърпявало наказание „лишаване от
свобода” и не е било задържано на друго основание – каквото е ищеца, е
свързано със значителен стрес.
Относно обосноваване размера на обезщетението: Присъденото парично
обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Като
съобрази тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, което е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, предвиденото за
него наказание, продължителността на наказателното преследване – над 16
години по процесното наказателно дело, наложената на ищеца в качеството му
на обвиняем мярка за неотклонение - подписка възрастта и социалното
положение на ищеца, и естествено претърпените страх, срам и неудобство,
накърняване на честта и препятстване на обичайния начин на живот, които са
в размери, надхвърлящи обичайното, съдът приема, че за претърпените от
ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен със сумата 40
000.00 лева. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и
интензитета на търпените душевни болки и страдания и на вида на
упражнената спрямо него процесуална принуда, и се явява справедлив,
съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД. До този размер иска следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер, до пълния предявен – 300 000.00 лева,
искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, считано от
датата на влизане в сила на присъдата, от който момент обезщетението за
вреди е станало изискуемо. В настоящия случай тази дата е 08.09.2022 г. –
датата на влизане в сила на постановената присъда.
Възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба за
24
неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди, съдът не
обсъжда, с оглед изложеното по-горе, че тези процесуални действия са
извършени без представителна власт и при дадената от съда възможност не са
потвърдени от легитимирания ответник чрез законния си представител –
главен прокурор.
По разноските:
Искането за разноски е основателно, предвид разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК, поради което следва да се уважи за следните размери, съобразно
уважената част от исковете –сумата в размер на 10.00 лв. – държавна такса.
С оглед искането за възнаграждение за адвокат, съдът намира, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия, следва да се определи възнаграждение в размер на 3000 лв.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. С.
Б., ЕГН **********, сумата в размер на 40 000.00 лв. (четиридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие
и раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред
близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу ищеца
и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до претендирания от 300 000.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. С.
Б., ЕГН **********, сумата в размер на 10.00 лв. (десет лева), представляваща
25
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на
основание чл. 38 ЗА, на адв. П. И. Ш., ЕГН **********, сумата в размер на
3000.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /
чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
26