Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 18.08.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет
и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 206/2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от З.М.И. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д.П.,***,
представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик на земеделски
имот, заедно с находящите се в него две сгради. Имотът е индивидуализиран в
приложената към исковата молба скица – проект от 15.12.2016 г., както и в
допълнително представената скица от 20.04.2021 г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър – Софийска област. От тях се установява, че
той е отразен като земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ). И. излага,
че владее имота в последните почти четиридесет години, като до 05.05.2017 г.
владението е осъществявано заедно със сина ѝ П.И.П. От друга страна нейният починал съпруг И. Н. П. е владял имота от
1974 г. до смъртта си през … г. Синът ѝ е роден през … г. и починал на горепосочената дата през … г., като И. е
негов единствен наследник. Правото на собственост върху имота е придобито от П.
К. П., прадядо на П. И. П. и дядо на И.П., за периода от 1942 г. до 1974 г., а
след неговата смърт : една част по наследство, а друга част по давност от
починалия съпруг на И., както и от нея. Иска се от съда да приеме за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот 54122.888.1, обл. София, общ. Своге, с. Осеновлаг, м. Колдашовото, вид територия – земеделска, категория 10, начин на трайно ползване – ливада, площ 1546 кв.м., стар номер 120001, заповед за одобрение на КККР
№ 18-381/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК,
заедно с находящите се там сграда със застроена площ от 51 кв.м. и
идентификатор 54122.888.1.1 и сграда със застроена площ от 21 кв.м. и
идентификатор 54122.888.1.2.
От Община Своге е
подаден писмен отговор, чрез адв. И.Ц. – пълномощник на кмета. В него се заявява, че И. и нейните наследодатели
не са могли да придобият правото на собственост върху имота на заявеното от нея
основание, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Твърди се, че имотът не е бил заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е предаден на ответника по предвидения в
закона ред. Поради общинския характер на имота правото на собственост не е
можело да бъде придобито по давност. С оглед на изложеното се иска от съда да
отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана.
В производството са
събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и
изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено заключението на вещото лице.
В открито съдебно
заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от
тях тези, като по делото постъпи и писмена защита от пълномощника на ответната
община.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното :
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от казаното от вещото лице се
установява, че поземлен имот с идентификатор № 54122.888.1 е ясно обособен,
ограден и личи на терена. В последните около осемдесет години той е владян първоначално
от П. К. П., след смъртта му през … г. от внука му И. Н. П., а след като през …
г. И. се е омъжила за последния, имотът е владян и от нея. След смъртта на И.П.
имотът е ползван и от П. И. П. – до смъртта му на ..г. През целия този период
от време никой не е оспорвал владението им, като то е било непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Няма данни имотът да
е обобществяван, нито правно, нито фактически. Отношенията на
ищеца с другите наследници на П.К. П. и на И.Н.П. са извън предмета на
настоящото дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда
действие само между страните. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй
като те кореспондират с другите събрани по делото доказателства и установени
факти. Вещото лице установява в имота наличието на две сгради, които дълго
време са се ползвали за отглеждане на животни, а това изцяло кореспондира със
свидетелските показания.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Предявен e положителен
установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен
интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге
е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства имотът, на който И. твърди че е собственик е отразен в
кадастралната карта като земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съответно на 07.04.2021 г. е съставен и акт
за частна общинска собственост.
Съдът, като взе
предвид установеното от фактическа страна, счита че П. К. П. е придобил правото на
собственост по давност за периода след 1942 г., по-точно през месец декември
1961 г. - според правилото на § 4 от преходните разпоредби
на Закона за собствеността, тъй като са били налице обективния и субективния елемент
за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на
изтекла в негова полза придобивна давност (съответно в полза на неговия
наследодател), същият следва да установи по пътя
на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този
придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му
последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт. След смъртта на П.
К.П. на ….. г. И.Н.П. е започнал да владее имота за себе си. През ..
г. е починал баща му Н. К., поради което той е придобил част от правото на
собственост по наследство, съответно останалата идеална част е придобил по давност
за периода до смъртта си на … г. Придобитите имоти по време на брака по давност
са съпружеска имуществена общност. По тази причина З. М. е придобила една част
по давност, а друга част по наследство от сина си – след неговата смърт.
Последният е придобил съответната идеална част от правото на собственост по
наследство от баща си, а друга част по давност. Точното съотношение на
идеалните части е без правно значение, тъй като към днешна дата З.И. е
единствен собственик. Дори Н. Г. да е също съсобственик, посоченото
обстоятелство е без правно значение по настоящото дело, тъй като двете не са
задължителни необходими другари.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на
Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше
да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само
земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване
в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа
на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост. В случая чл. 19 ЗСПЗЗ е
неприложим, тъй като имотът не е бил обобществяван, съответно не е бил и
възстановяван, като не се
касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. При това положение
искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на ищеца ще трябва да се присъдят направените по
делото разноски. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за
основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Адвокатското
възнаграждение по установителния иск за собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
а не по чл. 7, ал. 5 от същата наредба. По тези съображения, според съдебния
състав, за горницата над 435,02 лева разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Останалите разноски
са за държавни такси и за възнаграждение на вещо лице, като са в общ размер на
350 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, предявен от З.М.И. ***, ЕГН **********,***, представлявана от
кмета Е.К. И., че З.М.И. е собственик на поземлен имот 54122.888.1, обл. София, общ. Своге, с. Осеновлаг, м. Колдашовото, вид територия – земеделска, категория 10, начин на трайно ползване – ливада, площ 1546 кв.м., стар номер 120001, заповед за одобрение на КККР
№ 18-381/08.02.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК,
заедно с находящите се там сграда със застроена площ от 51 кв.м. и
идентификатор 54122.888.1.1 и сграда със застроена площ от 21 кв.м. и
идентификатор 54122.888.1.2.
Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал.
Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от кмета Е.К.И., да
заплати на З.М.И. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 785,02
лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :