Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. д. № 12496 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 458599 от 26.07.2018 г., поправено с решение
№ 142363 от 14.06.2019 г., постановени по гр. д №15143 по описа за 2018 г., Софийски
районен съд, I ГО, 42-ри състав е признал за установено по иска предявен срещу Т.Л.К.
с адрес *** по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 6, ал.
1, т. 9 ЗУЕС, че ответницата дължи на етажните собственици в сграда с адрес в гр.
София, ж. к. „*******, представлявани от управителя на етажната собственост Г.Г.М.,
за апартамент № 28 сумата от 190 лв. за смяна на щрангове и сумата от 100 лв.
за смяна на канализационна инсталация, както и за апартамент № 29 сумата от 380
лв. за смяна на водопроводни щрангове и сумата от 100 лв. за смяна на
канализационна инсталация, ведно със законна лихва върху всяка от сумите,
считано от 12.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по 410 ГПК от 19.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 73110/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 42-ри състав. С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 325 лв. – разноски за заповедното производство,
както и сумата от 375 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Т.Л.К., в която се излагат подробни оплаквания срещу
правилността на първоинстанционното решение. Жалбоподателката оспорва
дължимостта на претендираните суми по съображения, че не е страна по сключените
от управителя на етажната собственост договори с изпълнителя, съответно не е
разполагала с възможност да възрази по отношение на качеството на изпълнената
работа. Противопоставя се на твърденията на ищците, че припадащата се в нейна
тежест част от уговореното възнаграждение на изпълнителя е било заплатено.
Моли
решението да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззивника не е постъпил такъв.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите
и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната
жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на правилността
на първоинстанционното решение съдебният състав намира следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 48, ал. 3 във вр. с чл. 6, ал. 1, т.
9 ЗУЕС, предявен от етажните собственици с адрес гр. София, ж. к. „*******,
представлявани от управителя на етажната собственост Г.Г.М., срещу Т.Л.К. за
установяване на задължения на ответницата за сумата от 190 лв. и сумата от 100
лв., дължими от нея съответно за смяна на водопроводни щрангове и подмяна на
канализационната система в качеството ѝ на собственик на апартамент № 28, находящ се в гр. София,
ж. к. „*******, както и за сумата от 380 лв. и сумата от 100 лв., дължими от
нея съответно за смяна на водопроводни щрангове и подмяна на канализационната
система в качеството ѝ на собственик на апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж. к. „*******.
Основателността на предявените искове се обуславя от участието на Т.Л.К. като собственик на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
София, ж. к. „*******, чието общо събрание от
22.04.2016год. е приело решение
за извършване на разходи за ремонт на общи части на сградата в претендирания
размер.
По делото не е спорно, че Т.Л.К. е собственик на самостоятелни
обекти – апартамент № 28 и апартамент № 29, намиращи се в сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*******.
Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУЕС ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи
инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на
собствениците, като всеки собственик е
длъжен да участва в разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за извършването на които е взето решение от общото
събрание, съразмерно с дела си в общите части – така чл.
48, ал. 3 ЗУЕС.
Представен е протокол от
Общо събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр.
София, ж. к. „*******, проведено на 22.04.2016 г., на което е прието решение за
събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, които
да бъдат разходвани за подмяна на вертикални и хоризонтални водопроводни
щрангове и канализация. Прието е решение ремонтът да бъде извършен от „И.М.“
ЕООД, съгласно представена оферта на изпълнителя, като за подмяната на
водопроводните щрангове и канализационната система от собствениците на
едностаен апартамент следва да бъдат събрани по 364,17 лв., от тези на двустаен
апартамент – по 378,56 лв., а собствениците на тристаен апартамент следва да
внесат по 610,67 лв.
От въззивницата не са наведени твърдения, съответно и по
делото не са представени доказателства приетите на 22.04.2016 г. решения на
общото събрание на етажната собственост за извършване на разходи за подмяна на
вертикални и хоризонтални водопроводни щрангове и канализация, съответно за
определяне на техния размер, да са били атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, като и изрично ответницата е зявила, че не е
обжалвала решението, поради което е произвело правно действие и е задължително
за етажните собственици. Така приетото решение удостоверява подлежащи на
изпълнение вземания на ищците-етажни собственици, представлявани от управителя
на етажната собственост, към ответницата като собственик на находящите се в
сградата апартамент № 28 и апартамент № 29, съответно в
размер на сумата от 364,17 лв. и на сумата от 610,67 лв., като с оглед
диспозитивното начало в процеса задълженията на ответницата следва да бъдат
установени само в претендираните размери, както следва: сумата от 190 лв. за
смяна на водопроводни щрангове и сумата от 100 лв. за смяна на канализационна
инсталация, дължими от ответницата като собственик на апартамент № 28, както и
сумата от 380 лв. за смяна на водопроводни щрангове и сумата от 100 лв. за
смяна на канализационна инсталация, дължими от ответницата като собственик на
апартамент № 29. В настоящото производство са неотносими възраженията на
ответницата относно качеството на изпълнената работа, тъй като същите биха имали
значение за реалзиране на правата на собствениците в отношенията им с
изпълнителя, на когото е възложено извършването на ремонта, които отношения са
независими от задълженията на собствениците да заплатят определените с решение
на общото събрание разходи за извършване на ремонта. Аналогични съображения
обосновават неотносимостта на възражението, че по делото не се установявало
търсените от ответницата суми да са били реално заплатени на изпълнителя. Също
така и не са доказани възраженията на ответницата за това, че извършения
ремонт- осъществената подмяна на вертикални и хоризонтални водопроводни
щрангове и канализация не са качествено изпълнени и има съществени недостатъци
на водопроводната система, като течащата вода е с намалено или лошо налягане. Тези
обстоятелства не са доказани, още повече, да се дължат именно на извършения
ремонт.
При изложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При неоснователност на въззивната жалба не се дължат
разноски на въззивницата. При направено искане за присъждане на разноски и
представени доказателства за реалното им извършване, с оглед представения по
делото договор за правна защита и съдействие за заплатено възнаграждение на
адвокат от 360 лв., при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед на
чл.78, ал.5 ГПК, възражението се явява основателно с оглед на
липсата на отговор на въззивната жалба и явяване само в едно съдебно
заседание, поради което следва да се присъдят наразноски в размер на 300лв. с оглед на чл.7,
ал.2, т.1 от Н МРАВ.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 458599 от 26.07.2018 г., поправено с решение № 142363 от 14.06.2019 г.,
постановени по гр.д№15143 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО,
42-ри състав.
ОСЪЖДА Т.Л.К.,
ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на етажните собственици с адрес гр. София, ж. к. „*******, представлявани от управителя
на етажната собственост Г.Г.М., сумата от 300лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.