Р
Е Ш Е
Н И Е № 520
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на тринадесети март две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Панайот Велчев след
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 509/2014г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 437 във вр. с чл. 435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ М. О., рег. № **, с район на действие ОС-Пловдив, с
вх. № 20260/17.10.2013г., ЖАЛБА до
Окръжен съд – Пловдив с вх. № 4463/14.02.2014г. подадена от адв. С.Д., АК-гр. П.,
а адрес:***, пълномощник на Д.С.Д., с ЕГН **********, против Отказ с изх. №
35176/03.10.2013г. на ЧСИ № ** М.О., за присъждане на разноски при прекратяване
на изпълнително производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 3 от ГПК по
изпълнително дело № 20137580400636.
Жалбоподателят моли да бъде отменен
отказът за присъждане на разноски, както и да бъде разпоредено да бъдат
присъдени и събрани направените от него разноски по прекратеното спрямо него
изпълнително производство, в пълен размер. Моли да му бъдат присъдени и
направените разноски в настоящето производство в пълен размер. Прилага: вносна
бележка за внесена сума от 25 лв, ДТ за жалбата, както и такси на банката в общ
размер от 5 лв; или – разноски в общ размер от 30 лв.
Ответната на жалбата страна „Банка ДСК”
ЕАД София не взема становище по жалбата.
Постъпили са писмени мотиви по реда на
чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ М. О..
От приложено копие на изп. дело №
20137580400636 по описа на ЧСИ М. О., с рег. № 758, с район на действие
ОС-Пловдив, ПОС констатира следните обстоятелства: Изпълнителното дело е
образувано на 28.03.2013г. по молба на взискателя „Банка ДСК” ЕАД София срещу
длъжниците С. М. К., ЕГН **********, А. Д. К., ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********,
на основание изпълнителен лист от 08.04.2009г. издаден от Районен
съд-Панагюрище, гр.колегия по ч.гр.д. № 156/2009г., въз основа на издадена
заповед № 118 от 06.04.2009г. за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК.
Безспорно се установяват обстоятелствата,
че с окончателно постановено на 05.07.2013г. Определение на Пазарджишки окръжен
съд, гражданска колегия, по в.ч.гр.д. № 487/2013г., /приложено на лист 49-50 по
изп.дело/, че е обезсилен издаденият
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист в полза
на „Банка ДСК” ЕАД гр. София против солидарния длъжник Д.С.Д., с ЕГН **********,
от гр. П., както и че вследствие обезсилването на изпълнителния лист относно
този длъжник е постановено на 14.08.2013г. от ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1 т.
3 от ГПК прекратяване на
изпълнителното производство спрямо длъжника Д.С.Д., /постановление от
14.08.13г. – върху писмена молба от длъжника, постъпила с вх.№16488/14.08.13г.,
лист 47 по изп.дело/.
С горецитираната писмена молба от
длъжника, към която е приложен и описан договор за правна помощ от дата
08.08.2013г. с упълномощен адвокат С.Д., /приложен на лист 51по изп.д./, както
и с последваща писмена молба от адв. Ст. Д., пълномощник на Д.С.Д., с вх. №
17901/12.09.13г., е поискано присъждане от страна на ЧСИ на разноските
направени от длъжника в изпълнителното производство, представляващи адвокатски
хонорар в размер на 778 лв, съобразно минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004г. на ВАС,
на основание чл. 74 ал. 4 от ГПК-поради прекратяване на изпълнителното
дело по отношение на длъжника Д.С.Д..
С обжалваното постановление от 01.10.13г.
ЧСИ отказва присъждане на разноските, като указва на страната, че за
претендираните разноски следва да се снабди с изпълнителен лист. Съобщението за
отказа е получено от Д.С.Д. чрез адв. С.Д. на дата 08.10.2013г., съгласно
известие за доставяне, /приложено на лист 60 по изп. дело/. Поради което ПОС
приема, че жалбата е подадена в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК от
надлежна страна по изпълнителното дело срещу действие на съдия – изпълнител,
подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 предложение
последно от ГПК.
Предвид изложеното ПОС приема, че жалбата
се явява допустима за разглеждане по същество от съда. Разгледана по същество
жалбата се явява основателна.
В случая, съгласно горецитирани
обстоятелства са налице доказателства за направени деловодни разноски за
платено от длъжника Д.С.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 778 лева, в
полза на адв. С.Д., по сключен договор за правна защита и представителство по
изп. дело № 636/2013г., който договор е от дата преди прекратяване на
изпълнителното производство по отношение на длъжника Д.С.Д.. Изпълнителното
производство е прекратено по отношение на длъжника Д.С.Д. на основание чл. 433
ал. 1 т. 3 от ГПК- поради обезсилване на изпълнителния лист издаден срещу този
длъжник. Разноските за адвокатско възнаграждение са реално направени по
изпълнителното дело, както и са поискани от страна на длъжника да му бъдат
заплатени, в случая, от страна на взискателя. В тази насока, въззивният състав
на ПОС приема, че са налице предпоставките по чл. 78 ал. 4 от ГПК във вр. с чл.
79 ал. 1 т. 1 предложение първо, от ГПК, поради което и на Д.С.Д. следва да се
присъдят направените по изпълнителното дело разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 778 лв.
При наличие на горецитираните разпоредби,
както и извършените от страната действия по изпълнителното производство относно
прилагане на доказателства за направени разноски, които са поискани по
изпълнителното дело, в случая, се явява безпредметно, страната да завежда отделен
осъдителен иск, по който да търси снабдяването си с изпълнителен лист за тези
разноски. Поради което и ПОС приема за неоснователен обжалвания отказ на съдия
изпълнителя, който следва да бъде отменен от съда; като вместо него се
разпореди присъждане на разноски по изпълнителното дело в полза на
жалбоподателя, платими от страна на взискателя, в размер на сумата от 778 лева.
На жалбоподателя следва да се присъдят по
арг. от чл. 81 от ГПК и направените от него разноски по настоящето
производство, в общ размер възлизащи на сумата от 30 лв, платими от страна на
взискателя.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 437 ал. 3 и ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ постановеното от ЧСИ М. О., рег.№ *, с район
на действие Окръжен съд-Пловдив, Постановление, с което е постановен ОТКАЗ изх.
№ 35176/03.10.2013г. по изпълнително дело № 20137580400636, за присъждане на
разноски при прекратяване на изпълнително производство на основание чл. 433 ал.
1 т. 3 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ РАЗПОРЕДИ от ЧСИ М. О., рег. № *, район на действие ОС-Пловдив, изплащане на
разноските по изпълнителното дело за платено адвокатско възнаграждение от 778
лева, в полза на Д.С.Д., ЕГН **********, дължими от взискателя „Банка ДСК” ЕАД
София.
ОСЪЖДА
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул.”***, представлявана Я. М. П., юрисконсулт
на „Банка ДСК” ЕАД С., Регионален център П., да заплати на Д.С.Д., с ЕГН **********, представляван от адв. С.Д.,
АК-гр. П., а адрес:***, сумата от 30
лв /тридесет лева/, в общ размер деловодни разноски направени по настоящето
съдебно дело.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/